Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

        

                    

    91   10.03.2009г.      град Стара Загора

 

                          

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: И.Я.

       

при секретар   М.П.                                                                                     и с участието

            на прокурора                                                                                                като разгледа  докладваното от съдия И. Я. административно дело №3 по описа за 2009 г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба на Г.С.Т. ***,с ЕГН **********,  К.С.Т. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Г.Ц.Т. *** с ЕГН ********** против Заповед № 33103/ 08.12.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която е отчужден поземлен имот № 68850.509.7091 по кадастралната карта на града, с площ от 48 кв.м., собственост на жалбоподателите, като им е определено парично обезщетение общо в размер на сумата от 7 200 лв. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради постановяването му в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателите излагати съображения, че е нарушено изискването на нормата на чл.21, ал.1 от ЗОбС, отчуждаването да се извършва при определяне на “равностойно парично обезщетение” по см. на чл.22, ал.5 от посочения закон.. Направено е искане  да бъде изменена заповедта,  в частта относно определеното парично обезщетение. 

            В съдебно заседание жалбоподателите чрез пълномощника си по делото заявяват, че поддържат жалбата само в частта й, с която се оспорва размера на определеното парично обезщетение за отчуждавания имот.   

 

            Ответникът по жалбата -  Кмет на община Стара Загора чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореният административен акт, като постановен при спазване на регламентираните в ЗОбС материалноправни изисквания и процедура, е правилен и законосъобразен. 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от активно легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С обявление, публикувано в два централни и един местен ежедневник, Кметът на община Стара Загора е уведомил заинтересованите лица за откриване на процедура по отчуждаване на имоти – частна собственост, за изграждането на обект “Продължението на бул. “Славянски”, в участъка ул. “Димчо Стаев” до ул. “Капитан Петко Войвода” в гр. Стара Загора по одобрена улична регулация”. В обявлението, съдържащо изискуемите по чл.25, ал.1 от ЗОбС реквизити, под № 9  посочен отчуждаваният поземлен имот № 68850.509.7091, собственост на жалбоподателите”. С оспорената в настоящото производство Заповед № 3103/ 08.12.2008г. на Кмета на община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗОбС и влязъл в сила подробен устройствен план, утвърден със Заповед № 118/ 26.01.1996г. на Кмета на община Стара Загора, е отчужден поземлен имот № 68850.509.7091 по кадастралната карта на града, одобрена със Заповед № РД–18–1/ 07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 48кв.м., стар идентификатор № 13207, кв. 327, кв. Казански, собственост на жалбоподателите като е определено парично обезщетение  в размер на `7 200  лв. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на наличието на неотложна обществена нужда от изграждането на обект – публична общинска собственост – продължението на бул. “Славянски”, в участъка ул. “Димчо Стаев” до ул. “Капитан Петко Войвода” в гр. Стара Загора по одобрена улична регулация, която не може да бъде задоволена по друг начин.

 

   С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза. Съгласно приетото като доказателство заключение на експертизата, пазарната стойност на отчуждавания поземлен имот,  определена при използване на сравнителния метод – метод на пазарните аналози, възлиза на  7 584  лв. /158 лв./кв.м/.По делото е допусната и назначена тройна съдебно – оценителна експертиза. Съгласно това заключение пазарната цена на отчуждения имот е 7 805/ 162,60 лв/ кв.м./

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентния по см. на чл.25, ал.2 от ЗОбС орган, при спазване на регламентираните в закона административно-производствените правила; в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал.2 от АПК и чл.25, ал.2 от ЗОбС реквизити. Заповедта е постановена при наличие на нормативно установените материалноправни предпоставки от правопораждащия фактически състав по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗОбС, обуславящ правомощието на Кмета на общината да издаде заповед за отчуждаване –  влязъл в сила ПУП /утвърден със заповед № 118/ 26.01.1996г. на Кмета на община Стара Загора/, по предвижданията на който отчуждаваният имот е отреден за публично мероприятие на община Стара Загора /изграждане на обект – публична общинска собственост – продължението на бул. “Славянски”, в участъка ул. “Димчо Стаев” до ул. “Капитан Петко Войвода” в гр. Стара Загора/, съгласно одобрената улична регулация. Имотът, собственост на жалбоподателите се засяга непосредствено от предвиденото строителство.

 

Заповедта в частта й, с която е определен начина и размера на дължимото се обезщетение за извършеното отчуждаване, е постановена при неспазване на императивната разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗОбС за равностойно парично обезщетение, определено съгласно изискванията  на чл. 22, ал.5 от ЗОбС. 

От представената административна преписка по издаването на оспорения акт и от записването в самата заповед е видно, че стойността на дължимото се за отчуждаването на имота парично обезщетение, е определена въз основа на оценка на лицензиран оценител - ЕТ „ЮКОН – Юлий Кайряков”, гр. Стара Загора. Съдът намира, че изготвената за нуждите на производството по отчуждаване оценка е необоснована. На първо място оценяването е направено въз основа на два метода – сравнителния метод на база пазарно предлагане и нормативно-аналитичния метод. При използването на втория  метод /който съдът не възприема като приложим за определяне пазарната стойност на отчуждавания имот/, експертът се е позовал на отменена към датата на изготвяне на оценката и неотносима в случая правна уредба и несъществуващ нормативен акт „ППЗДОбС”. Всъщност, използването на нормативно-аналитичния метод е допустимо единствено в хипотезата на чл.22, ал.6 от ЗОбС, която в случая не е налице. На следващо място при определянето на пазарната стойност на отчуждавания имот по сравнителния метод не са посочени изрично кои конкретни, реално сключени сделки са приети като пазарни аналози за определяне на пазарната цена като „средна единична стойност на вакантни терени с идентично устройствено отреждане”. По този начин не може да бъде извършена проверка дали при изготвянето на оценката е спазено изискването на чл.22, ал.5 от ЗОбС – т.е дали и доколко приетите за аналогови сделки имат за предмет имоти с подобни характеристики и находящи се в близост до отчуждавания имот /респ. в същата устройствена и ценова зона на гр. Стара Загора. Ето защо заключението по тази оценка не може да бъде прието като такова за определяне на пазарната стойност на отчуждавания имот и на дължимото се равностойно парично  обезщетение.

 

    По своята правна същност отчуждаването на недвижими имоти – частна собственост на физически и юридически лица, по реда и при условията на ЗОбС, представлява една принудителна административна продажба. Изхождайки от нормата на чл.21, ал.1 от ЗОбС и от един от основните принципи, регламентиран в чл.17, ал.5 от Конституцията на РБългария, за това принудително „изкупуване” собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение. Разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗОбС регламентира начина на определяне на равностойното парично обезщетение, което следва да се разглежда като цена на отчуждавания имот,  определена по метода на пазарните аналози /сравнителния метод/, въз основа на действителните цени по реализирани сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Съдът не възприема корекционните критерии при определяне на пазарната цена но отчуждения имотпри тройната съдебно- оценителна експертиза. Вещите лица са приели като пазарни аналози съдебните решения , с които е определено обезщетението на имотите, които се намират в северното платно 2. продажби на общината за ликвидиране на съсобственост и 3.редуцираните средни офертни цени в квартала през 2009 година. В §1, т.1 ПЗР от ЗОС е дадена легална дефиниция на термина “ равностойно парично обезщетение а именно е цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон. В §1т.2 по описателен начин са определени вида сделки, който следва да се вземат предвид при определяне на пазарната цена на имоти с подобни характеристики,  а именно - за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Обезщетнието, определено на база съдебно решение не е сред тях. Поради което съдът намира, че не следва да възприема първия критериий, използван от вещите лица от тройната експертиза за определяне на пазарната цена на отчуждавания имот. Съдът не възприема и третия критерий. Първо офертата представлява волеизявление, направено от продавача до неопределен кръг лица. Но за да е налице сделка това волеизявление трябва да бъде прието.  Едва в момента на постигане на съгласие между купувача и продавача чрез приемане на предложението се сключва сделка, стига да е материализирана в предвидената от закона форма : нотариален акт или писмен договор.Поради което и този критерий не следва да бъде ценен при определяне на пазарната цена на отчуждавания имот. ЗОС въвежда по императивен начин изискване определеното обезщетение да се определя въз основа на пазарни цени на имоти със сходни характеристики преди момента на отчуждаването . От поставената допълнителна задама на вещото лице от единичната експертиза е установено, че градоустройствения статут на имота и по плана , одобрен със заповед №571 от 15.05.1980 година е  бил ПИ, а не УПИ.Всички описани и изброени от вещите лица сделки не са такива с ПИ, а с УПИ, поради което не може да се възприеме цената по втория критерий на тройната съдебно – техническа експертиза без съответните крекционни коефициенти.От приетото заключение на единичната съдебно-оценителната експертиза е видно, че няма информация на пазара на недвижими имоти в гр. Стара Загора за достатъчно на брой реализирани сделки с аналогични, със статут на ПИ терени в района на оценявания имот. Това от своя страна е довело до невъзможност вещото лице да приложи в пълнота метода на пазарната стойност. Доколкото обаче са налице реализирани сделки с УПИ със сходни характеристики в близост до имота, който се отчуждава с оспорената заповед или в зона на града, идентична със зоната, в която попада процесният имот, при използването на пазарни аналози /реално сключени сделки по действителни пазарни цени/, са приети пазарни аналогови стойности, които са редуцирани с корекционни коефициенти. Пазарната стойност на отчуждавания поземлен имот е определена като претеглена стойност от коригираните аналогови стойности при тегловни коефициенти 25% към 75%. Съдът кредитира заключението на съдебно-оценителната експертиза, като компетентно, обосновано, изготвено въз основа на събран, обработен и обстойно преценен материал за реално сключени на действителни цени сделки със съпоставими от гл.т. на местоположение и основни характеристики имоти. Видно от заключението на вещото лице, като  аналогови цени лв/ кв.м. са приети пазарната стойност по реално осъществена сделки за прекратяване на съсобственост на 1) идеални части от УПИ ХV, кв. 527а и 2) идеални части от УПИ ІХ, кв. 283. Възприетите аналогови стойности са редуцирани с корекционни коефициенти за статут на имота, за достъп до имота и за съсобственост на аналога. Прилагането на корекционни коефициенти при определянето на действителната пазарна стойност /пазарна цена/ е допустимо и обосновано тогава, когато специфични характеристики на отчуждавания имот, отличаващи го от имотите – предмет на приетите за аналогови сделки, биха имали значение за реализирането му на свободния пазар на недвижимите имоти т.е биха могли да се отразят върху търсенето и предлагането на имота и респ. на условията и цената, при които той би могъл да бъде продаден при евентуална разпоредителна сделка. Такива характеристики например са вида, статута и конкретното предназначение на имота; фактическото му състояние; особеностите на местоположението му спрямо имотите – предмет на аналоговите сделки и др. Поради липса на реални сделки с ПИ, които да бъдат използвани като пазарни аналози при прилагането на сравнителния метод за определяне на пазарна стойност на отчуждавания имот, за нуждите на заключението при неговото изготвяне за аналогови сделки са приети такива, които имат за предмет УПИ. С оглед обстоятелството, че отчуждаваният имот е ПИ, обоснована е извършената редукция на приетите аналогови цени по критерия „статут на имота”. Съдът кредитира определения от вещото лице размер на корективния коефициент (- 25%), доколкото този коефициент за редукция е приет въз основа на  професионалния и практически опит на експерта като лицензиран оценител на недвижими имоти. Съдът възприема като обосновано при определянето на пазарната стойност на отчуждавания имот използването на корекционни коефициенти на аналоговите стойности за „достъп до имота” и за “съсобственост на имотите по аналоговите сделки”, тъй като се касае за характеристики, от значение за определяне действителната пазарна цена на отчуждавания имот при отчитане особеностите на вещно-правния статут и разположението на имотите - пазарните аналози. Обосновано, в съответствие с приетото в констативно-съобразителната част на заключението, вещото лице е определило пазарна стойност на отчуждавания поземлен имот по метода на пазарните сравнения като претеглена /тежирана/ стойност от използваните аналогови стойности въз основа на тегловни коефициенти 25% към 75%, като по-голям процент относителна тежест е дадена на цената на реализираната аналогова сделка /редуцирана със съответните корекционни коефициенти/, имаща за предмет УПИ, находящ се в по-голяма близост до имота на жалбоподателите.

Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за определяне на парично обезщетение за отчуждения със Заповед № 3089/ 08.12.2008г. на Кмета на община Стара Загора имот в размер, равен на полученото такова при проведената през предходна /2007г./ отчуждителна процедура за изграждане на обект – публична общинска собственост – северното платно от продължението на бул. „Славянски”, в участъка на ул. „Димчо Стаев” до ул. „Капитан Петко войвода - 154лв./кв.м. Това би било в нарушение на нормата на чл.22, ал.5 от ЗОбС /нова, ДВ бр.54/ 2008г./, регламентираща императивно начина на определяне на паричното обезщетение. Действително, налице е разлика в размера на определените обезщетения по двете отчуждителни процедури, но това се дължи от една страна на динамиката и непрекъснато променящи се условия на пазара на недвижимите имоти, а от друга – на използването за нуждите на оценките различни пазарни аналози /реално сключени сделки по действителни пазарни цени за съответния период/, въз основа на които са приети пазарните аналогови стойности за определянето пазарната стойност на отчуждаваните имоти по сравнителния метод. И не на последно място –

По изложените съображения съдът приема, че равностойното парично обезщетение по см. на чл.21, ал.1 във вр. с чл.22, ал.5 от ЗОбС за отчуждаването на поземлен имот № 68850.509.7091 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, с площ от 48кв.м., собственост на жалбоподателите е в размер на пазарната стойност на имота съгласно заключението на единичната съдебно-оценителната експертиза – 7584 лв.

   С процесната заповед кметът е разпоредил изплащане на дължимото парично обезщетение общо на четиримата  правоимащи. Следва да се отбележи, че в българското право  няма легална дефиниция на термина “  солидарност”.Теорията и практиката приемат, че  тя възниква при множество на длъжници или на кредитори, като всеки кредитор или длъжник може да иска / респективно е задължен/ цялата престация, а точното изпълнение от / към/ един от тях погасяват вземанията / задълженията/ на останалите. В обективното българско право е уредена единствено “ пасивната солидарност” Съгласно чл.121 от ЗЗД освен в предвидените от закона случай солидарността между двама или повече длъжници възниква само , ако е уговорена. Съгласно разпоредбата на чл123, ал.1 от ЗЗД изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички длъжници от дълга., а отношенията от солидарните длъжници по отношение на изплатената от един от тях  сума се уреждат според разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора трябва да се понесе от тях по равно. По аргумент на горните разпоредби  жалбоподателите се явяват кредитори на Община Стара Загора по отношение на дължимото им парично обезщетение. . В ЗУТ и в ЗОС няма правна  норма, по силата на която  на съсобствениците да им се определя общо   парично обезщетение и с изпълнение на задължението от длъжника  спрямо които и един от тях дълга  на Общината да се погасява изцяло. Поради което съдът намира, че определяне на общо парично обезщетение за всеки един от съсобствениците може да възникне единствено по силата на договор. Към административната преписка такъв не е представен. Процесното заявление няма характер на договор, по силата на който  съсобствениците да се съгласили да им бъде определено общо парично обезщетение за отчуждения им имот.. Поради което съдът намира, че в тази част заповедта на кмета се явява незаконосъобразна и следва да бъде изменена , като дължимата сума бъде определена разделно за всеки един от съсобствениците. .От нотариалния акт № 112,том V, дело № 2869/ 1996 година по описа на нотарус при Районен съд гр. Стара Загора  и от удостоверение за наследници № 003789 на основание чл.5,ал.1 от ЗН се установява , че Г.Т. и К.Т. притежават по ¼ част от отчуждавания от тях имот. От цитирания по-горе нотариален акт и от удостоверение за наследници № 032767 от 26.10.2008 година на община Пловдив на основание чл.9,ал.1 от ЗН са съсобственици и притежават по ¼ идеална част от отчуждавания от тях имот .. Поради изложеното съдът намира, че кметът незаконосъобразно е определил общо парично обезщетение на всеки един от правоимащите и последните следва да получат по 1/4  всеки един от тях, от определената им сума, съобразно идеалната част, които притежават в недвижимия имот.

 

      По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт в частта за определената стойност на дължимото се парично обезщетение за отчуждавания имот, е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на изискванията на чл.21, ал.1 във връзка с чл.22, ал.5 и ал.7 от ЗОбС. В тази й част Заповед № 3103/ 08.12.2008г. на Кмета на община Стара Загора  следва да бъде изменена, като се увеличи размера на обезщетението за отчуждения поземлен имот от 7 200лв. на 7584лв.. 

 

С оглед изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като община Стара Загора бъде осъдена да заплати на жалбоподателите  сумата от 1025 лв., от които 10лв. платена държавна такса, 615лв. внесено възнаграждение за вещи лица и 400лв. адвокатско възнаграждение.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение трето от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

 

                                   Р     Е     Ш     И     :

 

 

ИЗМЕНЯ Заповед № 3103/ 08.12.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗОбС и влязъл в сила подробен устройствен план, утвърден със Заповед № 118/ 26.01.1996г. на Кмета на община Стара Загора, е отчужден поземлен имот № 68850.509.7091 по кадастралната карта на града, одобрена със Заповед № РД – 18 – 1/ 07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 48 кв.м., с трайно предназначение: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Друг вид застрояване, стар идентификатор № 13207, кв. 327, кв. Казански, в частта за определеното парично обезщетение на Г.С.Т. ***,с ЕГН **********,  К.С.Т. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Г.Ц.Т. *** с ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА обезщетението от 7200 / седем хиляди и двеста лева/ на 7584    /седем хиляди и петстотин и осемдесет и четири лева  / лв, платими като следва  на Г.С.Т. *** с ЕГН ********** – 1896 лв , на  К.С.Т. *** с ЕГН ********** – 1896лв,  , на Ц.Д.Т. *** с ЕГН **********-  **** лв и на Г.Ц.Т. *** с ЕГН **********-*** ЗАГОРА да заплати на на Г.С.Т. ***,с ЕГН **********,  К.С.Т. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН ********** и Г.Ц.Т. *** с ЕГН ********** сумата от 1025   / хиляда и двадесет и пет/ лева, представляваща направените от жалбоподателите по делото разноски.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                                    

                                                                         СЪДИЯ: