РЕШЕНИЕ  74

гр. Стара Загора, 16.03.2009 г.

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в откритото заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

при участието на секретаря З.Д.,

като разгледа докладваното от   съдия Р.Р.   адм.дело №736 по

описа за 2008 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл, 215, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), образувано по жалба на Н.Д.К. и Т.Д.В., против протокол №73/13.10.2008 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Стара Загора.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалвания протокол, при изложени съображения, че същият не е мотивиран, съгласно изискванията на закона и не са налице предпоставките по чл.193, ал.З от ЗУТ, а от друга страна, се оспорва и посочената цена на правото на прокарване, като силно занижена.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани не се явяват, а се представляват от адв. Т., който поддържат жалбата и претендира направените по делото разноски. В пледоарията си по същество заявява, че не поддържа оплакването за цялостна незаконосъобразност на оспорения протокол, а само досежно увеличаване на обезщетението за правото на прокарване. Претендира разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Община Стара Загора, редовно призован не се представлява в с.з. Чрез пълномощника си по делото юриск.Стефанова, с писмена молба оспорва жалбата.

Конституираните     заинтересовани     страни     К.     С.


 

К.,  Д.Т.Д.  и  Й.Т.А., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът,   след  преценка  на  събраните  по  делото  доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С обжалвания протокол № 73 от 13.10.2008 г. комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № 1550 от 11.06.2008 година на кмета на Община Ст. Загора, на основание чл. 210, във вр. с чл. 193, ал. 3 ЗУТ, е определила пазарна оценка в размер на 1500 лева за право на прокарване на съоръжение на техническата инфраструктура от Община Ст.Загора - гравитачен канализационен колектор ф 500 HDPE, преминаващ през поземлен имот /ПИ/ № 143008 с дължина 26 м. и площ на сервитутната зона 153 кв.м., находящ се в местност „М. п." в землище на гр.Ст.Загора, собственост на наследниците на Д.Г.К. Комисията, изготвила протокола, е в състав, определен от кмета на Община Стара Загора със заповед № 1550 от 11.06.2008г. Представена е експертна оценка за определяне на пазарната стойност на правото на прокарване през имота на жалбоподателя, изготвена от лицензиран оценител ЕТ Ю.К-". Тази оценка е в размер на 1500 лв. Лицензираният оценител е извършил оценката въз основа на възлагателно писмо от кмета на Община Стара Загора № ТП-И-1571 от 23.09.2008 г. Д.Г. К. е починал и оставил за свои наследници - Н.Д.К., Т.Д.В., К.С.К., Д.Т.Д. и Й.Т.А.. По административната преписка липсват доказателства, че тези лица са поканени от Община Ст.Загора, която се нуждае от учредяване на сервитута, за водене на преговори по условията за сключване на договор с нотариална заверка на подписите за учредяване на правото на прокарване. Липсват доказателства такива преговори въобще да са водени или по какъвто и да е начин собствениците на имота да са изразили несъгласие да учредят право на прокарване на общо съоръжение през него. По преписката не са представени и доказателства, от които да е видно обсъждани ли са варианти- кое техническо решение за прокарване на съоръжението би било икономически най-изгодно. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение, съгласно което пазарната цена на правото на прокарване на гравитачен


 

канализационен колектор ф 500 HDPE, за ПИ № 143008 с дължина 26 м. и площ на сервитутната зона 153 кв.м. е в размер на 3022 лева. Същото не е оспорено от страните по делото.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена и доказана след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими доказателства, които като еднозначни и неоспорени, изцяло кредитира.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна служебна проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от заинтересовани лица - адресати на акта по чл.210, ал. 3 ЗУТ, в законоустановения 14 - дневен срок и е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

Оспорваният пред съда протокол е издаден във връзка с нарочна процедура по чл. 193, ал.З от ЗУТ /това е основанието посочено в диспозитива на протокола/ за прокарване съоръжение на техническата инфраструктура. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 8 ЗУТ, цената на учреденото право, в условията на ал.З, следва да се определи по реда на чл. 210 от същия закон и да се заплати преди издаване на заповедта по ал. 3. С протокола комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при Община Ст. Загора, назначена от кмета на тази община, е преценила, че са налице изрично предвидените в чл.193, ал.З от ЗУТ предпоставки, и с това е налице задължение за нея да се произнесе, съгласно заповед №1550/11.06,2008г. на кмета на общината. След тази преценка е определила, че цената на правото на прокарване през имота на жалбоподателите е в размер на 1500 лв., който е размера определен от експертната оценка на лицензирания оценител.

Основателно е твърдяното в жалбата, че оспореният протокол е незаконосъобразен и следва да бъде отменен изцяло. Същият е изготвен от компетентен орган - комисия надлежно определена от кмета на общината, съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Протокола обаче е постановен при липса на отрицателните предпоставки по чл.193, ал.З от ЗУТ, за да е възможна намеса на кмета на общината, а именно: да не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти, както и действително да не е налице  друго   целесъобразно  техническо  решение.   Хипотезата  на


 

чл.193, ал. 3 от ЗУТ, предвижда учредяване на право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения, със заповед на кмета, но само в случай, че не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти (засегнатия такъв и този, който се ползва от изграждане на отклонението), т.е. нормата е изключение от уредената договорна процедура по ал. 1 и 2 на чл. 193 ЗУТ, както и от принципа, залегнал и в предходния текст. В случая данни за водени преговори, съгласуване или обсъждания не са налице - такова оплакване се съдържа и в жалбата /независимо, че е оттеглено, съдът е длъжен служебно да го констатира/ и то не е оборено в процеса от административния орган, още повече, че титуляр на учреденото право на прокарване е именно община Ст.Загора и тя е страната с интерес от постигане на съгласие със собственика на терена. Законът не вменява в задължение на кмета "да посредничи" между страните, но нещо повече - след като неговите правомощия по намеса са обусловени от тази задължителна отрицателна предпоставка, преди да издаде заповед по ал. 3, следва да се убеди, че договореност не е постигната. По какъв начин и с какви средства, законодателят не определя, изборът е на административния орган. Същата необходимост да се убеди, че са налице отрицателните предпоставки по чл.193, ал.З от ЗУТ, стои и пред комисията по чл.210 от ЗУТ, тъй като по силата на закона и съгласно заповедтта, с която е назначена, нейните правомощия могат да се реализират само и единствено тогава, когато ЗУТ го е предвидил. Като е преценила, че се намира в хипотезата на чл.193, ал.З от ЗУТ, при липса на каквито и да било доказателства за това, и се произнесла с процесния протокол, комисията е постановила един противоречащ на материалния закон акт, който следва да бъде отменен.

Наред с горното, се установи, че определената от комисията цена не съответства на изискването на закона, съгласно което обезщетяването следва да бъде извършено по пазарна такава - чл. 210, ал.1 от ЗУТ. От представената административна преписка по издаването на оспорения акт е видно, че стойността на правото за прокарване на съоръжение през имота на собственика, е определена въз основа на оценка на лицензиран оценител - ЕТ „Ю. – Ю.К.", гр.Стара Загора. Съдът намира, че тази оценка, изготвената за нуждите на производството по учредяване на право на прокарване, е необоснована. Лицензирания оценител при определянето на пазарната


 

стойност на учредения сервитут по сравнителния метод не е посочил изрично кои конкретни, реално сключени сделки са приети като пазарни аналози за определяне на пазарната цена. По този начин не може да бъде извършена проверка дали при изготвянето на оценката е спазено изискването на чл.210, ал.1 от ЗУТ, т.е. дали и доколко приетите за аналогови сделки при „пазарните сравнения" имат за предмет имоти с подобни характеристики и находящи се в близост до отчуждавания имот.

По своята правна същност правото да се прокарат съоръжения на техническата инфраструктура в имоти - частна собственост на физически и юридически лица, по реда и при условията на ЗУТ, представлява едно принудително ограничаване на правото на собственост на жалбоподателя чрез учредяване на сервитут в полза на друг субект. Изхождайки от нормата на чл.210, ал.1 от ЗУТ и от един от основните принципи, регламентиран в чл.17, ал.5 от Конституцията на РБългария, за това принудително ограничаване на абсолютното право на собственост, собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение. Разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ регламентира начина на определяне на равностойното парично обезщетение, което следва да се разглежда като цена на сервитута, определена по метода на пазарните аналози /сравнителния метод/, въз основа на действителните цени по реализирани сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Видно от заключението на назначената по делото експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, като мотивирано и компетентно, действителната пазарна цена на правото на прокарване в случая е в размер от 3022 лв. Вещото лице е съобразило оценката с метода на пазарните аналози, като изследвало действителни цени по реализирани сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, взело е предвид ограниченията на ползването на обременения имот и частта на служещия имот, който попада в границите на сервитута.

С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че оспореният протокол №73/13.10.2008 г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Стара Загора, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а делото изпратено като преписка на Община Ст.Загора за изпълнение изискванията на чл.193, ал.1 от ЗУТ. При установена и


 

доказана невъзможност за действие в тази хипотеза, и нужда от учредяване право на прокарване на общи съоръжения на техническата инфраструктра, следва да се започне процедура в условията на чл.193, ал.З и при спазване на визираните предпоставки.

С оглед изхода от делото и при наличие на претенция за това, следва ответника да бъде осъден да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски в размер на 365 лв. - внесена държавна такса - 10 лева, адвокатско възнаграждение - 200 лева и такова за експертиза - 155 лева.

Водим от горните мотиви, Административният съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ          като          НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН           Протокол

№73/13.10.2008г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № 1550/16.06.2008 г. на кмета на Община Стара Загора, с който на основание чл. 210, във вр. чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, е определена пазарна оценка в размер она 1500 лева за право на прокарване на гравитачен канализационен колектор ф 500 HDPE през ПИ № 143008 с дължина 26 м. и площ на сервитутната зона 153кв.м., находящ се в местност „Маджерски път" землище на гр.Ст.Загора, собственост на наследниците на Д.Г.К. - Н.Д.К., Т.Д.В., К.С.К., Д.Т.Д. и Й.Т.А..

ИЗПРАЩА делото като преписка на Община Ст.Загора за разглеждане при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.К., ЕГН-********** и Т.Д.В., ЕГН-***********,***.Загора, разноски в общ размер на 365лв. /триста шестдесет и пет/ лева.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.                                                                                                /^