Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-       149                                  11.05.2009г.                    гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                ШЕСТИ СЪСТАВ

На двадесет и трети април                                  две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:    

                              СЪДИЯ: Д.Д.

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №27  по описа на АС Стара Загора за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК. Предявен е иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 7 000лв., с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

         Ищецът А Г З твърди, че на 11.01.2008г. около 13ч. в гр. Казанлък, на излизане от дома си, до магазина за хляб, който е на около 200м., е била ухапана от куче, което обикаляло улиците на квартала. Раната, която е получила на левия крак е изисквала продължително лечение от пет, шест месеца, в хода на което е направена пластична операция. Възстановяването на двете рани – разкъсната и за вземане на кожа за пластика е било съпроводено с ужас от вида им и физически болки, придружени от нощни кошмари и страх от кучета, които се движат сами. Първоначалният престой в болницата е бил от 18 дни, след което  тридесет дни е ходила ежедневно за смяна на превръзка. Раните са заздравели, но е останало чувство на несигурност при стъпване с левия крак и неприятно усещане от изтръпване на мястото на травмата. За преодоляване на стреса се е наложило да пие лекарства.

         Твърди се, че ухапването от кучето, причинило болките и страданията е следствие неизпълнение на задълженията по чл.70 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /отменен/, които съответните органи на Община Казанлък имат във връзка с надзора над безстопанствените кучета.

         Ответникът Община Казанлък, чрез представителя си по делото взема становище, че предявения иск е неоснователен, тъй като Кмета на Община Казанлък е изпълнил задължението си по ЗВМД да залови, кастрира, обезпаразити кучето, след което ако не е агресивно да го пусне на свобода.

         Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на исковата молба.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателствата, намира следното:

         Непосредствен свидетел на инцидента е малолетния М П Т, който заявява, че преди една година, през зимата, ищцата, която му е комшийка е минала, покрай двора, на който той си е играел с неговото куче, когато друго бездомно е минало и я е ухапало. Кучето се движило по улиците на квартала от дълго време и имало жълт знак на ухото.

Свидетелката Т, заявява, че в началото на януари на 2008г. по обед, в близост до канцеларията на служба “Озеленяване” при Община Казанлък, ищцата е била ухапана от куче. Т е възприела писъците й, след което излязла на улицата, помогнала й да седне, видяла раната на левия й крак, след което повикала свидетеля Ф, който я е откарал до болницата. Последния свидетелства, че А З е била уплашена и не му е разказала нищо по пътя.  Свидетелката П е научила за инцидента от ищцата, като по нейна молба е съдействала за приемане в хирургично отделение и е свидетел на емоционалното й състояние по време на престоя в болницата. Нейните показания са единствени за преживените болки и страдания. Птвърди, че  ищцата е била разстроена и се е страхувала от усложнения в процеса на лечението. Мислела е, че ще умре и ще й отрежат крака. Известно време след това не е стъпвала на наранения крак, поради болки.

         Процесуалния представител на ответника, в пледоарията си по същество заявява, че на обезпаразитените и кастрирани кучета се поставя знак и се връщат обратно на улицата, ако по време на престоя им се установи, че не са агресивни.

         Въз основа на тези свидетелски показания, които са безпротиворечиви, кореспондират по между си и са дадени от лица, които не са заинтересовани в полза или във вреда на някоя от страните – свидетелката Т е служител в общинска административна структура, а свидетелката П не живее заедно със свекърва си и съпруга си, а детето М е само съсед, съдът приема, че на посочената дата А З е ухапана от безстопанствено куче.

         За вида на увреждането, продължителността и степента на възстановяване е изслушано заключение по допусната съдебно медицинска експертиза, от която се установява, че ищцата е получила рана от ухапване по предно-странична повърхност на подбедрицата от куче. Лекувана е с премахване на мъртви тъкани и борба с възпалителен процес, но поради мекотъканен дефект се е наложила пластика в размер на 100 кв.см. Този участък е с липсваща чувствителност на кожата, което се дължи на липса на нервни окончания, които не могат да бъдат възстановени. Оздравителния процес е с продължителност 3-4 месеца.

         От показанията на свидетелката П се установява, че този период от време  е съпътстван от болки в наранения крак, съпроводени от страховете на ищцата, че няма да оздравее, че ще загуби крака си и от това ще умре. На обезщетение обаче подлежат онези болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – т.е. тези, които са съпътствали оздравителния процес, както и уплахата от нападението на кучето, но не и страховете на ищцата, че раната ще има за последица загуба на крайник. Такава вероятност не е съществувала – данните от заключението на медицинската експертиза сочат, че ухапването е унищожило повърхностни тъкани, довело е до възпалителен процес и се е наложила пластика, но не и възможност за загуба на крайник или смъртна опасност. Оздравителния процес от 3-4 месеца е бил съпътстван от болки, които следва да бъдат обезщетени, както и преживения стрес от нападението, за преодоляване на който също е необходим период от време.

         За тези неимуществени вреди ответника дължи обезщетение, определено от съда по справедливост, защото съгласно чл. 35 т.4 от ЗВМД / отменен/ във вр. с §3 от действащия ЗВМД, кметовете на общини организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на ветеринаромедицинските мероприятия, посочени в наредбата на министъра на земеделието. Следователно не е достатъчно скатащото куче да бъде кастрирано и обезпаразитено, както твърди процесуалния представител на ответника, а следва да бъде уловено и изолирано. Практиката да бъдат пускани не аграсивните скитащи кучета на свобода не намира опора в закона. Задължение на кмета е да организира изолирането на скитащите кучета, а не само улавяне, обезпаразитяване и кастиране. Като не е организирал изолиране на скитащите кучета, той не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, поради което и бездействието му е незаконосъобразно. Същото е довело до настъпването на вреда – претърпени болки и страдания от ищцата, вследствие ухапване от скитащо куче на територията на община Казанлък. Налице е фактическия състав, който поражда отговорността на ответника, а именно – незаконосъобразно бездействие от страна на Кмета на община Казанлък, по повод изпъление на административна дейност – контрол върху скитащите кучета, да изпълни действията вменени му с нормата чл.35 т.4 от ЗВМД и причинно следствена връзка между не изпълнението и вредата. Не изолираното скитащо куче е причинило вреда, която представлява лека телесна повреда, предвид посоченото в заключението за находка на цикатрикс – твърд белег, а не обезобразяване. При определяне стойността на обезщетението следва този факт да се има предвид на първо място, на следващо липсващата чувствителност, но тя причинява само дискомфорт при допир, не и затруднение на движението, нито засяга някое от основните сетива, предвид мястото на увреждането. Настъпилото заздравяване и възстановяване на свободното движение също следва да се имат предвид при обсъждане претенцията на ищцата, че е останало трайно усещане за несигурност при вървене. Този факт не се доказа по делото, както и чувството на изтръпналост на целия крайни. Вещото лице сочи за липса на чувствителност само на мястото на пластиката – 100 кв.см. в средната част на подбредрицата. Освен това раната е повърхностна – не е засегнала мускули и сухожилия, а са унищожени нервните окончания по кожата. Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че 2 000лв. са справедливо обезщетение за претърпените болки в продължение на 4 месеца възстановяване и преживения стрес при ухапването.

         В зависимост от размера на уважения иск следва да бъдат присъдени и разноските по делото, които общо са в размер на 700лв., но са основателни и съответни за сумата от 200лв.

         Мотивиран от изложеното Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

ОСЪЖДА Община Казанлък на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на А Г З сумата от 2 000 / две хиляди лева/, представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразно бездействие на Кмета на община Казанлък да организира изолиране на скитащо куче, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2008г.  до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 7 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА Община Казанлък на основание чл. 143 ал.1 от АПК да заплати на А Г З сумата от 200лв., представляваща разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 700лв. ОТХВЪРЛЯ искането като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.  

        

          

 

                                                 Административен съдия: