Р Е Ш Е Н И Е  233

 

      гр.Стара Загора 16.07.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         девети юли

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:            

 

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                                           ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   747   по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалби от В.Т.В. *** и М.Х.М. *** Загора против заповед № 2533/ 29.09.2008г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на наследници на И. П. И. да придобият собственост върху имот № 114, масив 258 с площ 1000кв.м., находящ се в местността "Съборената кюприя" землище на гр.Стара Загора и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Жалбоподателите молят заповедта да бъде да бъде отменена като незаконосъобразна. Изложените оплаквания за незаконосъобразност се свеждат до липса на предпоставки за преобразуване на правото на ползване в право на собственост, т.е. до противоречие на издадения административен акт с материалния закон.

         В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. поддържат жалбата.

Ответникът Кмет на Община Ст.Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и счита оспорената заповед за законосъобразна.

Ответниците И.И.П. и Б.И.И. чрез пълномощника си адв.Станкова молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът И.Г.И. чрез пълномощника си адв.М. и ответницата М.М.П. изразяват становище за уважаване на жалбата.

Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено  следното:

На И. П. И. на основание Постановление №76 на МС от 05.12.1977г. и решение № 111а от 21.09.1978г на ИК на ГНС Стара Загора е предоставена за ползване земя в размер на 1,000 дка в местност “Съборената кюприя”, землището на гр.Ст.Загора, която да използва за лозя. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото копия от решението и списък на лицата към него.

В Община Стара Загора от наследниците на И. П. И. е подадено заявление вх.№ 0502182 от 24.06.1992г. за преобразуване правото му на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. На 10.08.1994г комисия, назначена със заповед № 1852/ 27.07.1994г на Кмета на община Стара Загора, извършва оценка за стойността на предоставения за ползване имот, възлизаща на  42 400лв и 412лв разходи. В протокола са отразени 800кв.м. лозови насаждения и 20 броя овощни дръвчета. Протоколът е съобщен на наследниците на ползвателя на 15.09.1994г, видно от приложената към административната преписка разписка. Лицето В. Д. Д., бивш съпруг на ответницата И.И.П., заплаща само цената на разходите като вносната бележка се намира на л.38 от делото.

В заявлението не е посочено кое от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице по отношение на ползвателския имот.

Процесният имот № 114 по плана на новообразуваните имоти е идентичен с този по заявление вх.№ 0502182/ 24.06.1992г. Той попада върху части от имоти по помощния план, както следва: кад.№ 42, записан на Е.П.В. /наследодател на жалбоподателя В.В. и ответниците Е. и В. В./; № 44, записан на С.И.И. /наследодател на И. и С. И. и С. и В. И./; № 45, записан на М. П. М. /наследодател на останалите ответници/ и № 47, записан на Е. Ж. Д.

Към настоящия момент в имота се намират навес с дървена конструкция от 12 кв.м., чешма, лозе и 5 броя трайни насаждения. За установяването на това обстоятелство съдът кредитира заключенията на двете съдебно-технически експертизи като компетентно, задълбочено и безпристрастно изготвени.

Със заповед № 329 от 15.04.2003г. на Областен управител на Старозагорска област, е одобрен плана на новообразуваните имоти за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Съборената кюприя”, землището на гр.Ст.Загора. В този план имот № 114, кадастрален район 258 е записан на В. Д. Д.. Планът е изготвен въз основа на помощен кадастрален план на земите на бившите собственици. Във връзка с оспорване на този план по отношение на имот № 108 от наследниците на Е.В. е постановено решение № 290/ 14.01.2005г по адм.д.№ 335/ 2003г на Окръжен съд Стара Загора, потвърдено с решение № 8458/ 29.09.2005г по адм.д.№ 3235/ 2005г на ВАС, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че не може да им бъде отреден имот с площ, напълно съответстваща на признатата за възстановяване в стари реални граници поради настаняване на терена на ползватели с надлежно  трансформирано право на ползване в право на собственост. Такъв извод е направен и по отношение на имот № 114 като съдът с мотивира с направено плащане на оценката на земята, което установява от платежни нареждания. По това дело няма други доказателства за извършено плащане освен вносната бележка за 412лв от името на В. Д. Д..

С оспорената заповед № 1080 от 02.06.2007г. на Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и горецитираните съдебни решения, е признато правото на наследниците на И. П. И. да придобият собственост на имот № 114, масив 258 с площ 1000кв.м., находящ се в местност “Съборената кюприя”, землището на гр.Ст.Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежни субекти,    поради  което е процесуално  допустима.  Собствениците    на възстановени земеделски земи по чл.27 от ППЗСПЗЗ, каквито се явяват жалбоподателите,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да оспорват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е незаконосъобразна.

По заявлението на наследниците на И. П. И. от 1992г процедурата по изготвянето на оценката и заплащането и от ползувателя се е регламентирала от § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му към 1993 г., Нормите на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ дават приоритет на правата на ползвателите пред тези на бившите собственици, но при стриктното спазване на изрично въведени в тях материалноправни и процесуални изисквания. Сред тях са и сроковете, в които ползвателите могат да упражнят законово уредените им права. В конкретния случай ползвателят се е възползвал от така предоставеното му право още с приемането на § 4а, обн. ДВ. бр. 28/1992 година и наследниците му са поискали с молба от месец юни на същата година да се направи оценка. След изготвянето й не е извършено дължимото заплащане на всички компоненти /платени са само режийните разноски/ в нито един от неколкократно удължаваните срокове за това, поради което правото на ползване не се е трансформирало в право на собственост и то по причини, за които отговарят наследниците на ползвателя.

След като по вина на ползвателя не е реализиран състава на трансформацията възникват права съответно на наследниците на бившия собственик да реституират имота си, като след оценка заплатят на свой ред дължимото на ползвателя за застрояването и облагородяването на имота - § 4а, ал. 3 от закона.

По този начин правата на ползвателя са преклудирани и той не би могъл да се възползва от новирания срок с разпоредбата на § 61, ал. 1 ПМС № 456/1997 година, а и няма данни по делото да го е направил.

Посочените съдебни решения като основания за издаване на заповедта нямат характер нито на нови, нито на правопораждащи  факти. Те са постановени в производство по § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по отношение на имот № 108 от плана на новообразуваните имоти. Мотивите в тях, касаещи имот № 114, нямат обвързваща сила, ако това е имал предвид административният орган, за да ги цитира. Трябва да се има предвид също, че в настоящото производство не се установиха предпоставките за трансформация на правото на ползвателя в право на собственост. В този смисъл заповедта е постановена и при липса на заявление за започване на процедурата, доколкото по това от 1992г е налице позитивно произнасяне. Недопустимо е преклудираните права на ползвателя да се новират без дори да е направено искане в тази насока.

За пълнота на изложението, и в отговор на основанията за оспорване, визирани от жалбоподателите, съдът счита, че дори и да не е реализирана процедурата по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията му към 1993 г., то оспорената заповед би била незаконосъобразна. След като се позовава на § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, административният орган следва да спази предвидената в нормативния акт процедура. Актът му трябва да се основава на протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, който да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, даващи основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. По делото няма данни за наличие на такъв протокол. Заповедта по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Освен това в оспорения акт кметът не е посочил съображения за основанието - по §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на ползвателя да придобие собственост върху процесния имот. Именно административният орган със заповедта си по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателите да придобият собственост, като отчете фактическите и правни основания за възникване на правото на придобиване  на собственост. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ  е възникнало правото  на ползвателя, кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт.

По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло.

При този изход на делото на жалбоподателите следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 325лв за всеки от тях.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 2533/ 29.09.2008г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на наследници на И. П. И. да придобият собственост върху имот № 114, масив 258 с площ 1000кв.м., находящ се в местността "Съборената кюприя" землище на гр.Стара Загора и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота, ПО ОСПОРВАНЕ от В.Т.В. ЕГН **********О*** И М.Х.М. ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.В. сумата 350 /триста и петдесет/лв и на М.Х.М. сумата 350 /триста и петдесет/лв, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: