Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 89  …….……………….…... 02.04.2009Година ……………... Град Стара Загора

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд …………………...………………... първи състав На четвърти март ...………………………...…………....…… Година две хиляди и девета

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                 Председател: П.П.                                                                                    

 

Секретар Д.Д. ……………………….........................................……………....

разгледа  докладваното от съдията ………..……...……………   П.П.

Административно дело № 704 по описа за 2008 година.

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, образувано по жалбата на “ЗЗУ–90” ЕООД, гр.Стара Загора, против решение №0051/27.10.2008г. на директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане №942/16.09.2008г. на началник отдел “КПК” при ТП на НОИ за установен начет от 4351.72 лв.

 

Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение като  постановено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби на КСО.

 

Ответникът по жалбата ТП на НОИ Стара Загора чрез пълномощника си по делото  взема становище за неоснователност на жалбата.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на оспорения административен акт, намира за установено  следното:

 

Със заповед № 916/01.09.2008г., на основание чл.107 КСО е наредено да се извърши проверка на осигурителя “ЗЗУ-90” ЕООД гр.Стара Загора за периода 01.01.2006г.-31.08.2008г. Проверката е приключила с ревизионен акт вх.№ 1/03.09.2008г., съдържащ общ начет на осигурителя в размер на 4351.72 лв. Този начет произтича от установени от ревизиращия орган начислени и неправилно изтеглени 3000 лв. за отглеждане на малко дете, по приложена справка № 1 към акта.  Касае се за неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете на лицето Р. Р., при изтеглени в периода м.02.2006г. - м. 09.2008г. суми, съставляващи главницата по акта за начет. Съгласно анализа на извършената ревизия, в нарушение на чл.10 от КСО лицето, без да е упражнявало дейност,  получава посочените в справката суми.

 

Против ревизионният акт е подадено възражение от дружеството жалбоподател, в което се оспорват направените в него констатации и се претендира, че лицето на което е изплатено обезщетение, е включено в кръга на осигурените лица. В подкрепа на твърденията си към възражението са приложени: молба от Румяна Радева за назначаване на работа от 03.01.2006г.; трудов договор № 2/034.01.2006г., сключен между “ЗЗУ-90” ЕООД и Р. Р.; уведомление по чл.62, ал.4 от КТ; придружително писмо за подадено уведомление от 03.01.2006г.; справка по чл.62, ал.4 от КТ с придружително писмо; копие от книгата  за инструктаж водена от дружеството; молба от Р. Р. за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете от 03.01.2006г.; заповед № 1/03.01.06г. по чл.164, ал.1 от КТ; отчетна форма за явяване  на работа за м. януари 2006 г. и допълнително споразумение № 2/01.06.2006г. След подаване на възражението е изготвено мотивирано заключение от финансовия ревизор, с което е потвърден изцяло начета по ревизионния акт. Прието е, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.1 и чл.10 от КСО, тъй като осигуряването възниква от деня, в който лицето започне да упражнява трудова дейност, а в случая Р. Р. не е работила нито един ден. При така даденото заключение, с разпореждане № 942/16.09.2008г., на основание чл.110, ал.3 от КСО е наредено събиране на сумата по ревизионен акт за начет № 1/03.09.2008г. в размер на 4 351.72 лв. общ начет. Това разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, като жалбата се основава отново на това, че лицето, което е получило обезщетение за гледане на малко дете, е включено в кръга на осигурените лица,  отново са представени посочените по-горе писмени доказателства. С обжалваното пред съда решение Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора е приел, че не са налице основания за отмяна на атакуваното разпореждане, тъй като е установено  от цитираните от него и представени по делото справки-декларации неправомерно изплащане. По така подадените справки към Регистъра на осигурените лица /Персоналния регистър/ е посочено, че за м.01.2006г. лицето Румяна Радева няма отработени дни, а такива в отпуск за отглеждане на малко дете са 22. Съответно на 03.09.08г.е подадена  коригираща  информация в Персоналния регистър от осигурителя, включваща вече един отработен ден. По делото е представена пълната преписка въз основа на която са постановени оспореното пред съда решение и потвърденото с него разпореждане.

 

По делото е назначена и Съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение. Съгласно заключението лицето Р. Р.  има 25 месеца осигурителен стаж, в това число за общо заболяване и майчинство, което е съответно на изискванията на чл.52а от КСО в сила от 01.07.2004г. Съгласно разчетно-платежна ведомост за м.януари 2006г. на Р. е начислен осигурителен доход от 7.28 лв. и обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 172.73 лв. и чиста сума за получаване 159.11 лв. В счетоводните регистри е отразено задължение към работници и служители в размер на  159.11 лв.  Сума в размер на 6.38 лв. като заплата на Радева е получена от нея на 03.09.2008г. Дължимите се към бюджета суми за осигуряване са преведени на 09.09.2008г., като на 08.02.2006г. е внесена сума в размер на 6.24 лв., което представлява 3.9% ЗО върху болничните на Р. Коригираща декларация обр. 1, съгласно Указанията за попълване относно данни за осигурено лице, по отношение на Радева е подадена на 03.09.2008г. На 13.09.2008г.  е подадена и коригираща декларация обр.6, касаеща дължими вноски. В разчетно-платежната ведомост за месец 01.2006г.е  начислено трудово възнаграждение на Р. за един присъстващ ден в размер на 7.28 лв. Дължимите се вноски върху начисленото се трудово възнаграждение са внесени на 09.09.2008г. Съдът приема заключението на експертизата като мотивирано и основано на представените по делото писмени доказателства.

 

По делото е допуснат и разпитан в качеството на  свидетел лицето С. С.., която в показанията си сочи, че  обслужва  фирмата жалбоподател в качеството на счетоводител от 1999г. до момента.  Изготвяла е документите й, работейки като ТРЗ, касиер, личен състав и др. Изплащането на трудовото възнаграждение във фирмата ставало с фишове на които работниците не се подписвали, а полагали такива на ведомостите за заплати. Като съставител на представената по делото форма № 76 за м. 01.2006г. се е подписала тя. Радева постъпила на работа на 03.01.2006г., като на следващият ден излязла в двегодишен отпуск за отглеждане на малко дете. Подадената била молба за отпуск в края на работния ден била  удовлетворена и от следващия ден е пусната заповед за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете.

 

При преценката на доказателствата по делото, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок от лице - адресат на административния акт. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – директора на ТП на НОИ Стара Загора, в надлежната форма и съдържание.  Разгледано по същество, същото се явява незаконосъобразно.

 

 

Обезщетение при отглеждане на малко дете се изплаща месечно в размер, определен от ЗБДОО съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 КСО, при възникнало право по чл.52а КСО, съгласно която разпоредба, право на обезщетение при отглеждане на малко дете има осигурено лице,  с осигурителен стаж 6 месеца за всички осигурени рискове. Съгласно чл.11, ал.1, т.1, б.”д” КСО  правото на парични обезщетения от фондовете на Държавното обществено осигуряване имат осигурените за всички осигурени социални рискове лица - тези по чл.4, ал.1 от с.з. Спори се по делото относно това, налице ли са предпоставките за възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 КСО, обуславящи дължимо плащане на обезщетение за гледане на малко дете на Р. Р. Въз основа на представените от осигурителя данни в персоналния регистър на НОИ за периода, в който е получавано обезщетение, ревизионните органи, както и директора на ТП на НОИ в обжалваното решение приемат, че са налице неправомерно изплатени обезщетения, тъй като към момента на изплащането им не е налице надлежно трудово правоотношение, обуславящо включване на лицето, на което е изплатено обезщетението в кръга на осигурените лица. Административният орган счита, основавайки се на подадените от работодателя декларации по чл.5, ал.4 КСО, че осигуряването не е възникнало, тъй като в тях при подаването им през м.01.2006г. не е посочен отработен работен ден от това лице, като същите са коригирани, такъв е отразен и  са начислени дължимите се осигурителни вноски едва след изготвянето на ревизионния акт за начет. От своя страна жалбоподателят претендира незаконосъобразност на оспорения акт, основавайки се на представените от него писмени доказателства, които според него установяват наличието на възникнало осигуряване при установен  отработен ден. Не се спори от страните относно наличният осигурителен стаж, даващ право на обезщетение по чл.52а от КСО.

 

 От анализа на доказателствата по делото се налага извода, че  са налице законовите предпоставки на чл.10 от КСО, обуславящи възникнало осигуряване на лицето, за изплатено на което обезщетение за гледане на малко дете е съставен акта за начет и постановено събиране на сумата с разпореждане на органите на ТП на НОИ. Съгласно посочената разпоредба осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължават до прекратяването Установено е по делото от представените справки-декларации и заключението на експертизата, че  Р. Р. има сключен трудов договор от 24.01.2005г. до 01.01.2006г.  с ЕТ “ЗЗУ 90 – С. С.”***, като  на 03.01.2006г. е сключен такъв за длъжността хигиенист с дружеството жалбоподателЗЗУ-90” ЕООД гр.Стара Загора. В КСО не е дадено легално определение на посоченото в чл.10 от него започване упражняване на трудова дейност от лицата, подлежащи на осигуряване. Започването на трудовата дейност и начина за установяването му  са определени обаче в разпоредбата на чл.63, ал.4 от КТ, съгласно която разпоредба изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В представения по делото и пред административния орган трудов договор изрично е отразено, че работника  ще постъпи на работа на 03.01.2006г., че на същата дата му е връчен екземпляр от трудовия договор, заедно с уведомление  от ТП на НОИ и че същият е постъпил  на работа на същата дата. Трудовият договор е надлежно подписан от работодателя и наетото по трудово правоотношение лице. При това положение съдът приема за установено, че е налице започнало изпълнение на задълженията по трудовия договор по смисъла на чл.64, ал.4 КТ, тъй като  постъпването на работа е надлежно удостоверено писмено. Освен това на същата дата на лицето е проведен начален инструктаж по безопасност на труда и противопожарна охрана, както и отработеният ден е посочен в представената присъствена форма, водена от работодателя. След подадена молба е издадена заповед по чл.164, ал.1 от КТ, с която на работника е разрешен отпуск за отглеждане на дете до навършване на две години, считано от следващия ден - 04.01.2006г. Тези доказателства не са оборени от ответника по жалбата в хода на съдебното производство, същите не са и обсъдени в оспореното решение, като то се основава единствено на представените от работодателя дължими се справки-декларации към Персоналния регистър, които действително не съответстват на представените в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства. Съдът намира обаче, че неизпълнението на задълженията, дължими се от работодателя по силата на законови предписания, касаещи сключването и изпълнението на трудовия договор - тези фиксирани в чл.63, ал.1, 2 и 3 от КТ, както и неподаването на точни и коректни декларации по чл. 5, ал.4 от КСО, което се установява в хода на делото, с оглед подадените коригиращи такива, не може да рефлектира върху възникналото или не право на осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО. Безспорни са, точно и конкретно са уредени в закона, както задълженията на работодателя относно възникването и началото на изпълнение на трудовото правоотношение, така и тези  за подаване на точна информация за същите обстоятелства по реда на КСО. Неизпълненията на тези задължения евентуално би могло да обуслови друг вид отговорност за работодателя, но не може да лиши коректната страна по трудовия договор, а именно работника от дължимите му се при наличие на предпоставките за това обезщетения по осигурени социални рискове, дерогирайки наличието на предпоставките по чл.10 КСО. Тези предпоставки в случая са били налице, а както бе посочено наличието на неизпълнени други задължения и отговорности не подлежат на разглеждане в настоящето производство. 

 

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е незаконосъобразно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на относимия закон. Това налага отмяната му, както и на потвърденото с него разпореждане на Началник отдел “КПК” на ТП на НОИ, вменяващо задължение за внасяне на сумата по акта за начет.

 

С оглед изхода на делото следва да се осъди ответника по жалбата  на основание чл.143, ал.1 АПК да заплати на жалбоподателя сума в размер на  595 лв., включващи: внесена държавна такса в размер на 50 лв., адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ № 000427 и възнаграждение на вещо лице  в размер на 145 лв.

   

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ АПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ решение №0051/27.10.2008г., на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №942/16.09.2008г. на началник отдел “КПК” при ТП на НОИ, съдържащо задължение за внасяне на сума по акт за начет от 4351.72лв., от която сума главница 3000 лв. и лихва върху нея от 1351.72 лв. от жалбоподателя “ЗЗУ – 90” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Отец Паисий” №88А, ап.10, представлявано от С.Д. С..*** гр.Стара Загора да заплати на “ЗЗУ-90” ЕООД, сумата в размер на 595 лв. /петстотин деветдесет и пет лева/ , представляващи разноските по делото.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: