Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    24

 

                                                          12.02.2009 г.    

                                                              град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

  Старозагорският административен съд, втори състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Р.

 

       

               при секретар   З.Д.,                                       

          като разгледа докладваното от съдия Р.Р., административно дело             № 749 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

        

     Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

  Образувано е по жалба на „РИЦ” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.”Оборище” № 15, БУЛСТАТ 123718150, представлявано от Румен Събев Ненчев, против Решение № 0058/ 14.11.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 1017/30.09.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата се твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/ и Кодекса на труда /КТ/. Жалбоподателят счита, че в оспореното решение административния орган не е обсъдил и е игнорирал като доказателство Решение №3005/26.10.2006г. по ф.д. №119/2006г. на СтОС. На следващо място твърди, че оспореното решение е издадено в нарушение на чл.123, ал.1, т.5 от КТ. Неправилно адм.орган приел, че след като са налице заповеди за прекратени трудови правоотношения от 07.11.2006г. с посочените лица и нови трудови договори от същата дата с тези лица, то се касае за възникване на нови трудови правоотношения. Оспорващия счита, че заповедите за прекратени трудови правоотношения, като издадени от несъществуващ в правния мир търговец, са нищожни и не са породили никакво действие. В случая се касаело за прехвърляне на предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от работодателя ЕТ „Цветелина Ненчева-РИЦ” на ООД „РИЦ” и съгласно чл.123, ал.1, т.5 от КТ, трудовите правоотношения с посочените лица не са се прекратили, а от там и правото им на обезщетение за осигурените социални рискове се запазва.  Прави искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане. 

В съдебно заседание, оспорващия, чрез процесуалния си представител адв.Марияна Илчева, поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноските по делото. Депозира писмена защита, в която поддържа основанията си за оспорване по жалбата.

Ответникът по жалбата -  Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. Анна Пеева, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, по същество и с писмена защита, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен. Претендира разноските по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от извадка от Регистъра на трудовите договори на НОИ, считано от 03.01.2003г. за Райна Дончева Вълчанова и от 19.09.2003г. за Мария Иванова Канева, те са в трудови правоотношения  с ЕТ „Цветелина Ненчева-РИЦ”, на  длъжност „продавачи в магазини и демонстратори”.

С Решение №3005/26.10.2006г. по ф.д. №119/2006г. на СтОС, влязло в сила на същата дата, е вписано „прехвърляне на предприятието” на ЕТ „Цветелина Ненчева-РИЦ”, като права, задължения и фактически отношения, на „РИЦ” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.”Оборище” № 15. Към 26.10.2006г. Райна Дончева Вълчанова и Мария Иванова Канева, са били в опуск за отглеждане на малко дете.

Със заповеди №21 и №22 от 06.11.2006г., на осн. чл.325, т.1 от КТ, ЕТ „Цветелина Ненчева-РИЦ”, е прекратил трудовите правоотношения с Канева и Вълчанова, считано от 07.11.2006г. За извършената промяна на трудовото правоотношение, от осигурителя, е подадено на 07.11.2006 г.  уведомление до ТП на НОИ вх.№ 23-999-13-00008578.

На 07.11.2006г., „РИЦ” ООД, е сключило трудови договори №4 и №5 с Вълчанова и Канева, и подало на същата дата уведомление за тези обстоятелства до ТП на НОИ вх.№ 23-999-13-00008577. За м.ноември 2006г. и двете работнички нямат отработени дни.

Със заповед № 924/ 02.09.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, е разпоредено извършването на финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на осигурителя - „РИЦ” ООД – гр. Стара Загора,  при ревизиран период 01.11.2006г.–30.11.2007г. Финансовата ревизия е приключила със съставяне и подписване на ревизионен акт за начет вх. №1/05.09.2008г., съгласно който осигурителят неправилно е изплатил парични обезщетения за отглеждане на дете до 2 години /по справка № 1 към акта/, в размер на 1972,73 лв.-главница и лихва в размер на 602,75 лв. или обща сума по начета – 2575,48 лв., в периода 01.11.2006г. до 06.11.2007г.,  за работника Райна Дончева Вълчанова; и за работника Мария Иванова Канева парични обезщетения  за отглеждане на малко дете до 2 години /по справка № 1 към акта/, в размер на 500,00 лв.-главница и лихва в размер на 197,94 лв. или обща сума по начета – 697,94лв., в периода 01.11.2006г. до 31.01.2007г. Общата сума по ревизионния акт за начет, е определена в размер на 3273,42 лв., от които главница-2472,73 лв. и лихва в размер на 800,69 лв.

С разпореждане №1017 от 30.09.2008г. на Началник отдел „КПК”  при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.110, ал.3 от КСО, е наредено внасяне на сумите по ревизионния акт за начет /главница и лихва върху главницата/ от дружеството жалбоподател. Посоченото разпореждане е получено от „РИЦ” ООД на 03.10.2008г. и е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - Стара Загора на 16.10.2008г.

С оспореното Решение № 0058/ 14.11.2008г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането на Началник отдел „КПК”, като законосъобразно.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното Решение № 0058/14.11.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в нарушение на материално правните разпоредби, на които се основава. 

Страните не спорят по установените в административното и съдебното производство факти. Спорът между тях е по приложението на материалноправните норми.

Неоснователно е възражението на оспорващия за допуснати от  административния орган съществени нарушения на процесуални правила, тъй като не обсъдил и игнорирал като доказателство Решение №3005/26.10.2006г. по ф.д. №119/2006г. на СтОС. Установи се, че това възражение за приложение на чл.123, ал.1, т.5 от КТ, е обсъдено в оспореното решение и не е възприето.

Видно от съдържанието на оспорения административен акт, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е направил извод, че в случая е неприложима нормата на чл.123, ал.1, т.5 от КТ, и за работниците Вълчанова и Канева, не е налице осигуряване за всички осигурени социални рискове. Приел, че те са с прекратени трудови правоотношения при работодателя си ЕТ „Цветелина Ненчева-РИЦ”, считано от 07.11.2006г., а за начало на трудовите им правоотношения с „РИЦ” ООД приел датата 07.11.2006г. Според него, те нямали отработен и един ден, който да бъде отразен като ден с осигурителен доход и за тях не е възникнало осигурително правоотношение. Счел, че тези лица нямат качеството на осигурени такива за всички социални рискове по чл.4, ал.1, т.1 от КСО.

Съдът, не споделя тези правни изводи, тъй като те противоречат на материалния закон. Приложимата в случая разпоредба е тази на чл.123, ал. 1, т. 6, а не на чл. 123, ал. 1, т. 5 от КТ, защото не се касае за промяна на правноорганизационната форма на предприятието, а за смяна на собственика на предприятието. Хипотезата на чл. 123, ал. 1, т.5 от КТ би била приложима ако е налице вписване на прекратяване на ЕТ „Цветелина Ненчева-РИЦ” поради прехвърляне на фирмата му, на осн. чл.60 от ТЗ, или преобразуването му в юридическо лице-друг вид търговски субект. В случая ЕТ „Цветелина Ненчева-РИЦ” е продължил своето самостоятелно съществуване, като субект регистриран по ТЗ, а е прехвърлил само предприятието си на „РИЦ” ООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на осн. чл.15 от ТЗ. Тази констатация не променя, извода за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като и при двете хипотези трудовите правоотношения на работниците и служителите не се прекратяват при промяна на работодателя.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него. Член 123 от КТ, за всички изброени в него хипотези, има защитна функция по отношение правата на работниците и служителите срещу реорганизации на предприятията. По този начин, при промяна на работодателя, вследствие на смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него, не се засягат правата, които са имали работниците и служителите по трудовото им правоотношение преди прехвърляне на предприятието и те, по силата на закона, преминават в задължение на новия работодател-собственик на прехвърленото предприятие. Съгласно чл. 123, ал. 2 КТ в случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател.  Това правило важи и за задължението за изплащане на обезщетенията за отглеждане на малко дете. Запазването на правоотношението става по силата на цитираната разпоредба на закона, без да е необходимо писмено изразено съгласие на страните по трудовото правоотношение. Следователно, след като трудовите правоотношения на работниците и служителите се запазват в условията на правоприемство, липсва и правно основание за прекратяване на трудовите им договори. Поради тази причина не е необходимо "старият" работодател да издава заповед за прекратяване на трудовите правоотношения, тъй като в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ не е налице прекратяване на трудовите правоотношения на персонала. Не е необходимо и „новия” работодател да сключва нови трудови договори с работниците и служителите от прехвърленото му предприятие, за да „продължи” трудовите им правоотношения. Тези правоотношения на работниците и служителите остават непроменени, като те имат всички права и задължения, договорени в индивидуалните им трудови договори и регламентирани в КТ, като насрещна страна по съществуващите правоотношения. Издадените от ЕТ „Цветелина Ненчева-РИЦ” заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения, в конкретния случай, са и нищожни, тъй като техен автор е лице, което към момента на издаването им, няма качеството на работодател по отношение на тези две работнички. По силата на чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ и чл.15 от ТЗ, след датата на вписването /26.10.2006г./ в съдебния регистър, на обстоятелството по прехвърляне на предприятието на  ЕТ „Цветелина Ненчева-РИЦ” в патримониума на „РИЦ” ООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, качеството работодател, по отношение на всички служители и работници в това предприятие, е придобил новия собственик. От този момент само „РИЦ” ООД може да бъде автор на заповеди по КТ, с адресати работниците и служителите от придобитото предприятие.

Поради изложеното, съдът намира, че трудовите договори на тези работнички не са прекратили действието си с прехвърляне на предприятието от един собственик на друг. Съгласно чл.11, ал.1, т. 1 от КСО, право на парично обезщетения от ДОО възниква за лицата, осигурени за всички социални рискове. По  силата на чл.10, ал.1 от КСО, основание за осигуряването на лицата , които работят по трудово правотоношение възниква от деня, в които започват да упражнавят трудовата си дейност и продължава до прекратяването й. Право на обезщетение има лице, което ползва  отпуск за отглеждане на малко дете до 2 години, на основание чл. 164, ал.1 от КТ, и има осигурителен стаж шест месеца - чл.52 а /стар/ от КСО. Условие за възникване на трудово и осигурително правоотношение е назначеното лице да постъпи на работа и да започва да упражнява дейност. Страните не спорят, че двете работнички  реално са постъпила на работа, съответно на 03.01.2003г. и на 19.09.2003г. и имат шест месечен осигурителен стаж – те са осъществявали трудова дейност, върху която са били начислявани осигурителни вноски. Поради изложеното съдът намира, че и двете отговарят на изискванията на чл.52 а /стар/ от КСО  за придобит осигурителен стаж и има качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове по чл. 4, ал.1, т.1 от КСО. По делото няма спор, че обезщетенията за отглеждане на малко дете, са им изплатени от средствата на ДОО. Главницата по ревизионния акт за начет, представлява правомерно получени осигурителни плащания.

С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение № 0058/ 14.11.2008г.на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 1017/30.09.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора, с което е разпоредено внасяне на сумата от 3273,42 лева /три хиляди двеста седемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/, от която сума главница 2472,73 лева и лихва върху главницата 800,69 лева, са материално незаконосъобразни и  следва да бъдат отменени.

Съгласно правилата на процеса, ответника следва да бъде осъден да заплати на оспорващия, направените от него деловодни разноски в размер на 725 /седемстотин двадесет и пет/ лева, от които 700 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева частично внесена държавна такса за образуване на съдебно производство.

Съдът намира, че направеното от пълномощника на ответника искане, за присъждане на направените по делото разноски, не следва да бъде уважено, с оглед изхода от процеса. Ответника следва да бъде осъден да заплати и разликата до пълния размер на дължимата, и невнесена първоначално от оспорващия, държавна такса за образуване на съдебно производство – 25 /двадесет и пет/ лева.

Водим от горните мотиви, и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд ,

 

 

                                 Р       Е       Ш       И     :

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ Решение № 0058/ 14.11.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 1017/30.09.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора, с която е разпоредено внасяне от „РИЦ” ООД, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, бул.”Оборище” №15, БУЛСТАТ 123718150, на сумата от 3273,42 лева /три хиляди двеста седемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/, от която сума главница 2472,73 лева и лихва върху главницата 800,69 лева.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, да заплати на „РИЦ” ООД, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, бул.”Оборище” №15, БУЛСТАТ 123718150, на сумата от 725 /седемстотин двадесет и пет/ лева, представляващи направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, да заплати по сметка на Административен съд Стара Загора, сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща довнасяне на дължима държавна такса за образуване и разглеждане на съдебното оспорване.

ОТХВЪРЛЯ искането на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора за заплащане на направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: