Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

66      26.02.2009г.      град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:

                                           

                                                                                СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                        и с участието

на прокурора                                                                                                          като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 728 по описа за  2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.  

Образувано е по жалба на М.П.М. ***, офис 1, против Решение № 11, т.106 от 28.10.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна Дирекция „Земеделие” – гр. Стара Загора, в частта му относно определената на основание чл.30 от ЗОЗЗ такса за промяна предназначението на земеделска земя. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, като по същество изложените съображения са, че размерът на таксата е определен при неправилно приложение на Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи. Направено е искане за изменение на решението в обжалваната му част.

 

         Ответникът по жалбата -  Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, представлявана от Председателя й и Директор на Областна Дирекция  “Земеделие” – гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

        

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт в оспорената му част на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспореното решение обективира както волеизявление за промяна предназначението на земеделска земя /и в тази си част благоприятен за жалбоподателя административен акт/, така и волеизявление за определяне на дължимата се такса за промяна на предназначението на имота, с разпореждане за нейното внасяне. Следователно в обжалваната си част Решение № 11, т.106 от 28.10.2008г., като издадено от административен орган по см. на §1, т.1, предл. второ от АПК, с което се създава задължение за жалбоподателя и се засягат неговите права и законни интереси, представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. При липсата на регламентация в специалния закон пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване определената по чл.30 от ЗОЗЗ такса и доколкото не представлява акт, изключен изрично със закон от съдебен контрол за законосъобразност се налага извода, че спрямо решението в обжалваната му част намират приложение нормите на  АПК в т.ч. разпоредбите относно оспорването по съдебен ред на индивидуални административни актове /чл.145 и сл./. Към датата на подаване на жалбата и образуване на съдебното производство по делото определената с Решене № 11/ 28.10.2008г. такса не е заплатена от адресата на акта. С оглед на което съдът намира че оспорването, като направено от активно легитимирано лице, в законово установения 14 дневен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване, е процесуално допустимо.

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            С вх. № 952/ 26.03.2008г. жалбоподателят в настоящото производство – М.М., като собственик на ПИ №№ 105042, 105043, 105044, 105007 и 105008, находящи с в м. „Инджурлюк”, землището на гр. Стара Загора, е направил предложение до ОД „Земеделие” – гр. Стара Загора за утвърждаване на площадка за проектиране в посочените поземлени имоти за изграждане на складове за селскостопанска продукция и техника съгласно изработен проект за Подробен устройствен план /ПУП/ - План за застрояване /ПЗ/. След проверка на представените документи и преценка за спазването на изискванията по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, с Решение № 3 от 02.04.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие” – гр. Стара Загора, на основание чл.22, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.32, ал.1 от ППЗОЗЗ, е утвърдена площадка за проектиране на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника”, с която се засягат общо 23 119кв.м. земеделска земя, трета категория, неполивна, собственост на М.М., представляваща имоти №№ 105042, 105043, 105044, 105007 и 105008, находящи с в м. „Инджурлюк”, землището на гр. Стара Загора.  С вх. № 2908 от 12.09.2008г. М. М., е направил предложение до ОД „Земеделие” – гр. Стара Загора за промяна предназначението на ПИ № 105042, м. „Инджурлюк”, землището на гр. Стара Загора, с площ от 4.200дка, за строителство на складове за селскостопанска продукция и техника. Към искането е приложен одобрения със Заповед № 1934/ 25.07.2008г. на Кмета на община Стара Загора проект за ПУП – ПЗ за ПИ № 105007; ПИ № 105008; ПИ № 105042; ПИ № 105043 и ПИ № 105044 ведно с доказателства, че заповедта е влязла в сила. С оспореното в настоящото производство Решение № 11, т.106 по Протокол № 11 от проведено на 28.10.2008г. заседание на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, на основание чл. 24, ал.2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал.1 от ППЗОЗ, е променено предназначението на 4 200кв.м. земеделска земя, собственост на М. М., за изграждане на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника” в землището на гр. Стара Загора, имот № 105042, при граници, посочени в приложената скица и влязъл в сила ПУП, като на основание чл.30 от ЗОЗЗ е определена за заплащане такса по чл.7, т.1 от Тарифата в размер на 3 307.50лв.

        

         По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по приемане на оспореното решение. Назначена и изслушана е съдебно-оценителна експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно същото размерът на таксата за промяна предназначението на имот № 105042 с площ от 4 200кв.м. земеделска земя, за изграждане на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника”, определен по реда на чл.5 във вр. с чл.7, т.1 от Тарифата, е  1 890лв.

        

         При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна.   

         Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на регламентираните административно-производствени правила.  В обжалваната му част, с която е определена като дължима за внасяне такса в размер на 3 307.50лв. по чл.30 от ЗОЗЗ за промяна  предназначението на земеделска земя, е постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

            Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗОЗЗ при промяна на предназначението на земеделска земя се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет, а именно – Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, одобрена с  ПМС № 112/ 31.05.2002г. В чл.4 от Тарифата са посочени критериите /показателите/, въз основа на които се определя размера на таксата за промяна предназначението на земеделска земя, а именно: 1. Бонитетната категория на земеделската земя, посочена в акта за категоризация; 2. Размерът на земята, включена в границите на определената площадка или трасе на обекта; 3. Местонахождението на земята съобразно категорията на населеното място, определена по ЕКАТТЕ в Република България; 4. Вида на обекта и 5. Възможността за напояване. В чл.5, ал.2 – ал.5 от Тарифата са регламентирани начина на определяне и размера на коефициентите за всеки един от показателите при изчисляване на таксата по установената в чл.5, ал.1 формула.  

            Съгласно нормата на чл.7, т.1 /отм./ от Тарифата /в редакцията й към датата на приемане на оспореното решение/, при промяна предназначението на земеделската земя за изграждане на обекти, свързани с производството, съхраняването и преработката на селскостопанска продукция, размерът на таксата се определя по реда на чл.5. Доколкото в случая промяната на предназначението на 4 200кв.м. земеделска земя, съставляваща имот № 105042 в землището на гр. Стара Загора, е за изграждането на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника”, приложимият ред за определяне на таксата е именно този, регламентиран в чл.5 във вр. с чл.7, т.1 от Тарифата.

           

Между страните по делото няма спор че за имота, находящ се в землището на гр. Стара Загора, представляващ трета категория земеделска земя, неполивна, средният бонитен бал е 75; коефициентът за категория населено място, съгласно чл.5, ал.3, колона 3 от таблицата е 3.00, а коефициентът за поливност съгласно чл.5, ал.5 от Тарифата е 1.00.

            Спорният по делото е въпрос е свързан с определянето на коефициента за площ.

            Процесуалния представител на ответника по жалбата обосновава, че доколкото с Решение № 3 от 02.04.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1 т.1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие” – гр. Стара Загора, е утвърдена площадка за проектиране на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника”, с която се засягат общо 23 119кв.м. земеделска земя, собственост на М.М., съставляваща имоти №№ 105042, 105043, 105044, 105007 и 105008, находящи с в м. „Инджурлюк”, землището на гр. Стара Загора, коефициентът за площ следва да бъде “3.50”.

            Действително, в разпоредбата на чл. 5, ал.2, т.1 от Тарифата /в редакцията и към датата на приемане на оспореното решение/ е регламентирано, че коефициентът за площта на земята се определя в зависимост от размера на земята, необходима за обекта и от вида на обекта, като за обектите по чл.7 е предвидено, че при площ до 5 дка включително коефициентът е 2.00, а при площ от над 20 дка коефициентът е 3.50.

            В случая съдът намира, че при неправилно приложение на материалния закон Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е определила коефициента за площ, квалифицирайки го като такъв по чл.5, ал.2, т.1, б.”г”  вместо по чл.5, ал.2, т.1, б.”а” от Тарифата /в редакцията към 28.10.2008г./, което е довело и до незаконосъобразно определяне размера на дължимата се такса за промяна на предназначението на земеделската земя. Изводът, че доколкото утвърдената площадка за проектиране на обекта е общо за пет имота на М. М., находящи се в една и съща местност и землище на едно населено място, с площ общо от  23 119кв.м. земеделска земя, коефициентът следва да се определи като такъв по чл. 5, ал.2, т.1, б. “г” от Тарифата, не намира своето нормативно основание.

            Таксата по чл.30 от ЗОЗЗ се дължи при промяна предназначението на земеделска земя, индивидуализирана от гл. т. на площ, категория, поливност, поземлен имот и землището на населеното място, в което се намира. Следователно при определянето на таксата /респ. на коефициентите, въз основа на които по формулата по чл.5, ал.1 от Тарифата се изчислява таксата/, следва да се изхожда от показателите и характеристиките, относими единствено към земеделската земя, чието предназначение се променя. В този смисъл при определяне на коефициента за площ на земята по чл.5, ал.2 от Тарифата релевантно е не какъв е размерът на земята, необходим като цяло за изграждане на предвидения обект, а площта на земеделската земя на конкретния имот чието предназначение се променя, която площ е включена в границите на определената площадка за обекта. И това е така защото такса се дължи за промяна предназначението на конкретна земя, индивидуализирана и от гл. т. на нейната площ. А видно от диспозитива на оспореното решение се “променя предназначението на земеделска земя от 4 200кв.м., ІІІ категория, неполивна, в землището на гр. Стара Загора, имот № 105042” при посочени граници в скицата към решението, без да се променя предназначението на земеделската земя, съставляваща останалите четири имота, площта на които също е включена в утвърдената площадка за проектиране на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника”. Следователно размерът на земята, необходима за изграждането на обекта, включена в площта на имоти №№ 105043, 105044, 105007 и 105008, не би следвало да се взема под внимание при определянето на коефициента по чл. 5, ал.2 от Тарифата /в редакцията й към 28.10.2008г./ за изчисляване на размера на таксата за промяна на предназначението на земеделска земя съставляваща имот № 105042.

Доводът на ответника по жалбата би бил основателен при действието на новата разпоредба на чл.5, ал.2, т.3 /нов/, приета с ПМС № 260/ 27.10.2008г. за изменение и допълнение на Тарифата /обн. ДВ бр. 95 от 04.11.2008г./. В посочената норма изрично е въведено изискването за имоти, разположени в едно и също землище и за които предложения за промяна на предназначението са внесени от един и същ собственик, коефициентът за площ да се определя въз основа на сумата от площите на всички имоти независимо от броя на изработените за тях подробни устройствени планове. Тази разпоредба обаче е неприложима в случая, тъй като в § 9 от ПЗР към ПМС № 260/ 27.10.2008г. за изменение и допълнение на Тарифата изрично е предвидено, че преписките, внесени в областните дирекции "Земеделие", по които към момента на влизане в сила на постановлението комисиите по чл. 17 ЗОЗЗ са се произнесли с положително решение за утвърждаване на площадка или трасе или за промяна на предназначението, се довършват по досегашния ред. А и съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. В случая към 28.10.2008г. действащата нормативна уредба съдържаща се в Тарифата не може да обоснове извод, че при промяна предназначението на един конкретен имот при определянето на коефициента за площ следва да се изхожда от общата площ на всичките имоти, собственост на едно и също лице, по отношение на които имоти е инициирана процедура за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и за площта на които е утвърдена обща площадка за проектиране на обекта.

 Необоснован е и доводът на ответника по жалбата, че доколкото с одобрения със Заповед № 1934/ 25.07.2008г. на Кмета на община Стара Загора ПУП – ПЗ за ПИ № 105007; ПИ № 105008; ПИ № 105042, ПИ № 105043 и ПИ № 105044 е предвидено основно свързано застрояване между имотите, както и че последните не са обособени със самостоятелни ограничителни линии за застрояване, следва да бъде  определен коефициент “3.5” по чл.5, ал.2, т.1, б.”г” от Тарифата, с оглед общата площ на имотите от 23 199кв.м. На първо място по см. на §5, т.22 от ДР на ЗУТ  "Свързано" е това застрояване, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии) т.е дали застрояването е свободно или свързано е въпрос, който е относим към начина на разположение на постройките на основното и допълващото застрояване в съседните имоти – дали сградите са разположени допрени една до друга на имотните граници /регулационните линии/ или на разстояние от тях. Само по себе си предвиждането на свързано застрояване не води до “обединяване” на имотите – всеки един от тях запазва своята самостоятелност от гл. т. на идентификационен кадастрален номер, площ, вещни права и т.н. Неоснователен е и доводът за липса на обособяване на отделните имоти с ограничителни линии за застрояване, с който довод с който се аргументира приложението на чл.5, ал.2, т.1, б.”г” от Тарифата при определяне коефициента за площ. Всъщност, такова “обособяване” е несъвместимо с предвиденото основно свързано застрояване между поземлените имоти по см. на посочената по-горе легална дефиниция на понятието. Ограничителните линии на застрояване, в частност вътрешните такива, определят отстоянието на предвидените за изграждане сгради от имотните /регулационните/ граници към съседни УПИ /ПИ/, които имоти не са включени в режим на свързано застрояване съгласно одобрен ПУП – ПЗ. В случая видно от графичната част към Заповед № 1934/ 25.07.2008г. на Кмета на община Стара Загора за одобряване на ПУП – ПЗ,  са предвидени задължителни линии на основното застрояване за всеки един от посочените имоти, които линии на застрояване са разположени по вътрешните кадастрални граници между имотите. Следователно нито утвърдената обща площадка за проектиране на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника” за имоти №№ 105007; 105008; 105042; 105043 и 105044 върху земеделска земя общо от 23 199кв.м., нито одобрения ПУП /ПЗ/ и предвиденото в него основно свързано застрояване за посочените поземлени имоти, могат да обосноват извод съгласно действалата към 28.10.2008г. нормативна уредба за определяне на коефициент “3.5” за площ на земята по чл.5, ал.2, т.1  от Тарифата. Приложимият в случая коефициент е този по чл. 5, ал.2, т.1, б. “а” от Тарифата, а именно коефициент “2”, тъй като промяната на предназначението касае единствено ПИ № 105042 - земеделска земя с площ от 4 200кв.м. и очевидно това е размерът на земята от този имот, необходим за изграждането на предвидения обект. При този коефициент и съобразно формулата по чл.5, ал.1 от Тарифата, съгласно заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, размерът на таксата за промяна на предназначението на земеделска земя с площ от 4 200кв.м., имот № 105042 в землището на гр. Стара Загора, за изграждането на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника”, е 1 890лв.  

По изложените съображения съдът намира, че Решение № 11, т.106 от 28.10.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, в оспорената му част досежно размера на определената такса за промяна предназначението на земеделската земя, като постановено при неправилно приложение Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи /в редакцията й към 28.10.2008г./, е незаконосъобразно. В тази му част  решението следва да бъде изменено, като таксата се определи в размер на 1 890лв., съобразно заключението на изпълнената съдебно-оценителна експертиза.

            С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като Областна Дирекция „Земеделие” гр. Стара Загора бъде осъдена да заплати на М.М. сумата от 211 лв., представляваща 11 лв. платена държавна такса ведно с такса за б. превод, 80 лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 120лв. възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 025570 от 15.01.2009г.   

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение трето от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

           

                                               Р     Е     Ш     И     :

 

ИЗМЕНЯ Решение № 11, т.106 от 28.10.2008г. по Протокол № 11 от 28.10.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна Дирекция “Земеделие” – гр. Стара Загора, с което е променено предназначението на 4 200кв.м. земеделска земя, трета категория, неполивна, собственост на М.П.М., за изграждане на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника” в землището на гр. Стара Загора, имот № 105042, община и област Стара Загора, в частта на определената на основание чл.30, ал.1 от ЗОЗЗ такса по чл.7, т.1 от Тарифата, като НАМАЛЯВА размера на таксата от 3 307.50 /три хиляди триста и седем лв. и 50ст/  на  1 890 /хиляда осемстотин и деветдесет/ лева.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция „Земеделие” – гр. Стара Загора да заплати на М.П.М. ***, сумата от 211 /двеста и единадесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

        

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                       

 

СЪДИЯ: