Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                          

                         № 178    01.06.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                           и с участието

            на прокурора                                                                                                            като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 29 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

Образувано е по жалба на И.П. ***, против Заповед № 1163/ 23.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като постановена в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. В съдебно заседание и в представеното писмено становище жалбоподателят чрез пълномощника си по делото поддържа и нищожност на оспорената заповед поради обстоятелството, че положеният подпис не е изпълнен собственоръчно от издателя на акта, а чрез положен щемпел. Направено е искане за прогласяване нищожността на обжалвания административен акт или алтернативно – за неговата отмяна като незаконосъобразен. 

 

Ответникът по жалбата – Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен.

 

Ответникът по жалбата - М.Т.С., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище с подробно изложени съображения обосновава, че Заповед № 1163/ 23.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора е издадена при спазване на законовите изисквания за признаване правото на ползувателя да придобие предоставения му за ползване имот – при наличие на материалноправните предпоставки по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, при съблюдаване на нормативно регламентираната процедура и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 

            Ответниците по жалбата – К.С.М. и Т.С.Р., в представения по делото писмен отговор по чл.163, ал.2 от АПК, възразяват против подадената жалба и считат същата за неоснователна.

           

            Ответниците по жалбата – М.П.П. и П.Д.Я., редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Производството по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 6602 - 046/ 03.07.1992г., подадено от С. Т. С., с което е направено искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му имот, находящ се в местността „Бахчалъка”, с. Хрищени – лозе с площ от 1дка”. Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение № 93/ 30.06.1992г., при приложение на ПМС № 76  и Решение № 1 от 19.01.1978г., на С. Сандев е предоставено право на ползване върху земя с площ от 1дка, находяща се в местността „Бахчалъка”, в землището на с. Хрищени. Подаденото от С. С. заявление е разгледано от Комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Видно от представения по делото Протокол № 16/ 09.04.1998г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под №45 за м. “Бахчалъка” е и С. Т. С. Комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. От представения по делото заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Бахчалъка”, землището на с. Хрищени,  ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите - неразделна част от плана се установява, че на С. С. е отреден и записан имот, представляващ имот №212.132, с площ от 1дка. От приетия като доказателство препис - извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е видно, че под кадастрален № 66 кадастрален район 205 с площ от 1дка по преписка №48382, е отразен имот /лозе/ на М. П. П. На наследниците на последния /сред които е и жалбоподателят И.П.П./, по подадено заявление вх. № 48382/ 1992г. с Решение № 48265/ 1997г. е признато за възстановяване правото на собственост върху лозе с площ от 1 дка, находящо се в терен по § 4 - в местността „Бахчалъка, в землището на с. Хрищени.

 

С обжалваната заповед № 1163 от 23.06.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 16/ 03.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато правото на С. С. да придобие собственост върху имот пл. № 132, находящ се в местност “Бахчалъка”, землището на с. Хрищени.

 

По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението част от новообразуван имот № 212.132 по плана на новообразуваните имоти за м. “Бахчалъка”, с Хрищени, одобрен със Заповед № 161/ 20.03.2006г. на Областния управител на област Стара Загора попада в имот № 66 по помощния комбиниран кадастрален план на бившите собственици на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, записан в регистъра на бившите собственици към плана на М. П. П. При огледа на място е установено, че имотът се стопанисва от наследниците на С. С. и е в добро агротехническо състояние, като има трайни насаждения – 318бр. лози на възраст 30г. и 24бр. лози на възраст една година, както и няколко овощни дървета. В новообразуван имот № 212.132 няма изградена сграда, като в най-северната част е монтирана метална временна барака.

Назначена е и съдебно-техническа експертиза, от заключението по която /неоспорено от страните по делото/ се установява, че подписът, положен на страница втора на Заповед № 1163 от 23.06.2005г. в реквизит „Кмет”, е изпълнен посредством щемпел. Съдът кредитира заключението по експертизата, изпълнена от експерт – графолог, като компетентно и обективно.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от активно легитимирано по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ лице и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

           

            При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна.  

         В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като провери за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК, независимо дали са инвокирани от оспорващия съотв. дали са релевирани в жалбата или в хода на съдебното производство.  На първо място следва да  бъде извършена проверка дали административният акт отговаря на изискванията за валидност – т.е дали е издаден от надлежно функциониращ административен орган, в рамките на неговата материална, териториална и по степен компетентност, в изискуемата от закона писмена форма. Съгласно разпоредбата на § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, компетентният орган да разгледа и да се поизнесе по направено искане за признаване правото на ползувателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот, е кметът на общината - в случая Кметът на община Стара Загора. В оспорения административен акт е посочено, че същият е издаден от д-р Е. Ж. в качеството му на кмет на община Стара Загора. От приетото като доказателство по делото заключение на съдебно –техническата експертиза безспорно се установява, че Заповед № 1163/ 23.06.2005г. не е подписана чрез полагането на саморъчен подпис от лицето, посочено като неин издател. Подписът на страница втора на заповедта срещу реквизит “Кмет” е изпълнен посредством поставен щемпел. Поставянето на печат с отпечатък от подпис е в разрез със смисъла на изискването на действалата към датата на издаване на заповедта разпоредба по чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП. В тази връзка не намира своето нормативно основание доводът на ответника по жалбата М.С., че законът изисква актът да бъде подписан, без да е въведено ограничение относно начините на поставяне на подписа. На първо място изискването по чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП /идентично по съдържание с това по чл.59, ал.2, т.8 от АПК/, е административният акт не просто да бъде подписан, а да е подписан от лицето, посочено като негов издател, с който подпис се удостоверява авторството на обективираното в заповедта волеизявление. А българското законодателство изисква подписът върху документа да е поставен саморъчно. Само в предвидените в закон случаи е допустимо подписът да бъде изпълнен чрез поставяне на щемпел /отпечатък/ или чрез други механични средства /напр. чл.183, ал.2 от ТЗ/. При липса на изрична нормативна разпоредба в ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ, определяща отпечатания подпис за валиден такъв, следва да се счита, че в случая в оспорената заповед липсва подпис на соченото като издател на акта лице. Това представлява съществено нарушение на императивното изискване по чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП /чл.59, ал.2, т.8 от АПК/ за форма на акта, което опорочава като нищожна обжалваната заповед. Ирелевантно за действителността на административния акт е дали подписът на щемпела е този на титулярът на длъжността кмет на община Стара Загора и посочен като издател на акта д-р Е. Ж. Доколкото не може да се установи от кого е положен щемпела, липсва безспорност относно авторството на обжалвания административен акт – т.е дали обективираното в Заповед № 1163/ 23.06.2005г. волеизявление изхожда от лицето, посочено като неин издател. При липса на проведено пълно главно доказване от ответниците по жалбата, в чиято тежест по аргумент от разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК е да докажат това обстоятелство, следва да се приеме че не е установено по несъмнен начин че оспорената заповед е подписана от физическото лице, персонализиращо административния орган Кмет на община Стара Загора и че разпореденото изразява неговата воля. Доколкото подписът е елемент от съществената форма на административния акт, липсата на собственоръчно изпълнен такъв от сочения като издател на акта административен орган, представлява порок, който поради тежестта си води до нищожност на оспорената заповед.

         Съдът намира че заповедта е постановена и при допуснати нарушения на императивно установените изисквания за форма и съдържание на акта, регламентирани в действалата към датата на издаване на заповедта разпоредба на чл.15, ал.2, т.3 от ЗАП /сега чл.59, ал.2, т.4 от АПК/. Съгласно посочената норма  административният акт следва да съдържа на първо място фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая в обжалваната заповед не са изложени никакви фактически основания и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в посочения като основание за издаване на заповедта протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Самият протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Бахчалъка”. Признаване правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът на комисията по §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с мотивирано положително становище относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административният орган, при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен със заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ да признае правото на ползвателя, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност отчете фактическите и правните основания за придобиване на собствеността. В случая оспорената заповед е постановена въз основа на немотивиран протокол и при липса на фактически основания относно претендираното спорно право. В Заповед № 1163/ 23.06.2005г., са изложени мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на трансформиране правото на ползване в право на собственост, а именно – предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта по чл. 15, ал.2, т.3 от ЗАП /чл.59, ал.2, т.4 от АПК/, е абсолютно основание за неговата отмяна, по аргумент от разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на  правното основание. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е достатъчно – същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за постановяването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая от изложените материалноправни основания за издаване на обжалвания акт „на Санди Ташев Сандев е предоставено право на ползване с удостоверение № 93 от 30.06.1992г. на имот №132, находящ се в местност „Бахчалъка” по Решение на ОбНС гр. Стара Загора, кметство с. Хрищени”, не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Точното посочване на конкретното правно основание е важно за да се проследи дали определеният на ползвателя имот попада в ограничението по §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предвижда различни по размер площи при трансформиране правото на ползване в право на собственост в зависимост от това дали е приложим §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

       Налице е и нарушение на чл.15, ал.2, т.4 от ЗАП /чл. 59, ал.2, т.5 от АПК/. Оспорената заповед в диспозитива си /разпоредителната част/ е непълна – липсва пълна индивидуализация и конкретизация на имота, по отношение на който е признато правото да се придобие в собственост.

                       

         Предвид гореизложеното съдът намира, че доколкото по отношение на обжалваната заповед е установено наличието на най-тежкия порок поради издаването й в нарушение на изискванията за форма, следва да бъде обявена за нищожна. На основание чл.173, ал.2 от АПК делото като преписка следва да се изпрати на компетентния административен орган – Кмета на община Стара Загора, за разглеждане и произнасяне по подаденото от С. С. заявление вх. № 6602 - 046/ 03.07.1992г. Административно производствените действия следва да продължат от фазата на издаване на мотивиран протокол на Комисията по §62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ със становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и за наличието на другите условия по §4а съотв. §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, при съобразяване с установените по делото факти. В административното производство следва да бъдат конституирани наследниците на С. Т. С. Въз основа на становището на комисията Кметът на община Стара Загора с надлежно мотивирана заповед, издадена при спазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2 от АПК, следва да се произнесе по заявеното искане за трансформиране правото на ползване в право на собственост.

   С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК община Стара Загора бъде осъдена да заплати на И.П. сумата от 695лв., от които 10лв. платена държавна такса, 385лв. внесени възнаграждения за вещи лица за изпълнение на съдебно-техническите експертизи и 300лв адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 003952/ 15.01.2009г. 

           

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 1163 от 23.06.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на С. Т. С. да придобие собственост върху имот пл. № 132, находящ се в местност “Бахчалъка”, землището на с. Хрищени.

            ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на община Стара Загора за разглеждане и  произнасяне по подаденото от С. Т. С. заявление вх. № 6602 - 046/ 03.07.1992г., при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

 

         ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА  да заплати на И.П. ***, с ЕГН: **********, сумата от 695 /шестстотин деветдесет и пет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

СЪДИЯ: