Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

203   07.07.2009г.    град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар  А.А.                                                                         

и с участието на прокурора                                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 30 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Б.Б.Д. *** Загора,  подадена в качеството му на наследник на Н. Н. Д.,*** Загора, против Заповед № 1721/ 16.08.2007г. на кмета на община Стара Загора, с която е признато на Г П. И правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местността “Съборената кюприя”, землището на гр. Стара Загора. В жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото поддържа жалбата.  

Ответникът по жалбата -  Кметът на община Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на жалбата.

Ответникът по жалбата – Р.Г.П. /конституиран като страна в качеството му на наследник на Г П. И/, чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Ответникът – Т.М.Д. /конституирана като страна по делото като наследник на Н. Н. Д./ се явява лично в съдебно заседание и изразява становище за основателност на жалбата и молят оспорената заповед на кмета на община Стара Загора да бъде отменена.  

Ответниците - А.Б.Т. и Н.Т.Т. /конституирани като страни по делото в качеството им на наследници на Н. Н. Д./ редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище по основателността на жалбата.

 

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 0502178/ 20.07.1992г., подадено от Г. П. И. – наследодател на ответника по жалбата Р.Г.П., с което е заявил искането си за придобиване на собствеността върху предоставения му за ползване, по надлежния ред по ПМС № 76/ 1977г. имот с площ от 1 дка., находящ се в местността “Съборената кюприя”, землището на гр.Стара Загора. На основание приложимия към този момент ред, визиран в §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в действащите му към момента на искането и произнасянето редакции от ДВ, бр.72/1993г., съответно ДВ, бр.48/1995г., е направена оценка на имота, предоставен за ползване – видно от представения и приет като доказателство по делото оценителен протокол от 15.08.1994г. на комисията, назначена със Заповед № 1852/27.07.1994г. на кмета на община – Стара Загора. Посоченият оценителен протокол по своята същност представлява едно положително произнасяне по направеното от Г. И. искане, доколкото имплицитно съдържа и разпореждане за признаване правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост. По делото, обаче липсват каквито и да са данни тази оценка да е била съобщена на ползвателя, както и  последният да е заплатил определената цена на имота по сметка на община Стара Загора. С последващо заявление вх.№94 03-15732/ 17.12.1997г. Г. П. И повторно е направил искане да придобие собствеността върху ползвания имот.  Това заявление е било разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г.  От представения по делото Протокол № 26/ 28.04.1998г., е видно, че комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. Сред ползвателите изброени в протокола, под № 28 е записан Г. П. И, вх.номер на заявлението: 0502178/ 20.07.92г. и 9403-15732/ 17.12.97г. Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. С обжалваната заповед № 1721 от 16.08.2007г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №26/ 28.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато на Г П. И правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местност “Съборената кюприя”, землище гр.Стара Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

По делото са назначени и изслушани съдебно-техническа и агрономическа експертизи, заключението по които съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно.  Съгласно заключението на вещото лице, изпълнило съдебно-техническата експертиза и  видно от приложеното към делото копие от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Съборената кюприя”, землището на гр.Стара Загора, одобрен със Заповед № 329/ 15.04.2003г. на Областния управител на Старозагорска област и регистъра на имотите, неразделна част от плана, на  Г. И е отреден и записан имот № 30, с площ от 599,81кв.м. От приложения към експертизата помощен кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на  бившите собственици за земи, попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видно, че под кадастрален № 17 с площ от 1000.06 кв.м. е отразен имот /лозе/ на Н. Н. Д.. На наследниците на последния, по подадено заявление вх. № 50738/ 12.11.1991г., с Решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ въз основа на Протокол № 50299/ 14.03.1993г., Поземлена комисия – Стара Загора е признала правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя - лозе, с площ от 1.000дка., находяща се в местността „Съборената кюприя”, в землището на гр. Стара Загора. От заключението на вещото лице и изготвената към него комбинирана скица, се установява, че имот № 30, с площ 599.81кв.м., по плана на новообразуваните имоти за м.”Съборената кюприя”, землище гр.Стара Загора, попада в имот № 17 по помощния кадастрален план, бивша собственост на Н. Н. Д., с част от отредената си площ в размер на 584 кв.м. /останалите 15.81кв.м. са за сметка на пътя от север/. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че в процесния имот № 30 се намират следните сгради: едноетажна монолитна жилищна сграда със застроена площ 22 кв.м. и помощна сграда с площ от 18 кв.м. Според заключението на вещото лице, изпълнило съдебно-агрономическата експертиза,  в имот № 30 към настоящия момент има следните трайни насаждения: 23 броя овощни видове, които не представляват овощно градина и 140 бр. лози, садени в периода 1963-1965г., които оформят насаждение, тъй като са засадени в редове и са формирани върху телена конструкция и циментови подпорни колони.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При липса на представени доказателства за съобщаване на оспорената заповед на жалбоподателя като заинтерисовано лице, по см. на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съдът приема, че жалбата е подадена в законово установения срок и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е основателна.

Съдът, като обсъди наведените в жалбата основания и като извърши цялостна служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира, че  Заповед № 2755/ 04.12.2007г. е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган – Кмет на община Стара Загора, но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта. 

Когато административният акт се издава в писмена форма той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК.  

         Обжалваната заповед е издадена при неспазване на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК. Съгласно действащата към датата на постановяване на заповедта разпоредба на АПК, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени фактическите основания за нейното издаване и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочени са мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на ползвателя  да придобие собствеността върху имота, а именно – предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно останалите релевантни юридически факти, обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт.  Такива не се съдържат и в Протокол № 26/ 28.04.1998г. на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, посочен като основание за издаване на заповедта. Изготвеният протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Съборената кюприя”.             

            Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът с положителното становище /относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая кметът на общината е постановил оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на установени фактически основания относно претендираното спорно право. На практика административният орган е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията, без да посочи мотиви по кое от двете основания – по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възникнало правото на ползвателя.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на  правното основание, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не е достатъчно – същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за издаването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая от изложените мотиви за издаване на обжалвания акт: “На Г. П. И. е предоставено право на ползване на имот №30, масив 258, от 599.81кв.м., находящ се в местност „Съборената кюприя”, по Решение № 111-а от 21.09.1978г. на  ИК на ОНС гр.Стара Загора”, не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Точното посочване на конкретното правно основание е важно да се прецени дали определения на ползвателя имот попада в ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предвижда различни по размер площи при трансформирането на правото на ползване в право на собственост в зависимост от това дали е приложим §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непосочването на фактическите и правните основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, въз основа на който е издаден/ и доколко същите се субсумират в посоченото като правно основание за издаване на заповедта норма.     

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е налице и нарушение на чл. 59, ал.2, т.5 от АПК. Оспорената заповед в диспозитива си /разпоредителната част/ е непълна – липсва конкретизация на имота, по отношение на който е признато правото на Г. И. да придобие собственост – същият е индивидуализиран само с местността и землището, в което се намира, без да е посочена квадратура на имота, граници и идентификационен номер. Предвид обстоятелството, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила към момента на издаване на процесната заповед, съдът счита, че в нея имотът следва да бъде абсолютно точно индивидуализиран, независимо, че разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ не го изисква изрично, тъй като за заинтерисованите лица е изтекъл срока за обжалването му и те не разполагат с друг ред за защита на правата си освен да оспорват заповедта. Нещо повече - липсата на пълна и точна индивидуализация на недвижимия имот възпрепятства и настъпването на разпоредените със заповедта правни последици, тъй като техническата служба при общината, на която е възложено извършването на оценка, съгласно изискванията на чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ, е поставена в невъзможност да определи кой имот и с каква площ следва да оцени.  Този порок засяга както правата на бившите собственици, така и на ползвателя.    

 С оглед гореизложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Посочената непълнота в мотивите и в диспозитива на акта не може да бъде отстранена по пътя на отмяна на заповедта и решаване на въпроса по същество от съда, тъй като естеството му не позволява това. В хипотезата на отказ, съдът може да признае трансформацията на правото на ползване в право на  собственост, но когато това е признато, а не са спазени изискванията §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за възлагане оценка на ползвателския имот, както и не е конкретизирана хипотезата на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, се налага връщане на преписката за ново произнасяне. Съдът не е компетентен да възлага извършване на оценка на техническата служба на Община Стара Загора, това съгласно разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ представлява специално правомощие на Кмета на общината. Ето защо образуваната преписка по подаденото от Г. П. И. заявление вх.№94 03-15732/ 17.12.1997г.  следва да бъде върната на Кмета на община Стара Загора за решаване на въпроса по същество. Компетентният административен орган, при спазване на административно-производствените правила, регламентирани в АПК и §62 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, и след обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието  на основания по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на административните актове по чл.59 от АПК, следва да издаде мотивирана заповед по §62, ал.3 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.  

 

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото  разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК община Стара Загора  бъде осъдена да заплати сумата от 470 /четиристотин и седемдесет/ лева, от които 170 лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 300 лв. лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 000551/ 30.12.2008г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Б.Б.Д. *** Загора,  Заповед № 1721/ 16.08.2007г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр.с §62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 26 / 28.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато на Г. П. И. правото да придобие собственост върху имот, находящ се в местността “Съборената кюприя”, землището на гр. Стара Загора, като незаконосъобразна. 

ВРЪЩА преписката на Кмета на община – Стара Загора за разглеждане и произнасяне по подаденото от Г. П. И. заявление, съобразно дадените от съда указания.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА  да заплати на  Б.Б.Д. *** Загора, сумата от 470 /четиристотин и седемдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                 

СЪДИЯ: