Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 83   12.03.2009 г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети  и четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: И.Я.

       

при секретар   М.П.                                                                                

и с участието на прокурора 

като разгледа докладваното от съдия И.Я. административно дело № 712 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по жалба на „М +С Хидравлик” АД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.”Козлодуй” №68, представлявано от Т. С. Т. - прокурист, против Решение № 21/ 09.10.2007г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 748/ 20.07.2007г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора, като неоснователна. Изложените в жалбата доводи по същество са такива за противоречие на оспорения административен акт на материално-правните разпоредби на КСО , на които се основава. Жалбоподателят твърди, че издаденото Удостоверение обр.УП–2 № 4377/ 27.11.2007г. не е с невярно съдържание, доколкото в него е посочен действителния осигурителен доход, върху който са правени осигурителни вноски за изпълнителния директор С. Г. за периода 01.01.1997г. до 01.01.2000г. Неотносимо по спора било обстоятелството,  че този доход е по-висок от нормативно установения максимален размер на осигурителния доход в страната за същия период,.  Определянето на нормативно правилния размер на осигурителен доход, върху който според закона следва да бъде изчислен размера на полагащата се пенсия за всяко едно осигурено лице е задължение на органите на НОИ, а не на  осигурителя. Според жалбоподателя органите на НОИ е гр. Стара Загора е следвало при разглеждането на пенсионната преписка по издаденото УП обр.-2 № 4377/ 27.11.2002г. да съобразят нормативно установения максимален размер на осигурителния доход в страната за процесния период., независимо от отразения в УП-2 по-висок реален осигурителен доход, върху който е било осигурявано лицето за същия този период. Алтернативно се навежда, че връщане на недължимо изплатените суми следва да се възложи върху Габарева, а не върху предприятието - осигурител   Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане.  

 

Ответникът по жалбата -  Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалните си представители по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в съдебно заседание и в приложената по делото писмени защити.

 

        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със заповед № 762/ 11.07.2007г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.108 от КСО, е разпоредено извършването на частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на осигурителя - „М+С Хидравлик” АД – гр. Казанлък, която е приключила с ревизионен акт за начет вх.№ 3305/ 12.07.2007г, издаден на основание чл.110, ал.1 от КСО. В акта е отразен общ размер на щетата 9489.44 лева, от които главница – 6603,59лв. и 2885,85 лв. мораторни лихви, произтичащо от неправилно отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради издадени от осигурителя документ с невярно съдържание, съгласно Справка № 1. Видно от посочената справка, явяваща се неразделна част от акта за начет, осигурителят „М+С Хидравлик”АД гр.Казанлък е издал удостоверение обр.УП – 2 № 4377/ 27.11.2002г., в което неправилно е отразен осигурителен доход на лицето С. Н. Г. г. Видно от  констативен протокол № 66 от 26.03.2007 година предприятието е престанало да бъде с 100 % държавно имущество, считано от 01.08.1997 година. С оглед събиране на сумите по ревизионния акт за начет, на основание чл.110, ал.3 от КСО е издадено разпореждане № 748/ 20.07.2007г. на началник отдел „КПК”   при ТП на НОИ – Стара Загора. Същото е обжалвано по административен ред в производство по реда на чл.117 от КСО, приключило с Решение № 21/ 09.10.2007г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора – предмет на разглеждане в настоящото производство, с което жалбата на „М+С Хидравлик”АД е оставена без уважение, като неоснователна  и е потвърдено оспореното разпореждане .

По делото е представена административната преписка, образувана по издаване на ревизионния акт и разпореждане № 748/ 20.07.07г.. От материалите съдържащи се в нея се установява и не се оспорва от страните, че  С. Н. Г. е заемал длъжността изпълнителен директор на „М+С Хидравлик”.АД, по силата на сключен договор за управление за периода от 01.01.1997 година до 25.07.2002 г. Той е упражнявал дейност без трудово правоотношение и  е бил осигуряван от търговското дружество за всички осигурителни случаи и  осигурителните вноски са начислявани върху пълния размер на действително получавания доход. На 27.11.2002г. от търговското дружество, в качеството му на осигурител, по смисъла на чл.5, ал.1 от КЗОО /сега КСО/, е издадено Удостоверение УП-2 № 4377, в което е удостоверен осигурителния доход на  Г. Въз основа на това удостоверение за осигурителен доход, на съпругата на Г. е била отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване  от наследодател С. Н. Г., съгласно Разпореждане № 5/ 02.12.2002г. на ръководител „ПО” при РУ”СО”гр.Стара Загора. От представения и приет като доказателство по делото Констативен акт № 6508/ 26.03.07г. се установява, че при извършена проверка от финансов ревизор от ТП на НОИ – Стара Загора на документите за пенсиониране, издадени от осигурителя „М+С Хидравлик”АД за период: 01.07.1991г. – 26.04.2002г., на последния са дадени задължителни предписания да издаде ново УП-2 за осигуреното лице С. Г. с размера на ограничения осигурителен доход, отменящо УП-2 № 4377/ 27.11.2002г. , както и за периода след 01.08.1997г. за същото лице да се изготви и завери осигурителна книжка. В изпълнение на дадените предписания е издадено УП -2 № 67/ 23.03.2007г., с което е анулирано УП-2 № 4377/2002г., като грешно издадено. В резултат на новоиздаденото удостоверение УП-2, с Разпореждане № 29/ 02.04.2007г. е изменен размера на  отпуснатата наследствена пенсия за ИОЗ от С. Н.Г., на основание чл.68,ал.1-3 от КСО  считано от 30.12.2006 г.  е отпусната  лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г., като на основание чл. 95,ал.1 т.4 от КСО  получаваната от нея наследствена пенсия е спряна. Изготвена е справка № 8/ 19.04.2007г. на началник отдел”Пенсии” при РУСО – Стара Загора, за неправилно изплатена пенсия на Е. Г. за периода от 01.01.2004г. до 30.04.2007г.вкл., в размер на 9119,01лв., в това число лихва в размер на 2515,42лв. 

По така изложените факти между страните няма спор. Основният спорен въпрос се свежда до това  съставлява ли "документ с невярно съдържание", по смисъла на чл. 110, ал. 1 от КСО, Удостоверение обр. УП-2 № 4377/27.11.2002г., доколкото в същото е отразен   действително получаваният от Станчо Габарев доход като изпълнителен .директор на „М+С Хидравлик” АД и върху този доход реално са внасяни осигурителни вноски. За изясняване на обстоятелството дали съставеното от осигурителя и представено в НОИ  УП-2 № 4377/ 27.11.2002г. съдържа невярно отразени данни, е допусната съдебно-икономическа експертиза. От заключението на същата, което съдът възприема като обективно и компетентно, и което не е оспорено от страните по делото, се установява,  че съгласно коригираните данни в първата осигурителна книжка, осигурителният доход на Г. за периода от 01.08.1997 година до 01.01.2000 г. е в размер от 14351,04 лв.Съобразно данните в персоналния регистър на осигурените в НОИ и коригираните данни в осигурителната книжка относно осигурителния доход на С. Г. съпругата му следва да получи наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в общ размер от 10 491, 61 лв.Реално изчислената и получена пенсия от Г. възлиза на 17 095, 19 лева. Разликата между реално отпуснатата и полагаща се пенсия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2007 г. е в общ размер от 6 603, 58 лв. Мораторната лихва, считано от деня, следващ получаването на пенсията от Г. до 16.07.2007 година е в общ размер от 2858,99 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира, че  оспореното Решение № 21/ 09.10.2007г. на Директора на ТД на НОИ – Стара е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. При съставянето на ревизионният акт за начет и издаването на разпореждането за събиране сумите по същия не са допуснати процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на крайния административен акт – предмет на оспорване в настоящото производство.

 

    Не е спорно между страните, че съществуват в действащото до 01.01.1999 година законодателство два начина за определяне на осигурителния доход на изпълнителните  директори на акционерни дружества. – общия, предвиден в  Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия и работещи без трудово правоотношение и специалния , уреден в чл. 30 от в ПРАВИЛНИК за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията / Приет с ПМС № 7 от 25.01.1994 г., , отм., бр. 51 от 3.06.2003 г/.Страните не оспорват обстоятелството, че дружеството работодател е престанало да бъде с 100% държавно имущество, считано от 01.08.1997 година, поради което за него следва да се прилагат общите правила за осигуряване на лица, изпълняващи длъжността изпълнителен директор съгласно процесната Наредба.

            Удостоверение УП-2 изх.№ 4377/ 27.11.2007г. на  “ М  С Хидравлик” АД гр. Казанлък представлява официален удостоверителен документ, издаден от работодателя - осигурител на основание чл. 5,ал.7 от КСО във връзка с чл.40, ал.3 от НПОС. Осигурителят е страна по осигурителното правоотношение с НОИ за лицето С. Г.По това правоотношение, възникнало по силата на закона осигурителят не само подлежи на задължителна регистрация и е длъжен да изпълнява задълженията си по чл. 5, ал. 4, ал.6 и ал. 8 от КСО. На основание чл. 5,ал.7от КСО  във връзка с чл. 40,ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителят следва да издаде документ, установяващ  осигурителния стаж и доход на осигуряващо се при него лице С. Г. В случая жалбоподателят е отразил в графата доход за определяне размера на пенсията, действително получаваният от изпълнителния директор на дружеството доход, върху който са начислявани и осигурителните вноски. В жалбата си, както и в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят не отрича факта, че  отразеният в процесното УП-2 осигурителен доход  действително е по – висок от нормативно установения максимален размер на осигурителен доход в страната за същия период /осмекратния, респ. десеткратния размер на МРЗ за страната/, но твърди, че този осигурителен доход е реален и верен, тъй като върху неговия размер действително са били внасяни осигурителни вноски за осигурения Ст.Г.

Според чл.13, ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия и работещи без трудово правоотношение  подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи лицата, които са получили за работа без трудово правоотношение от предприятие, учреждение, организация или едноличен търговец възнаграждение, по-голямо от 25 на сто от минималната работна заплата за отделен календарен месец или по-голямо от минималната месечна работна заплата общо за една календарна година. Размерът на осигурителните вноски за посочената категория лица /сред които попада и лицето С. Н. Г., изпълняващ длъжността “изпълнителен директор” по силата на сключен писмен договор за управление  е  определен в чл.14, ал.1 от процесната наредба, като те се изчисляват върху възнаграждението, получено по договора, но върху не повече от осемкратния размер  до 01.01.1999 година . ДВ., бр. 154 от 1998г./, респективно десеткратния размер на минималната работна заплата за страната  след въведена промяна с ДВ., бр. 154 от 1998г, считано от 01.01.1999 година..  Фактът, че е било извършвано осигуряване върху по – висок доход от нормативно регламентирания максимум не може да обуслови извод, че доходът, върху, който реално осигурителят е правил отчисления за осигурителни вноски предствалява действителния осигурителен доход. При издаване на документа УП – 2 за размера на осигурителния доход на лицата осигурителят е длъжен до посочи правилно сумите в съответствие с действащите законови разпоредби.Дружеството   е извършило плащане на осигурителни вноски върху доход над предвидения, същите са били недължимо платени, подлежат на връщане, но не  дават основания  да бъдат вземани предвид при определяне размера на осигурителния доход. По тези съображения, съдът намира, че УП-2 № 4377/ 27.11.2002г., в което е удостоверен по – висок осигурителен доход от максимално установения нормативен размер, представлява документ с невярно съдържание, тъй като съдържанието му не съотвества на действителното фактическо положение – чл. 14 от цитираната по- горе Наредба.

По своята правна същност регламетираната в чл. 110, ал. 1, т. 1 на КСО имуществена отговорност за причинени на осигурителния орган щети от издаден документ с невярно съдържание е деликтна, за реализирането й е необходимо да се установи вреда, под формата на реално претърпяна загуба - щета, понесена от НОИ и причинната връзка между вредоносния резултат и неизпълнението на задължението на осигурителя да издаде предписания от закона удостоверителен документ. Безспорно е, че в резултат на представеното пред административния орган УП-2 № 4377/ 27.11.2002г. на Е.К. Г. е била отпуснато наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в по-висок размер, с което неправомерно са намалели фондовете на ДОО. Налице е и пряка причинна връзка между причинената щета и издаването на процесния удостоверителен документ с невярно съдържание. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че към датата на отпускане на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване за осигурителния орган е съществувало задължение на длъжности лица от ТП на НОИ гр. Стара Загора да проверява изцяло верността на данните, съдържащи се в удостоверителните документи., изготвени от осигурителя. Напротив впредвид характера на документа официален свидетелстващ и редовен от външна страна за тях съществува задължение  да зачетат  неговата обвързваща материална доказателствена сила по силата на чл. 143 от ГПК /отм/..Дори да приемем, че длъжностните  лица не са изпълнили нормативно определените си  задължения да проверяват верността на УП, то би било налице съпричиняване на вредата. Извън обхвата на административното производство е да се установява дали вредоносния резултат е съпричинен от действията на няколко лица . Това следва да се докаже по реда на общото исково производство , а именно чл. 45 и следващи от ЗЗД. Следователно юридическическите факти, с които закона свързва възникване на имуществена отговорност на осигурителя са били налице към момента на издаване на съставяне на ревизионния акт за начет и издаване на Разпореждане № 748/ 20.07.2007г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора, потвърдено с оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Стара Загора. Административният орган в рамките на предоставените му правомощия и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона обосновано е приел, че е осъществен нормативно регламентирания състав по чл.110, ал.1, т.1 от КСО за реализиране имуществената отговорност на “М+С Хидравлик”АД гр.Казанлък, в качеството му на осигурител.

Неоснователно е и следващото оплакване на жалбоподателя, че неправилно изплатените суми по наследствената пенсия за ИОЗ на Елена Габарева, следва да бъдат удържани от лицето, което е получило пенсията. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е самостоятелна. Право, а не и задължение е за осигурителния орган  да прецени поредността , по която следва   да съберат неправилно получените суми от осигурителя или от пенсионера, още повече, че в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО могат да бъдат търсени само недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания) от лицата и само ако това е невъзможно, да престъпи към събирането им по реда на чл. 110 КСО.

С оглед гореизложеното съдът приема, че Решение № 21/ 09.10.2007г. на Директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно, в частта в която е определен размера  на мораторната лхва и следва да бъде отменено, като бъде осъден осигурителя да заплати лихва за забава в размера, определен от съдебно -икономическата експертиза, в останалата част  то е издадено  от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила и в тази част жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ по  жалбата на „М +С Хидравлик” АД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.”Козлодуй” №68, представлявано от Т. С. Т. - прокурист,  Решение № 21/ 09.10.2007г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 748/ 20.07.2007г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора, в частта в която жалбоподателят е осъден да заплати мораторна лихва в размер от 2885,85 лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ОСЪЖДА „М +С Хидравлик” АД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.”Козлодуй” №68, представлявано от Т. С. Т. – прокурист,  да заплати на ТП на НОИ – Стара Загора да заплати мораторна лихва за забава върху главницата от 6603,59 лева за периода от 01.01.2004 година до 16.07.2007 година в размер от 2858,99 лв/ две хиляди осемстотин петдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/. 

 

ОСТАВЯ  в сила  Решение № 21/ 09.10.2007г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора в останалата му част..

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: