Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                            № 43     04.03.2009г.      град Стара Загора

 

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                                и с участието

            на прокурора   М.И.                                                                    като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 19 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.

 

Образувано е по жалба на М.К.Г. ***, против Заповед N 08009166/ 02.12.2008г. на Директора на Областна дирекция на МВР – гр. Стара Загора, с която на основание чл.76, т.2 от ЗБДС, е наложена принудителна административна мярка „временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване паспорт на български гражданин”. В жалбата са релевирани  доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради постановяването му в нарушение на  императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че не са посочени конкретните фактически основания за налагането на принудителната административна мярка, както и мотивите за упражненото в условията на оперативна самостоятелност правомощие  по чл.76, т.2 от ЗБДС. В съдебно заседание оспорващият чрез пълномощника си по делото обосновава, че прилагането на ограничението не съответства на целта на закона. Твърди, че е налице превратно упражняване на власт от страна на административния орган при неспазване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.3 от АПК, с което се накърнява конституционно установеното право за българските граждани за свободно предвижване. Направено е искане за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен.     

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ОД на МВР – гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен – издаден е от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на регламентираните административно – производствени правила и при наличие на нормативно установените материалноправни предпоставки по чл. 76, т.2 от ЗБДС.    

 

            Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че постановената от Директора на ОД на МВР – Стара Загора заповед за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и обоснована. Счита, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със заявление вх. № 20143/ 20.11.2008г. до ОД на МВР - гр. Стара Загора жалбоподателят М.К.Г. е направил искане за издаване на документ за самоличност - паспорт. При извършената служебна проверка и въз основа на справка за съдимост рег. № 4802/ 27.11.2008г., издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Стара Загора е установено, че М. Г. е осъждан за умишлено престъпление от общ характер,  за което са му наложени наказания - лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание и при условията на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено при определен изпитателен срок от 3 /три/ години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца при приспадане на времето, през което е бил лишен от това право. С предложение рег. № 43245/ 01.12.2008г. Началник група „Български документи за самоличност” при ОД на МВР – гр. Стара Загора, е направил предложение за налагане на принудителна административна мярка по чл.76, т.2 от ЗБДС на жалбоподателя Г.. С оспорената Заповед N 08009166/ 02.12.2008г. Директорът на Областна дирекция на МВР – гр. Стара Загора е  разпоредил „не разрешавам напускането на страната и отказвам издаването на паспорт на българския гражданин М.К.Г. със срок от 02.12.2008г. до отпадане на основанието”. Заповедта е постановена на основание чл.76, т.2 от ЗБДС, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитирано. 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗБДС принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от Министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство  Заповед рег. № I з-1003/ 19.08.2008г.  от която е видно, че Министърът на вътрешните работи е делегирал правомощията си за прилагане на принудителни административни мерки от категорията на наложената с обжалваната заповед на директорите на областните дирекции на МВР. Следователно обжалваният акт е издаден от компетентния административен орган съобразно делегираните му правомощия за прилагане на принудителни административни мерки по чл.76, т.2 от ЗБДС. 

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно АПК реквизити. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че административният акт не отговаря на изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. В заповедта изрично са посочени както правното, така и фактическото основание за нейното издаване. Упражняването на правомощието по чл.76, т.2 от ЗБДС е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на административния орган възможност да прецени дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не мярката. Преценката му е по целесъобразност с оглед диспозитивния характер на посочената по-горе правна норма. Съдът намира, че посочването на правно-релевантните за наличието на хипотезата на чл.76, т.2 от ЗБДС факти, а именно - 1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер и 2. лицето да не е реабилитирано, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата дискреционна власт. Други фактически основания, освен съдържащите се в хипотезата на разпоредбата на чл.76, т.2 от ЗБДС административният орган няма задължение да излага. След като Директорът на ОД на МВР – гр. Стара Загора е мотивирал заповедта с обстоятелствата, които представляват нормативно регламентираните предпоставки за издаването й, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното задължение по чл.78, ал.1 от ЗБДС и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.   

Отсъствието на мотиви, които да отразяват съображенията на административния орган, обусловили избора му за налагане на мярката, не представлява отменително основание. Доколкото преценката на Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора не подлежи на съдебен контрол, дори и да бяха изложени мотиви в посочения смисъл, те са извън предмета на съдебната проверка. Последният е определен с нормата на чл.169 от АПК, съгласно която  разпоредба съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 и проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт. Следователно в случая на съдебен контрол не подлежи преценката на административния орган дали да наложи или не принудителната административна мярка при наличието на законовите предпоставки за това, а единствено и само наличието на условията, визирани в нормата на чл.76, т.2 от ЗБДС.

Неоснователен е довода на жалбоподателя за нарушаване на нормативно установения принцип за съразмерност по чл.6, ал.3 от АПК. Действително законът предвижда в случаите, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани и организации да се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постигат целите на закона. В случая обаче ЗБДС не предвижда алтернативна превантивна мярка на приложената такава с обжалваната заповед т.е при налагането на ограничението и издаването на акта, с който се засягат правата на жалбоподателя, административният орган няма възможност за избор измежду няколко ПАМ с оглед прилагането на по-благоприятната за лицето. Преценката е единствено дали да наложи мярката или не, което е различно от хипотезата на чл.6, ал.3 от АПК – последната е приложима тогава, когато при издаването на административен акт, засягащ правната сфера на адресата, е предвидена възможност за органа в условията на оперативна самостоятелност да приложи едно измежду няколко законово установени ограничения – т.е само когато са предвидени в условията на алтернативност няколко ограничителни мерки може да се разглежда въпроса за прилагането на “по-благоприятната”. В случая такава алтернативност на ПАМ по чл.76, т.2 от ЗБДС не е регламентирана.

С оглед посоченото правно основание за издаване на заповедта съдът намира, че са налице законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. От удостовереното в представената и приета като доказателство по делото справка за съдимост, издадено от  Бюро за съдимост при Районен съд – Стара Загора е видно, че с одобрено от съда споразумение /в сила от 05.09.2008г./ по НОХД № 1443/2008 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл. 343Б, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание и при условията на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено при определен изпитателен срок от 3 /три/ години. По аргумент от разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Посочената справка за съдимост като официален удостоверителен документ, неоспорен от страните, има обвързваща материална доказателствена сила досежно удостоверения с него факт на осъждането на жалбоподателя за извършено умишлено престъпление от общ характер. Няма данни по делото за посоченото осъждане жалбоподателят да е бил реабилитиран от съда по реда на чл.87 от НК. До издаването на обжалваната заповед не са могли да се осъществят и предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 1 или 88 "а" от НК за реабилитация по право т.е към датата на постановяване на атакуваната заповед на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, адресатът на административния акт е бил осъден за умишлено престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран. Следователно юридическите факти, с които правната норма свързва налагането на принудителната административна мярка, кумулативно са били налице към момента на издаване на оспорения акт. Административният орган в рамките на предоставеното му дискреционно правомощие обосновано е приел, че е осъществен нормативно установения състав за налагане на ограничението, с оглед което заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че заповедта е постановена при превратно упражняване на власт, с което се обосновава и нейната незаконосъобразност. В случая липсват доказателства че се преследва цел различна от законово установената такава /по чл.22 от ЗАНН и чл. 33, ал.3 от ЗБДС/, поради което не е налице основание за отмяна по чл.146, т.5 от АПК.

Не е налице и нарушение на конституционно установеното право по чл.35, ал.1 от Конституцията на РБългария. Действително посочената разпоредба регламентира правото на гражданите свободно да напускат пределите на страната. Но в същата норма е предвидена и възможността за ограничаване упражняването на това право със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. В настоящият случай ограничението е наложено със ЗБДС – с установяването на ПАМ и регламентирането на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане законодателят е определил случаите, за които е допустимо и необходимо ограничаване правото на едно лице свободно да напуска пределите на страната. 

 

Отчитайки превантивния характер и съдържанието на принудителната административна мярка, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът намира, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.

           

С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.К.Г. ***, против Заповед N 08009166/ 02.12.2008г. на Директора на Областна дирекция на МВР – гр. Стара Загора, за налагане на  основание чл.76, т.2 от ЗБДС на принудителна административна мярка „временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване паспорт на български гражданин”, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: