Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-       69                                11.03.2009г.                        гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                              ШЕСТИ СЪСТАВ

На двадесет и трети февруари                                                 две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:     

           

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №761  по описа на АС Стара Загора за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, образувано по оспорване на отказ на Зам.Кмета на община Стара Загора, обективиран в писмо №Сп-368/22.07.08г. да одобри изменение на подробен устройствен план за застрояване на УПИ №ІІ 4402а, кв.3240 по плана на гр. Стара Загора.

            С жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен и мотивите, на които се основава не съответствата на обективната истина. Имотът не е отреден за озеляване, съгласно действащия план за застрояване, чието изменение се иска, а за паркинг и гаражи, както и не попада в устройствена зона за комплексно застрояване. Предвид изложеното за липса на посочените от административния орган основания за отказ, се иска от съда да отмени атакувания административен акт.

            Ответника - Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска от съда да отхвърлена по подробни съображения изложени и в писмени бележки, които по същество поддържат доводите за постановяване на оспорения административен акт. С нея се въвежда възражение за неизпълнение на изискванията за одобряване на изменение на влязъл в сила ПЗ, а именно не е представена справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските орган по озеленяване, съгласно чл. 63 ал.4 от ЗУТ.

            Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

            Оспорването е направено в срок и от лице с право на жалба, поради което е допустимо, а разгледано по същество и основателно:

            Предмет на контрол за законосъобразност е отказ на Заместник кмет на Община Стара Загора да одобри план за застрояване – изменение на плана за застрояване, одобрен със заповед №2551/09.08.1998г. на Кмета на община Стара Загора за УПИ ІІ4402а в кв.3240 по ПР, одобрен със заповед № 561/10.03.2008г. на Кмета на община Стара Загора. Отказа е издаден от компетентен орган, съгласно заповед за делегиране на функции по чл.129 ал.2 от ЗУТ №1548/11.06.2008г. на Кмета на община Стара Загора, но е незаконосъобразен, предвид следното:

            Със заповед № 1102/24.06.1996г. на Главния архитект на Община Стара Загора е одобрено попълването на кадастралната основа на съществуващата граница на имот №4402а в кв.323 по плана на град Стара Загора, възстановен със заповед на Кмета на общината. Имотът е закупен от настоящия жалбоподател, съгласно представения нотариален акт за покупко – продажба /стр. 4 по делото/. След нанасянето му в кадастралната карта е проведена процедура по регулация на поземления имот, която е приключила с влязла в сила заповед за одобряване на регулационен план № 561/10.03.2008г. С нея е образуван нов квартал №3240, който се състои от процесния имот, за който е отреден УПИ ІІ-4402а и от два имота, собственост на общината, съответно урегулирани в УПИ І-6120 и УПИ ІІІ-6121. Последните два имота с отреждане за ОДО. След приключване на процедурата по регулиране на имота, в която заинтересовано лице е била единствено Община Стара Загора, е подадено заявление от В.Д. №325/22.05.2008г. за издаване на предписание за възлагане изработването на подробен устройствен план за застрояване. В заявлението е посочено, че се иска установяване на устройствена зона ОДО като се предвижда изграждане на изложбена зала и офиси. Към заявлението е приложен документ за собственост и скица предложение по чл.135 ал.2 от ЗУТ. С входиране на искането е образувано административно производство по глава седма, раздел трети от ЗУТ – одобряване на устройствени планове. По заявлението се е произнесъл Главния архитект на общината, комуто Кметът е възложил функици, съгласно заповед №1549/11.06.2008г., извън предвидения инструктивен 14-дневен срок по чл.135 ал.3 от ЗУТ, като е възложил изработване на ПУП – План за изменение на плана за застрояване от 1988г.. В предписанието е посочено, че искането е основано на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, която хипотеза е налице при съгласие на всички заинтересовани собственици. Това са лицата определени от чл.131 ал.2 от ЗУТ, което от своя страна предполага наличие на някоя от хипотезите визирани в правната норма. Видно от скицата предложение не се предвижда свързано застрояване, намалени отстояния, засягане на хигиенно защитни зони, поради което и съгласно искането за установяване на устройствена зона на обществено обслужващи дейности, се налага извод за промяна предназначението на имота. Поради това предпоставка за издаване на искания административен акт – одобряване на план за изменение на план за застрояване, е съгласието на собственика на съседните имоти. Това е община Стара Загора, която с даденото предписание за изработване на ПУП е изразила съгласие да бъде променено предназначението. Следва да се каже, че хипотезата на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ е ред за изменение на влязъл в сила ПУП, който е с облекчена процедура, която не изисква доказване на други основания, представляващи предпоставки за уважаване на искането. Достатъчно е съгласието на собствениците на съседните имоти, за да е допустимо искането за изменение на ПУП. В настоящия случай с даване на предписание за изработване на ПУП е релевирано съгласието и е налице основание на искането. Съобразно с разрешението е изработен ПЗ, който предвижда изграждане на сграда с височина до 10м. за обществено обслужващи дейности, свободно ниско застрояване. На 22.07.2008г. е подадено заявление за съгласуване на изработения проект за ПУП, който е приет от Общински експертен съвет на 23.07.2008г. Съгласно чл. 129 ал.2 в редакция ДВ чр.103/2005г., подробните устройствени плано се одобряват със заповед на Кмета в 14-дневен срок след приемане на проекта от ОбЕСУТ. В случая този инструктивен срок е изтекъл на 06.08.2008г., поради което от 07.08.2008г. тече едномесечен срок за жалбоподателя да оспори мълчаливия отказ на Кмета да издаде административен акт. В случая обаче, органът е постановил изричен отказ, който поражда право на оспорване, поради което, съдът намира, че не следва да обсъжда последиците от изтичането на инструктивните срокове. Последните, както и мълчаливия отказ са въведни в полза на поискалите издаване на административен акт лица- административния орган дължи произнасяне, поради което при изрично произнасяне се поражда и право на жалба, независимо дали е формиран мълчалив отказ по силата на презумпцията на чл. 58 ал.1 от АПК, който не е обжалван. 

 Към преписката административния орган е приложил графична част на заповед за одобряване на изменението на ПУП, която носи печат “одобрявам” и подпис на компетентния Заместник кмет, върху който е положен знака “хикс”, а под него е записано “корекцията е моя” с подпис. Текстовата част на заповедта, представена в последно съдебно заседание носи подписа на същия заместник Кмет, на съставителя, на Главния архитект и на старши експерт “ПНО”. Върху текстовата част на заповедта е изпълнена вертикална черта, която обаче не се отразява на нейната валидност, както и липсата на дата и номер. Последните са реквизити, които касаят момента на постановяване на акта и регистрирането му, като последното е техническо действие, и като такива са изисквания за форма на писменото волеизявление. А то е обективирано, тогава когато е положен подпис на лицето, от което изхожда. В случая такъв е положен, както на текстовата, така и на графичната част на заповедта, поради което не може да се приеме становището, че заповедта само проект на административен акт. Проект е до момента, в който се положат подписите на издателя. В случая този момент не е установен, но предвид извършеното зачертаване на подписа за одобряване върху графичната част, се налага извод, че заповедта е подписана преди постановяване на изричния отказ, във връзка с който е нанесена и “корекцията”. Съгласно чл. 62 от АПК, административния орган може да поправя очевидни фактически грешки и след изтичане на срока за обжалване, с решение, което се съобщава на страните и подлежи на обжалване. Волеизявлението обаче не е фактическа грешка и не може да бъде “зачертано”, чрез корекция. Следователно отказът е постановен след изричното одобряване на проекта за ПУП, което обосновава неговата незаконосъобразност. След постановяване на административния акт е допустимо да бъде допълнен – ако липсва произнасяне по всички искания, да бъде поправена очевидна фактическа грешка, да бъде тълкуван по искане на страните, но не и да бъде издаден нов с противоложно съдържание. Той ще бъде незаконосъобразен като постановен след приключване на административното производство и при липса на процедурна възможност да се произнесе отново по същото искане. Такава съществува единствено в случаите на чл.90 от АПК при заявено оспорване пред по-горестоящия административен орган. Тогава в седмодневен срок от постъпване на жалбата или протеста, въпросът може да бъде преразгледан, като акта бъде оттеглен, отменен или изменен, съответно да се издаде, ако е отказано издаването му.   Компетентността на органа във всеки случай на производство по инициатива на адресатите на акта, се поражда от момента на сезирането му до момента, в който се произнесе, с което производството приключва. Всяко произнасяне след този момент, с което въпросът се пререшава е недопустимо и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изключение е предвидено единствено за случаите на чл.90 от АПК, което по правилата за тълкуване по аргумент от противното сочи, че повторното произнасяне е допустимо само при предвидените от закона предпоставки.

 Освен изложеното, отказът противоречи и на материално правните норми, поди които може да се подведат фактическите мотиви за постановяването му – чл.134 ал.4 т.2 от ЗУТ – недопустимо изменение на влязъл в сила план с цел промяна предназначението на терени, предназначени за озеленени площи по ПУП, освен ако в 15 годишен срок от влизане в сила на плана не е започнала процедура по отчуждаване.

Съгласно заключението на вещите лица, прието от съда и неоспорено от страните,УПИ ІІ-4402а по плана за застрояване, чието изменение се иска, представлява улично пространство, предвидено за паркинг, който не е осъществен на място. Останалата не заета част от паркинга за улична зеленина. Следователно по този план за застрояване имота не е отреден за озеленяване и не е относима хипотезата на чл. 134 ал.4 т.2 от ЗУТ , под която могат да се подведат фактическите мотиви на отказа. Те са взаимствани от експертното заключение на вещото лице по гр.д. №533 по описа за 1995г. на ОС Стара Загора, решението по което е влязло в сила и е основание за реституиране на имота. Тези доводи обаче са били относими в производството по отмяна на отчуждаването, не и към въпроса за законосъобразностт на исканото изменение на ПУП. Хипотезата на чл. 134 ал.4 т.2 от ЗУТ не се установява в хода на съдебното производството, защото имота е предвиден за паркинги, а в свободната част за улична зеленина, а освен това дори да се приеме, че е отреден и за озеленяване, минали са двадесет години от одобрението на ПЗ през 1988г. и не е започнала нова процедура по отчуждаване на имот, предвиден за озеленяване до края на 2003г. Следователно налице е изключението на посочената правна норма. Не може да се приеме и другото основание за отказ, тъй като съгласно заключението, имота не попада в зона за комплексно застрояване. Релевираното с писмената защита не изпълнение на изискването за представяне на справка за картотекираната растителност е заявено след приключване събирането на доказателства и на устните състезания, а освен това не е и в тежест на жалбподателя. Ако на място съществува картотекирана растителност, то админстративния орган би следвало да представи доказателства. Освен това не окомплектоването на искането с необходимите документи е основание за указание да бъдат отстранени нередовностите му, след което може административния орган да се позове на липса на основания за издаване на акта.

Предвид изхода от оспорването, искането за присъждане на разноски, заявено до приключване на устните състезания от страна на оспорващия, е основателно и следва да бъде осъдена Община Стара Загора да заплати възнаграждение за един адвокат – 130лв. и за изготвяне на заключение -300лв., общо в размер на 430лв.

Поради изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ отказ № Тп-И-1787/21.10.2008г. на Заместник –Кмет на Община Стара Загора да одобри подробен устройствен план – изменение на план за застрояване на УПИ ІІ4402а по плна на гр. Стара Загора, по оспорване от В.А.Д..*** да заплати на В.А.Д. ***, сумата от 430/четиристотин и тридесет лева/, представляващи деловодни разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване пред ВАС на РБ.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: