Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                   № 176      12.06.2009г.      град Стара Загора

 

 

  В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                                     и с участието

            на прокурора                                                                                                             като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 788 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

            Образувано е по оспорване, обективирано в подадена жалба от “Христос” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, , представлявано от Х. Х. в качеството му на управител, против Решение № 0050/ 27.10.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 940/ 15.09.2008г. на Началник отдел „КПК” на ТП на НОИ – Стара Загора за внасяне на сума по ревизионен акт за начет вх. № 26/ 05.09.2008г. общо /главница и лихва/ в размер на 6435.21лв. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на КСО. Жалбоподателят поддържа, че доколкото Д. Р.И. има качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове по см. на чл. 4, ал.1, т.1 във вр. с чл.10 от КСО, неправилен, незаконосъобразен и немотивиран е изводът и на длъжностните лица, извършили ревизията и на решаващия административен орган, за неправомерно изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на посоченото лице от страна на осигурителя – „Христос” ООД – гр. Стара Загора. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане.

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения в съдебно заседание и в представената писмена защита поддържа, че оспореното решение, като издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава, е правилно и законосъобразно.

             

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

            Със заповед № 923/ 02.09.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е разпоредено извършването на финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на “Христос” ООД – гр. Стара Загора,  при ревизиран период от 01.04.2005г. до 31.07.2007г. Финансовата ревизия е приключила със съставяне и подписване на ревизионен акт за начет с вх. № 26/ 05.09.2008г., като общата сума по начета е в размер на 6 435.21лв., от които главница, представляваща сумата на неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане в размер на 605.58лв; за отглеждане на малко дете в размер на 3 654.27лв. и лихва общо в размер на 2 175.36лв. В Справка № 1 към акта е отразено, че за периода от 14.04.2005г. до 05.09.2005г. за лицето Деяна Р.И. неправомерно са изтеглени и изплатени суми от средствата на ДОО от осигурителя Христос” ООД в размер на 605.58лв; а за периода 06.09.2005г. – 26.07.2007г. – сума в размер на 3 654.27лв. за същото лице.  Приложена е и справка за начислената лихва и общия размер на задължението, както и Анализ на извършената частична финансово-документална ревизия по разходите на ДОО. С разпореждане № 940 от 15.09.2008г. на Началник отдел „КПК”  на ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.110, ал.3 от КСО, е наредено внасяне на сумата по ревизионния акт за начет. Посоченото разпореждане е обжалвано в законово установения срок по административен ред. С оспореното Решение № 0050/ 27.10.2008г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането на Началник отдел „КПК” като законосъобразно. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че неправомерно са начислени, изтеглени и изплатени суми от средствата на ДОО като парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и такива за отглеждане на малко дете до две годишна възраст на Деяна И., която не е в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см. на чл.4, ал.1 във вр. с чл.10 от КСО, доколкото няма нито един отработен ден от началото на трудовото правоотношение с работодателя /в това си качество и осигурител/ “Христос” ООД  - гр. Стара Загора, който да бъде отразен като ден с осигурителен доход.

            От приетият като доказателство по делото трудов договор /л.24/ се установява, че между „Христос” ООД – гр. Стара Загора и Д. Р.И., на 14.04.2005г. е сключен трудов договор за неопределено време, с подадено уведомление вх. № 23 – 999 – 18 – 00011248 от 15.04.2005г. Предходното трудово правоотношение по трудов договор № 6/ 22.04.2002г., сключен между Д. И. и ЕТ “Х. – Х. Х.” – гр. Стара Загора, е прекратено със Заповед № 2/ 14.04.2005г., считано от същата дата, за което е подадено уведомление вх. № 23 – 999 – 18 – 00011233 от 14.04.2005г. Съгласно изготвената “Отчетна форма за явяването/ неявяването на работа за месец април 2005г.” Д. И. е започнала работа в “Христос” ООД считано от 15.04.2005г. и има един отработен ден – 15.04.2009г., като 10 дни през м. април от 18.04.2005г. – понеделник до 29.04.2005г. – петък, е била в болнични. Видно от представените извлечение от книга за начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана и служебна бележка № 2/ 15.04.2005, на Д. И. е проведен такъв инструктаж на 15.04.2005г. Със Заявление вх. № 25/ 01.09.2005г. до Управителя на „Христос” ООД – гр. Стара Загора Д. И. на основание чл.164, ал.1 от КТ, е заявила желание да ползва платен отпуск за отглеждане на детето си – Д. И., до навършване на 2-годишна възраст. Със Заповед № 16 от 02.09.2005г. работодателят е разрешил ползването на този отпуск, считано от 06.09.2005г. Като доказателства по делото са приети платежни ведомости на “Христос” ООД – гр. Стара Загора за ревизирания период, с платежни фишове за начислени и изплатени суми от работодателя на Д. И.. По направено от пълномощника на жалбоподателя искане по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето, в полза на което са били изплащани обезщетенията за временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2г. възраст – Деяна И.. От свидетелските показания се установява, че на деня следващ подписването на трудовия договор – на 15.04.2005г., по настояване на управителя и на счетоводителя на фирмата е отишла на работа и след проведения й инструктаж е работила целия ден. Поради здравословни проблеми свързани с бременността през следващите дни и след консултация с лекар, на първия работен ден след почивните дни не е отишла на работа, за което е уведомила управителя на дружеството.         

            По делото са представени Справка “Данни от персонален регистър” за Д. Р.И. *** 2008г., Справка за извършените разходи по дата на платежно искане за периода от 01.04.2005г. до 02.09.2008г. Видно от приетите доказателства въз основа на първоначално подадената информация и декларирани от осигурителя “Христос” ООД данни, в Персоналния Регистър на НОИ за Д. И. ***  2005г. няма нито един отработен ден при работодателя “Христос” ООД, като 11 дни лицето е било в отпуск за временна неработоспособност, както и че осигурителят е изтеглил сума за изплащане равна на размера на паричното обезщетение за 11 дни. На 03.09.2008г. е подадена коригираща декларация по Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица, в която е отразено, че за м. април 2005г. И. има един отработен ден и 10 дни във временна неработоспособност, като осигурителният доход на И. е в размер на 7.14лв., като е внесена и осигурителна вноска за един ден, с посочен ден на възникнало осигуряване 15.04.2005г.    

            По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, първоначалното и допълнителното заключение по която съдът кредитира и възприема като компетентни, обективни и безпристрастни. От заключенията се установява, че в съставената платежна ведомост за м. април 2005г. липсва отразяване на отработени дни за лицето Д. И., като са начислени болнични за 11 работни дни в размер на 62.20лв., изплатени на И. срещу подпис във ведомостта. Същите данни са отразени и в първоначално съставения платежен фиш. Съставен е нов платежен фиш, с който на Д. И. е начислено и изплатено трудово възнаграждение за м. април 2005г. за дата 15.04.2005г. в размер на 7.14лв. като брутна сума респ. 6.13 – като чиста сума за получаване. В същият този фиш са начислени болнични за 10 работни дни в размер на 51.84лв. На 23.12.2008г. са внесени дължимите се осигурителни вноски за отработения ден през м. април 2005г. за ДЗПО, ДОО, Фонд “ТЗПБ”, Фонд “ГВРС” и ЗО. 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Оспореното Решение № 0050/ 27.10.2008г. е издадено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „в” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената от закона форма, но е постановено в противоречие на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.   

Не е спорно между страните по делото, че между „Христос” ООД – гр. Стара Загора, като работодател и Д. И., като работник, е възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 14.04.2005г. Не се оспорва и обстоятелството, че Д. И. е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до две годишна възраст, изплащано от жалбоподателя в настоящото производство в качеството му на осигурител, за периоди и в размер, посочени в Справка № 1 към Ревизионния акт за начет. Спорът по делото е правен и се свежда до това дали Д. И. е била в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см. на чл.4 от КСО, с право на парични обезщетения по чл.11, ал.1, т.1, б”а”, б. “г” и б.”д” от КСО и съответно правомерно ли й е било изплащано това обезщетение от осигурителя „Христос” ООД – гр. Стара Загора.

Съгласно разпоредбите на чл.40, ал.1, чл.48а и чл.52а от КСО /в редакцията им към 2005г./ във вр. с чл.11, ал.1, т.1, б”а”, б. “г” и б.”д” от КСО, осигуреното лице има право на обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Следователно за възникване правото на посочените обезщетения КСО е изисквал кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж за посочените в нормите на чл.40, ал.1, чл.48а и чл.52а във вр. с чл.11, ал.1, т.1 от КСО осигурени социални рискове и 2. Лицето, на което се отпускат и изплащат обезщетенията, да има качеството на осигурено такова.

По делото не е спорно, че Д. И. *** 2005г. е имала изискуемия осигурителен стаж /а и доказателство за наличието на такъв е представеното извлечение от Регистъра на трудовите договори – справки за всички подадени уведомления по ЕГН за посоченото лице/ - т.е налице е първият елемент от правопораждащите фактически състави по чл.40, ал.1, чл.48а и чл. 52а от КСО.

По отношение на втората предпоставка за възникване правото на обезщетение за отглеждане на малко дете: Осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл.4 от КСО. По своята същност осигурителното правоотношение е сложно правоотношение, което се състои от две относително самостоятелни, но свързани помежду си правоотношения – по набиране на средствата на общественото осигуряване и по разходване на средствата на общественото осигуряване. Тези правоотношения възникват с настъпването на различни правопораждащи факти, между различни страни и имат различно юридическо съдържание. Осигурителните правоотношения по разходването на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, са производни от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване. Следователно осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение. По делото е установено, че считано от 14.04.2005г. е прекратено трудовото правоотношение на Д. И. с ЕТ „Х. – Х. Х.” – гр. Стара Загора, както и че на същата дата е сключен безсрочен трудов договор между „Христос” ООД – гр. Стара Загора и Д. И.. Следователно в случая основанието за осигуряване е осъществяване на трудова дейност по трудово правоотношение – т.е обуславящото правоотношение е трудово. Ето защо за възникване на осигуряването и произтичащите от него права за Д. И., в качеството й на осигурено за всички осигурени социални рискове лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, е необходимо да е възникнало трудово правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено. В КСО няма легална дефиниция на понятието „упражняване на трудова дейност”, нито уточняване в други разпоредби относно начина, по който следва да се определи момента на „започване упражняването на трудовата дейност” при различните основания за задължително осигуряване по чл.4 от КСО. За работещите по трудов договор това следва да е моментът, в който е започнало изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение. Следователно релевантният юридически факт за възникване на осигуряването и съответното правата на Д. И. по чл.11, ал.1, т.1, б”а”, б. “г” и б.”д” от КСО в качеството й на осигурено лице, е постъпването й на работа. По аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.4 от КТ от този момент започва изпълнението на задълженията по трудовия договор – т.е започва упражняване на трудова дейност и следователно възниква осигуряване по см. на чл.10 от КСО респ. качеството на осигурено за всички осигурени социални рискове лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, с право на осигурителни плащания при настъпване на осигурителното събитие в т.ч. на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. От представените по делото писмени доказателства се установява, че Д. И. реално е започнала упражняване на трудовата дейност по сключения трудов договор с “Христос” ООД на 15.04.2005г.  - лицето е постъпило на работа и е започнало изпълнение на трудовите си задълженияя, проведен му е начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, което е удостоверено писмено и този ден е отразен като присъствен в изготвената писмена отчетна форма за явяване /неявяване/ на работа за м. април 2005г. След извършена преценка по чл.172 от ГПК и с оглед другите данни по делото съдът кредитира показанията на разпитаната в качеството на свидетел Д. И.. Заявеното от свидетелката за наличието на един отработен ден от нея ден при работодателя “Христос” ООД – гр. Стара Загора преди за излезе в болнични се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и установяват една и съща фактическа обстановка – че на 15.04.2005г. Д. И. е била на работното си място и е изпълнявала трудовите си задължения по сключен трудов договор с „Христос” ООД. Доколкото Д. И. е имала качеството на осигурено лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 от КСО с възникнало осигуряване по чл. 10 от КСО не е налице неправомерно начисляване, изтегляне и изплащане на суми от средствата на ДОО като парични обезщетения за временна неработоспособност; за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на Д. И. от страна на осигурителя.

Неотразяването на начислено респ. изплатено трудово възнаграждение във ведомостта за заплати за м. април 2005г. за отработения от Д. И. ден и съответно невнасянето /към датата на ревизията/ на дължимите се осигурителни вноски за този ден, не води до направения в оспореното решение на Директора на ТП на НОИ извод за липса на престиране на труд по трудовото правоотношение с “Христос” ООД и респ. на възникнало осигуряване по см. на чл.10 от КСО. Неизпълнението на задълженията от страна на “Христос” ООД, произтичащи от  качеството му на работодател и осигурител, може да е основание за носене на юридическа отговорност, но не такава, каквато е приложена в настоящия случай по чл.110, ал.1 от КСО. Дължимостта на осигурителните вноски не може да бъде приравнена на невъзникнало осигуряване и респ. да води до неправомерно извършени плащания от средствата на ДОО, доколкото тези плащания са направени в полза на осигурено лице. 

Обстоятелството, че жалбоподателят в качеството си на осигурител, е представил в НОИ данни за наетите по трудов договор лица, в които е отразил че за м. април 2005г. И. няма нито един отработен ден, както и фактът, че към датата на ревизията не са били внесени осигурителни вноски за посоченото лице върху осигурителен доход, формиран от начислено и получено трудово възнаграждение през м. април 2005г., не води до друг правен извод. Данните, подадени от осигурителя „Христос” ООД чрез Декларация Образец 1 по БУЛСТАТ  и отразени в Персоналния регистър на НОИ относно брой отработени дни и брой дни отпуск за временна неработоспособност, както и обстоятелството, че за м. април 2005г. е теглена сума като парично обезщетение за 11 дни, не е основание да се приеме, че Д. И. няма отработен и един ден по сключения трудов договор от 14.04.2005г. и за нея не са възникнали права в качеството й на осигурено лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 във вр. с чл.10 от КСО. Неизпълнението на задължението на осигурителя към осигурителния орган по чл.5, ал.4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряване и размера на осигурителния доход и на задължението по чл.6 ал.3 за внасяне по сметки на ДОО на дължимите се осигурителни вноски, би могло да обоснове реализиране на административно-наказателна отговорност за осигурителя. Но неправомерното поведение на осигурителя не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на осигуреното лице /в частност да засегне правото му да получава парично обезщетение при настъпването на осигурения социален риск/. Още по-малко това обстоятелство може да обоснове извод за невъзникнало осигуряване по отношение на лица, започнали упражняването на трудова дейност по трудово правоотношение с постъпването на работа. Отразените в Персоналния регистър на НОИ въз основа на декларираните от осигурителя данни не могат да бъдат доказателство относно факта на възникването /респ. невъзникването/ на осигуряването, доколкото подаваните декларации по чл.5, ал.4 от КСО във вр. с Наредба № Н-8/ 29.12.2005г. на Министъра на финансите нямат характер на удостоверителни документи по отношение пораждането и съществуването на осигурителното правоотношение. Ето защо представените справки – извлечения от Персоналния регистър на НОИ удостоверяват единствено на коя дата и какви данни са подадени от осигурителя относно подлежащите на деклариране обстоятелства /осигурителен доход, дължими и извършени осигурителни плащания и др./.

             Изложените от процесуалния представител на ответника по жалбата доводи досежно “манипулиране” на документи, относими към трудовото и осигурителното правоотношение не следва да бъдат разглеждане и обсъждани в настоящото съдебно-административно производство. Ирелевантно за спора – предмет на делото е и наличието на евентуално нарушение по чл. 18 и чл.19 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и незаконосъобразно допускане до работа на лице, което се намира в отпуск поради временна неработоспособност. 

 

Следва да се отбележи че дори да се приеме за основателно възражението на ответника по жалбата, че Д. И. не е започнала изпълнение на трудовите си задължения по сключения трудов договор от 14.04.2005г., това обстоятелство няма да доведе до друг правен извод относно наличието на качество “осигурено лице” по отношение на И.. В нормата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е дадена легална дефиниция на понятието “осигурено лице”. По смисъла на посочената разпоредба осигурено е това физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В изречение второ на §1, ал.1 т.3 от ДР на КСО е установена законова фикция по силата на която лицето се счита за осигурено и  през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 от КСО – т.е за времето, което се зачита за осигурителен стаж без да са правени осигурителни вноски в т.ч времето през което работникът/ служителят е бил в на платен/ неплатен отпуск за отглеждане на дете или в платени/ неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Следователно законът приравнява откъм осигурително правни последици осигурителния стаж по чл.9, ал.1, т.1 /времето през което е налице реално полагане на труд по трудово правоотношение и са внесени съответните осигурителни вноски/ с осигурителния стаж, зачетен в хипотезите на чл.9, ал.2, т.1 – т.3. С определянето на тези случаи към понятието “осигурено лице” по см. на §1, ал.1, т.3, изр. второ от ДР на КСО, като изключение от правилото на чл.10 от КСО, законодателят изрично включва в кръга на осигурените лица и тези, ползващи се от осигурителната закрила при временна неработоспособност и майчинство. В случая не е спорно, че на 14.04.2005г. е сключен действителен трудов договор между Деяна И. *** Загора, който по см. на чл.61, ал.1 от КТ е правопораждащ юридически факт за възникване на валидно трудово правоотношение. От този момент нататък работничката може да упражни дадените й от закона субективни права в т.ч. да ползва отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Кодексът на труда не регламентира други условия за ползването на отпуските по чл. 162, чл.163, ал.1 и чл. 164 от КСО при настъпване на осигурения социален риск освен валидно възникнало трудово правоотношение – т.е законодателят не е въвел изискването наличие на започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение за възникване на правото на ползването на посочените отпуски.

Доколкото по делото не е спорно наличието на основанията за ползване на  отпуските за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, времето на ползване на тези отпуски се зачитат за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, а лицето има качество на осигурено по см. на § 1, ал.1, т.3, изр. второ от ДР на КСО с право на парични плащания от ДОО, правомерно са били начислени, изтеглени и изплатени суми от средствата на ДОО като парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до две годишна възраст на Деяна И. от работодателя и в това си качество осигурител “Христос” ООД – гр. Стара Загора.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че Решение № 0050/ 27.10.2008г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 940/ 15.09.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора за внасяне сума по акт за начет общо в размер на 6 435.21лв., е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

            С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК  ТП на НОИ – Стара Загора бъде осъдено да заплати сумата от 570 лева, от които 50лв. внесена държавна такса; 120лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 400лв. адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 008711/ 05.02.2009г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 0050/ 27.10.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 940/ 15.09.2008г. на Началник отдел „КПК” на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е разпоредено внасяне на сумата по Ревизионен акт за начет вх. № 26 от 05.09.2008г. общо в размер на 6 435.21лв., от които 4 259.85лв. главница и 2 175.36лв. лихва върху главницата, като незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора да заплати на“Христос” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, , представлявано от Х. Х. в качеството му на управител, сумата от 570 /петстотин и седемдесет/ лв., представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    

СЪДИЯ: