Р Е Ш Е Н И Е  230

 

      гр.Стара Загора 16.07.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         седми юли

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:            

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                                           ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   31   по описа  за 2009 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от адвокат Т.К. като пълномощник на Е.И.Т. и Е.И.Т., двете от гр.София, против заповед № 1937/ 27.08.2008г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследници на И. С. Ч. правото да придобият собственост върху имот, находящ се в местността "Асанов трап" землище на гр.Стара Загора и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Жалбоподателите молят заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, постановена в противоречие със ЗСПЗЗ и при съществено нарушение на административнопроцесуални правила.

         В съдебно заседание поддържат жалбата. Молят да им бъдат присъдени разноски.

Ответникът Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и счита заповедта за законосъобразна.

Ответницата К.Ч. оспорва жалбата.

Ответникът Б.С.М. чрез пълномощника си адвокат П. изразява становище за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира за направените разноски.

Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено  следното:

На И. С. Ч. с удостоверение № 323 от 08.04.1987г., на основание Постановление №11 на МС от 02.03.1982г. и решение № 111а от 21.09.1978г на ИК на ГОНС Стара Загора, е предоставена за ползване земя  в размер на 1.000 дка в местност “7-ми километър”, землището на гр.Ст.Загора, която да използва за трайни насаждения. Чонков подава до Община Стара Загора заявление вх.№ 0901026 от 25.05.1992г. за преобразуване правото му на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. В заявлението си  е посочил, че ползвания от него имот представлява лозе, овощна градина и има застроена сграда с площ 36 кв.м.

На 22.01.1998г подава ново заявление вх.№ 94-03-1430, в което имотът е описан като трайни насаждения и е посочено наличие на сграда с площ 30 кв.м.

С протокол № 29 от 23.04.2007г. комисия, назначена със Заповед № 1001/ 09.07.2004г. на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Асанов трап ”, землището на гр.Ст.Загора, разгледала редовно подадените заявления и счела, че за 21 от заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползувателите кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под № 7 е И. С. Ч..

С плана на новообразуваните имоти за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Асанов трап”, землището на гр.Ст.Загора е отреден имот, записан на наследници на И. С. Ч., с пл. № 71 в кадастрален район 301, с площ  999.01кв.м. Планът е изготвен въз основа на помощен кадастрален план на земите на бившите собственици. Според помощния план новообразуван имот пл.№ 71 попада в имоти №№ 516 и 517. В регистъра на тези имоти, под кадастрален № 516 е отразен имот временно стопанисван от общината и № 517 – записна на С. Х. М.. Според таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на бившите собственици новообразуван имот пл.№ 71 попада върху имоти № 514, записан на К. Н. Б. и № 518, записан на М.И. Г.. Тя е оставила като наследници жалбоподателките и ответниците без К.Ч. и С.Х., на които са възстановени земеделски земи в процесната местност с решение на Общинска поземлена комисия - гр.Ст.Загора  по преписка № 52664 от 06.04.1992г.

Към настоящия момент в имота се намират едноетажна монолитна жилищна сграда със застроена площ 35 кв.м., ограда от телена мрежа и 10бр овощни дръвчета с изтекъл амортизационен срок. Тези обстоятелства се установяват от заключението на назначената по делото комбинирана съдебно-техническа и агрономическа експертиза, приета без оспорване от страните като компетентно и безпристрастно изготвена.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лица, които са конституирани като страни в производството пред административния орган, поради  което е процесуално  допустима. Собствениците    на възстановени земеделски земи по чл.27 от ППЗСПЗЗ, каквито се явяват жалбоподателите,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да атакуват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му, но при  пълно незачитане на законовата последователност на издаваните за всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с   § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ, поради което се явява  незаконосъобразна.

 Процесната заповед е незаконосъобразна като постановена при нарушения на законоустановените изисквания за форма и съдържание. Действащият АПК предвижда в чл.59, ал.2 изчерпателно изброени реквизити за съдържанието на административния акт. В нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК в заповедта не са изложени мотиви относно фактическите основания за издаването й - по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на  наследници на И. П. Х. да придобият собственост върху имот в местност “Асанов трап”, землището на гр.Ст.Загора, както и непълно и неточно е посочено правното основание.

Такива не се съдържат и в протокола на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.  Той не отговаря на изискванията на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Асанов трап”, землището на гр.Стара Загора. Въз основа на този несъответстващ на законовите изисквания протокол кметът не би могъл, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да издаде заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. В заповедта си кметът също не е посочил съображения за основанието - по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на наследници на И. С. Ч. да придобият собственост върху имот в местност “Асанов трап”, землището на гр.Ст.Загора. Именно административният орган със заповедта си по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателя да придобие собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност, отчете фактическите и правни основания за възникване на правото на придобиване  на собственост. Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ,  е възникнало правото  на ползвателя, както го задължава действащият АПК, Кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о., Решение № 287 от 10.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2007 г., IV отд, Решение № 4318 от 11.04.2008т по адм.д.№ 13004/2007г, ІV отд/.

В настоящия случай посочването на конкретно правно основание е особено важно, тъй като от доказателствата по делото се установява, че в имота съществува постройка, чието наличие е отразено още в подаденото заявление. Това нарушение е имплицитно свързано с друго такова – в оспорената заповед не е индивидуализиран имот с номер, площ и граници, което също я прави незаконосъобразна. Едва в мотивите се споменава върху какъв имот е предоставено право на ползване на наследниците на Ч., но не и върху какъв им се признава право на собственост и действителната воля на административния орган трябва да се извлича чрез тълкуване.

Правото да се преобразува прекратеното право на ползване в право на собственост се признава по реда на §62 ал.3 от ПЗР на ПМС №456/97г. за ИД на ППЗСПЗЗ върху предоставения за ползване имот, идентифициран с граници, съседи и площ. Тази площ се оценява по реда на чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ и тя може да не съвпада с площта на новообразувания имот, предвид разпоредбата на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разликата, придадена към имота на ползувателя на това основание се оценява по други цени – пазарни, по друг ред и урежда отношения, които възникват на основание предвижданията на ПНИ. Затова липсата на произнасяне относно площта представлява съществено процесуално нарушение, а дори да се приеме, че такова произнасяне е направено, то е в противоречие с ограниченията в площта, регламентирани в § 4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Установеното несъответствие между помощния план на бившите собственици и таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на бившите собственици не рефлектира върху законосъобразността на заповед с правно основание § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касае се за грешка в плана, чието отстраняване е предмет на друго производство.

По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло. Тъй като преценката относно наличие на основания за трансформиране на правото на ползване на И. С. Ч. в право на собственост върху конкретно определен имот е възложена на Кмета на Община Стара Загора, преписката следва да му се върне за решаване на въпроса по същество. На административния орган следва да се дадат указания за издаване на мотивирана заповед след преценка дали за Ч. е налице някое от основанията, предвидени в § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на описания имот в заявление № 6602087 от 06.07.1992г, както и при спазване на нормата на § 4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

При този изход на делото Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите Е.И.Т. и Е.И.Т. направените по делото разноски в размер общо на 240лв за адвокатско възнаграждение и експертиза.

Претенцията на ответника Б.С.М. за присъждане на разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Той е от лицата, за които оспореният акт е неблагоприятен, но не го е обжалвал, а служебно е конституиран като страна по делото. Правното му положение е подобно на това на привлечено трето лице-помагач на ищеца в гражданския процес и тъй като не той е предизвикал правния спор, при липсата на изрична уредба в АПК на основание чл.144 от АПК е приложим чл.78, ал.10 от ГПК – нито дължи, нито му се присъждат разноски.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 1702/ 16.08.2007г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на Наследници на И. С. Ч. правото да придобие собственост върху имот № 228, масив 259, с площ 494.37кв.м., находящ се в местността "Асанов трап" землище на гр.Стара Загора и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота, по оспорване от Р. С. Ж. и Д. С. Ж., ПО ОСПОРВАНЕ ОТ Е.И.Т. ЕГН ********** И Е.И.Т. ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Стара Загора, бул.”цар Симеон Велики” № 115, ет.2 чрез адвокат Т.С.К..

ВРЪЩА ДЕЛОТО КАТО ПРЕПИСКА на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по заявление № 94-03-1430 от 22.01.1998г. на И. С. Ч. от гр.Стара Загора при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Т. ЕГН ********** И Е.И.Т. ЕГН ********** сумата 240 /двеста и четиридесет /лв.за направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията на Б.С.М. за заплащане на направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: