Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

                  34      09.02.2009г.      град Стара Загора

 

                          

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                                     и с участието

            на прокурора                                                                                                като разгледа  докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 755 по описа за 2008г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

                       

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/

 

Образувано е по оспорване, обективирано в жалба подадена от В М Х от гр. Казанлък, ул. “Александър Стамболийски” № 13, против Заповед № 1175/ 26.11.2008г. на Кмета на община Казанлък, с която е прекратено наемното правоотношение между община Казанлък и В Х. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество изложените съображения са за постановяването й от некомпетентен орган, в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗОС и Наредба № 12 на Общински съвет - Казанлък и при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на административния акт. Жалбоподателят твърди, че в заповедта не са конкретизирани фактическите основания за нейното издаване, както и че посоченото правно основание е несъответно. Обосновава, че не са налице нито договорно, нито нормативно установени основания за прекратяване на наемното му правоотношение. Направено е искане за прогласяване нищожността на Заповед № 1175/ 26.11.2008г. на Кмета на община Казанлък и алтернативно - за нейната отмяна като незаконосъобразна.

           

            Ответникът по жалбата -  Кмет на община Казанлък, чрез процесуалния си представител, в представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт, като издаден от оправомощено от Кмета на община Казанлък лице, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие със ЗОС и Наредба № 12 на ОбС - Казанлък и при наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото прекратяване на наемното правоотношение, е правилен и законосъобразен.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Със Заповед № 752/ 01.09.2005г. на Кмета на община Казанлък, на основание чл.21, ал.1 от Наредба 12 на Общински съвет – Казанлък, Протокол № 3/ 18.08.2005г. на Комисията по чл.10 от Наредбата, В М Х и четиричленното му семейство са настанени под наем в общинско жилище находящо се в гр. Казанлък, ул. „Ал. Стамболийски” № 13. След влизане в сила на настанителната заповед, между община Казанлък и Веляхатин Х. е сключен договор за наем на общински жилищен имот № 475/ 07.09.2005г. С писмо от 20.06.2008г. /без посочен адресат и вх. номер съотв. дата на завеждане в регистратурата на община Казанлък/, В. Иванова – инкасатор район Казанлък уведомява, че от 17.06.2007г. до м. юни 2008г. имотът, находящ се на ул. „Ал. Стамболийски” не е инкасиран, поради неосигурен достъп за отчитане на водомера.  С оспорената в настоящото производство Заповед № 1175/ 26.11.2008г. на Кмета на община Казанлък, на основание  чл.44, ал.2 във вр. с чл. 46, ал.2 от ЗОС и чл.22, ал.1, т.2 от Наредба 12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища на техните наематели и на други лица, приета с Решение № 196 от 24.02.2005г. на Общински съвет  -  Казанлък, е прекратено наемното правоотношение между община Казанлък и Веляхатин М.Х.. От фактическа страна обжалваният акт се основава на допуснато от наемателя нарушение по чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС – неплащане на консумативните разноски за повече от три месеца.

По делото е представено и прието като доказателство извлечение от карнетната книга досежно имот, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Ал. Стамболийски” № 13 /по партида № 36979/, за периода от м. януари 2007г. до м. декември 2008г.; съобщение от 27.11.2008г. за налични и незаплатени задължения към ВиК ЕООД – гр. Стара Загора  за периода 17.06.2007г. – 27.11.2008г.; два броя фактури от 28.11.2008г. за заплащане на задължения към ВиК по партида № 36979 съответно на стойност от 23.18лв. и 60.84лв. с приложени към тях фискални бонове. 

По направено от пълномощника на жалбоподателя искане по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на пълнолетната дъщеря на жалбоподателя. От показанията на свидетелката Хюрю Х. се установява, че в общинското жилище находящо се в гр. Казанлък, ул. „Ал. Стамболийски” № 13, живеят родителите й с непълнолетната й сестра. Свидетелката заявява, че тъй като родителите й са безработни тя заплаща консумативите им за вода, като за периода 2007г. – 2008г. най-редовно е ходила до касите на ВиК в гр. Казанлък, като на въпроса какво дължи за жилището на родителите си служителите са и отговаряли че няма начислена вода за заплащане. От родителите си и съседите им била чула, че инкасаторката много рядко минавала и напоследък не са я виждали.

Към материалите по делото е приложена Наредба 12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища на техните наематели и на други лица, приета с Решение № 196 от 24.02.2005г., изм. и доп. с Решение № 475/ 29.06.2006г.  на Общински съвет – Казанлък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.  Разгледана по същество жалбата е основателна.

            В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като провери както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК. На първо място следва да бъде извършена проверка дали административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 изр. първо от ЗОС, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Видно от представената и приета като доказателство по делото Заповед № 752/ 01.09.2005г. за настаняване на В Х в общинско жилище, находящо се в гр. Казанлък, ул. „Стамболийски” № 13, същата е издадена и подписана от Кмета на община Казанлък. Следователно в случая органът, в чиято материална и териториална компетентност е постановяването на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, е Кметът на община Казанлък. В  оспорения в настоящото съдебно производство административен акт макар да е посочено, че е издаден от Кмета на община Казанлък, е подписан от друго лице /при поставена запетайка пред подписа/ - т.е подписалият заповедта не е титулярът на длъжността кмет на община Казанлък  и посоченият като издател на акта Ст. Дамянов. Липсва отбелязване на името и длъжността на подписалото заповедта лице както и на основанието, от което черпи правомощията си и въз основа което е упражнило компетентността на административния орган. Всъщност обстоятелството, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не е подписана от Кмета на община Казанлък, не се оспорва. Във връзка с дадени със съдебно разпореждане от 05.01.2009г. указания до ответника по жалбата за разпределението на доказателствената тежест съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, по делото е представена Заповед № 1148/ 21.11.2008г. на Кмета на община Казанлък, с която е упълномощил Е. К. – Заместник кмет по финанси, бюджет и международни инвестиции, да подписва посочените в заповедта актове. От съдържанието на упълномощителната  заповед може да се направи извод, че същата е такава за делегиране на правомощия, включени в нормативно установената материална компетентност на кмета на общината, а именно на правомощията по издаване на заповеди за прекратяване на наемните правоотношения по чл.22, ал.5 от Наредба № 12 на ОбС – Казанлък и на заповеди за принудително изземване на общински жилища. По своята правна същност и съгласно разрешението, дадено в ТР № 4/ 22.04.2004г. на ВАС, делегирането представлява предвидена в закона възможност за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценка, горестоящият административен орган да предостави част от правомощията си на някои от подчинените му органи. Една от основните характеристики на „делегираната компетентност” е делегираните административни правомощия да не представляват изрична компетентност на съответния орган – т.е делегираното е допустимо единствено при условие, че законът предвижда  възможност материално компетентният орган да предостави упражняването на едно или повече от своите правомощия на подчинени нему органи или длъжностни лица. Действително в разпоредбата на чл. 39, ал.3 от ЗМСМА е регламентирано, че кметът на общината може да оправомощава заместник-кметове да изпълняват негови правомощия, но само в случаите, когато това е предвидено в закон. Следователно ЗМСМА установява принципно възможността кметът да делегира правомощия при наличието на нормативно овластяване за това в специалния закон, регламентиращ материалната компетентност за административния орган. В случая приложимият материален закон – ЗОС, не предвижда възможност кметът на общината да възлага правомощията си за издаване на заповеди за прекратяване на наемните правоотношения на други лица. Такава възможност не е предвидена и в Наредба № 12 на ОбС – Казанлък. Посочената в упълномощителната заповед като основание за делегирането на правомощия разпоредба на чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА не води до друг извод. Обстоятелството, че кметът на общината „ръководи цялата изпълнителна дейност на общината” не е достатъчно за да се счита, че административният орган е законово овластен да преценява кои от правомощията си да възложи на определен от него заместник кмет. Още по-малко основание за тази делегация може да бъде уредбата в един вътрешнослужебен акт, какъвто се явява утвърденият от Кмета на община Казанлък Устройствен правилник за организацията и дейността на общинска администрация в община Казанлък. Ето защо не може да се приеме, че Заповед № 1148/ 21.11.2008г. на Кмета на община Казанлък е валидно и надлежно овластително основание за упражняване на правомощието по чл. 46, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗОС от заместник кмета. Следователно  дори и да се приеме, че оспореният административен акт е подписан именно от упълномощения заместник кмет, доколкото оправомощаването е направено при липса на нормативно установена възможност за делегиране на правомощия, заповедта се явява издадена от лице, упражнило изрична материална компетентност на органа по настаняването /в случая кмета на община Казанлък/ и следователно е нищожна. 

 

Обжалваната заповед е постановена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби, на които се основава.

 

Като фактическо основание за издаване на оспорения административен акт е посочено извършено нарушение по чл.46, ал.1 т.1 от ЗОС - неплащане на консумативните разноски за ползваното под наем общинско жилище за повече от три месеца. На първо място не става ясно в какво точно се изразява нарушението, посочено като мотив за прекратяване на наемното правоотношение. Доколкото твърдяното нарушение е под формата на бездействие /”неплащане на консумативни разноски”/ - т.е неизпълнение на договорно и нормативно установено задължение за определено действие, за неговата индивидуализация и обосноваване на деянието като противоправно поведение, релевантно за наличието на основание за прекратяване на наемното правоотношение, административният орган е следвало да конкретизира кои точно консумативни разходи не са заплащани, за какъв период от време и считано от коя дата е възникнало задължението. Но дори и да се приеме, че в административната преписка се съдържат данни относно консумативните разходи, неплащането на които е прието от административния орган като основание за издаване на обжалваната заповед, съдът намира, че прекратяване на наемното правоотношение е постановено при липса на регламентираната в ЗОС, в Наредба № 12 на ОбС – Казанлък и в сключения договор за наем материалноправна предпоставка, по следните съображения:

В Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.,  изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 13.05.2005/, е регламентиран реда за измерване количеството на изразходваната вода от водоснабдителната система на оператора, нейното отчитане и заплащане. По аргумент от разпоредбите на чл. 32, ал.1 във вр. с ал.4 от Наредба № 14, услугите на В и К се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода, отчетено чрез монтирани водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета заедно с датата на отчитане на индивидуалния водомер и общия водомер /за сгради етажна собственост/ и с подпис на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Следователно за да възникне задължението за заплащане на ползваните услуги за вода е необходимо не само наличието на изразходвана вода от водоснабдителната система, но количеството на същата да е отчетено по предвидения в Наредбата ред. Без такова отчитане не може да се определи нито основанието, нито размера на задължението. В случая от изисканото и представено от „В и К” ЕООД – гр. Стара Загора извлечение от карнетната книга за имот, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Ал. Стамболийски” № 13 /партида № 36979/ се установява, че за периода от м. юли 2007г. до м.ноември 2008г. не е извършвано отчитане на изразходваната вода. Доколкото задължението за заплащане възниква за отчетеното количество вода, не може да се приеме, че към датата на издаване на обжалваната заповед е налице неправомерно поведение от страна на наемателя Веляхатин Х., изразяващо се в незаплащане на консумативни разноски. След извършена преценка по чл.172 от ГПК и с оглед другите данни по делото съдът кредитира показанията на разпитаната в качеството на свидетел пълнолетна дъщеря на В. Х. – Х. Х.. Твърденията на свидетелката, че за периода 2007г. – 2008г. от касите на ВиК в гр. Казанлък и е давана информация, че няма начислена за имота вода подлежаща на плащане, се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства /извлечение от карнета/ и установяват една и съща фактическа обстановка -  липсата на отчетено потребление на вода от водоснабдителната система. Всъщност обстоятелството, че не е начислена вода за периода 17.06.2007г. – м. юни 2008г. се установява и от писмото на инкасаторката В. Иванова. С оглед на което може да бъде направен извод, че към момента на издаване на заповедта /26.11.2008г./ не е било налице изискуемо за изпълнение задължение, установено по основание и размер. Съобщението за дължимата от В. Х. сума за ползваните от В и К услуги е с дата, следваща постановяването на оспорения административен акт – 27.11.2008г. и тази сума е заплатена на 28.11.2008г. В тази връзка следва да се отбележи, че дори и да се приеме за основателно твърдението на инкасаторката за неотчитане на изразходваната вода поради неосигурен от наемателя достъп до имота, това обстоятелство не е основание за прекратяване на наемното правоотношение поради „неплащане на консумативни разноски”. В Наредба № 14 /чл.35/ е предвиден реда и начина за отчитане потреблението на вода при невъзможност или при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане показанията на водомера. За инкасатора е съществувала нормативно установена възможност в тези случаи служебно да начислява разход на вода в определено количество, който да бъде отчитан като потребление подлежащо на заплащане. Очевидно в случая длъжностното лице при „В и К” ЕООД – гр. Стара Загора, район Казанлък, не е  извършило такова служебно начисляване, в резултат на което не е било отчетено количество изразходвана вода за заплащане. Ето защо не може да бъде вменено на наемателя В. Х. задължение за заплащане на неотчетени и неостойностени консумативни разноски, още по-малко неизпълнението на това невъзникнало задължение може да релевира противоправно поведение по чл.46, ал.1 т.1 от ЗОС като основание за прекратяване на наемното правоотношение.

 

Съдът намира, че заповедта е издадена и на несътветно правно основание. Посочената разпоредба на чл.22, ал.1, т.2 от Наредба 12 на ОбС – Казанлък регламентира като основание за прекратяване на наемното правоотношение когато наемателят не отговаря на условията по чл.5 от Наредбата. Тази хипотеза е приложима в случаите, при които към момента на издаването на настанителната заповед и сключения въз основа на нея договор за наем, по отношение на наемателя и членовете на неговото семейство не са съществували кумулативно всички предпоставки – елементи на правопораждащия юридически състав за настаняване в общинско жилище по чл.5, ал.1, т.1-7 от Наредба №12. В случая нито се твърди, нито се съдържат каквито и да е било данни в административната преписка, че по отношение на наемателя Веляхатин Х. не са налице условията за настаняване в общинския жилищен имот.

 

При осъществявания контрол за материална законосъобразност на оспорен административен акт, съдът извършва преценка дали са налице установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и релевантността им за наличието на материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му компетентност.  В случая съдът намира, че необосновано административният орган е приел за установено, че наемателят Веляхатин Х. е допуснал нарушение, изразяващо се в „неплащане на консумативните разноски за повече от три месеца” и съответно незаконосъобразно на основание чл.22, ал.1, т.2 от Наредба №12 на ОбС – Казанлък е прекратил наемното правоотношение.

           

            При постановяването на Заповед № 1175/ 26.11.2008г. са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. Видно от представената по делото преписка по издаване на обжалвания акт, административният орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК /приложим в случая доколкото в специалния закон – ЗОС, не са регламентирани особени правила, които да дерогират приложението на общите такива/. Жалбоподателят като заинтересовано лице по см. на чл.15, ал.1 от АПК не е бил уведомен за образуваното административно производство и е бил лишен да участва като страна в това производство - не му е била осигурена възможност да се запознае със служебно събраните доказателства и евентуално да даде обяснения /да направи възражения/; да представи доказателства или да иска събирането на такива и т.н. Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК и в нарушение на основни принципи на административния процес, регламентирани в чл. 7, ал.1 и ал.2 и чл.9, ал.2 от АПК, е постановил заповедта без да обсъди и подложи на преценка всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Събраните по делото писмени и гласни доказателства са индиция за непълнота на установената фактическа обстановка, което създава вероятност за неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение. На практика единственото доказателство, съдържащо се в преписката по издаване на оспорения административен акт, е писмо от В. И. – инкасатор район Казанлък /без адресат и поставен вх. регистрационен номер и дата на постъпване в община Казанлък/. От това писмо се установява „неинкасиране” на имота, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Стамболийски” № 13 поради твърдения неосигурен достъп, но в него не се съдържат никакви данни за налично задължение /с посочен размер и период на дължимост/ за заплащане на вода. Допуснатите нарушения на административно производствените правила са съществени такива, тъй като са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед.

 

            Предвид гореизложеното съдът намира, че доколкото по отношение на обжалваната заповед е установено наличието на най-тежкия порок поради издаването й от некомпетентен орган, следва да бъде обявена за нищожна. Тъй като административното производство по чл.45 и сл. от ЗОС във вр. с чл. 22  от Наредба № 12 на ОбС – Казанлък е започнало служебно, изпращането на преписката на компетентният административен орган не се следва.

           

            С оглед изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Община Казанлък бъде осъдена да заплати на В Х сумата от 310 /триста и десет/ лева, от които 10 лв. платена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 009942 от 22.12.2008г.  

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

                       

                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 1175/ 26.11.2008г. на община Казанлък, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл. 46, ал.2 от ЗОС и чл.22, ал.1, т.2 от Наредба 12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища на техните наематели и на други лица, приета с Решение № 196 от 24.02.2005г. на Общински съвет – Казанлък, е прекратено наемното правоотношение между община Казанлък и В. М. Х. от гр. Казанлък, ул. „Ал. Стамболийски” № 13. 

           

ОСЪЖДА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК да заплати на В. М. Х. от гр. Казанлък, ул. „Ал. Стамболийски” № 13, с ЕГН: **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.  

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: /п/ Р. Т.