Р Е Ш Е Н И Е

 

№VІ- 55                               19.02.2009г.                            гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                ШЕСТИ СЪСТАВ

На шестнадесети февруари                                                         две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:     

           

                                          СЪДИЯ: Д.Д.

 

секретар И.К.

прокурор В.М.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №739  по описа на АС Стара Загора за 2008г.

 

            Производството е по реда на чл. 128 и сл. АПК,  образувано по оспорване от Д.И.Г. *** Загора на заповед №08008359/30.11.2008г. на Директора на ОД на МВР гр. Стара Загора, с която е наложена принудителна административна мярка – временно ограничение за напускане на страната и не издаване на паспорт на български гражданин, на основание чл.76 т.3 от ЗБДС.

            С жалбата се излагат доводи за липса на материално правните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно оспорващия притежава лично имущество, чиято стойност надвишава тази на задължението, както и че върху него е наложена възбрана, която обезпечава същото. Представя доказателства за право на собственост и иска оценка на недвижимия имот.

Ответната страна- Директора на ОДП – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Русев поддържа становище за неоснователност на жалбата, моли да бъдат приети като доказателства документите по административната преписка, като се отхвърли жалбата с доводи, че имота представлява единствено жилище и върху него не може да се насочи принудителното изпълнение, като не са представени и доказателства за надлежно обезпечение на задължението.

Представителя на ОП Стара Загора поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения административен акт.

            Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право на оспорване и в 14-дневния срок по чл. 149 ал.1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство е заповед №08008359/03.11.2008г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора за налагане на Д.И.Г. на принудителна административна мярка с основание чл.76 ал.1 т.3 от ЗБДС - временно ограничение за напускане на страната и не издаване на паспорт на български гражданин.

При извършване на проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на Закона за българските документи за самоличност и на процедурата.

 За удостоверяване компетентността на административния орган са представени заповед №Із-1003/19.08.2008г. на Министъра на вътрешните работи и заповед за заместване №859/31.10.2008г. на Директора на ОД на МВР от Заместник Директора на ОД на МВР Стара Загора за периода от 01.11.2008г. до 16.11.2008г.,  с което се установява длъжностното лице подписало заповедта със запетая и компетентността му.

            Обжалваната заповед е постановена по повод постъпила на 16.10.2008г. искане от частен съдебен изпълнител Биволова с район на действие-  районен съд Стара Загора, за налагане на принудителна административна мярка по чл.76 т.3 от ЗБДС, по отношение на Д.И.Г., длъжник  по изп. д. №20088690400148. Към искането е представен изпълнителен лист от 08.09.2005г., издаден от районен съд Стара Загора, с който лицето е осъдено като солидарен длъжник да заплати сумата от 32 370лв., ведно със законните лихви, считано от 31.08.2008г. до окончателното заплащане, неустойка в размер на 17 600лв., както и сумата от 2500лв. разноски по делото. Видно от изпълнителния титул задължението е  в големи размери, тъй като е за сумата над пет хиляди лева, като освен това е и солидарно, което означава че всеки един от длъжниците отговаря пред взискателя за цялото вземане. Следователно налице е първата предпоставка от хипотезата на приложимия материален закон – чл.76 т.3 от ЗБДС, задължение в големи размери към български физически или юридически лица, установено по съдебен ред. Второто изискване на закона  поставя и ограничение за действие пред административния орган за случаите, в които длъжникът представи надлежно обезпечение или личното му имущество е достатъчно за удовлетворение на вземането. При наличие на тези предпоставки органът е длъжен да откаже налагане на принудителна административна мяра. Липсва ли имущество и не бъде ли представено обезпечение, той може упражни в условията на оперативна самостоятелност, правомощията си по чл.76 ал.1 т.3 от ЗБДС. Директорът на ОДП Стара Загора е съобразил това изискване на приложимата материално правна разпоредба, като е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за постъпилото искане от частен съдебен изпълнител и да го покани да представи надлежно обезпечение. Уведомлението е изпратено с препоръчано писмо и видно от обратната разписка е получено на 28.10.2008г. като до края на работния ден на 31.10.2008г. не е представено доказателство за притежавано лично имущество, което покрива задължението или надлежно обезпечение.

            Законосъобразността на акта се преценява към момента на неговото издаване, което означава да е съобразен с фактите, които са установени към този момент и със закона, който разпорежда какви правомощия има органа при тяхното осъществяване. Към 03.11.2008г. е установени наличието на положителната предпоставка – задължение в големи размери и отрицателната – липса на лично имущество или надлежно обезпечение. Поради това не може да се приеме, че атакувания административен акт е незаконосъобразен – упражнени са правомощията, които Заместник - Директора на ОД на МВР притежава по силата на Заповедта за упълномощаване на Министъра на МВР и на Заповедта за заместване на Директора на ОД на МВР, при установените фактически предпоставки.

            В хода на съдебното производство се събраха доказателства, които установяват лично имущество на длъжника  по силата на договор за дарение с нотариален акт № 168,том ХVІІ1 дело №4740/1993г. на нотариус при Старозагорски районен съд, представляващо ½ ид.ч. от дворно място цялото с площ от 400кв.м. и реално обособена жилищна сграда – западен близнак, състояща се от сутерен с три стаи, кухня и антре и първи етаж от три стаи, кухня и антре. Стойността на имота, съгласно заключението на вещото лице по допусната съдебно – оценителна експертиза е 169 250лв. при стойност на задължението към момента на предявяване на искането за налагане на ПАМ в размер на задължението – общо главница 58 893,70лв. и лихва 13 933,09лв. Върху този имот е наложена възбрана от съдебния изпълнител за удовлетворяване на същото вземане, за което е образувано изпълнителното дело. Длъжникът е уведомен за наложената възбрана на 30.10.2008г., съгласно представено уведомление от процесуалния представител на оспорващия  с жалбата, следователно могло е да бъде представено на административния орган в тридневния срок от 29.10.2008г. до 31.10.2008г. Що се отнася до секвестируемостта на имота, то този въпрос е относим към законосъобразността на дейстията на частния съдебен изпълнител като не може да се обсъжда от административния орган. Законът изисква стойността на личното имущество да покрива размера на задължението и това е единственото за което следи административния орган, а оттам и правно релевантно за предмета на делото. Дали установената обособеност на давата етажа от притежаваната в реален дял жилищна сграда и само дворно място в идеални части, позволява изпълнение върху единия от тях и неговата стойност може да удовлетвори вземането е въпрос, относим към законосъобразното провеждане на изпълнителното производство и може да послужи като основание за искане да бъде отменена наложената принудителна административна мярка. Поради това, че административния орган действа в условията на оперативна самостоятелност и предвид целта на мярката – до отпадане на предпоставките за налагането й, установеното в хода на съдебното производство сочи на основания за искане да бъде отменена наложената забрана. Бездействието на адресата на заповедта в хода на административното производство не обосновава основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Административния орган е изпълнил производствените правила – дал е възможност на длъжника да установи наличието на лично имущество, чиято стойност да покрива тази на задължението. При липса на доказателства по този, са налице предпоставки за постановяване на акта, като неговата целесъобразност не може да бъде обсъждана. Няма пречки, както се посочи по-горе, адресата на акта да поиска неговата отмяна при отпадане на предпоставките за налагането й.    

            Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК Административен съд Стара Загора

 

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Г. *** Загора против заповед №08008359/03.11.2008г. на Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка – временно ограничение за напускане на страната и не издаване на паспорт на български гражданин, постановена на основание чл. 78 във вр. с чл.76 т.3 от ЗБДС.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: