Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 № 93      07.04.2009г.      град Стара Загора

 

 

  В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                                                                       СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   И.К.                                                                           и с участието

                        на прокурора                                                                                                              като разгледа

                        докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 8 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 132 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБългария. /ЗОВСРБ/.

 

            Образувано е по жалба на С.Д.М. ***, против Заповед № 258/ 03.12.2008г. на Командира на Поделение  - Стара Загора, за прекратяване договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на старшина С.Д.М.. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 и т.7 от АПК и в противоречие с материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника се по делото излага допълнителни съображения за допуснати съществени нарушения при провеждането на атестационната процедура, опорочаващи поставената атестационна оценка и направения въз основа на нея подбор.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед.  

             

            Ответникът по жалбата -  Командир на Поделение  – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва подадената жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа че заповедта, като издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗОВСРБ и Правилника за кадрова военна служба /ПКВС/ и при спазване на регламентираната процедура, е правилна и законосъобразна и не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК.

  

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

   Видно от представения Договор за кадрова военна служба № 124/ 0 от 17.07.1996г., допълнително споразумение към него № 4/ 01.08.2005г. и кадрова справка рег. № 590/ 02.10.2008г., жалбоподателят - старшина С.Д.М., е бил назначен на длъжност старши механик водач на СПУ в Поделение  – Стара Загора. Съгласно посочената справка от 20.06.2008г. със Заповед № КВ – 614/ 30.05.2008г. на Министъра на отбраната е взет на разпореждане по щат № А – 916 на работа и доволствие в поделение  – Стара Загора. Със Заповед № КВ – 182 от 04.03.2008г., изм. със Заповед № КВ – 268/ 25.03.2008г. на Министъра на отбраната, са определени условията, реда и организацията за разместване на кадровите военнослужещи от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на Министъра на отбраната през 2008г. Със Заповед на Министъра на отбраната № ОХ – 06/ 25.03.2008г. е разпоредено извършването на организационно-щатни промени във ВВС в т.ч. в Поделение  – Стара Загора. Със същата заповед е предвидено извършването на подбор между кадровите военнослужещи въз основа на степента на квалификация и на атестационната оценка, като е определено и как да се извършва подборът между военнослужещи с равни показатели по тези критерии. В съответствие с изискванията на ПКВС, със Заповед № К – 227/ 01.04.2008г. на Командващия ВВС, е назначена комисия за извършване на подбора между кадровите военнослужещи от поделение  – Стара Загора. Изготвен е списък на сержантите и старшините от поделението, участващи в подбора. За извършения подбор са съставени протоколи видно от които жалбоподателят не е определен за назначаване. С.М. е участвал и в допълнителния подбор в поделение 2230 – София през 2008г. С Решение на Комисията за подбор между кадровите военнослужещи от поделение  – Стара Загора по Протокол № 855/ 17.04.2008г. поради реорганизацията по нов щат Ц – 6196, влизащ в сила от 01.06.2008г. и невъзможността на старшина М. да му бъде предложена подходяща длъжност, съответстваща на притежаваните от него военно звание и квалификация, е предложено връчване на 6 месечно предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл.128б, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ. На 05.06.2008г., след влизане в сила считано от 01.06.2008г. на нов щат № Ц – 6196 на поделение  – Стара Загора, на жалбоподателя е връчено предизвестие с което е уведомен, че след изтичане на законово установения 6 месечен срок, на основание чл.128б, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ сключеният договор за кадрова военна служба се прекратява.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 258/ 03.12.2008г. на Командира на Поделение  – Стара Загора /л. 65 от делото/, е прекратен договора за кадрова военна служба на старшина С.Д.М., като същият е освободен от длъжност и от кадрова военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв.  Заповедта е постановена на основание чл.128б, т.2, чл.125, т.3 и чл.130, ал.3 от ЗОВСРБ, чл.179, т.3 и чл. 187 от ПКВС във връзка с чл.18 от Инструкция № 11/ 26.06.2001г. за кадровата работа в Министерство на отбраната, като от фактическа страна е обоснована с организационно-щатни промени в поделение  – Стара Загора.

 

По делото е представено заверено копие на служебното досие на С.М. в т.ч. атестационен лист за извършена атестация през 2008г. и изготвена обща оценка за професионално съответствие с изискванията на заеманата длъжност. Като доказателства са приети препис – извлечения от Заповед № 255/ 2008г. за назначаване на комисия за разглеждане на служебното положение в поделение  – Стара Загора, Заповед № 349/ 02.06.2008г. на Командващия ВВС и Заповед № 409 от 11.06.2008г. на Командира на поделение 22320 – гр. София, за налагане на дисциплинарни наказания на кадрови военнослужещи, както и писмо рег. № 13 -00 – 1459/ 04.07.2008г. на Главен инспектор на Министерство на отбраната. Представени са и Извадка от щат № Ц - 6106, отменен с нов щат № Ц – 6196, в сила от 01.06.2008г.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването е направено от легитимирано лице – адресат на Заповед № 258/ 03.12.2008г. на Командира на Поделение  - Стара Загора;  против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Независимо от обстоятелството, че в заповедта като дата на нейното издаване е посочена 03.12.2008г., в същата е отбелязано че е подписана от Командира на Поделение  – Стара Загора на 09.12.2008г., към който момент съдът приема, че е направено волеизявлението за прекратяване договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на старшина С.Д.М. и е налице завършен фактически състав по издаването на административния акт. Ето защо входираната в Поделение  – Стара Загора с рег. № 507/ 23.12.2008г. жалба до Административен съд – Стара Загора е подадена в законово установения срок. Още повече че в случая може да намери приложение и нормата на чл. 140, ал.1 от АПК, регламентираща удължен срок за обжалване по съдебен ред на административните актове, доколкото оспорената заповед не съдържа посочване пред кой точно Административен съд може да бъде обжалвана. С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспорването е .процесуално допустимо.  

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Заповедта е издадена от компетентния орган по см. на чл.18 от Инструкция № 11/ 26.06.2001г. за кадровата работа в Министерство на отбраната – Командира на поделение  – Стара Загора, в което кадровият военнослужещ намиращ се в разпореждане на Министъра на отбраната по щат № А – 916 съгласно представената кадрова справка,  се води на отчет /работа/ и доволствие. Същата е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК и чл.188 от ПКВС реквизити. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че оспореният акт не отговаря на императивните нормативни изисквания досежно неговото съдържание. В заповедта, в съответствие с чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл. 188, ал.2, т.2 от ПКВС изрично се съдържа както правното, така и фактическото основание за прекратяването на договора за кадрова военна служба и освобождаването от длъжност и от кадрова военна служба.  С посочването на правно-релевантния за наличието на хипотезата на чл.128б, т.2 от ЗОВСРБ факт – „организационно-щатни промени”, органът е мотивирал заповедта с обстоятелството, което представлява законово регламентираната предпоставка за издаването й. Няма установено в нормативен акт задължение да бъде посочено „в какво се изразяват организационно-щатните промени и от какво са продиктувани”, още повече че тази информация представлява класифицирана такава, а заповедта за освобождаване от кадрова военна служба, съгласно чл.188, ал.1 от ПКВС, е несекретна.  Действително в обжалваната заповед е посочено, че същата може да бъде обжалвана пред Административен съд, без да е конкретизиран местно компетентният съд. Това обстоятелство обаче не представлява съществено нарушение, опорочаващо заповедта и основание за нейната отмяна като незаконосъобразна по см. на чл.146, т.2 от АПК.  Въведеното в закона изискване за посочване на съда, пред който може да бъде оспорен административния акт, е с оглед обезпечаване упражняването на правото на жалба от заинтересованото лице. Нарушаването на това изискване /в случая непълнотата при посочването на местно компетентния административен съд/ има като единствена последица удължаване срока за съдебно оспорване на заповедта съгласно чл. 140, ал.1 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените релевантни юридически факти,  изложени като мотиви в акта и доколко същите запълват състава на посочената като правно основание за неговото издаване норма. Оспореният административен акт за прекратяване договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на старшина С.М., е издаден на основание чл.128б, т.2 от ЗОВСРБ, съгласно която разпоредба може да бъде прекратен договора за кадрова военна служба с 6-месечно предизвестие при организационно-щатни промени. В разпоредбата на чл.200, ал.1 от ПКВС е въведено изискването прекратяването на договора за кадрова военна служба поради организационно-щатни промени да се извършва при наличие на някое от условията, посочени в т.1 – т.3. По аргумент от нормата на чл.200, ал.1, т.3 от ПКВС за да се счита че е налице материално правното основание за прекратяване на договора – „организационно-щатни промени”, е необходимо кумулативно да са изпълнени две изисквания, а именно: 1. Заповед на Министъра на отбраната за извършване на организационно-щатни промени и 2. Утвърден нов щат. В случая от представените и приети доказателства по делото безспорно се установява, че е постановена нарочна заповед на Министъра на отбраната  - № ОХ – 06/ 25.03.2008г., с която е разпоредено извършването на организационно-щатни промени във ВВС в т.ч. в Поделение  – Стара Загора. Утвърден е нов Щат Ц – 6196, в сила от 01.06.2008г., който отменя Щат № Ц – 6106 от 2003г. Следователно към датата на връчване на предизвестието /05.06.2008г./ и към момента на издаване на обжалваната заповед са изпълнени и двете нормативно установени условия, сочещи наличие на организационно-щатни промени по см. на §1, т.3, б. „г” от ПКВС - промяна в щата на поделението чрез изменение на числеността на личния състав, който служи в него, което се явява и релевантният юридически факт и основание за прекратяване на договора за кадрова военна служба на старшина М.. С оглед доказаното съществуване на законово предвидената предпоставка за издаването на заповед на основание чл.128б, т.2 от ЗОВСРБ, съдът намира че оспореният акт е съобразен с материалноправните изисквания на закона.

При постановяването на Заповед № 258/ 03.12.2008г. на Командира на Поделение  - Стара Загора не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗОВСРБ и в чл. 200 – 203 от ПКВС административно-производствени правила, които да бъдат основание см. на чл.146, т.3 от АПК за нейната отмяна като незаконосъобразна.

            Съгласно разпоредбите на чл.128г, ал.1 от ЗОВСРБ и чл.201, ал.1 от ПКВС, при условията на чл. 128б, ал. 1, т. 2 /т.е при организационно - щатни промени/, Министърът на отбраната има право на подбор и може в интерес на службата да прекрати договорите за кадрова военна служба на кадрови военнослужещи, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на военна служба тези, които имат по-висока квалификация и по-висока атестационна оценка. При упражняване на това право със своя Заповед № ОХ – 06/ 25.03.2008г. за организационно – щатните промени в Българската армия, Министърът на отбраната е разпоредил извършване на подбор между кадровите военнослужещи. Със Заповед № К – 227/ 01.04.2008г. на Командващия ВВС, надлежно упълномощен съгласно изискванията на чл.202, ал.1 от ПКВС със Заповед на Министъра на отбраната № КВ - 182/ 04.03.2008г. /т.11/, е назначена комисия с определяне на поименния й състав за извършване на подбора между кадровите военнослужещи от поделение  – Стара Загора. Изготвен е списък на сержантите и старшините от поделението, участващи в подбора. Комисията провеждаща подбора, при спазването на изискванията на чл.202, ал.3, т.1 от ПКВС, е обсъдила всички длъжности по нов щат № Ц – 6196 на които жалбоподателят съответства с оглед на притежаваното от него звание и военноотчетна специалност /ВОС/. Резултатите от извършения подбор по установените в ЗОВСРБ и в ПКВС критерии /професионална квалификация и атестационна оценка/, при съблюдаване на чл. 202, ал.3, т.5 от ПКВС, са обективирани в изготвени и подписани протоколи за всяка от разглежданите длъжности с отразяване на кадровите военнослужещи, участващи в подбора за съответната длъжност и показателите им по критериите, по които се извършва подбора,  като е определен и кадровият военнослужещ от поделението, предложен за назначаване на конкретната длъжност. Жалбоподателят е включен в допълнителен подбор по чл.202, ал.3, т.6 от ПКВС за незаети длъжности в структурата на ВВС – Поделение 22320 - София, като на същия не е предложена длъжност, съответстваща на неговото военно звание и квалификация. С Решение на Комисията за подбор между кадровите военнослужещи от поделение– Стара Загора по Протокол № 855/ 17.04.2008г. поради реорганизацията по нов щат Ц – 6196, влизащ в сила от 01.06.2008г. и невъзможността на старшина М. да му бъде предложена подходяща длъжност, съответстваща на притежаваните от него военно звание и квалификация, е предложено връчване на 6 месечно предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл.128б, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ. Взетото решение е обявено на С.М. на проведената с него беседа, протоколирана съгласно изискванията на чл.202, ал.3, т.3 от ПКВС. На 05.06.2008г., след влизане в сила от считано от 01.06.2008г. на нов щат № Ц – 6196 на поделение  – Стара Загора, на жалбоподателя е връчено и писмено предизвестие.

            Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че при извършения подбор за заемане на конкретните длъжности по новия щат, не е взета под внимание притежаваната от него квалификация, изисквана за ВОС 14 „Механик – водач на Т 55”, придобита в Школа в гр. Асеновград.  Видно от отразеното в представените и приети протоколи от работата на Комисията за подбор в Поделение  – Стара Загора, на С.М. е признато наличието на квалификация за ВОС 14 /с оглед на която е и допуснат да участва в подбора за заемане на длъжности за които се изисква ВОС 14/. Представеното свидетелство, издадено от Командир на поделение № 26380 – гр. Асеновград удостоверява, че С.М. има право да управлява машина – Т – 55. Доколкото този документ не удостоверява придобита във военно училище ВОС, квалификацията на жалбоподателя за ВОС 14 е отразена в графа „Други ВОС”, а не в тази „ВОС от ВУ”. Представеното свидетелство сочи на придобита правоспособност за управление на верижни машини /”има право да управлява Т – 55/, а не допълнителна професионална квалификация - преминат курс за длъжностна квалификация или целева такава. Абсолютно необосновано е и възражението на оспорващия, че след извършения подбор са определени за назначаване кадрови военнослужещи, без необходимата специалност на длъжности, за които тя се изисква. От посочените по-горе протоколи е видно че всички лица, на които след извършения подбор е предложено да заемат длъжност за която се изисква ВОС 14, притежават такава квалификация. А и по това възражение на С.М. е била извършена нарочна проверка, при която съгласно писмо рег. № 13 – 00 – 1459/ 04.07.2008г. на Главен инспектор на МО – вицеадмирал П. Петров, не е било установено че кадрови военнослужещи предложени за назначаване, не притежават необходимата правоспособност за управление на верижни машини.   

            Основният довод на жалбоподателя, с който обосновава опорочаване на проведената процедура за подбор в Поделение  – Стара Загора при извършените организационно-щатни промени, е неправомерно направена корекция на атестационната оценка. Твърди, че извършилият атестацията взводен командир Ст Стоянов по нареждане на висшестоящи длъжностни лица е намалил първоначално поставената му оценка от 4.85 на 4.50, което е довело до по-ниски показатели в сравнение с останалите военнослужещи при проведения подбор. Редът, условията и критериите за атестирането на кадровите военнослужещи при определяне на общата оценка за професионалното съответствие, са регламентирани в гл. ІV, раздел ІІІ от ПКВС и в Наредба №9/ 2001г. за атестирането на кадровите военнослужещи и за организация на дейността на комисиите за разглеждане на служебното им положение /НАКВ/. В чл.87, ал.4 от ПКВС съотв. в чл.15 от НАКВ е предвидено че атестацията може да се обжалва в писмен вид от кадровия военнослужещ до горестоящия командир (началник) в 7-дневен срок от запознаването. В НАКВ е установен и нарочен ред и изисквания за разглеждане на жалбите, като е регламентирано че решението на горестоящият орган е окончателно. Нито в ЗОВСРБ, нито в ПКВС или в НАКВ е предвидена възможност за пряк или косвен съдебен контрол по отношение на извършената атестация и поставената атестационна оценка. В случая видно от съдържащия се в служебното досие на старшина М. атестационен лист /л.127 - 128 от делото/, обективиращ резултатите от извършената атестация и поставените оценки по десетте атестационни критерия, жалбоподателят при уведомяване за правото му на жалба писмено е удостоверил че е запознат с атестацията и няма възражения по нея. Въз основа на тази атестационна оценка е определена обща оценка за съответствие с изискванията на заеманата длъжност – „4.62”, запознаването с която също изрично е удостоверено с подписа на старшина М.. Жалбоподателят нито твърди, нито е представил по делото доказателства да е подавал жалба по реда, в срока и при условията на чл.87, ал.4 от ПКВС във вр. с чл.15 от НАКВ. С оглед на което към настоящия момент не би могъл да се позовава на нарушения при изготвянето й, които не е релевирал своевременно /в какъвто смисъл е и представения по делото писмен отговор на Главен инспектор на МО във връзка с подадена от М. жалба рег. № 13 – 00 – 1459/ 16.05.2008г. до МО/. Твърденията за направена корекция на поставена атестационна оценка са такива за извършени противоправни деяния, установяването на които следва да бъде извършено по друг процесуален ред и в друго производство. Ето защо на този етап жалбоподателят не би могъл да въвежда такива твърдения и от тях да черпи доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед. И не на последно място – събирането на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на Стоян Стоянов – длъжностното лице извършило атестацията и изготвило атестационния лист, за установяване на обстоятелството, че поставената и отразената атестационна оценка не съответства на  действителната формираната от него такава при провеждането на атестацията, е насочено към опровергаване съдържанието на официален документ /какъвто документ е атестационният лист/ със свидетелски показания, което по аргумент от разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, е недопустимо.        Не водят до друг правен извод и представените по делото два броя заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на кадрови военнослужещи. Видно от Заповед № 349/ 02.06.2008г. на Командващия на ВВС, въз основа на извършена проверка от Инспектората на МО, за установени нарушения при атестирането на старшина – лейтенант Хр. Бърдаров и старшина Ст. Стоянов и направения подбор за длъжността „Заместник – командир на батарея”, са наложени дисциплинарни наказания на посочените в заповедта длъжностни лица. Доколкото санкциите са за допуснати /извършени/ конкретни нарушения при атестирането и подбора на точно определени лица, които не засягат жалбоподателя съотв. длъжностите, за заемането на които е участвал, не може да се направи заключения че извършеният подбор е опорочен по отношение на С.М., още по-малко като цяло за проведената процедура в Поделение  – Стара Загора. В заповедта не се съдържат данни, че за М. е изготвен атестационен лист със занижени оценки при наличие на влязъл в сила предходен такъв. Още повече че жалбоподателят твърди, че направената от Инспектората на МО проверка, приключила с издаването на заповедта за налагане на дисциплинарни наказания, е извършена по подаден от него сигнал /жалба/ – т.е ако бяха установени спрямо него извършени от длъжностни лица нарушения във връзка с атестирането и подбора, констатациите за същите като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност щяха да бъдат обективирани в Заповед № 349/ 02.06.2008г. на Командващия на ВВС, тъй като те биха релевирали наличието  на дисциплинарни нарушения, идентични с тези на корекцията на атестационната оценка на старшина – лейтенант Бърдаров и старшина Стоянов. Действително видно от Заповед № 409 от 11.06.2008г. на Командира на Поделение 22320 три от длъжностните лица, на които са наложени дисциплинарни наказания, са включени в състава на Комисията за подбор и същите са санкционирани за това, че при прилагането на критериите за подбор преимуществено са се съобразявали с поставените атестационни оценки. Съгласно ЗОВСРБ, ПКВС и Заповед № ОХ – 06 от 25.03.2008г. на Министъра на отбраната подборът се извършва въз основа на два критерия – професионална квалификация и атестационна оценка. Наличието на установени по надлежния ред нарушения в посочения по-горе смисъл, квалифицирани като дисциплинарни такива, извършени от длъжностни лица – членове на комисията за подбор, не е достатъчно за обосноваване на извод че проведеният подбор за длъжностите за които жалбоподателят е участвал, е опорочен. Необходимо е да бъде доказано че някои от лицата, определени за заемане на включените в подбора длъжности, са имали по-ниска квалификация от жалбоподателя – само в този случай може да бъде поставен въпроса на кой от двата критерия следва да бъде дадена по-голяма тежест и съответно приоритет – на професионалната квалификация или на атестационната оценка. Въз основа на удостовереното в представените протоколи от работата на Комисията за подбор в поделение  – Стара Загора съдът приема, че определените за назначаване лица участващи в подбора, са имали квалификация равна или по-висока от тази на жалбоподателя. Посочените протоколи са официални свидетелстващи документи, чиято истинност не е оспорена от жалбоподателя в производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и като такива те имат обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в тях факти и обстоятелства в т. ч. притежаваната квалификация от участващите в подбора кадрови военнослужещи. Всички определени за назначаване военнослужещи са имали по-висока атестационна оценка от тази на жалбоподателя / с изключение на старшина Г. Узунов с поставена атестационна оценка – обща оценка за професионално съответствие за заеманата длъжност 2008г. - 4.56, който обаче има професионална квалификация ВОС 14 от ВУ и курс за длъжностна квалификация І – 2004г./. Ето защо може да бъде направен извод, че установените дисциплинарни нарушения на някои от членове на комисията за подбор, изразяващи се в неточно и непоследователно спазване на регламентираните критерии при преимуществено съобразяване с атестационните оценки, не касаят подбора в който е участвал Ст. М..  

            Последният довод изложен от жалбоподателя в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище от неговия пълномощник, касае липсата на приложена и разглеждана “прогноза за длъжностно развитие на кадровия военнослужещ”. Ответникът по жалбата не оспорва обстоятелството, че при определяне на общата оценка за професионално съответствие с изискванията на заеманата длъжност не е бил наличен посоченият документ. Действително в чл.95, ал.3, т.2 от ПКВС, както и в НАКВ е предвидено, че това е един от документите, въз основа на който комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи взема решение за определяне на обща оценка за професионално съответствие с изискванията за заеманата длъжност. Липсата на такъв обаче не може да опорочи проведената атестационна процедура в степен на незаконосъобразност на определената обща оценка за професионално съответствие. В Наредба №9/ 2001г. за атестирането на кадровите военнослужещи и за организация на дейността на комисиите за разглеждане на служебното им положение, подлежащите на оценка критерии са изрично определени при регламентиране на скалата на оценките и относителната тежест на тези критерии в общата атестационна оценка /тегловните коефициенти/. По аргумент от разпоредбата на чл. 42 от НАКВ, “прогнозата за длъжностно развитие на кадровия военнослужещ” не е сред критериите, подлежащи на оценяване за определяне на общата оценка за професионално съответствие. Тази прогноза по-скоро има значение за заключението на комисията за разглеждане на служебното положение, което заключение в случая при определена най-високата /първа/ група за професионално съответствие е, че старшина М. може да кандидатства и при класиране да бъде назначен на длъжност в обхвата на притежаваното военно звание.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

            

                      Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на С.Д.М. ***, против Заповед № 258/ 03.12.2008г. на Командира на Поделение  - Стара Загора, за прекратяване договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на старшина С.Д.М., като неоснователна.  

                       

               Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: