Р Е Ш Е Н И Е  129

 

      гр.Стара Загора 03.04.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесети и четвърти март

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: И.Я.

      

при секретаря    М.П.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното  от И.Я.   адм.дело  № 759  по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Оспорена е заповед № ДК-О2-СЗ-01/03.01.2008г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /PДHCК/ - Стара Загора, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "Ограда",извършен към уличната регулация на УПИ V39, кв. 7 по плана на с. Помощник, община Гълъбово,  собственост на Д.П.Б. и В.И.В..

В жалбата се съдържат оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна и  немотивирана. Поддържа се, че издадените констативни актове са втори по ред за едно и също нарушение, издадени веднъж от община Гълъбово и втори път от служители на РДНСК гр. Стара Загора Не било преценено от административния орган годината, през която е извършено строителството , а от друга страна оградата изобщо не представлявала строеж по смисъла на ЗУТ, а ремонт за укрепване на оградата. Тя била построена преди 07.04.1987 година по правилата и нормативите, валидни към момента, според които не се изисквало разрешение за строеж за такива строежи. В имота  откъм уличната регулация били изградени два строежа : подпорна стена към път с височина от 1м и 1,60 м. , като само останалите 0,60 м следвало да се приемат като ограда. При изработване на действащия подробен устройствен план /ПУП/ на селото те поискали удостоверение за търпимост поради обстоятелството, че се касае за подпорна стена, но не им било издадено такова. Освен това премахването на оградата би довело до свличане на двора поради голямата денивелация на терена. Молят заповед № ДК-О2-СЗ-01/03.01.2008г. на Началника на PДHCК - Стара Загора да бъде отменена, като неоснователна и незаконосъобразна и да им бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателите,  чрез процесуалния си представител поддържат жалбата.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като  неоснователна и моли да бъде отхвърлена Оспореният административен акт бил постановен в съответствие с материалния закон.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено  следното:

С оспорената заповед № ДК-О2-СЗ-01/03.01.2008г. на Началника на PДHCК - Стара Загора на основание чл.225 ал.1, 3 и 4  от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Ограда" извършен не по уличната регулационната линия на УПИ V39, кв. 7 по плана на с. Помощник, община Гълъбово . Последната е разположена пред уличната регулационна линия както по ПУП- ПР, одобрен със заповед № 886/ 19.10.1959 г. и  така и по сега  действащия ПУП-план за регулация, одобрен, със заповед № 110/ 30.03.2001 година и без разрешение за строеж,   собственост на Д.П.Б. и В.И.В.. Жалбоподателите са собственици на цитирания УПИ по силата на наследствено правоприемство, видно от извлечение от разписния лист на с.Помощник и удостоверение за наследници  № 41/02.06.2007г, издадено от Кметство с.Помощник, общ.Гълъбово.

 В обстоятелствената част на заповедта административният орган излага доводи, че незаконният строеж представлява плътна ограда с положена мазилка, с височина от 1.80м до 2.50м, ширина 0.25м и обща дължина 48.50м.  Част от нея с дължина 19м е разположена пред уличната регулация в участъка на север от жилищната сграда, по този начин е била разположена  и по предходния ПУП от 1959г. Тя не попада в разпоредбите на §16, ал.1 от ЗУТ и  не отговаря на критериите за търпимост  съгласно становище на Главния архитект на Община Гълъбово. За тези обстоятелства са съставени  два констативни актове № № 89 и 92 от 08.10.2007 от служители на РДНСК Стара Загора, първия в присъствието  на жалбоподателите, а вторият -  в тяхно отсъствие , като тези документи  са  послужили като основание за издаване на процесната заповед. В срока за възражение оспорващите са посочили, че строежът е търпим, тъй като е построен през 1965 година и че отговаря на правилата и нормативите за строеж и разположение на огради, действали към този момент, но възражението не е уважено от административния орган.

Не е спорно между страните, че оградата е изградена без строителни книжа – а именно разрешение за строеж. Относно момента на изграждане в заповедта са цитирани декларациите на жалбоподателите, че оградата е построена през 1965г и на свидетеля Г. Х. Г. от с.Помощник, че е построена след 1990г. Ответникът, чрез процесуалния си представител взема становище, че оградата е построена преди 1965 година. Според свидетелските показания на К.в оградата е строена през 1965 година, и той лично е участвал в строежа й.

По делото са назначени три съдебно-технически експертизи за установяване вида и начина на изграждане като материал на оградата и за  месторазположението й,.

 От заключението по първата, изпълнена от вещото лице П., е видно, че основа на оградата представлява подпорна стена, изпълнена от каменна зидария с дебелина 0.7м. Предвид голямата денивелация на терена /наклон север-юг/ височината на стената и оградата варира от 2.60м до 1.80м. Към заключението е приложена скица, според която височината на оградата, измерена от нивото на по-високия терен /двора на къщата/, възлиза на 1.35м.

От заключението на втората, изпълнена от вещото лице И., се установява, че няма данни за започнало отчуждително производство и плащане по отношение на уличната регулация за УПИ V-39, кв. 7 по плана на с. Помощник. Процесната ограда е разположена на източната кадастрална граница на имота и не съвпада с регулационната.

Съгласно задължителните указания на ВАС, дадени по адм. дело №12377 по описа на ВАС съдът е назначил съдебно техническа експертиза, която следва да отговори на въпроса дали процесната ограда е допустима, съгласно правилата и нормите, действали към момента на изграждането й през 1965 г. Според експерта оградата е построена на уличната регулационна линия. Съгласно чл. 68 от Строителните правила и норми оградите не могат да бъдат по- високи от 1,50 от нивото на прилежащия терен.В процесния случай оградата е с височина от 1,80 кв.м., а северната част на имота е с височина от 1,80 м. до 2,50 м.

С оглед приетото от фактическа страна по административно правния спор съдът прави следните правни изводи

Жалбата е подадена в срок.От представените по делото доказателства е видно, че, че жалбоподателите са уведомени за постановяване на оспорения административен акт на 09.01.2008 година. Жалбата срещу заповедта е кодирана в РДНСК Стара Загора на 21.01.2008 година

Жалбата е подадена от лица, които имат надлежна процесуална легитимация . Видно от вписванията в разписния списък и от цитираното по- горе удостоверение за наследници те са собственици на УПИ V39, кв. 7 по плана на с. Помощник, община Гълъбово,  Оградата, предмет на оспорената заповед е строеж, попадащ пред уличната регулационна линия на техния имот.

Жалбата е подадена при спазена процедура по оспорването й по чл. 215 от ЗУТ.

Заповедта има белезите на индивидуален административен акт, тъй като създава задължения за жалбоподателите.

След извършена проверка на основание чл. 146 от АПК във връзка с чл. 168от АПК съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 225,ал.1 от ЗУТ началникът на Дирекция за национален строителен надзор или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Оспорената заповед е издадена от инж. Ж. Пеева, упълномощена със заповед № РД-13-481 от 18.01.2007 година на началника на ДНСН гр. София.

Оспореният административен акт е издаден в надлежна писмена форма, заповед, която индивидуализира издателя му, адресата на акта, строежа, по отношение на който е наредено премахването, имота, имотната граница, на която е построена оградата, както фактическите и правни основания за издаването му - липса на строителни книжа и липса на удостоверение за търпимост , което следва да се издаде на основание § 16,ал.1 от ПЗР на ЗУТ

При извършена проверка на процесуалните правила, съдът намира, че на основание чл. 225,ал.3 от ЗУТ собствениците на оградата са уведомени за започналата административна процедура по премахване на незаконен строеж. Те са присъствали при съставяне на първия констативен протокол. Упражнили са правото си на възражение срещу  приетото от длъжностните лица на РДНСК Стара Загора.

Оспорената заповед е постановена и в съответствие  с материалния закон.

Съдът не споделя доводите, че процесната ограда не представлява строеж. В § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ изрично е посочено, че тя представлява строеж. След като се касае за строеж, то следва да е налице и разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ така и съгласно чл. 66д от Закона за планово изграждане на населени места/ отм./  във връзка  с § 187 от ППЗПИНС/отм./, приложими към момента на изграждането й. По делото не се спори, че  за процесната ограда липсва строително разрешение.

Съдът намира че твърдението на ответниците за търпимост на строежа не намира опора в закона. Съгласно разпоредбата на §16,ал.1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 година, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването  са търпими строежи и не подлежат на премахване.По силата на цитираната разпоредба един строеж не подлежи на премахване при наличието на следните кумулативни предпоставки 1. той следва да е изграден преди 07.04.1987 г.2. да съответства на правилата и нормативите по време на изграждането му или алтернативно да съответства на правилата и нормативите, въведени със ЗУТ. Горното обстоятелство обаче следва да се установи при образуваното административно производство по премахването му. Издаването или отказът да се издаде удостоверение за търпимост от главния архитект на община Гълъбово е правно ирелевантно, тъй като началникът на РДНСК Стара Загора следва  да изследва факта на търпимостта на строежа на основание  § 16,ал.1 от ЗУТ и той е компетентния административен орган, който следва да постанови дали един строеж е законен или незаконен.

По аргумент от чл. 48,ал.1 от ЗУТ оградите на урегулирани поземлени имоти се разполагат на регулационната линия, а оградата по местоположение не отговаря на това изискване. Част от нея е разположена на кадастралната граница, която не съвпада с регулацията По кадастрална граница могат да се разполагат леки имоти само когато имотите не са регулирани по силата на чл. 48,ал.8 от ЗУТ. Така по аргумент на чл. 69 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места /обн.ДВ бр.75 от 1959г, отм.ДВ бр.69 от 1977г/. оградата следва да се разположи на регулационната линия, а не пред уличната регулация.

От друга страна строежът не съответства  на действалите по време на изграждането му през 1965г Закон за планово изграждане на населените места /обн.Известия бр.76 от 1960г, отм.ДВ бр.62 от 1973г/, Правилник за приложението му /обн.ДВ бр.76 от 1960г, отм. ДВ бр.62 от 1973г/ и Строителни правила и норми за изграждане на населени места /обн.ДВ бр.75 от 1959г, отм.ДВ бр.69 от 1977г/. В тези нормативни актове също е заложено изискване за разрешение за строеж на огради /§187, т.4 от Правилника/, за максимална  височина до 1.50 от нивото на прилежащия терен или от по-високото ниво при денивелация. Според експерта при  денивелация на терена в настоящия казус височината на оградата възлиза от 2,10 м до 1,70, което е недопустимо по силата на чл. 68, ал.2 от цитираните строителни правила и норми От друга страна плътната част на оградата не може да бъде по висока от 0,60 м. По голяма височина се допуска само по изключение по решение на окръжния съвет на плановото изграждане на населени места, респективно въз основа на разрешение на главния архитект при окръжния, респективно градския народен съвет/така чл68, ал.3 от цитираните по-горе строителни правила и норми/, каквото липсват. Поради което съдът намира, че оградата, находяща пред уличната регулационна линия на УПИ V-39, кв. 7 по плана на с. Помощник, общ. Гълъбово не отговаря на строителните правила и норми, действали по време на изграждането й.

По силата на § 16,ал.1 от ЗУТ следва да се изследва дали този строеж е допустим съгласно строителните правила и норми на Закона за устройство на териториите. Изискванията за строеж на огради са посочени в чл. 48 ЗУТ, като според разпоредбата на чл. 48, ал. 7 височината на плътната част на оградата към улицата трябва да бъде до 0.6м. Изключение е предвидено в ал.5 от същия текст, според който при денивелация на терена между два имота е допустимо изграждането на огради с височина до 2.20 м. В случая настоящата ограда на места достига до 2.60 м, за което няма разрешение от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект - чл. 48, ал. 9 ЗУТ. Височината надвишава максимално допустимата към улицата и ако се приеме, че основа на оградата представлява подпорна стена и нейната височина не се отчита. Поради изложеното съдът приема че строежът не съответства на предвижданията на последния действащ устройствен план, съгласно заключенията на съдебно-техническите експертизи.

Оплакванията, че  издадените констативни актове № № 89 и 92 от 08.10.2007 от служители на РДНСК Стара Загора, послужили за основание за постановяване на процесната заповед, са втори по ред за едно и също нарушение е неотносимо към спора.  Именно тези актове са годните доказателствени средства според ЗУТ, а не съставените по-рано актове за установяване на административни нарушения № № 9 и 10 от 30.01.2007г, които поставят начало на самостоятелно производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

От изложеното по горе съдът приема, че оградата представлява незаконен строеж, който е извършен без надлежно разрешение и в противоречие както с  действащ ПУП, така и с плана за регулация от 19.10.1959 година не може да се квалифицира като търпим строеж. Административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Евентуалната вреда от премахването на строежа  с оглед последиците, свързани с денивелация на терена, не е основание за отпадане на рестрикцията по чл.225 ал.1 от ЗУТ.

По тези съображения оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено

Водим от тези мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО оспорването на заповед № ДК-О2-СЗ-01/03.01.2008г., издадена от Началника на PДHCК - Стара Загора за премахване на незаконен строеж: "Ограда",извършен към уличната регулация на УПИ V-39, кв. 7 по плана на с. Помощник, общ. Гълъбово, по жалба на В.И.В. ЕГН ********** *** И Д.П.Б. ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                                                      СЪДИЯ:/п/

                                                                                  / И.Я./