Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 90 …….………….…….. 19.03.2009 Година ……….……... Град Стара Загора

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд ……………………..…….….…. първи състав На четвърти март .…………………………………....…… Година две хиляди и девета

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: П.П.                                                                                     

 

Секретар Д.Д. ……………………….....................................……………....

разгледа  докладваното от съдията ………..…..……………   П.П.

Административно дело № 727 по описа за 2008 година.

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.24а от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, образувано по жалбата на М.П.М. против решение на Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция “Земеделие” Стара Загора.

 

Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно в частта му, с която е определена за внасяне такса по чл.30, ал.1 ЗОЗЗ и претендира изменението му в тази част, като се определи действително дължимата се според него такса.

 

Ответникът по жалбата, Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция “Земеделие” Стара Загора чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на обжалвания административен акт, намира за установено  следното:

 

С обжалваното решение № 11/28.10.2008г. Комисията по чл.17 ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна Дирекция”Земеделие” гр.Стара Загора, т.109 от него, е променила  предназначението на 4599 кв.м. земеделска земя, трета категория, поливна, собственост на жалбоподателя М., за изграждане на обект  “Складове за селскостопанска продукция и техника” в землището на гр. Стара Загора, имот № 121038, при граници посочени в приложена скица и влязъл в сила  подробен устройствен план. Със същото решение собственикът на земята е задължен  да заплати на основание чл.30 от ЗОЗЗ такса по чл.7, т.1 от тарифата в размер на 3725.19 лева. Предмет на жалбата е именно  определения размер на таксата, като становището на жалбоподателя е, че същата е  погрешно, незаконосъобразно определена, а дължимата се такава е в размер на 2483.46 лв.

 

По делото е представена в пълнота преписката образувана по издаване на оспореното решение, съдържаща всички относими  към процесния спор доказателства. По делото е назначена и Съдебно-икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение. Съгласно заключението  размерът на  таксата  за промяна на предназначението на процесния имот под № 121038 с площ от 4599 кв.м. от земеделска земя в такава за изграждане на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника” е 2483.46 лв. Съдът възприема заключението на експертизата като мотивирано и компетентно.

 

Жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения срок, при което се явява  допустима.

 

При преценката на събраните по делото доказателства съдът намира, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно. Същото е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗОЗЗ, а именно Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ при компетентната Областна дирекция ”Земеделие” гр.Стара Загора. Съгласно посочената разпоредба, при наличие на одобрен подробен устройствен план, собственикът на земята или  инвеститорът на обекта предлагат промяна на предназначението на необходимата земеделска земя  за неземеделски нужди.  Комисията постановява решение за промяна на предназначението, като съгласно чл.24, ал.4 от ЗОЗЗ, постановеното решение влиза в сила след заплащане на държавната такса по чл.30 от с.з.. Тази такса, определена с обжалваното решение, е част от него и за жалбоподателя  е налице правен  интерес от оспорването й. Безспорно са установени по делото, не се и спори от страните, че са били налице предпоставките за извършване промяна на предназначението на  собствената на жалбоподателя земеделска земя, което е  й сторено.

 

Определената от Комисията такса по чл.30 от ЗОЗЗ е в размер, изчислен при приложението на чл.7, т.1 от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи /Тарифата/, и възлиза на сума в размер на 3725.19 лв. Съгласно тази разпоредба, действуваща към момента на постановяване на решението, размерът на таксата следва да се определи по реда на чл.5 от същата Тарифа. Видно от доказателствата по делото, включително и заключението на допуснатата  експертиза, разликата в размера на определената от комисията такса и тази, претендирана от жалбоподателя и посочена като дължима от вещото лице, произтича от приложението на коефициента  за площ на земята по чл.5, ал.2 от Тарифата. С обжалваното решение  е приет коефициент 3.00, а претенциите на  жалбоподателя са, че приложимият такъв е 2.00. Съгласно чл.5, ал.2, т.1, б.”а” от Тарифата, относима редакция към момента на постановяване на решението, коефициентът при площ до 5 дка е 2.00, а съгласно буква “в”, приложена от административния орган, при площ от 10 до 20 дка включително 3.00. От доказателствата по делото се установява твърдяното неправилно приложение на закона при определяне на дължимата се такса. Предмет на решението е промяна на предназначението на земеделска земя - имот с площ от 4599 кв.м. Следователно в този случай е приложим коефициент 2.00 по чл.5, ал.2, т.1, б.”а” от Тарифата, тъй като се касае за промяна на предназначението на земя с площ до 5 дка. При изчисляване на дължимата се такса по този ред, размерът й възлиза на сума от 2483.46 лева, в който размер е определена и от вещото лице.

 

Не съответства на закона твърдяното от ответника по жалбата, че  тъй като със свое решение № 3/02.04.2008г., Комисията на основание чл.22, ал.1 от ЗОЗЗ е утвърдила площадка за проектиране с обща площ от 13599 кв.м. за земеделска земя, собственост на  жалбоподателя, при което е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1, б.”в” от Тарифата. Това решение  е представено по делото и макар същото да има за предмет земеделска земя с обща площ от 13599 кв.м. , то изрично в него е посочено, че  тази обща площ произтича, включва в себе си  три самостоятелни имота, един от които  е предмет на обжалваното решение. В случая  единствено и само за него е поискана промяна на предназначението на земеделската земя и при посочената му площ от 4599 кв.м. въведеният от Комисията коефициент не съответства на закона. Неоснователно е  в случая и позоваването   от страна на ответника по жалбата на одобрения  Подробен устройствен план - за  застрояване,  който обвхащал и трите имота по решение № 3/02.04.2008г. на Комисията, като отделните  имоти по подробния план не са обособени със самостоятелни ограничителни линии на застрояване, при предвидено свързано застрояване. Това обстоятелство се извежда като аргумент  да се приложи  коефициент за площ 3.00. По делото е представена Заповед № 1599/16.06.2008г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е одобрен Подробен устройствен план - план за застрояване на собствени на жалбоподателя  поземлени имоти №№ 121036, 121037 и 121038,  м. “Герена” в землището на гр.Стара Загора. Със заповедта действително е предвидено свързано основно застрояване между трите поземлени имота. От заповедта  и приложената графична част към нея  обаче безспорно се установява, че е одобрен  план за   застрояване  на всеки един от имотите, като конкретната сграда  във всеки един от тях е обособена със самостоятелни линии на предвиденото застрояване - задължителни и ограничителни такива.  Спрямо всеки един от имотите самостоятелно е изчислена плътността на застрояване, интензивността на същото, както и задължителната минимална озеленена площ. При това положение за жалбоподателя е налице законова възможност за реализация на предвиденото по план строителство за всеки един от притежаваните от него  имоти самостоятелно. В конкретният случай той е предявил искане за промяна на предназначението на само един от  обособените поземлени имоти, което  е уважено от комисията, но както бе посочено, при неправилно определяне на дължимата се такса, с оглед квадратурата на този конкретен поземлен имот.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в оспорената му част, с която е определена за заплащане такса по чл.30 от ЗОЗЗ в размер над 2483.46 лв. до определения такъв от 3725.19 лв. В останалата му част решението не е оспорено.

 

С оглед уважаването на жалбата съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК следва на жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски в размер на 211 лева, включващи 120 лева адвокатско възнаграждение по  договор за правна защита № 025574, възнаграждение за вещо лице в размер на 80 лева и внесена държавна такса и превод за нея в общ размер 11 лв.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  т.109 от Решение № 11/28.10.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна Дирекция”Земеделие” гр.Стара Загора в частта му, в която е определена за заплащане на основание чл.30 от ЗОЗЗ такса в размер над 2483.46 лв./две хиляди четиристотин осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ до определената с него такава в размер на 3725.19 /три хиляди седемстотин двадесет и пет лева и  деветнадесет стотинки/, по жалбата на  М.П.М. *** Загора, със съдебен адрес гр.Ст.З.

 

ОСЪЖДА   Областна Дирекция ”Земеделие”, да заплати на М.П.М., с посочен адрес,  сума в размер на 211 / двеста и единадесет/ лева, съставляваща разноските му по делото.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: