Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

15   30.01.2009 г.      град Стара Загора

 

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари  две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: И.Я.

       

при секретар   Зорница Делчева                                                                                 

и с участието на прокурора                                                                                                        като разгледа докладваното от съдия И.Я. административно дело № 718 по описа за 2008 г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

            Образувано е по жалба на А.Н.Т., в качеството й на съдружник в СД “ Джамбазов НРАВ”, гр.Стара Загора, кв. “ Железник, ул. ”Младост “ № 17, вх. Б, ап. 26 против Решение № 384/ 06.11.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от А.Т. жалба против отказа на публичния изпълнител  от 13.10.2008 година да уважи възражението  на съдружника за изтекла погасителна давност на задължението на дружеството и същото да бъде отписано, а производството по изпълнителното дело – прекратено. Релевират се  доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като се твърди, че публичното задължение е било погасено по давност още при образуване на изпълнителното дело № 7680/ 2007 година. Моли съда да постанови решение, с което да отмени извършените до момента принудителни изпълнителни действия и да бъде прекратено изпълнително производство по изпълнително дело № 7680/ 2007г. на публичния изпълнител при РД Пловдив /ИРМ Стара Загора/.

            Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

           

            По допустимостта на жалбата:

            От представеното по делото известие за доставяне е видно, че оспореното Решение № 384/ 06.11.2008г. на ИД на АДВ е получено от жалбоподателя на 11.11.2008г. В рамките на 7-дневния преклузивен срок по чл.268 от ДОПК А.Т. е подала жалба против решението, чрез административния орган, до Административен съд - Стара Загора. Видно от мотивите и диспозитива на обжалваното решение, то е постановено в хипотезата на чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, поради което съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК това решение подлежи на обжалване пред Административен съд – Стара Загора, който е съда по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва. Във връзка с изложеното съдът приема, че е сезиран в законово установения срок, от надлежна страна,впредвид солидарната отговорност на неограничено отговорния съдружник за задълженията на събирателното дружество , предвидена в. чл. 76 от ТЗ срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. 

           

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Събирателното дружество, видно от декларация от 02.10.1998 година по чл. 43 от ЗОДФЛ има непогасени публични задължения – четвъртата вноска за патентен данък за 1998 година.С покана от 29.08.2000 г. данъчният орган на основание чл. 145,ал.7 от ДПК/ отм./ е поканил дружеството – длъжник  да изплати дължимата сума:  главница в размер на 750 лв и мораторна лихва в размер на 292,4лв. Видно от известие за доставка събирателното дружество/СД/ е получило поканата на 21.11.2000 година..В дадения му от данъчният орган 7-мо дневен срок  то не е погасило  дълга си. Поради което и на основание 172,ал.2т.3 от ДПК/отм./ въз основа на годен изпълнителен титул – декларация, по която е изтекъл законоустанвения срок за доброволно изпълнение данъчният орган при ТДД Стара Загора, Данъчно подразделение Стара Загора е образувал изпълнително дело и видно от съобщение изх.№ ИД 009218/25.06.2003 година е задължил СД-длъжник. да обяви всичките си активи.Това съобщение е получено от дружеството на 19.09.2003 година.Видно от искане, направено на основание чл.12,ал.1т.1 от Инструкция 6/ 31.08.2006 година публичният изпълнител на Териториална дирекция гр. Пловдив дирекция “ Събиране” е изпратил изпълнително дело № 9218/ 2003 година в АДВ гр. Пловдив. В Регионална дирекция гр.Пловдив на Агенцията за държавни вземания,  ИРМ - Стара Загора е образувано изпълнително дело № 7680/2007г.срещу СД “ Джамбазов НРАВ” гр.Стара Загора за принудително събиране на публични държавни вземания, установени с Данъчна декларация вх.№ П-41122/ 02.10.1998 г., подадена от данъчно задълженото лице СД “ Джамбазов НРАВ” гр. Стара Загора за дължим данък по чл.43 от ЗОДФЛ. Със съобщение № 7680/2007/000001/07.03.2008г. органът по принудителното изпълнение е дал на длъжника седемдневен срок за доброволно изпълнение на публичното задължение, съгласно чл.221, ал.1 от ДОПК.Не е ясно дали това съобщение от получено от дружеството. Публичният изпълнител е предприел множество изпълнителни действие   за принудително събиране на публичното вземане чрез налагане на запори на банкови сметки на дружеството и е насочил принудителното изпълнение и срещу неограничено отговорния съдружник А.Т.. По повод на наложени запори на банковите сметки жалбоподетелката е узнала за образуваното изпълнително дело в РД на АДВ гр. Пловдив с длъжници СД и тя, в качеството й неограничено отговорен съдружник.. Т. е изискала от публичния изпълнител да прекрати делото поради изтекла погасителна давност и отпише задълженията на СД “ Джамбазов НРАВ” гр. Стара Загора. Видно от писмо от 13.10.2008 година публичният изпълнител не е приел възражението за изтекла погасителна давност и е отказал прекратяването. на изпълнителното производство по делото. В жалба вх.№ П 22-00-384/ 20.10.2008г. до Изпълнителния директор на АДВ са наведени твърдения, че установените с декларацията по чл. 43 от ЗОДФЛ /отм./ са погасени по давност, поради което изпълнителното дело следва да се прекрати и задълженията отписани. Според жалбоподателката компетентен да установи основателността на възражението й за изтекла погасителна давност е  директорът на АДВ гр. София.

С Решение № 384/ 06.11.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство, е оставена без уважение жалбата на А.Т. срещу отказа да се прекрати изпълнителното  дело поради изтекла погасителна давност на публичните задължение на събирателното дружество, възникнали на 01.01.1999 година. Административният орган приема, че публичният изпълнител е именно е компетентен да извърши преценка дали е изтекла, предвидената в ДОПК давност, съответно да прекрати или да  откаже прекратяването на производството по изпълнителното дело.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество жалбата е основателна.

Спорът по делото се свежда до това законосъобразен ли е отказа на публичния изпълнител  да прекрати образуваното изпълнително дело № 7680/ 2007г. по описа на  РД-Пловдив /ИРМ Стара Загора/ при АДВ за принудителното събиране на публични задължения, установени с  посочената данъчна декларация, респективно отхвърлителното  решение на директора на  АДВ гр. София.

            С изпращането на Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ 009218/2000/ 25.06.2003 данъчният орган при ТДД гр. Стара Загора, ДП Стара Загора е осъществил първото процесуално действие, поставящо началото на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране на публични вземания от СД. Видно от съдържанието на посоченото съобщение, като изпълнително основание за образуване на изпълнително дело № 9218/ 2003г. е посочена ДД №  П-1122от 02.10.1998 година. От представената и приета като доказателство по делото данъчна декларация. се установява, че същата е подадена от управителя на СД на основание чл.43 от ЗОДФЛ за облагане с патентен данък за 1998г. Данъчната декларация по чл.43 от ЗОДФЛ/отм./ установява с обвързваща данъчния субект сила, декларираните от него обстоятелства релевантни за данъчното облагане с годишен/патентен/ данък. Смисълът на нейното подаване е именно въз основа на декларираните от ДЗЛ обстоятелства и в съответствие с установеното в закона да се определи размерът на дължимия данък, поради което установяването на публичното задължение за окончателен годишен патентен данък се извършва със самата декларация, като не е необходимо издаването на друг нарочен данъчен акт, по смисъла на чл.137т.1буква “ б” от ДПК/ отм./ Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, съгласно която декларацията, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци е изпълнително основание за образуване на принудително изпълнение.         

    Основателно е  възражение на жалбоподателя, че публичното вземане, което е предмет на изпълнение по обжалваното изпълнително дело, е погасено по давност. Съгласно чл.53, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ действал към момента на възникване на данъчното задължение, окончателният годишен /патентен/ данък се внася на четири равни части, както следва: за първото тримесечие – до 31 януари, за второто тримесечие – до 30 април, за третото тримесечие – до 31 юли и за четвъртото тричесечие – до 31 октомври. Следователно с цитирания текст се установява момента на изискуемостта на данъка, като в процесния случай крайният срок за внасянето му е 31.10.1998 г. В ЗОДФЛ /отм./ не са предвидени специални правила относно погасяването по давност на публичните вземания за окончателен годишен/патентен/ данък. Поради тази причина и по аргумент от разпоредбата на чл. 55, ал.3 от ЗОДФЛ/отм./, приложими се явяват разпоредбите на чл.22  от ЗДП / отм./, действал към момента на възникване на задължението.По силата на тази  правна норма данъчното задължение се погасява с изтичането на петгодишната давност, като началният срок на изискуемост на публичното задължение по силата на ал.2 на горната разпоредба възниква на първи януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение.Поради което съдът намира, че  публичното вземането е станало изискуемо на 01.01.1999 година.Първото изпълнително действие по принудително изпълнение е било извършено на 25.06.2003 година, когото е бил в сила нов процесуален закон –ДПК , като закона за събиране на държавни вземания, считано от 01.01.2000 г е отменен.. .В чл. 4 от отменения ЗСДВ е предвидено задълженията за данъци да се погасяват с изтичането на петгодишна давност, като в ал. 5 на тази разпоредба е уреден института на абсолютната давност.Задълженията  за данъци се погасяват независимо спирането и  прекъсването на давността с изтичане на 15 години от деня  в който задължението е станало изискуемо.С оглед да се установи приложението на закона съобразно с основните принципи на правото, като основно начало в него, че нормите за сроковете, установени с нов закон не се прилагат към започналите вече да текат заварени срокове. Този принцип е намерил законодателно решение в § 7 от ЗЗД и понеже нормите, които уреждат института на погасителната давност са материално правни и без изрична разпоредба нямат обратно действие приложението на новия по кратък давностен срок е възможно тогава, който остава за довършване на давността по стария закон е по-дълъг от този, който изисква новия.В случая с връчване на поканата за доброволно изпълнение е спряла да тече погасителната давност. По стария закон за изтичане на абсолютната давност е следвало да изтекат 10 години, шест месеца и  седем дни, По ДПК тези срокове възлизат на 10 години.След като срокът за завършване по стария закон е по-дълъг от този по новия приложение следва да намерят сроковете по новия закон – ДПК / отм./.Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателката, че съобщението за доброволно изпълнение не представлява действие по принудително изпълнение, поради което давността не е спряна с образуване на изпълнителното дело. Момента на образуване на изпълнителни дела действащия тогава  ДПК не свързва с изричен акт на публичния изпълнител. Същото се счита образувано с извършване на първото действие по него.Първото действие е именно изпращане на съобщението.Дори изпращането на съобщението да не е действие по принудително изпълнение в тесен смисъл, то това съобщение е първия акт в рамките на изпълнителното дело.Изпращането на покана представлява и действие по образуване на самото изпълнително дело, поради което и на основание на 141,ал.1 т. 7 давността спира да тече за вземането на СД.. По аналогия на чл. 115,ал.1 буква “ ж” от ЗЗД, както и съгласно постановление № 3 от 18.11.1980 година погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес. Поради което, считано от 25.06.2003 година давността на това  публично вземане е спряла да тече. В ДПК/отм./ няма норма, аналогична на чл. 330 ГПК/ отм/, сега чл.433, ал.1 т. 7 от ГПК по силата на които при неизвършване на изпълнителни действие в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява по силата на закона., а постановлението на съдебния изпълнител, с което се прекратява изпълнителното производство няма конститутивно действие, а установява едно извършено прекратяване на принудителното производство ex lege. Това е логично с оглед предвидения в данъчното законодателство институт на абсолютна погасителна давност. Независимо от предприетите действията или бездействията на публичния изпълнител публичното вземане се погасява и същото следва да се отпише с изтичане на 10 години, от момента, в който е станало изискуемо.според чл. 140,ал.2 от ДПК/ отм./ така и чл. 171,ал.2 от ДОПК., като  този давностен срок не подлежи на спиране, нито прекъсване.Поради промяна на органите , който събират публичните вземания изпълнителното дело е преобразувано под нов номер в РД АДВ Пловдив. На 25.07.2007 година., когото са предприети нови изпълнителни действия по принудително събиране на задължението на СД публичният изпълнител е насочил принудителното изпълнение не само спрямо СД – длъжник , но и спрямо неограничено отговорния съдружник – настоящ жаелбоподател.На 01.01.2006 година влиза в сила новия ДОПК. Съгласно §5,ал. 3 от ДОПК разпоредбите на новия процесуален закон се прилагат за всички незавършени изпълнителни дела. Поради което следва да се приложат и новите разпоредби на кодекса , уреждащи института на давността.Съгласно чл. 172,ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемане на действие по принудително изпълнение.С изпращане на новото съобщение се е прекъснала погасителната давност за публичното задължение на СД “ ДЖАМБАЗОВ НРАВ “ и  са се заличили последиците от изтеклия до този момент давностен срок в размер на  4 години пет месеца и двадесет и пет дена. По силата на чл. 171,ал2 от ДОПК на 01.01.2009 година е изтекла абсолютната погасителна давност на установеното публично задължение на СД” Джамбазов нрав” в декларацията по чл. 43 от ЗОДФЛ / отм.. /Изтичане на погасителната давност е основание и за погасяване на публичните вземания по аргумент от чл. 168 т.3 от ДОПК.Погасяването на публичното вземане представлява и основание за прекратяване на принудителното производство на основание чл. 225,ал.1т.7 от ДОПК.От момента на настъпване на основанието за прекратяване на принудителното производство същото се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

      За пълното следва да се изследват и действията на публичния изпълнител, предприети спрямо неограничено отговорния съдружник А.Т.. По силата на чл. 76 от ТЗ за задължения на СД отговарят солидарно вчичките му съдружници. Действието на пасивната солидарност се разглежда обикновено в два аспекта – абсолютно и относително действие Едно от проявленията на  абсолютното действие е правото на кредитора да предяви вземането си срещу един от длъжниците по свой избор.Относителното действие на солидарността се проявава по отношение на давността –чл. 125,ал.1 от ЗЗД. Юридическите факти, които водят до спиране и прекъсване на давността настъпват самостоятелно за всеки солидарен длъжник. Отклонение от това правила  на солидарността при СД е уредено в разпоредбата на чл. 98,ал.3 от ТЗ по силата на  която прекъсването на давността спрямо прекратеното събирателно дружество има действие и спрямо съдружниците. Извън тази хипотеза по аргумент на противното следва да се приложи разпоредбата  на чл. 125,ал.1 от ЗЗД. За Т. погасителната давност  за публичното задължение на СД е изтекла на 01.01.2004 година на основание чл.22 от ЗДП/ отм./ във връзка с § 7 от ЗЗД. Всички извършени след тази дата действия спрямо този длъжник се явяват недопустими поради липса на доказателства, че спрямо нея са предприемани някакви действия за принудително събиране върху нейно лично имущество за задължения на събирателното дружеството. Давността спрямо нея не е нито спирана, нито прекъсвана.

 Поради което решението № 384/ 06.11.2008 година. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от А.Т. в качеството й на представляващ СД “ Джабазов нрав ” гр.Стара Загора против отказа на публичния изпълнител да  прекрати производството по изпълнително дело № 7680/ 2007 година. по описа на Регионална дирекция Пловдив /ИРМ-Стара Загора/ при АДВ, е материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Доколкото в хода на съдебното производство се установи по категоричен и безспорен начин, че публичното вземане, възникнало на основание подадена ДД по чл.43 от ЗОДФЛ /. е погасено по давност, следва да се отмени и отказа  на публичния изпълнител за прекратяване на  производството по изпълнително дело № 7680/ 2007 година по описа на РД АДВ гр. Пловдив.  и му се изпрати преписката за изпълнение на горните указания. С оглед изхода на делото на основание чл. 143,ал.1 от АПК Агенцията за държавни вземания гр.София следва да заплати на А.Н.Т., съдружник в СД “ Джамбазов нрав” , гр. Стара Загора, ул. “ Младост “ № 17, вх. Б, ап. 26 направените по делото разноски в размер на 150 лева.

   .

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № № 384/ 06.11.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания гр.София, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от А.Т. в качеството й на представляващ СД “ Джамбазов нрав ” гр.Стара Загора  жалба против отказа на публичния изпълнител да  прекрати производството по изпълнително дело № 7680/ 2007 година . по описа на Регионална дирекция Пловдив /ИРМ-Стара Загора/ при АДВ, като незаконосъобразно и вместо него постановява:

 

            ОТМЕНЯ отказа на публичния изпълнител към Регионална дирекция Пловдив /ИРМ – Стара Загора/ при Агенцията за държавни вземания гр.София да  прекрати производството по изпълнително дело № 7680/ 2007 година .

 

ИЗПРАЩАМ преписката   на публичния изпълнител към Регионална дирекция Пловдив /ИРМ – Стара Загора/ при Агенцията за държавни вземания гр.София за изпълнение на горните указания 

 

ОСЪЖДАМ Агенцията за държавни вземания гр.София да заплати на А.Н.Т., съдружник в СД “ Джамбазов нрав” , гр. Стара Загора, ул. “ Младост “ № 17, вх. Б, ап. 26 сумата от 150 /сто и петдесет т/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

 

 

                                                                                          СЪДИЯ: