Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                   20      10.02.2009г.      град Стара Загора

 

 

  В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р. .

       

при секретар   П. .М                                                                         и с участието

            на прокурора                                                                                                             като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т.административно дело № 732 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

            Образувано е по оспорване, обективирано в подадена жалба от “Модна къща АЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. “Петър Парчевич” № 44А, представлявано от А.Г. С.в качеството му на управител, против Решение № 0054/ 06.11.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 1018/ 30.09.2008г. на Началник отдел „КПК” на ТП на НОИ – Стара Загора за внасяне на сума по ревизионен акт за начет вх. № 26 – 00 – 65/ 16.09.2008г. общо /главница и лихва/ в размер на 3 797.76лв. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му при допуснати нарушения на административно-производствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби на КСО. Жалбоподателят твърди, че са налице съществени нарушения на процедурата по изготвяне и връчване на Ревизионния акт за начет, въз основа на който е издадено Разпореждане № 1018/ 30.09.2008г. на Началник отдел „КПК” на ТП на НОИ – Стара Загора. С подробно изложени съображения се обосновава, че доколкото М.а Б. Х. има качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове по см. на чл. 4, ал.1, т.1 във вр. с чл.10 от КСО, неправилен, незаконосъобразен и немотивиран е изводът и на длъжностните лица, извършили ревизията и на решаващия административен орган, за неправомерно изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете на посоченото лице от страна на осигурителя – „Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане.

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения в съдебно заседание и в представената писмена защита поддържа, че оспореното решение, като издадено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава, е правилно и законосъобразно.

             

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

            Със заповед № 940/ 03.09.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.107 от КСО, е разпоредено извършването на финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на “Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора,  при ревизиран период от 01.02.2006г. до 24.05.2007г. Финансовата ревизия е приключила със съставяне и подписване на ревизионен акт за начет пореден номер в ТП на НОИ 1018/ 30.09.2008г/, като общата сума по начета е в размер на 3 797.76лв., от които главница, представляваща сумата на неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на 2 617.12лв. и лихва в размер на 1 180.64лв. В Справка № 1 към акта е отразено, че за периода от 01.02.2006г. до 24.05.2007г. за лицето М. Б.Х. неправомерно са изтеглени и изплатени суми от средствата на ДОО от осигурителя Модна къща АЛ” ЕООД в размер на 2 617.12лв. Приложена е и справка за начислената лихва и общия размер на задължението, както и Анализ на извършената частична финансово-документална ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване. Ревизионният акт е връчен по реда на чл.110, ал.4 от КСО, със съобщение № 26 – 00 – 65 от 08.09.2008г. поставено на таблото на ТП на НОИ с Протокол № 26-00-65 от 08.09.2008г. и свалено с Протокол № 26-00-65 от 16.09.2008г. С вх. № 23/ 70 – 00 – 687/ 23.09.2008г. А.С., в качеството си на управител на “Модна къща АЛ” ЕООД, е подал писмено възражение до ТП на НОИ – гр. Стара Загора против изготвения Ревизионен акт за начет с искане за неговата отмяна. С мотивирано заключение изх. № 23/ 70-00-687/ 30.09.2008г. издадено на основание чл.110, ал.2 от КСО, контролният орган изцяло е потвърдил ревизионния акт. С разпореждане № 1018 от 30.09.2008г. на Началник отдел „КПК”  на ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.110, ал.3 от КСО, е наредено внасяне на сумата по ревизионния акт за начет. Посоченото разпореждане е обжалвано в законово установения срок по административен ред. С оспореното Решение № 0054/ 06.11.2008г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането на Началник отдел „КПК” като законосъобразно. От фактическа страна обжалваният в настоящото производство акт се основава на обстоятелството, че неправомерно са начислени, изтеглени и изплатени суми от средствата на ДОО като парични обезщетения за отглеждане на малко дете до две годишна възраст на Марияна Ботева Хаджибожева, която не е в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см. на чл.4, ал.1 във вр. с чл.10 от КСО, доколкото лицето няма нито един отработен ден от началото на трудовото правоотношение с работодателя /в това си качество и осигурител/ “Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора, който да бъде отразен като ден с осигурителен доход.

            От приетият като доказателство по делото трудов договор /л.90/ се установява, че Александър Стайков, в качеството си на управител на „Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора, на 31.01.2006г. е сключил трудов договор с М. Б. Х., като съгласно удостовереното в договора работникът е постъпил на работа на 01.02.2006г. Видно от представените извлечение от книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана и служебна бележка № 7/ 01.02.2006г. /л.30-31 от делото/, на Марияна Хаджибожева е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 01.02.20006г. Със Заявление от 01.02.2006г. до Управителя на „Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора М. Х., на основание чл.164, ал.1 от КТ, е заявила желание да ползва платен отпуск за отглеждане на детето си – Таня Хаджибожева, до навършване на 2-годишна възраст. Съгласно поставена върху заявлението резолюция, на М. Х.й е разрешено ползването на този отпуск, считано от 02.02.2006г. Като доказателства по делото са приети два броя клиентски талони /л. 56 - 57 от делото/ относно  дадени за изработване на „Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора поръчки, като на гърба на всеки един от талоните са отбелязани имената на работниците, на които е възложено ушиването респ. на сглобяването на дрехите за проба. По направено от пълномощника на жалбоподателя искане по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Л.Д. – служител в предприятието на жалбоподателя, отговаряща за разпределението на работата между назначените шивачки. От свидетелските показания се установява, че разпределението на работата се извършва по видове шивашки дейности в зависимост от възможностите на работниците, като документално това разпределение се оформя с отбелязване върху талоните за поръчка на кого е възложено скрояването и ушиването на дрехата и на кого – сглобяването за проба. Заявява, че си спомня случая с М. Хаджибожева, защото се е върнала на работа за един ден, което според свидетелката било прецедент. 

            По делото са представени Справка “Данни от персонален регистър” за М. Б. Х. за периода м. януари – м. декември 2006г., Справка за извършените разходи по дата на платежно искане за периода от 01.02.2006г. до 04.09.2008г. Видно от приетите доказателства въз основа на декларирани от осигурителя “Модна къща АЛ” ЕООД данни в Персоналния Регистър на НОИ, за М. Х. е отразено, че за м. февруари 2006г. няма нито един отработен ден, като 20 дни лицето е било в отпуск за отглеждане на малко дете, както и че осигурителят е изтеглил сума за изплащане равна на размера на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за 20 дни. На 17.09.2008г. е подадена коригираща декларация по Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица, в която е отразено, че за м. февруари 2006г. осигурителният доход на Х. е в размер на 8.25лв., като е внесена и осигурителна вноска за един ден.    

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Обжалваното Решение № 0054/ 06.11.2008г. е издадено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „в” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената от закона форма, но е постановено при допуснати съществени нарушения на  административно-производствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби.   

Не е спорно между страните по делото, че между „Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора, като работодател и М. Х., като работник, е възникнало трудово правоотношение, считано от 01.02.2006г., по силата на сключен трудов договор от 31.01.2006г. Не се оспорва и обстоятелството, че М. Х. е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете до две годишна възраст, изплащано от жалбоподателя в настоящото производство в качеството му на осигурител, за период и в размер, посочени в Справка № 1 към Ревизионния акт за начет. Спорът по делото е правен и се свежда до това дали М. Хаджибожева е била в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см. на чл.4 от КСО, с право на парично обезщетение по чл.11, ал.1, т.1, б.”д” от КСО и съответно правомерно ли й е било изплащано това обезщетение от осигурителя „Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора.

Съгласно разпоредбата на чл.52а от КСО /в редакцията й към 2006г./ във вр. с чл.11, ал.1, т.1, б.”д” от КСО, осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Следователно за възникване правото на обезщетение за отглеждане на дете до две годишна възраст към 01.02.2006г. КСО изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж за посочените в нормата на чл.52а във вр. с чл.11, ал.1, т.1 от КСО осигурени социални рискове и 2. Към момента на отпускане на обезщетението и на периода на неговото изплащане лицето да е осигурено за риска майчинство.

По делото не е спорно, че М. Х. към м. февруари 2006г. е имала изискуемия осигурителен стаж /а и доказателство за наличието на такъв е представеното извлечение от Регистъра на трудовите договори – справки за всички подадени уведомления по ЕГН за посоченото лице/ - т.е налице е първият елемент от правопораждащия фактически състав по чл. 52а от КСО.

По отношение на втората предпоставка за възникване правото на обезщетение за отглеждане на малко дете: Осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл.4 от КСО. По своята същност осигурителното правоотношение е сложно правоотношение, което се състои от две относително самостоятелни, но свързани помежду си правоотношения – по набиране на средствата на общественото осигуряване и по разходване на средствата на общественото осигуряване. Тези правоотношения възникват с настъпването на различни правопораждащи факти, между различни страни и имат различно юридическо съдържание. Осигурителните правоотношения по разходването на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, са производни от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване. Следователно осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение. По делото е установено, че считано от 01.02.2006г. е прекратено трудовото правоотношение на М. Хаджибожева с ЕТ „Александър Гочев – СТИЛ” – гр. Стара Загора, както и че на 31.01.2006г. е сключен безсрочен трудов договор между „Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора и М. Хаджибожева, считано от 01.02.2006г. Следователно в случая основанието за осигуряване е осъществяване на трудова дейност по трудово правоотношение – т.е обуславящото правоотношение е трудово. Ето защо за възникване на осигуряването и произтичащите от него права за М. Х., в качеството й на осигурено за всички осигурени социални рискове лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, е необходимо към 01.02.2006г. да е възникнало трудово правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено. В КСО няма легална дефиниция на понятието „упражняване на трудова дейност”, нито уточняване в други разпоредби относно начина, по който следва да се определи момента на „започване упражняването на трудовата дейност” при различните основания за задължително осигуряване по чл.4 от КСО. За работещите по трудов договор това следва да е моментът, в който е започнало изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение. Следователно релевантният юридически факт за възникване на осигуряването и съответното правото на М. Х.по чл.11,ал.1, т.1, б.”д” от КСО  в качеството й на осигурено лице, е постъпването й на работа, доколкото по аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.4 от КТ от този момент започва изпълнението на задълженията по трудовия договор – т.е започва упражняване на трудова дейност и следователно възниква осигуряване по см. на чл.10 от КСО. В нормата на чл.63, ал.4 от КТ законодателят е въвел изискването постъпването на работа да се удостоверява писмено, като форма за доказване на началния момент на изпълнението на задълженията и упражняването на правата по трудовото правоотношение. С оглед вторичния характер на осигурителното правоотношение и обусловеността на неговото възникване от започнало изпълнение на трудовото правоотношение, наличието на този релевантен юридически факт следва да се установява въз основа на документите, относими към трудовото правоотношение. Ето защо като дата на възникване на осигуряването и придобиване качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове следва да се приеме писмено удостоверената дата на постъпване на работа. В случая в представения и приет като доказателство по делото трудов договор от 31.01.2006г. е удостоверено по надлежния ред и в изискуемата форма, че М. Х. е постъпила на работа на 01.02.2006г. в предприятието на осигурителя „Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора, започнала е упражняване на трудова дейност и по отношение на нея е възникнало качеството осигурено за всички осигурени социални рискове лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 във вр. с чл.10 от КСО и съответно право на осигурителни плащания при настъпване на осигурителното събитие в т.ч. на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Следователно не е налице неправомерно начисляване, изтегляне и изплащане на суми от средствата на ДОО като парични обезщетения за отглеждане на малко дете на М. Х. от страна на осигурителя. В потвърждение на факта за започнало упражняване на трудовата дейност от М. Х.по сключения трудов договор с “Модна къща АЛ” ЕООД са и представените по делото писмени доказателства от които се установява, че на 01.02.2006г. на М. Х. е проведен начален /встъпителен/ инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, както и че на същата дата е подала заявление за ползване на отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст, разрешен й от работодателя считано от 02.02.2006г. След извършена преценка по чл.172 от ГПК и с оглед другите данни по делото съдът кредитира показанията на разпитаната в качеството на свидетел Л.Д. – служител в предприятието на жалбоподателя. Заявеното от свидетелката за наличието на един отработен ден от М. Х.преди за излезе в отпуск по майчинство се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и установяват една и съща фактическа обстановка – че на 01.02.2006г. М. Хаджибожева е била на работното си място и е изпълнявала трудовите си задължения по сключен трудов договор с „Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора. 

Неотразяването на начислено респ. изплатено трудово възнаграждение във ведомостта за заплати за м. февруари 2006г. за отработения от М. Х. ден и съответно невнасянето /към датата на ревизията/ на дължимите се осигурителни вноски за този ден, не води до направения в оспореното решение на Директора на ТП на НОИ извод за липса на престиране на труд по трудовото правоотношение с “Модна къща АЛ” ЕООД и респ. на възникнало осигуряване по см. на чл.10 от КСО. Неизпълнението на задълженията от страна на “Модна къща АЛ” ЕООД, произтичащи от  качеството му на работодател и осигурител, може да е основание за носене на юридическа отговорност, но не такава, каквато е приложена в настоящия случай по чл.110, ал.1 от КСО. Дължимостта на осигурителните вноски не може да бъде приравнена на невъзникнало осигуряване и респ. да води до неправомерно извършени плащания от средствата на ДОО, доколкото тези плащания са направени в полза на осигурено лице. 

Обстоятелството, че жалбоподателят в качеството си на осигурител, е представил в НОИ данни за наетите по трудов договор лица, в които е отразил че за м. февруари 2006г. Хаджибожева няма нито един отработен ден, както и фактът, че към датата на ревизията не са били внесени осигурителни вноски за посоченото лице върху осигурителен доход, формиран от начислено и получено трудово възнаграждение през м. февруари 2006г., не води до друг правен извод. Наличието на несъответствие между удостовереното в сключения трудов договор досежно датата на постъпване на работа и данните, подадени от осигурителя „Модна къща АЛ” ЕООД чрез Декларация Образец 1 по БУЛСТАТ 123717761 и отразени в Персоналния регистър на НОИ относно брой отработени дни и брой дни отпуск за отглеждане на малко дете, както и обстоятелството, че за м. февруари 2006г. е теглена сума като парично обезщетение за 20 дни, не е основание да се приеме, че Хаджибожева няма отработен и един ден по сключения трудов договор от 31.01.2006г. и за нея не са възникнали права в качеството й на осигурено лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 във вр. с чл.10 от КСО. Неизпълнението на задължението на осигурителя към осигурителния орган по чл.5, ал.4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряване и размера на осигурителния доход и на задължението по чл.6 ал.3 за внасяне по сметки на ДОО на дължимите се осигурителни вноски, би могло да обоснове реализиране на административно-наказателна отговорност за осигурителя, както правилно сочи процесуалния представител на ответника по жалбата. Но неправомерното поведение на осигурителя не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на осигуреното лице /в частност да засегне правото му да получава парично обезщетение при настъпването на осигурения социален риск/. Още по-малко това обстоятелство може да обоснове извод за невъзникнало осигуряване по отношение на лица, започнали упражняването на трудова дейност по трудово правоотношение с постъпването на работа. Отразените в Персоналния регистър на НОИ въз основа на декларираните от осигурителя данни не могат да бъдат доказателство относно факта на възникването /респ. невъзникването/ на осигуряването, доколкото подаваните декларации по чл.5, ал.4 от КСО във вр. с Наредба № Н-8/ 29.12.2005г. на Министъра на финансите нямат характер на удостоверителни документи по отношение пораждането и съществуването на осигурителното правоотношение. Ето защо представените справки – извлечения от Персоналния регистър на НОИ удостоверяват единствено на коя дата и какви данни са подадени от осигурителя относно подлежащите на деклариране обстоятелства /осигурителен доход, дължими и извършени осигурителни плащания и др./.

Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора, който довод е обоснован с нарушена процедура по връчване на Ревизионния акт за начет. Дори и да се приеме за вярно твърдението, че е липсвало основание за връчване на акта по реда на чл. 110, ал.4, изр. второ  от КСО /чрез поставяне на съобщение за неговото изготвяне на таблото на ТП на НОИ – гр. Стара Загора/, това не се е отразило нито пряко, нито косвено върху законосъобразността на обжалвания в настоящото производство акт на Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора и не е накърнило правото на защита на ревизираното лице. Целта на връчването на Ревизионния акт е засегнатото лице да бъде уведомено за констатациите и изводите от извършената ревизия с оглед възможността за подаване на възражение. В случая видно от представената административна преписка по издаване на оспореното решение, жалбоподателят е упражнил правото си по чл. 110, ал.2 от КСО, подаденото възражение е било разгледано и контролният орган се е произнесъл по него с мотивирано заключение.  

            Налице е обаче друго съществено нарушение на административно-производствените правила. Още в хода на ревизионното производство, а впоследствие и в административното производство по чл.117 от КСО, са били представени от „Модна къща АЛ” ЕООД – гр. Стара Загора документи, във връзка с възникването на трудовото правоотношение на М. Х. и неговото изпълнение /трудов договор; заявление за ползване на платен отпуск по чл. 164, ал.1 от КТ; извлечение от книгата за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана и др./. Тези документи са посочени като проверени от контролните органи и длъжностни лица при ТП на НОИ – гр. Стара Загора, но видно от съдържанието на изготвените в ревизионното производство Анализ на извършената частична финансово-документална ревизия по разходите на ДОО и в мотивираното заключение по подадената възражение срещу съставения Ревизионен акт за начет, същите не са били преценявани при издаването на акта за начет и на заключението по чл.110, ал.2 от КСО. А в контролното административно производство по чл.117 от КСО тези документи съотв. фактите и обстоятелствата, които установяват и удостоверяват, изобщо не са били обсъждани и не са взети под внимание, а само е констатирано наличието на сключен трудов договор между “Модна къща АЛ” ЕООД и М. Х.. Обоснованите и обективирани правни изводи в оспореното Решение № 0054/ 06.11.2008г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора са направени въз основа на фактическа обстановка, установена единствено от данните, съдържащи се в Справка „Данни от Персонален регистър” на НОИ и справка за извършени разходи по ДОО. В нарушение на основни принципи на административния процес, регламентирани в чл. 7, ал.1 и ал.2 и чл.9, ал.2 от АПК, контролният административен орган е постановил решението си без да обсъди и подложи на преценка всички релевантни за случая факти и обстоятелства.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че Решение № 0054/ 06.11.2008г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 1018/ 30.09.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора за внасяне сума по акт за начет общо в размер на 3 797.76лв., е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

            С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК  ТП на НОИ – Стара Загора бъде осъдено да заплати сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева, от които 50лв. внесена държавна такса и 370лв. адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 006812/ 22.01.2009г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 0054/ 06.11.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 1018/ 30.09.2008г. на Началник отдел „КПК” на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е разпоредено внасяне на сумата по Ревизионен акт за начет № 26-00-65 от 16.09.2008г. общо в размер на 3 797.76лв., от които 2 617.12лв. главница и 1 180.64лв. лихва върху главницата, като незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора да заплати на “Модна къща АЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. “Петър Парчевич” № 44А, с БУЛСТАТ 123717761, представлявано от А. Г. С. в качеството му на управител, сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лв., представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    

СЪДИЯ: /п/ Р. Т.