Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 216      15.07.2009г.      град Стара Загора

 

  

 В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                       и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 25 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

            Образувано е по жалба на Л.Х.Д. ***, Г.Д. ***, Г.Г.Д. *** и М.Г.Д. ***,  против Заповед N 1237/ 19.12.2008г. на Кмета на община Казанлък, с която е одобрен План за застрояване на поземлен имот № 113190, местност „Каракос” в землището на с. Овощник; Подробен устройствен план за линейни връзки – ЕЛ и ВиК, транспортен достъп, при определено предназначение на поземления имот „за автокъща и магазин за авточасти” и предвидено свободно ниско застрояване. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на заповедта, като по същество изложените съображения са за постановяването й в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и при допуснати съществени нарушения на регламентираните административно-производствени правила. Жалбоподателите поддържат, че с одобряването на плана за застрояване, се узаконява изпълненото и фактически съществуващото незаконно строителство в поземления имот. Обосновават, че извършените строителни дейности и осъществяването на инвестиционните намерения от А.К. създават опасност от замърсяване на околната среда и в частност – на притежаваните от тях недвижими имоти, граничещи с имота – предмет на плана. Съдържат се и доводи за наличието на спор за имотни граници в т.ч. за незаконосъобразно завземане на терени, както и  за други действия, ограничаващи упражняването правото на собственост на жалбоподателите. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.    

           

            Ответникът по жалбата – Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище поддържа, че оспорената заповед на Кмета на община Казанлък е правилна и законосъобразна -  издадена е от компетентен орган, при спазване на нормативно установените правила по раздел ІІІ от ЗУТ относно реда за създаване, обявяване и одобряване на устройствените планове и въз основа на Решение на Комисията по чл.17, ал.1 т.1 от ЗОЗЗ при ОД “Земеделие” гр. Стара Загора, за утвърждаване на площадка и трасе за проектиране за обект “Автокъща и магазин за авточасти”.  

       

            Ответникът по жалбата – А.С.К., чрез пълномощниците си по делото в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че по отношение на обжалвания административен акт не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК – заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма; одобряването на плана за застрояване и подробния устройствен план за линейни връзки - ЕЛ и ВиК, транспортен достъп, е направено в съответствие с нормативно установените материалноправни изисквания и при спазване на регламентираната в ЗУТ процедура.    

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

           

            Административното производство по издаване на оспорената заповед е  започнало по заявление вх. № 194 – А – 357 – 1/ 05.06.2007г., подадено от ответника по жалбата А.К. – собственик на поземлен имот /ПИ/ № 113190, находящ се в местност “Каракос”, с. Овощник, съгласно представените и приети като доказателства по делото нотариални актове за покупко-продажба и извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към КВС за землището на с. Овощник, общ. Казанлък.  Със заявлението е  направено искане за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план /ПУП/ по реда на чл.124, ал.3 от ЗУТ – План за застрояване /ПЗ/ в обхват поземлен имот /ПИ/ № 113190, местност „Каракос” в землището на с. Овощник, общ. Казанлък. С Разрешение изх. № 148/ 02.10.2007г., издадено от Кмета на община Казанлък, на основание чл.124, ал.3 от ЗУТ, е разрешено изработването на ПУП – ПЗ, план – схема за комуникационно – транспортна мрежа, за водоснабдяване, канализация и електрификация в обхват ПИ № 113190, местност „Каракос” в землището на с. Овощник, с предназначение на имота за търговски комплекс. По задание на собственика на имота и въз основа на скица с виза за проектиране, е изготвен проект на План за застрояване, включващ графично изображение с отразяване на ограничителните линии за застрояване в имота и с посочване на отстоянията и устройствените показатели, ведно с ВиК план - схема, план - схема за електрификация и транспортна план – схема /комуникационен-транспортен план/, с приложени към тях обяснителни записки. Проектът предвижда свободно ниско /малкоетажно/ застрояване за обществено и делово обслужване – изграждане на автокъща и магазин за авточасти. Със заявление  вх. № 194 – А – 357 – 1/ 14.02.2008г. проектът е внесен в община Казанлък, за разглеждане в Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/. Представени са съгласувателни становища: от Директора на РИОКОЗ – гр. Стара Загора; от Директора на РИОСВ – Стара Загора относно липсата на основание и необходимост от издаването на решение за преценка необходимостта от ОВОС съотв. решение по оценка на въздействието върху околната среда и комплексно разрешително; от  Изпълнителния директор на Национална Агенция “Пътна инфраструктура”; от Областно пътно управление – гр. Стара Загора; от Началник сектор “ПП” при ОД “Полиция” – гр. Стара Загора, както и становища от експлоатационните дружества – В и К ЕООД  и ЕВН България Електроразпределение АД. Изработването на проекта е обявено на заинтересованите лица с Обявление № 102 от 10.09.2008г. на Дирекция “Устройство на територията” при община Казанлък.  С вх. № 194 – Л – 106 – 2/ 15.10.2008г. е постъпило възражение от Л.Д., Г.Д., Г.Д. и М.Д. /жалбоподатели в настоящото производство/, с което е изразено несъгласие със застрояването на поземления имот и функционирането на предвидената за изграждане автокъща. Възражението е разгледано на проведено на 16.10.2008г. заседание на ЕСУТ при община Казанлък, като с Решение № 31 по Протокол № 20/ 16.10.2008г. възражението е оставено без уважение по посочените в решението съображения. С Решение № 25 по Протокол № 24/ 11.12.2008г. ЕСУТ е приел проектът за ПУП – План за застрояване за поземлен имот 113190, местност “Каракос” с предназначение за автокъща ведно със схеми – ЕЛ, ВиК и транспортна със забележка да се обозначат местата за паркиране. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1237/ 19.12.2008г. на Кмета на община Казанлък, на основание чл. 129, ал.2 във вр. с чл.59, ал.1, чл.60, ал.2 и чл.108, ал.2 от ЗУТ и Решение № 25 по Протокол № 24 от 11.12.2008г. на ОЕСУТ, е одобрен План за застрояване на поземлен имот № 113190, местност „Каракос” в землището на с. Овощник; Подробен устройствен план за линейни връзки – ЕЛ и ВиК, транспортен достъп, при определено предназначение на поземления имот „за автокъща и магазин за авточасти” и предвидено свободно ниско застрояване.

За изясняване на обстоятелства от значение по делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Представеното заключение съдът  кредитира като компетентно, мотивирано и обективно. Видно от заключението въз основа на извършен оглед на място вещото лице е установило, че в поземлен имот № 113190 в местност „Каракос”, землището на с. Овощник, има павилион за охрана за който е издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект по см. на чл.58 от ЗУТ. Изградена е лека ограда по см. на чл. 48, ал.8 във вр. с ал.2 от ЗУТ, изпълнена с метални колове и оградна мрежа, като бетоновата основа на част от източната ограда изпълнява ролята и на подпорна стена и предотвратява срутване на пътя поради разликата в нивата. За подпорната стена е издадена конструктивно становище, изготвено от правоспособен инженер – конструктор. В имота е изградена и полумасивна постройка със ЗП 30 кв.м., ползвана като склад, както и паянтов санитарен възел върху септична яма – и двете постройки съществували към момента на придобиването на имота от А.К. през 2007г.

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

           

            Оспорването, като направено от заинтересовани лица по см. на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.4 от ЗУТ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

             

            Заповед N 1237/ 19.12.2008г. е издадена от материално и териториално компетентния орган по см. на чл. 129, ал.2 от ЗУТ – Кмета на община Казанлък, съобразно законово регламентираните му правомощия по устройственото планиране на територията на общината; в изискуемата от закона форма и със съдържание, съответстващо на императивните изисквания на чл.59, ал.2 от АПК в т.ч. на тези по т.4, за посочване на правните и фактически основания за нейното постановяване.  

 

Като материално правно основание за издаването на обжалвания административен акт е посочена нормата на чл.59, ал.1, от ЗУТ. Съгласно визираната разпоредба, извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване предвижданията на действащ ОУП, ако такъв е разработен и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот, след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по силата на специален закон. Аналогично е и разрешението дадено в чл.46, ал.1 във вр. с чл.45, ал.3, т.8 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, във връзка със строителството на търговски обекти в землищата извън границите на населените места. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ за всеки обект, който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделски земи, се определя необходимата площадка или трасе с проект за подробен устройствен план и положително решение за оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда. В чл.22 от ЗОЗЗ е регламентирано че площадките и трасетата на тези обекти се утвърждават с решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ по искане на собственика на земята, при установена забрана за утвърждаване на площадка или трасе когато предлаганата площадка не е съобразена с хигиенни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в други закони.  От представените по делото доказателства е видно, че в Областна Дирекция “Земеделие” гр. Стара Загора е открита процедура за промяна предназначението на земеделска земя, ІХ категория, неполивна, собственост на А.К., съставляваща имот № 113190, находящ с в землището на с. Овощник, общ. Казанлък. С Решение № 4 от 13.05.2008г., Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД “Земеделие” – гр. Стара Загора, на основание чл.22, ал.1 от ЗОЗЗ и чл. чл.32, ал.1 от ППЗОЗЗ, е утвърдила площадка за проектиране на обект “Автокъща и магазин за авточасти”, с която се засягат 1591 кв.м. от земеделския имот. Въз основа на влязлото в сила решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, А.К. *** проекта за ПЗ за определената площадка, одобряването на който план е предпоставка за издаване на решение по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделската земя. 

            Планът за застрояване е одобрен при съблюдаване на нормативно установените показатели за интензивност и плътност на застрояването и  интензивност на озеленяването, регламентирани в Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Спазени са изискванията на чл.47, ал.1 от посочената наредба във вр. с чл.35, ал.2 от ЗУТ за разстояние не по - малко от 3м. от границата на съседния поземлен имот. До постройката. Предвиденият за изграждане обект представлява търговски крайпътен обект по см. на чл.8 от Наредбата за специалното ползване на пътищата и съгласно чл.6, ал.1 от Закона за пътищата, ограничителната линия на застрояване следва да е разположена на определено отстояние от пътното платно на републиканските и общинските пътища. Доколкото имотът, в който ще се изгражда обекта, граничи с път от републиканската пътна мрежа /път І клас/, изискуемото от закона отстояние между предвиденото застрояване и края на пътното платно е 25м. и това изискване в случая е спазено, видно от представената по делото графична част на одобрения проект за ПЗ.

Съгласно  разпоредбата на чл.59, ал.2 от Наредба № 8 на МРРБ от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, планът за застрояване се изработва съгласно общите изисквания към ПУП по чл.46-50, като включва само частите, отнасящи се до ПЗ. В случая одобреният с оспорената в настоящото производство заповед план за застрояване е със съдържание, съответстващо на нормативно установени изисквания по чл.48, ал.2, т.1 във вр. с чл. 49, т.1 във вр. с чл.59, ал.2 от Наредба № 8/ 2001г. и е придружен с необходимите съпътстващи планове по чл.108, ал.2 от ЗУТ - планове - схеми за комуникационно – транспортната мрежа, за водоснабдяване и канализация и за електрификация, определящи съгласно изискванията на чл.108, ал.2, изр. последно от ЗУТ вида и основните параметри на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура. На основание чл.121, ал.2 от ЗУТ с оглед изискването на чл.60, ал.2 от ЗУТ  застрояването в неурегулираните територии да се разрешава само ако за обектите са осигурени транспортен достъп, водоснабдяване и електрозахранване, проектът за ПЗ ведно с план-схемите, представляващи неразделна част от плана, е съгласуван с експлоатационните дружества, с териториални администрации и контролни органи, които в рамките на своята материална компетентност са дали писмени съгласувателни становища.  

Следователно одобряването на плана за застрояване и подробния устройствен план за линейни връзки - ЕЛ и ВиК, транспортен достъп, е направено в съответствие с регламентираните в ЗУТ и в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане материалноправни изисквания.

 

            В хода на процедурата по одобряването на плана за застрояване не са допуснати нарушения на регламентираните административно-производствени правила. Производството е започнало по искане на заинтересовано лице по см. на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ в качеството му на собственик на поземления имот – предмет на одобрения с оспорената заповед план за застрояване и ПУП за линейни връзки – ЕЛ и ВиК, транспортен достъп. Възлагането и изработването на проекта за плана е разрешено от Кмета на община Казанлък по реда и на основание чл. 124, ал.3 от ЗУТ. Изработеният от правоспособни лица проект за ПЗ с приложени към него план-схеми – неразделна част от плана, е съгласуван от възложителя със съответните администрации и експлоатационни дружества.  Проектът е обявен на заинтересованите лица, като подаденото от тях възражение е разгледано на заседание на ЕСУТ при община Казанлък и отхвърлено с Решение № 31  по Протокол № 20/ 16.10.2008г., като с Решение № 25 по Протокол № 24/ 11.12.2008г. ОЕСУТ /в състав, определен по надлежния ред с нарочни заповеди на Кмета на община Казанлък/, е приел плана за застрояване на ПИ 113190, местност „Каракос” и планове - схемите за електрификация, В и К и транспортна.

 

         Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателите за наличието на „незаконно строителство”, което с одобрения ПЗ се цели да бъде узаконено. От представените и приети доказателства по делото е видно, че действително със Заповед № ДК – 02 – СЗ – 21/ 07.11.2008г. на Началника на РДНСК – Стара Загора, на основание чл.225, ал.1 във вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж „Навес”, изпълнен от А.К. ***„Каракос”, землище на с. Овощник, общ. Казанлък, извършен без строителни книжа, влязъл в сила ПУП и променено предназначение на земята. Съгласно Констативен протокол № 190/ 28.11.2009г., след извършена проверка от длъжностни лица при РДНСК е установено, че заповедта за премахване на незаконния строеж е изпълнена доброволно, като същият е приведен в състояние – негоден за ползване. Видно от заключението на вещото лице след премахването на строежа на мястото е останала само част от навеса – подпорна стена около 3м.; с премахнати улуци и водосточни тръби, затворен с брезент, като са видими местата на премахнатата носеща конструкция на навеса. С оглед направените след извършен оглед на място констатации от вещото лице – архитект, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото заключение по изпълнената съдебно-техническа експертиза съдът намира, че жалбоподателите не обориха с допустими от закона доказателствени средства при провеждане на пълно главно доказване материалната доказателствена сила на констативния протокол като официален свидетелстващ документи, досежно верността на удостовереното в него доброволно изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж - “навес” и не доказаха твърдяната неистинност на документа в откритото производство по чл.193 и сл. от ГПК.  Следва да се отбележи че разпореденото от Началника на РДНСК – гр. Стара Загора със Заповед № ДК – 02 – СЗ – 21/ 07.11.2008г. премахване, касае единствено и само незаконен строеж “навес”, но не и други строителни дейности, за които се твърди че са извършени в имота. Доводите за друго незаконно строителство в ПИ 113190 - „обемни изкопни работи; изравняване и застилане на терена с инертни строителни материали; издигане на подпорна железобетонна стена с височина около два метра от източната страна на границата на имота; засипване на естествено дере с изкопаната земна маса; изменение на ландшафта; ограждане на имота с телена ограда върху бетонова основа и изградени постройки за обслужване на извършваната търговска дейност”, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани. При липса на данни за образувано административно производство по установяване на незаконно строителство за сочените от жалбоподателите изпълнени строежи по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, на съставени констативни актове от съответните компетентни органи и длъжностни лица в този смисъл, извън правомощията на съда по настоящото дело е да извършва проверка и да установява дали са извършени твърдяните строителни дейности и на какво основание съотв. налице ли е „незаконно строителство”. Такива правомощия съдът има при осъществяване контрол за законосъобразността на крайните актове на контролните органи, с които приключват производствата по чл.224 и чл.225 от ЗУТ. Извод за нарушаване на забраната за одобряване на ПУП с цел узаконяване на незаконно строителство може да бъде направен при наличие на влязъл в сила акт на специализиран контролен орган с обективирана в него преценка за незаконно строителство, но не и инцидентно да бъде установявано наличието на незаконен строеж в това съдебно производство, с оглед изричната нормативно регламентирана компетентност на органите на ДНСК. 

            Необоснован и недоказан е доводът на жалбоподателите, че имотът попада в нарушена територия по см. на чл.8, ал.5 от ЗУТ, по отношение която са приложими специалните норми и изисквания на ЗУТ и Наредба № 7/ 2003г. при одобряването на ПУП - ПЗ. Представените от жалбоподателите и приложени към материалите по делото извадки от интернет сайтове, в които е посочено че твърдяното като съществуващо химическо сметище /депо за изхвърляне на химически отпадъци/ се намира на 500м. от източния край на гр. Казанлък, в близост до землищата на с. Черганово и с. Овощник, не съдържат никакви данни, още по-малко доказателства, че това депо се намира в непосредствена близост до ПИ – предмет на одобрения ПЗ. Имот № 000331, в който съгласно писмо изх. № 94 – А – 357 – 1/ 12.03.2009г. на община Казанлък до 1990г. са депонирани промишлени отпадъци,  не граничи с поземления имот – предмет на плана. Още повече че видно от същото писмо през 2007г. в изпълнение на Предписание на РИОСВ – Стара Загора е извършена техническа и биологическа рекултивация на „Старо сметище за промишлени отпадъци в изоставена каменна кариера”. Отделно от това по аргумент от разпоредбата на чл. 22, ал.2 от ЗОЗЗ, преценката за спазването изискванията по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, както и съобразяването на предлаганата площадка за изграждане на обекта с хигиенни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в специални закони, е следвало да се извърши от Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД “Земеделие” гр. Стара Загора преди приемането на решение по чл.22, ал.1 от ЗОЗЗ - Решение № 4 от 13.05.2008г..  

Твърденията на жалбоподателите за нарушено право на собственост, за завземане на съществуващо „дере” по западната граница между техните имоти и имотът на ответника по жалбата, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани в настоящото съдебно производство. Доводите сочат на гражданско – правен спор, който е извън подведомствеността на административните съдилища.

Ирелевантни за съдебната преценка и контрол спрямо оспорената Заповед № 1237/ 19.12.2008г. на Кмета на община Казанлък и одобрения с нея План за застрояване и ПУП за линейни връзки – ЕЛ и В и К, транспортен достъп, са наличието или не на извършени действия от ответника по жалбата изразяващи се в унищожаване чрез засипване на „дере” и неговото завземане. Освен че от представените и приети като доказателства по делото скици е видно, че никъде не е отразено че ПИ 113190 граничи с дере, а и съгласно писмо изх. № 194 – Л – 106 – 1/ 09.07.2007г. на община Казанлък по одобрените кадастрални планове от 1996г. и 1999г. няма затворен имот с начин на трайно ползване – дере, твърдяните фактически действия дори и да са извършени, нямат никакво отношение към законосъобразността на обжалвания административен акт. Защитата на  нарушените права следва да се търси по друг процесуален ред.

          

         Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; планът за застрояване и ПУП за линейни връзки – ЕЛ и В и К, транспортен достъп, са одобрени в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и при спазване на административно-производствените правила.  Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Постановяването на оспорената заповед за одобряване изменение на ПУП – ПЗ в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане води до нейната незаконосъобразност, поради което следва да бъде отменена.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК искането на ответника по жалбата за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като жалбоподателите бъдат осъдени да заплатят на А.К. разноски за един адвокат. По делото ответникът по жалбата се е представлявал от двама адвокати, като доколкото договореното и заплатеното възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 015519 от 23.04.2009г. е за двамата адвокати общо, без да е определен размерът на възнаграждението за всеки един, следва да се приеме че възнаграждението за тях е по равно или за всеки от тях се дължи възнаграждение от по 400 лв., която сума следва да бъде присъдена на А.К..

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто  от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Х.Д. ***, Г.Д. ***, Г.Г.Д. *** и М.Г.Д. ***,  против Заповед N 1237/ 19.12.2008г. на Кмета на община Казанлък, с която е одобрен План за застрояване на поземлен имот № 113190, местност „Каракос” в землището на с. Овощник; Подробен устройствен план за линейни връзки – ЕЛ и ВиК, транспортен достъп, при определено предназначение на поземления имот „за автокъща и магазин за авточасти” и предвидено свободно ниско застрояване, като неоснователна.

 

 

ОСЪЖДА Л.Х.Д. ***, с ЕГН: **********;*** с ЕГН:**********;*** с ЕГН: ********** и М.Г.Д. *** с ЕГН: **********, да заплатят на А.С.К. ***,  с ЕГН: ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направените от ответника по жалбата разноски по делото за възнаграждение за един адвокат.  

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                             

 

СЪДИЯ: