Р Е Ш Е Н И Е  77

 

      гр.Стара Загора 05.03.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание           на         двадесет и четвърти февруари

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:            

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                                           ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   772   по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.41, ал.3 от Закона за административното производство /отм/ чл.145 и сл. от АПК във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от Б.Д.Ч. *** Загора против заповед № 1637/ 14.06.2006г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на Г.Б.У. да придобие собственост върху имот № 337, масив 257, находящ се в местността "Бойчо бунар" землище гр.Стара Загора и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Жалбоподателят моли заповедта да бъде да бъде отменена като незаконосъобразна като излага съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

         В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът Кмет на Община Ст.Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и счита оспорената заповед за законосъобразна.

Ответникът Г.Б.У. чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли оспорената заповед да бъде оставена в сила. Намира, че искането му за признаване право на собственост е направено в срок и са налице предпоставкита на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за уважаването му. Претендира за разноски.

Ответницата Я.И.П. чрез упълномощения по делото адвокат изразява становище за основателност на жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено  следното:

 Ответникът Г.Б.У. ***/ 03.02.1992г. за преобразуване правото му на ползване върху имот с площ 1дка в м.”Баритна мина” при съседи Пейко Митев Петков и от три страни път в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. В заявлението си не посочил кое от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице по отношение на ползвания от него имот. Отразил е, че това е единствена земеделска земя. Приложил е удостоверение № 242/ 21.05.1980г, издадено от Председателя на ИК на ГОНС Стара Загора, от което е видно, че му е предоставена следната земя “лозе, овощна и зеленчукова градина” с площ 1дка в м.”Баритна мина” с решение № 111а/ 21.09.1978г на ИК на ГНС.

По така подаденото заявление не е изготвен оценителен протокол, видно от удостоверение № 94-Г-40/ 28.01.2009г, издадено от Община Стара Загора.

 С протокол № 27-б/ 23.04.2007г. комисия, назначена със Заповед № 1001/ 09.07.2004г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местностите “Бойчо бунар” и “Кафтанджийски кладенец”, землището на гр.Ст.Загора, разгледала редовно подадените заявления и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползувателите кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице- тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под № 1, е Г.Б.У..

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно.  Съгласно същото и видно от приложените към него копие от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Бойчо бунар”, землището на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед № 440/ 11.05.2004г. на Областния управител на Старозагорска област и регистъра на имотите, неразделна част от плана, на Б. Нейков Прангов /наследодател на жалбоподателя/ са отредени и записани 179/1105 идеални части от имот с пл.№ 377, а на Илия Митев Нейчев /наследодател на ответника по делото Я.П./ са отредени 926/1105 идеални части от имот същия имот, целият с площ от 1105 кв.м. От приложения към експертизата помощен кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на  бившите собственици за земи, попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видно, че под кадастрален № 111 с площ от 3999.62 кв.м., е отразен имот /лозови насаждения/ на Б. Нейков Прангов. На наследниците му със заповед № 1398/ 26.07.2005г. на Кмета на община Стара Загора, е възстановено правото на собственост върху 179/1105 идеални части от новообразуван имот с номер 337 в местност “Бойчо бунар”, землище гр.Стара Загора, с площ 1105кв.м. Заповедта е издадена на основание §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност “Бойчо бунар”, землище гр.Стара Загора. От заключението на вещото лице и изготвената към него комбинирана скица, се установява, че имот 337, с площ 1105кв.м., по плана на новообразуваните имоти за м.”Бойчо бунар”, землище гр.Стара Загора, включва части от имоти № № 111 и 112 по помощния кадастрален план, бивша собственост съответно на Б. Нейков Прангов и Илия Митев Нейчев. 

Към настоящия момент в имота са изградени тоалетна, подпорни стени, каменна и телени огради. В него се намират и 200 броя лози в добро фитосанитарно и агротехническо състояние и общо 25 плодни овощни дръвчета. За установяването на тези обстоятелства съдът кредитира заключението на комбинираната съдебно-техническа и агрономическа като компетентно, задълбочено и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, както и показанията на свидетелите Дончев и Коев.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежен субект,    поради  което е процесуално  допустима.  Собствениците    на възстановени земеделски земи по чл.27 от ППЗСПЗЗ, какъвто се явява жалбоподателят,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да оспорват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му. Тя обаче е незаконосъобразна като постановена при нарушения на законоустановените изисквания за форма и съдържание. Действащият АПК предвижда в чл.59, ал.2 изчерпателно изброени реквизити за съдържанието на административния акт.

В нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК в заповедта не са изложени мотиви относно фактическите основания за издаването й - по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на които се признава правото на  Г.Б.У. да придобие собственост върху имот в местност “Бойчо бунар”, землището на гр.Ст.Загора, както и непълно и неточно е посочено правното основание.

Такива не се съдържат и в протокола на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.  Той не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост. Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ,  е възникнало правото  на ползвателя, както го задължава АПК, Кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о., Решение № 287 от 10.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2007 г., IV отд, Решение № 4318 от 11.04.2008т по адм.д.№ 13004/2007г, ІV отд/.

Нещо повече – в конкретния случай административният орган не е индивидуализирал имот с площ и  граници, което също прави оспорената заповед незаконосъобразна. Той не е взел предвид, че е предоставен за ползване имот с размер 1 дка, който съгласно ограниченията на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да бъде оценен. Приложение тази законова норма не е намерила в оспорения административен акт. В него се посочва само номер на имота от плана на новообразуваните имоти за същата местност, без да се сочи площта му, при което не може да се прецени кой имот и с каква площ подлежи на оценка, каквато е разпоредено да се извърши. Този порок засяга както правата на бившите собственици, така и на ползвателя.

Необходимо е да се отбележи също като нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на заповедта, посочената дата на съставянето й във връзка с предпоставките за издаване. В конкретния случай като такава е отразена 14.07.2006г, а цитираният като основание за издаването й протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е от 2007г. От съдържащите се в административната преписка доказателства за съобщаване на акта е видно, че той е връчен на заинтересованите лица през м.юни 2007г. Административният орган не е предприел процедура по поправка на допусната очевидна фактическа грешка, ако счита, че се касае за такава. Поради това съдът приема за достоверна посочената, която е недопустимо да предхожда датата на съставяне на протокола на помощния орган.

С оглед гореизложените съображения съдът счита, следва да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна при условиятана чл.170, ал.2 от АПК. Посочената непълнота в мотивите и в диспозитива на акта не може да бъде отстранена по пътя на отмяна на заповедта и решаване на въпроса по същество от съда, тъй като естеството му не позволява това. В хипотезата на отказ, съдът може да признае трансформацията на правото на ползване в право на  собственост, но когато това е признато, а не са спазени изискванията §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за възлагане оценка на ползвателския имот, както и не е конкретизирана хипотезата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, се налага връщане на преписката за ново произнасяне. Съдът не е компетентен да възлага извършване на оценка на техническата служба на Община Стара Загора, това съгласно разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ представлява специално правомощие на Кмета на общината.

Кметът на Община Стара Загора следва да издаде нова заповед, с която да признае на Г.Б.У. да придобие право на собственост на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изпълнението на предпоставките на материалния закон е установено в хода на настоящото съдебно производство, включително и чрез експертизи. Поради това, че вече е одобрен планът на новообразуваните имоти  и е влязъл в сила в частта за процесния имот, следва да бъде възложена оценка на имота, който е отреден на този ползвател съобразно ограниченията на §4з ПЗР на ЗСПЗЗ за площ до 1 дка и индивидуализиран с граници. В тази връзка следва да се има предвид и влязлата в сила заповед № 1398/ 26.07.2005г. на Кмета на община Стара Загора, касаеща процесния имот.

При този изход на делото на ответният административен орган следва да заплати на жалбоподателя Ч. направените по делото разноски в размер на 410лв за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 1637/ 14.06.2006г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на Г.Б.У. да придобие собственост върху имот № 337, масив 257, находящ се в местността "Бойчо бунар" землище гр.Стара Загора и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота, по жалба на Б.Д.Ч. ЕГН ********** ***.

ВРЪЩА делото като преписка на Община Стара Загора за произнасяне по заявление вх.№ 0403153/ 03.02.1992г на Г.Б.У. за издаване на мотивирана заповед по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и индивидуализация на имота с площ и граници.

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Ч. сумата 410/четиристотин и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: