Р Е Ш Е Н И Е  249

 

гр.Стара Загора 14.10.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         петнадесети септември

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:  

        

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора    Р.Р.                                  ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   784    по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани /ЗОДОВПГ/.

Образувано е по искова молба от Е.К.Е.,*** Загора, против Министерство на правосъдието, гр.София, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането, причинени от незаконно бездействие на ответника, който не е обезпечил адекватни на възприетите стандарти условия за пребиваване в арестантските килии, както следва :

- в размер на 5 000лв за периода от 25.06.2004г до 27.01.2005г от липса на санитарен възел, мивка с течаща вода, маса, столове и спално бельо в Областно звено “Следствени арести” гр.Русе, която му създавала постоянен дискомфорт, стомашни болки, психически тормоз и унижение на човешкото достойнство;

- в размер на 2 500лв за за периода от 25.06.2004г до 27.01.2005г от липса на естествена дневна светлина /изкуствената била с нисък интензитет на светене/, на възможност за циркулация е регулярно опресняване на въздуха в Областно звено “Следствени арести” гр.Русе, която му причинявала сълзене, отслабване на зрението и чести главоболия;

- в размер на 2 500лв за периода от 25.06.2004г до 27.01.2005г от неосигуряване на място и лишаване от правото му на престой на открито, липса на ежедневна разходка и обездвижване в Областно звено “Следствени арести” гр.Русе довели до трайни във времето болки, атрофия на мускулите, отпадане и безсилие.

В съдебно заседание ищецът чрез особения си представител поддържа исковете.

Ответникът – Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. оспорва претенциите по основание и размер. Моли да бъдат отхвърлени и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение исковете като неоснователни да бъдат отхвърлени.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът Е.К.Е. е задържан в следствен арест гр.Русе на 25.06.2004г на основание постановление на следовател от 25.06.2004г по следствено дело № 253/ 2004г по описа на ОСлС-Русе. С определение № 67/ 28.06.2004г Окръжен съд Русе му определя мярка за неотклонение “Задържане под стража”. На основание разпореждане на прокурор при Окръжна прокуратура Русе от 26.01.2005г е преведен в Затвора Ловеч на 27.01.2005г.

В следствения арест Русе Е. е настанен в килия № 17 за периода 25.06.2004г-07.07.2004г. На 07.07.2004г е преместен в килия № 16. Там са пребивавали и свидетелите З.Я. до 04.10.2004г и Н.Н. до 22.11.2004г.

Извеждан е за извършване на процесуално-следствени действия 46 пъти. Обособено е закрито помещение от 30 кв.м. за престой на задържаните лица, намиращо се на 3-ти арестен етаж. Правото на престой се ползва при заявено желание. Отразява се в дневник от 22.02.2005г. Тези факти се установяват от справка рег.№ 3902/ 03.12.2008г на ГД “Изпълнение на наказанията” ОЗИН Русе.

Приетата по делото като доказателство справка рег.№ 2367/ 29.07.2009г на ГД “Изпълнение на наказанията” ОС “ИН” Русе сочи, че в килиите на ареста липсва санитарен възел.Задържаните лица могат да  ползват очевидно външен такъв по всяко време на денонощието при подаване на сигнал – чрез използване на звънец или почукване на вратата на килията. Оборудването в килиите е от тръбни легла, пластмасови маса и столове. Изработена е аспираторна система, която е свързана към килиите и санитарните възли. В килиите има прозорец с размери 80х50см и отвор с размери 80х50см над вратата на килията към арестния коридор, обезопасени с метална решетка, пред която са монтирани 2 електрически крушки, едната от които свети денонощно за следене поведението на задържаните лица.

От показанията на свидетелите Н. и Я. се установява, че с ищеца са били настанени в килия  с площ приблизително 2Х4м, оборудвана с две легла без спално бельо, което налагало един от тях да спи на пода. Липсвал вътрешен санитарен възел, а външният се ползвал само сутрин и вечер. През останалото време използвали пластмасова туба. Чукали на вратата да молят за ползване на тоалетна, но желанието им било удовлетворявано по преценка на надзирателите. Липсвал пряк контакт с дневна светлина, денонощно светела слаба електрическа крушка. Ищецът като непушач бил настанен в килия с пушачи и искал да се премести. С оглед тези унизителни условия се чувствали като животни, според свидетеля Н. ищецът дори плачел от срам и унижение.

Разпитана в качеството на свидетел, сестрата на ищеца Ц.Е. описва влошеното му здравословно състояние вследствие нанесен побой при задържането от полицията. От ищеца и негови приятели разбрала, че условията в килията са много лоши – събрани са много хора, някои спят на земята, почти са лишени от дневна светлина, няма санитарен възел и ползват кофа за целта. От изкуственото осветление ищецът получил зачервяване на очите. Мускулите му атрофирали вследствие невъзможността да излиза на чист въздух. След преместването в Затвора-Ловеч състоянието му се подобрило.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК, когато вредите са причинени от бездействие, както се твърди в настоящия казус, незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.

В исковата молба ищецът е очертал кръга на търсената от него защита по отношение на незаконното бездействие на ответника да обезпечи адекватни на възприетите стандарти условия за пребиваване в арестантските килии. Такива в действащото законодателство се съдържат в Глава четиринадесета “Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията /ППЗИН/, която е приета с ДВ, бр. 71 от 2006 г. Тя отменя Наредба № 2 от 19.04.1999 г. за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, действала в исковия период 25.06.2004г - 27.01.2005г. Наредбата не предвижда нормативни изисквания към местата, в които се изпълнява мярка за неотклонение “задържане под стража” и относно престоя на арестуваните на открито. Такива са въведени едва през 2006г с цитираната глава от ППЗИН, т.е. след изтичане на времето, за което е предявена ищцовата претенция. Следователно не може да се приеме, че ответникът е бездействал в изпълнение на нормативно установено задължение за осигуряване на определени битови и санитарни условия в арестантските килии и за осигуряване престой на открито за времето, за което са предявени обективно съединените искове.

Бездействието на ответника - Министерство на правосъдието не е незаконно поради и противоречие на нормата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи с оглед  настаняването на ищеца в условия, съставляващи нечовешко и унизително отнасяне, от което той е претърпял вреди, изразяващи се в унижение и накърняване на човешкото му достойнство.Директното приложение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи като международен договор, ратифициран и влязъл в сила за Република България, има действие само при противоречие на българските норми с нормите на ЕКПЧОС - чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България. В случая поради липса на нормативна уредба в посочения смисъл такова противоречие не е налице.

На следващо място трябва да се отбележи, че ищецът не се справи с доказателствената тежест, с която разполага по закон и за разпределението на която са му дадени указания от съда. Той  не установи по делото твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен дискомфорт, стомашни болки, психически тормоз и унижение на човешкото достойнство; сълзене, отслабване на зрението и чести главоболия; трайни във времето болки, атрофия на мускулите, отпадане и безсилие, както и пряката причинна връзка между тях и твърдените бездействия. Ангажираните от него показания на свидетелите Н. и Я. касаят времето само до 22.11.2004г, докато са имали преки и непосредствени впечатления от условията в арестантските килии и не обхващат  по вид претендираните вреди. Свидетелката Е. няма лични наблюдения, а възпроизвежда възприятията на трети лица по обстоятелствата относно обстановката в килията, поради което съдът не може да кредитира с доверие нейните показания в тази част. По отношение на описаната от нея атрофия на мускулите на ищеца от показанията й се установява, че не е била с траен характер, както е посочено в исковата молба. Не може да се направи и категоричен извод, че това състояние е провокирано само от престоя в ареста, а не е резултат на увреждания при задържането на ищеца от полицейските органи.

Твърденията за липса на естествена дневна светлина и възможност за циркулация и регулярно опресняване на въздуха се опровергават от представената по делото справка рег.№ 2367/ 29.07.2009г на ГД “Изпълнение на наказанията” ОС “ИН” Русе, от която е видно, че килиите имат прозорци и са снабдени с аспираторна система. Документът е приет като доказателство без оспорване от ищеца по реда на чл.193 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

По тези съображения исковете за репариране на неимуществените вреди на ищеца, предявени с правно основание чл. 203 АПК, са неоснователни и недоказани. Като такива те подлежат на отхвърляне.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 650лв, определено съобразно чл.8 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.

Водим от гореизложеното, съдът

                                                                  

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ ИСКОВЕТЕ на Е.К.Е. ***, против Министерство на правосъдието гр.София, ул.”Славянска” № 1 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането, причинени от незаконно бездействие на ответника, който не е обезпечил адекватни на възприетите стандарти условия за пребиваване в арестантските килии, както следва :

- в размер на 5 000лв за периода от 25.06.2004г до 27.01.2005г от липса на санитарен възел, мивка с течаща вода, маса, столове и спално бельо в Областно звено “Следствени арести” гр.Русе, която му създавала постоянен дискомфорт, стомашни болки, психически тормоз и унижение на човешкото достойнство;

- в размер на 2 500лв за за периода от 25.06.2004г до 27.01.2005г от липса на естествена дневна светлина, на възможност за циркулация е регулярно опресняване на въздуха в Областно звено “Следствени арести” гр.Русе, която му причинявала сълзене, отслабване на зрението и чести главоболия;

- в размер на 2 500лв за периода от 25.06.2004г до 27.01.2005г от неосигуряване на място и лишаване от правото му на престой на открито, липса на ежедневна разходка и обездвижване в Областно звено “Следствени арести” гр.Русе довели до трайни във времето болки, атрофия на мускулите, отпадане и безсилие.

ОСЪЖДА Е.К.Е. ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 650 /шестстотин и петдесет/лв.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: