Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

                               42   06.02.2009г.      град Стара Загора

 

                         

                        В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                              СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.                                                                         

и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа  докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 7 по описа за 2009г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба на П.З.Б. ***„Княз Ал.Батенберг” № 51, вх.а, ап.17, против Заповед № 3092/ 08.12.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която е отчужден поземлен имот № 68850.509.7104 по кадастралната на града, с площ от 1388 кв.м., собственост на П.З.Б..   В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, в частта за определяне на паричното обезщетение. Жалбоподателят излага съображения, че при определяне на паричното обезщетение  е нарушено изискването на чл.21, ал.1 от ЗОбС, отчуждаването да се извършва при определяне на “равностойно парично обезщетение”. Направено е искане заповедта да бъде изменена в частта за определеното парично обезщетение. 

            В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържат жалбата само в частта й, с която се оспорва размера на определеното парично обезщетение за отчуждавания имот.   

 

            Ответникът по жалбата -  Кмет на община Стара Загора чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С оспорената Заповед № 3092/ 08.12.2008г. на Кмета на община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗОбС и влязъл в сила подробен устройствен план, утвърден със Заповед № 118/ 26.01.1996г. на Кмета на община Стара Загора, е отчужден поземлен имот № 68850.509.7104 по кадастралната карта на града, одобрена със Заповед № РД–18–1/ 07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед №КД-14-24-160/ 01.10.2008г. на началника на СГКК Стара Загора, с площ от 1388кв.м., собственост на П.З.Б., като е определено парично обезщетение в размер на 208 200 лв. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на наличието на неотложна обществена нужда от изграждането на обект – публична общинска собственост – продължението на бул. “Славянски”, в участъка ул. “Димчо Стаев” до ул. “Капитан Петко Войвода” в гр. Стара Загора по одобрена улична регулация, която не може да бъде задоволена по друг начин.

По делото е представена административната преписка по издаването на обжалваната заповед, от която е видно, че процедурата по отчуждаване е обявена от Кмета на Община Стара Загора и обявлението е публикувано в два централни и един местен ежедневник. Лицензиран оценител – ЕТ”Юкон-Юлий Кайряков” е изготвил експертна оценка и е определил пазарна стойност на отчуждавания имот в размер на 208 200лв. /по 150лв.на кв.м./. 

От приложените по делото нотариален акт № 155, том І, рег.№ 3521, нот.д.№ 126 от 23.10.2003г., скица № 5829/ 01.10.2008г., издадена от СГКК Стара Загора и скица № 5130/ 08.10.2008г., издадена от община Стара Загора, се установява, че жалбоподателят е собственик на недвижимия имот, предмет на обжалваната заповед.

Във връзка с оспорването на размера на обезщетението е назначена съдебно-техническа експертиза Съгласно заключението й, пазарната стойност на процесния имот възлиза на 219 300лв - 158лв. на кв.м.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентния по см. на чл.25, ал.2 от ЗОС орган, при спазване на регламентираните в закона административно-производствените правила; в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал.2 от АПК и чл.25, ал.2 от ЗОбС реквизити. Оспорената заповед е постановена при наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки - влязъл в сила ПУП /утвърден със заповед № 118/ 26.01.1996г. на Кмета на община Стара Загора/, по предвижданията на който отчуждаваният имот е отреден за публично мероприятие на община Стара Загора /изграждане на обект – публична общинска собственост – продължението на бул. “Славянски”, в участъка ул. “Димчо Стаев” до ул. “Капитан Петко Войвода” в гр. Стара Загора/, съгласно одобрена улична регулация. Имотът, собственост на жалбоподателя, се засяга непосредствено от предвиденото строителство.

Заповедта в частта й, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за извършеното отчуждаване, е постановена в противоречие на изискването на разпоредбата на чл.21, ал.1 във вр. с чл. 22, ал.4 от ЗОС за равностойно парично обезщетяване по пазарни цени. 

По своята правна същност отчуждаването на недвижими имоти – частна собственост на физически и юридически лица, по реда и при условията на ЗОС, представлява една принудителна административна продажба. По аргумент от разпоредбата на чл.21 от ЗОС и от един от основните принципи, регламентиран в чл.17, ал.5 от Конституцията на РБългария, за това принудително „изкупуване” собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение. В приложимия закон няма легално определение на понятието "равностойно парично обезщетение", което налага при прилагането на закона да се използва правната и житейска логика за преценка и определяне на "равностойното парично обезщетение" по смисъла на чл.21 от ЗОС. Съдът намира, че такова би било обезщетението, равно на пазарната цена на имота – т.е цената, която би получил собственикът на имота, ако земята се продава на свободния и конкурентен пазар при добра информираност за пазарните цени и в условията на свободно договаряне /при липса на принуда за извършване на продажбата/. Аргумент за това е и изричната разпоредба на чл. 22, ал.4 от ЗОС, съгласно която норма изготвянето на оценките в хода на отчуждителното производство се извършва по пазарни цени.

Съдът възприема изцяло представеното по делото писмено заключение на съдебно–техническата експертиза като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Същото не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото. От него е видно, че в Стара Загора през 2008г. няма достатъчно на брой реализирани сделки с аналогични терени в района на процесния имот, чрез които да се формира пазарната му аналогова стойност. При реализирани сделки с идеални части от УПИ със сходни характеристики и местоположение е приета пазарна аналогова стойност, която е коригирана с редукционни коефициенти. По този начин е определена действителната пазарна цена на процесния имот като са взети предвид всички негови характерни особености и е преценена относителната им тежест при формиране на крайната цена. Съдът не разполага със специални знания в тази област, което налага назначаването на експертизи за изясняване на спорни въпроси. По тази причина не може да игнорира посочената и поддържана от вещото лице стойност, която е съобразена и с общоизвестния факт на спад в цените на недвижимите имоти поради намален инвеститорски интерес в резултат на моментните икономически условия в страната. Ето защо съдът приема, че равностойното парично обезщетение по см. на чл.21, ал.1 във вр. с чл.22, ал.5 от ЗОбС за отчуждаването на поземлен имот № 68850.509.7104 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, с площ от 1388кв.м., собственост на П.З.Б., е в размер на пазарната стойност на имота съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза – 219 300лв./158лв. на кв.м./. 

По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт в частта за определената стойност на дължимото се парично обезщетение за отчуждавания имот, е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на изискванията на чл.21, ал.1 във връзка с чл.22, ал.5 и ал.7 от ЗОбС. В тази й част Заповед № 3092/ 08.12.2008г. на Кмета на община Стара Загора  следва да бъде изменена, като се увеличи размера на обезщетението за отчуждения поземлен имот от 208 200 лв. на  219 300 лв.

С оглед изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като община Стара Загора бъде осъдена да заплати сумата от 355 /триста петдесет и пет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса,  145 /сто четиридесет и пет/ лева внесено възнаграждение за вещо лице и 200 /двеста/ лева възнаграждение за един адвокат, уговорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 022420/200.  

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение трето от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

           

                                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

ИЗМЕНЯ Заповед № 3092/ 08.12.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗОбС и влязъл в сила подробен устройствен план, утвърден със Заповед № 118/ 26.01.1996г. на Кмета на община Стара Загора, е отчужден поземлен имот № 68850.509.7104 по кадастралната карта на града, одобрена със Заповед № РД – 18 – 1/ 07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-24-160/ 01.10.2008г. на началника на СГКК Стара Загора,  с площ от 1388кв.м., в частта за определеното парично обезщетение на П.З.Б. ***, като УВЕЛИЧАВА обезщетението от 208 200  /двеста и осем хиляди и двеста/ лв. на  219 300 /двеста и деветнадесет хиляди и триста/ лв.

 

ОСЪЖДА  ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА да заплати на  П.З.Б. ***, с ЕГН **********, сумата от 355 /триста петдесет и пет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: