Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                       

                        191       22.06.2009г.      град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                       и с участието

                        на прокурора   В.М.                                                                       като разгледа

                        докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 33 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.    

 

            Образувано е по жалба на Ж.В.И. ***„Градинарска” № 16, подадена чрез пълномощника му адв. А. Ж., против Заповед рег. № 619/ 12.12.2008г. на Началника на РУ на МВР – гр. Стара Загора. С обжалваната заповед са отнети за срок от една година разрешение за носене на ловно огнестрелно оръжие № 209550 и разрешение за съхраняване Приложение 4 № 234/ 03.04.2008г. и са иззети притежаваните от Ж. И. огнестрелни оръжия – ловна гладкоцевна пушка „Мозберг”, кал. 12, № MV 15778 D и ловна гладкоцевна пушка „ARMSAN”, кал. 12, № 07/ 2516. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /ЗКВВООБ/ и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка в т.ч. относно самоличността на лицето извършило противоправните действия, посочени като основание за налагане на принудителната административна мярка. Направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.   

 

            Ответникът по жалбата -  Началник на РУ на МВР – гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните предпоставки по чл.25, ал.1 от ЗКВВООБ и при спазване на регламентираните процесуални правила, с оглед на което обосновава, че правилно и законосъобразно административният орган е наложил ограничението изземване на огнестрелно оръжие и временно отнемане на разрешенията за носене и съхранение. 

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            На 04.12.2008г. мл. полицейски инспектори „КОС” при РУ на МВР – гр. Стара Загора - Кр. Н. и Д. Байрактаров, са извършили проверка по подаден сигнал от представител на Спортно училище „Т. Каблешков” – гр. Стара Загора, за стрелба с огнестрелно оръжие в района на училището. Въз основа на посочен адрес – къща на ул. „Градинарска” № 16 в кв. Кольо Ганчев, гр. Стара Загора, находяща се близост до оградата на училището и извършена проверка в информационната система на МВР се е установило, че на посоченият адрес живее лицето Ж.В.И., притежаващ законни ловни гладкоцевни пушки с валидни разрешения за носене и съхраняване до 03.04.2011г. На същата дата – 04.12.2008г., Ж. И. *** Загора притежаваните от него ловни оръжия, за извършване на проверка, за което е съставен надлежен протокол за приемане на ВВООБ. С вх. № 19852/ 05.12.2008г. в РУ на МВР – гр. Стара Загора е постъпил писмен сигнал от М. П. – представител на спортно училище „Т. Каблешков” – гр. Стара Загора относно това, че на 30.11.2008г., вечерта, Ж.И. е застрелял в двора на училището куче, за което са се грижили учениците и учителите. Заявено е и че ученици от общежитието са  виждали нееднократно Ж. И. да стреля по гълъби. Към сигнала е приложена и подписка на  ученици, учители и персонал. В хода на извършената проверка са събрани писмени обяснения на 11 ученика. Изготвена е и докладна записка рег. № 3992/ 05.12.2008г. от мл. полицейски инспектор Н. за резултатите от извършената проверка. С обжалваната заповед № 619/ 12.12.2008г. на основание чл. 25, ал.1 от ЗКВВООБ, са отнети за срок от една година разрешение за носене на ловно огнестрелно оръжие № 209550, валидно до 03.04.2011г. и разрешение за съхраняване Приложение 4 № 234/ 03.04.2008г. и са иззети притежаваните от Ж.В.И. огнестрелни оръжия – ловна гладкоцевна пушка „Мозберг”, кал. 12, № MV 15778 D и ловна гладкоцевна пушка „ARMSAN”, кал. 12, № 07/ 2516. От фактическа страна оспореният административен акт е обоснован с това, че в периода м. септември 2007г. – м. декември 2008г., И. многократно е употребявал ловно огнестрелно оръжие, като е стрелял по гълъби, живеещи на покрива на общежитие и застрелва куче в двора на Спортно училище „Т.  Каблешков” - гр. Стара Загора, с което си поведение И. е употребявал ловно огнестрелно оръжие не по предназначение и по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите.

            За изясняване на факти и обстоятелства от значение по делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на следните лица: извършилият проверката мл. полицейски инспектор „КОС” в РУ на МВР – гр. Стара Загора - К.К.К.; М.К.П., по чийто сигнал като представител на колектива на Спортно училище „Т. Каблешков” е извършена проверката, приключила с издаването на обжалваната заповед; Е.Н.К., Д.Й.Г., Г.И.И., С.Т.Б., В.И.М. и Милена И.И. – ученици в спортното училище. Разпитът на непълнолетните лица е проведен в присъствието на надлежно упълномощен социален работник от отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане”, община Стара Загора.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостно проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

             

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Заповед № 619/ 12.12.2008г. е издадена от материално и териториално компетентният административен орган – Началник на РУ на МВР – гр. Стара Загора, в писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Същата е постановена обаче в противоречие с материалния закони при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Като правно основание за издаването на заповедта е посочена  разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗКВВООБ, съгласно която огнестрелното оръжие се изземва, а разрешението се отнема за срок от една до пет години, когато се употребява не по предназначение или по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите. Следователно нормативно регламентираните в условията на алтернативност материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ са „употреба на огнестрелно оръжие не по предназначение” или „употреба на огнестрелно оръжие по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите”. В случая като фактически основания за постановяването  на заповедта са посочени и двете хипотези на чл.25, ал.1 от ЗКВВООБ, наличието на които е обосновано с многократна употреба на ловно огнестрелно оръжие от страна на Ж. И., стрелял по гълъби живеещи на покрива на общежитие и застрелял куче в двора на Спортно училище „Т. Каблешков” – гр. Стара Загора.

Прилагането на ПАМ по гл. ІІІ от ЗКВВООБ, като мерки за административна принуда с превантивен характер, има за цел да предотврати  извършването на конкретно закононарушение и вредните му последици. В тежест на административния орган е да установи и докаже, че е осъществен правопораждащият фактически състав за упражняване на правомощието му по чл. чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ – в случая наличието на посочените в обжалваната заповед фактически основания за нейното издаване, а именно че Ж. И. *** 2008г. многократно е употребявал ловно оръжие като е стрелял по гълъби и е застрелял куче в двора на Спортно училище „Т. Каблешков” – гр. Стара Загора. Въпреки дадените със съдебното разпореждане за насрочване на делото указания за обстоятелствата, доказателствената тежест за установяването на които носи административния орган издал оспорения акт съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, ответникът по жалбата не ангажира доказателства въз основа на които по несъмнен и безспорен начин да бъде установено, че Ж.И. е употребявал огнестрелно оръжие, която употреба да бъде квалифицирана като такава не по предназначение или по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите. Нито доказателствата, събрани в административното производство при извършената проверка от полицейските инспектори „КОС” при РУ на МВР – гр. Стара Загора, нито тези, събрани в хода на съдебното дирене, сочат че именно лицето  Ж.  И. е употребявал някое от законно притежаваните от него ловни огнестрелни оръжия по начин, при условията и обстоятелствата, описани в обжалваната заповед. От съдържащите се в административната преписка 11 бр. писмени обяснения на ученици от Спортно училище „Т. Каблешков” се установява единствено, че са видели мъж да стреля по гълъби в района на училището – в двора и в близост до общежитието. Обясненията съдържат различни данни както относно възрастта на мъжа /според едни е на средна възраст, според други – възрастен/, неговото описание /черна коса, прошарена коса/; така и относно оръжието, с което е стреляно /въздушна пушка, флаберка, ловно оръжие/. Следователно въз основа на тези обяснения, макар и събрани по надлежния ред в проведеното административно производство и като такива  - допустими доказателствени средства, не се установява по несъмнен начин наличието на приетите от органа при неговото произнасяне юридически факти. Нито едно от лицата, дали обяснения, не сочи конкретно Ж.И. като извършител – т.е самоличността на мъжа за който се твърди че е стрелял не може да бъде установена въз основа на тези писмени доказателства. Действително в сигнала, подаден до РУ на МВР – гр. Стара Загора от Мариана П., се съдържа изрично посочване на името на Ж. И. с твърдение че същият е убил куче в двора на училището вечерта на 30.11.2008г. и че нееднократно е използвал оръжието си в двора на училището. Прави впечатление обаче че този сигнал е изготвен и подаден в РУ на МВР на 05.12.1008г. – т.е след като на предходния ден /04.12.2008г./ е била извършена проверка от служители на „КОС”, при която въз основа на твърдения че мястото от където евентуално се е стреляло е в близост до оградата от западната страна на училището, посочен адрес /без да има данни от кого е посочен/ и справка в информационните масиви на МВР е установено, че на адреса – ул. „Градинарска № 16 /който е различен от посочения такъв в сигнала – ул. „Градинарска” № 14/ живее Ж.И., регистриран като законен притежател на ловни огнестрелни оръжия. Разпитаната в качеството на свидетел Мариана П. изрично заяви, че нито познава лично мъжа, за който е подала данни в сигнала до РУ на МВР . гр. Стара Загора, нито го е виждала да използва оръжието си като стреля по гълъбите в двора на училището и на покрива на пансиона, като от разкази на децата и колеги от училището и на съседи “е останала с убеждение че това е господинът, който е стрелял”. С оглед твърденията на свидетелката че има ученици, които са и разказвали как лично са виждали Ж. И. да стреля и да убива гълъби и които го познават и го посочват по име, беше изискано от Директора на Спортно училище „Т. Каблешков” да представи справка относно учителите, възпитателите и учениците, които лично са виждали Ж. И. да стреля с ловно оръжие в двора на училището. Лицата, посочени от директора на училището в писмо вх. № 1370/ 02.04.2009г. като очевидци на употребата на ловно оръжие, са допуснати до разпит в качеството им на свидетели. От показанията на Е.К., Д.Г., Г.И., С.Б., В.М. и Милена И. – всичките ученици в спортното училище се установява, че са виждали мъж на средна възраст, който живее някъде в квартала, да носи пушка /в ръка или на рамо/, в двора на училището в близост до общежитието, при незначителни различия в описанието на мъжа относно неговата възраст, външен вид /цвят на косата, височина и телосложение/, които различия съдът приема че се дължат от една страна на възрастта на свидетелите и различния начин по който възприемат и възпроизвеждат впечатленията си, а от друга - на притеснението, което беше отчетено от присъствалия при разпита социален работник от Дирекция „Социално подпомагане” по отношение на почти всички разпитани непълнолетни лица. Нито един от разпитаните свидетели не познава лично Ж. И., нито заявява категорично че може да го разпознае. Никой от свидетелите не е виждал лично и не е чувал, че именно Ж.И. е стрелял по гълъби в района на училището. Учениците заявяват, че са виждали умрели гълъби в двора на училището, в района около училището и на други места в квартала, като повечето от свидетелите заявяват, че не могат да кажат дали гълъбите са простреляни с пушка или са убити по друг начин. Двама от свидетелите – С. Б. и В. М. твърдят че според тях оръжието, с което се е разхождал мъжът, е било въздушна пушка. Свидетелката Милена И., дала писмени обяснения в хода на административното производство с твърдения, че е виждала „мъж на средна възраст да стреля с ловна пушка по гълъбите на покрива на пансиона в двора на училището”, в съдебно заседание заявява, че е сигурна че е виждала мъжа в двора на училището с пушка, но не си спомня точно и не знае дали е стрелял с нея.

Следователно от събраните свидетелски показания по никакъв начин не се установява наличието на описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед употреба на ловно огнестрелно оръжие чрез посочените действия – стрелба по гълъби, живеещи на покрива на общежитието и застрелване на куче в двора на Спортно училище „Т. Каблешков” – гр. Стара Загора от лицето Ж.В.И..*** подала сигнала по повод на който е образувано административното производство за прилагане на ПАМ по чл.25, ал.1 от ЗКВВООБ, не е възприела лично и непосредствено твърдяната употреба на ловно огнестрелно оръжие – убиване на куче и стрелба по гълъби в двора на училището, а е чувала от ученици и съседи, че това е “господинът” който стреля, а от колежка – че от къщата в която живее “се подава дуло на пушка”. Посочените като очевидци свидетели – учениците Е. К., Д. Г.,***, В. М. ***И. не са виждали някой да стреля по гълъби или по други животни в района на училището, още по-малко идентифицират мъжът, който са виждали да носи оръжие с лицето Ж.И.. Нещо повече – съществува противоречие в техните показания относно периода, в който са виждали мъж да се разхожда с оръжие в двора на училището, като посоченият такъв от св. Б. /преди два – три месеца/ изключва възможността видяното лице да е Ж. И., доколкото още към 04.12.2008г. същият е предал притежаваните от него ловни огнестрелни оръжия в РУ на МВР – гр. Стара Загора. Но дори и да се приеме, че  И. е именно лицето, което учениците от спортното училище са видели да носи оръжие в близост до учебното заведение и общежитието, това не може да доведе до извод за наличието на материалноправните предпоставки по чл.25, ал.1 от ЗКВВООБ за прилагането на ПАМ спрямо жалбоподателя. За налагането на ограничението законът изисква „употреба” на огнестрелно оръжие. Самото носене на оръжието не може да се квалифицира като употреба не по предназначение или по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ.

От събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства е видно, че приложената към подадения сигнал подписка, на която се е позовал и административният орган при издаването на заповедта, не може да бъде доказателство за наличието на основанията за прилагането на ограничението по чл.25, ал.1 от ЗКВВООБ. На първо място никъде няма отбелязване във връзка с какво е инициирана подписката съотв. в подкрепа на какво са събрани тези подписи. А от показанията на св. Г. И. се установява, че всъщност подписката е била във връзка с инцидент, който няма нищо общо с деянията, за които е наложена ПАМ на Ж. И.. Събирането на тези подписи е станало след сбиване на кучето на Ж. И. и куче, за което са се грижили децата от общежитието.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за издаване на акта норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая липсват каквито и да било доказателства въз основа на които по категоричен и безспорен начин да е установено, че са осъществени релевантните за прилагането на ПАМ по чл.25, ал.1 от ЗКВВООБ юридически факти, а именно че жалбоподателят – Ж.И. е стрелял по гълъби , живеещи на покрива на общежитие и е застрелял куче в двора на Спортно училище „Т. Каблешков” – гр. Стара Загора, което поведение да сочи на употреба на ловно огнестрелно оръжие не по предназначение или по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите. Следователно посочените от административния орган в обжалваната заповед фактически основания за прилагането на ПАМ по чл.25, ал.1 от ЗКВВООБ за извършени нарушения на установения режим за употреба, носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, не са налице. С оглед на което съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗКВВООБ.

При постановяването на оспорения акт за налагане на ПАМ административният орган е допуснал и съществени нарушения на административно-производствените правила. Нормата на чл.35 от АПК му вменява задължението преди издаването на акта да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. На практика заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка както от гл.т наличието на употреба и начина на употреба на огнестрелно оръжие, така и относно самоличността на извършителя. При условие, че сигналът е бил за използване на огнестрелно оръжие в район на училище, административният орган е бил длъжен да предприеме всички необходими мерки за служебно събиране на относимите доказателства и за обезпечаване издаването на фактически и правно обоснован акт за прилагане на  ПАМ по чл.25, ал.1 от ЗКВВООБ като временно ограничаване на права с превантивен характер.  С оглед на целите, за постигането на които се налага тази ПАМ и значимостта на охраняваните интереси /живота и здравето на гражданите/, абсолютно недопустим е проявеният от административния орган формален подход в хода на извършената проверка за установяване наличието на деяние, субсумиращо се в хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗКВВООБ, както и процесуално бездействие в съдебното производство за доказване съществуването на фактическите основания за издаването на обжалваната заповед.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗКВВООБ и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.   

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд   

 

Р     Е     Ш     И     :

           

 

            ОТМЕНЯ  Заповед рег. № 619/ 12.12.2008г. на Началника на РУ на МВР – гр. Стара Загора, с която са отнети за срок от една година разрешение за носене на ловно огнестрелно оръжие № 209550, валидно до 03.04.2011г. и разрешение за съхраняване Приложение 4 № 234/ 03.04.2008г. и са иззети притежаваните от Ж.В.И. огнестрелни оръжия – ловна гладкоцевна пушка „Мозберг”, кал.12, № MV 15778 D и ловна гладкоцевна пушка „ARMSAN”, кал.12, №07/2516, като незаконосъобразна.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: