Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-46                                    12. 02. 2009г.                 гр. Загора Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД           ШЕСТИ СЪСТАВ

На Девети февруари                                              две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:     

        

                             СЪДИЯ: Д. Д.

 

секретар И. К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №750  по описа на АС Стара Загора за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.118 от КСО във вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалба от М.И. Т. в качеството й на ЕТ “ИНИД-Мария Трифонова”, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.”Три чучура”, бл.47, вх.Г, ап.82, чрез процесуалния  представител адв. Желязков и със съдебен адрес по делото ул.”Цар Иван Шишман”№ 81а,  ет.1, против решение № 0056//13.11.2008г., с което е потвърдено Разпореждане № 1001/29.09.2008г. на Началник отдел” КПК” на  ТП на НОИ гр. Стара Загора и Решение № 0065/10.12.2008г. на Директора на ТП на НОИ за поправка на очевидни  фактически грешки, допуснати в Решение № 56/13.11.2008г.

         В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на  изводите на  решаващия орган относно факта на лице ли е прекъсване на осигуряването на  наетото на работа лице-Д. С. С., поради това че настъпилата временна нетрудоспособност считано от 02.10.2006г. съвпада с датата на сключване на трудовия договор с работодателя-жалбоподател. Твърди се още, че разпореждане 1001/29.09.2008г. не е подписано от лицето посочено като негов издател, а от служителя, който  го замества, но този факт не е отразен в разпореждането. Процесуалният представител поддържа, че не е налице прекъсване на осигуряването и иска от съда да отмени атакуваното решение, като установи и противоречие между мотивите и диспозитива относно сумата за начет, а именно в мотивите е посочено, че начета е в размер на 4990.17 лв., в т.ч. 4111.19 лв. главница и 878.26 лв. лихва, а в диспозитива е потвърдено разпореждане № 10001/29.09.2008г. за установен начет в размер както следва: главница-2102.34 лв., лихва 681.04 лв. или всичко 2783.38 лв.

         В жалбата против решение № 0065/10.12.2008г. се твърди, че не може  да се поправи такова противоречие между мотивите и диспозитива след като е налице обжалване пред съд на поправения акт. Смисъла на чл.62, ал.2 от АПК е “поправката  да се извърши след изтичане на срока за обжалване, а именно след влизане на решението в сила”.

От съда се иска отмяна на оспорените  решения.

         Ответника – Директора на ТП на НОИ Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и в съдебно заседание, поддържа доводите посочени в атакуваното решение, а именно, че същата е неоснователна предвид разпоредбата на  чл.10 от КСО, според която осигуряването възниква с постъпването на работа. Този факт работодателят е длъжен да декларира пред НОИ, чрез подаване на коректна информация към персоналния регистър и отразяване   във ведомостите  за заплати. Но тези задължения-за осигуряване на  наетите за повече от пет работни дни лица, се изпълняват със започване на изпълнението на трудовото правоотношение.

         Оспорва се и жалбата против решението за поправка на очевидна  фактическа грешка с твърдение, че  е допустимо да се извърши такава дори и след влизане на решението в сила.

         Съдът, като взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Предмет на контрол за законосъобразност е решение № 56 на Директора на ТП на НОИ Стара Загора от 13.11.2008г., с което е потвърдено разпореждане № 1001/29.09.2008г.на Началник отдел “КПК” за

внасяне на сумата в размер на 4990.17 лв., установена с ревизионен акт за начет № 01/26.08.2008г. съставен на осигурителя ЕТ”ИНИД-Мария Трифонова”,  издадено на основание чл.110, ал.3 от КСО; както и решение № 56/10.12.2008г., за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на решение № 56/13.11.2008г., като вместо установен начет в размер на 2783.38 лв. се чете в размер на 4990.17лв.

         Съдът намира, че следва да се произнесе първо  по законосъобразността на решението за поправка на явна фактическа грешка, поради това, че същото има  преюдициално значение за законосъобразността  на поправеното решение. Това е така, защото ако  се приеме, че противоречието между мотиви и диспозитив в решение № 56/13.11.2008г. не може   да бъде  отстранено по реда на чл.62,ал.2 от АПК, било  защото не представлява очевидна  фактическа грешка, или защото същата не може да бъде отстранена  при заявено оспорване, ще е налице основание за отмяна поради порок във формата на акта.

         В настоящият случай обаче, е налице допусната очевидна фактическа грешка между мотиви и диспозитив, която може и следва да бъде отстранена именно по реда на чл.62, ал.2 от АПК, който разпорежда, че това може да бъде сторено ”и след изтичане на срока за обжалване”. Граматичното тълкуване на текста не поставя въпроси, а именно пределно ясно е , че поправката може да се извърши във всеки един момент, дори и  след  изтичане на срока за обжалване, т.е. независимо дали акта е влязъл в сила или не, дали е оспорен пред съд или срокът за това още не е изтекъл.

         Поради това съдът намира, че жалбата  срещу решение № 56/10.12.2008г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отстранена явна фактическа грешка в решение № 56/13.11.2008г. е неоснователна  и доводите  срещу  законосъобразността на акта  не се споделят от настоящия съдебен състав.

         Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че не е спазена формата при издаване на разпореждане № 1001/29.09.2008г., с което на основание чл.110, ал.3 от КСО  е разпоредено доброволно заплащане на главница в размер на 411.91 лв. и лихва в размер на 878.26.лв., която сума представлява размера на неправилно изплатени парични обезщетения  за временна неработоспособност, поради общо заболяване за периода от 02.10.2006г.-01.11.2006г. и 01.11.2006-01.12.2006г., за бременност и раждане от 01.12.2006г.-13.12.2006г., 12.01.2007г.-15.04.2007г. и за отглеждане на дете до две години за периода октомври 2007г.-07.2008г. на лицето Диана Сергеева Славова.

         Разпореждането е подписано със запетая, поставена пред длъжността  и името на титуляра й, а в хода на съдебното производство се представиха доказателства за лицето положило подписа за  Началник отдел “КПК”, което на основание заповед за заместване № 538/10.09.2008г. издадена от Директора на ТП на НОИ е  изпълнявало същата длъжност. Титуляра на последната е бил в разрешен със заповед № 594/15.09.2008г. редовен  платен  годишен отпуск. Доводите, че  лицето което е изпълнявало длъжността по силата на заповед за заместване  е следвало под подписа да изпише името си, са неоснователни. Необходимо и достатъчно е  административният орган да установи, че лицето положило подписа и е имало  компетентността на Началник отдел “КПК”. Действително за яснота е следвало да се изпише кой  полага подписа и на какво основание, но това е формалност,  която не е изпълнена и която не представлява липса на задължителен реквизит на разпореждането.

         Доводите за неправилно приложение  на материалния закон обаче са основателни.

Видно от представените от ответния административен орган доказателства, събрани в хода на ревизионното производство се установява следното по фактите, по които и между страните няма спор:

         Диана Сергеева Славова е самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2006г-01.10.2006г., посочено в мотивираното заключение на финансовите ревизори от 26.09.2008г., лист 30 по делото и установено от справка извлечение от водения от НОИ регистър “данни от персонален регистър”. От същият регистър, от платежна ведомост за м.10.2006г. и от трудов договор №2/02.10.2006г. се установява, че  Д.С.е наета на работа за повече от пет дни и от същата дата, съгласно болничен лист № 3236431/03.10.2006г.   е в  платен отпуск за временна неработоспособност, за което  е подадена  съответната информация към персоналния регистър и са изплатени парични обезщетения. Временната неработоспособност е продължила  до 01.12.2006г., когато  видно от болничен лист № 5100600/04.12.2006г., болничен лист № 2066762/08.02.2007г. и удостоверение за раждане № 112810/05.12.2006г., Д. С. е родила на 01.12.2006г. при термин 16.01.2007г. /лист 80, лист 81 и лист 68 по делото/.

         В трудовия договор/лист 72 по делото/ е посочено, че лицето следва да се яви на работа на 04. 10.2006г., като  уведомлението за сключването му  е подадено  към НОИ на 03.10.2006г. видно от  представения регистър на трудовите  договори / лист 51  от делото/. Съгласно представените болничен лист от 03.10.2006г., платежната ведомост и персоналния регистър наетия работник не е постъпил на работа в уговорения срок, но по независещи от него причини. Следователно приложение намира презумпцията на чл.63 ал.3 от КТ, според която трудовото правоотношение се счита за възникнало, ако не постъпването на работа се дължи на обективни причини, за които работникът е уведомил работодателя до изтичане на срока – в случая до 04.10.2006г. Нормата на чл.63 ал.3 от КТ е озаглавена “Начало на изпълнението”, което означава, че трудовото правоотношение възниква от този момент, точно както и осигурителното по разпореждане на чл.10 от КСО. Последната норма се  тълкува и прилага винаги във връзка с чл.63 ал.3 от КТ, защото тя опредяла кога започва упражняването на трудова дейност – с постъпване на работа в законовия или уговорения срок или с не постъпването по независещи от работника причини.  Нормата на чл.63, ал.3 от КТ въвежда  следното правило - работникът е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на документите по ал.1, освен ако страните са уговорили друг срок, както е в случая. Изключение от това правило поставя последната хипотеза на чл.63, ал.3 от КТ, когато  лицето не постъпва на работа по независещи от него причини. В този случай се счита, че трудовото правоотношение възникнало, ведно с всички последици от този факт, включително и възникване на осигурително правоотношение. По силата на тази презумпция е започнало изпълнението на сключения трудов договор, защото не постъпването на работа е по причина, която не може да се вмина като вина на работника. Фактите, с които законът свързва приложението на презумпцията са установени, какот в хода на ревизията, така и в настоящото съдебно производство, а това води на извод за възникнало осигурително правоотношение и за не правилно приложение на чл.10 от КСО и чл.63 ал.3 от КТ при издаване на оспореното решение. Именно по силата на чл.63, ал.3 от КТ, която норма  въвежда презумпция за започване изпълнението на трудовото правоотношение и при непостъпване на работника на работа, по независещи от него причини, не е  налице прекъсване на осигурителното правоотношение  за лицето Д. С., а от там и сумите изтеглени от работодателя не са неправомерно получени. Едновременно със сключване на трудовия договор е настъпила временна нетрудоспособност, тъй като макар болничния лист да е издаден на 03.10.2006г., лекарят е вписал в него, че лицето е в отпуск от 02.10.2006г., при което по независеща от работника причина е не възможно постъпването на работа на 04.10.2006г. Данните по делото сочат, че не може да се презумира злоупотреба с права. Видно от болничните листове и акта за раждане, същото е настъпило на  01.12.2006г., 45 дни преди термина -16.01.2007г. Следователно, макар и правно ирелеватно в случая, няма основание за житейски извод, че трудовия договор е сключен, за да се ползва отпуск за бременност и раждане. Той е можело да се ползва от 01.12.2006г., когато е настъпило раждане, трудовия договор е сключен два месеца по-рано.

Не зависещите от работника причини могат да бъдат не само временната неработоспособност поради общо заболяване, а също така и незаконното недопускане до работа. С тези факти законодателят е свързал благоприятни за наетия  работник или служител последици, а именно трудовото му правоотношение да се счита за възникнало от деня, в който е следвало лицето да постъпи на работа, за да може да се ползва от всички права на трудещите се лица. Тези права са конституционно гарантирани и не може чл.10 от КСО, който се прилага във връзка с чл.63 от КТ, и е създаден да приведе в изпълнение  принципите на чл.51, ал.1 от  Конституцията, да бъде тълкуван и прилаган превратно.  Ако работникът не беше постъпил  на работа на 04.10.2006г. по зависещи от него причини, щеше да е налице прекъсване на осигуряването, защото нямаше да е възникнало трудово правоотношение, а въз основа на него и осигурително. Не може да не се прилага презумпцията на чл.63, ал.3 от КТ, когато се преценява възникнало ли е осигуряване, защото това е в противоречие с норми от по-висок ранг, а именно посочените конституционни принципи. Приложение намира, конкретно към казуса за настъпила временна  неработоспособност със сключване на договора и преди постъпване на работа, принципа на чл.51, ал.1 от Конституцията, според който гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане, като по силата на чл.51, ал.2 от Конституцията лицата останали временно без работа се осигуряват социално при условия и по ред определени със закон. Но в настоящият случай лицето Диана Сергеева не е останала без работа, поради което  да няма и качеството на осигурено лице. Същата по силата на презумпцията на чл.63, ал.3 от КТ, чрез която законодателя привежда в изпълнение гарантираните от Конституцията право на труд и право на социално осигуряване, е с възникнало трудово и осигурително правоотношение, поради което  се ползва от правото си на обезщетение за временна неработоспособност, поради общо заболяване. Таоква в случая действително е налице, не само защото  не са оспорени болничните листи, а и защото видно от тях, раждането е настъпило 45 дни преди термина, което сочи на действителни здравни проблеми. Следователно няма данни лицето и неговия работодател да са се злоупотребили с трудовите и осигурителни права, гарантирани им от Конституцията.

Настоящият съдебен състав намира, че осигурително правоотношение възниква на основание чл.10 от КСО, защото трудовото е възникнало по силата на чл.63 ал.3 от КТ, която норма приравнява не явяването на работа по независещи от лицето причини на започване на изпълнението на трудовото правоотношение, а това е релевантния факт и за осигурителното.

         Мотивиран от изложеното, съдът намира че следва да отмени  решение № 0056/13.11.2008г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 1001/29.09.2008г. на Началник отдел “КПК” на ТП на НОИ, за установен начет в размер на 4990.17лв., поради което и на основание  чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. Т. в качеството й на ЕТ “ИНИД-Мария Трифонова”, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.”Три чучура”, бл.47, вх.Г, ап.82, със съдебен адрес по делото ул.”Цар Иван Шишман”№ 81а,  ет.1, против решение  № 56/10.12.2008г. на Директора на ТП на НОИ за поправка на явна фактическа грешка в решение № 56/13.11.2008г.

         ОТМЕНЯ решение № 0056/13.11.2008г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №1001/29.09.2008г. на Началник отдел “КПК” при ТП на НОИ Стара Загора, по оспорване от М. И. Т. в качеството й на ЕТ “ИНИД-Мария Трифонова”, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.”Три чучура”, бл.47, вх.Г, ап.82, със съдебен адрес по делото ул.”Цар Иван Шишман”№ 81а, 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: