Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       72

 

                                                        гр. Стара Загора,

                                        09.03.2009 г.

 

 

                            В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в  откритото заседание на  двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година, в състав:  

 

            

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

 

при участието на секретаря З.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Р.Р., адм.дело №34 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.226, ал.1 и чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.93 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

 С Решение № 355/09.01.2009г., постановено по Адм. дело №8859/2008 г. Върховен административен съд - пето отделение е отменил Решение №16 от 17.05.2008г., постановено по АД №109/2008г. на Административен съд Ст. Загора, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания за събиране на доказателства, дали инвестиционното предложение засяга защитена зона по смисъла на чл.3 Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, и ако да - дали то попада в защитена територия от тази защитена зона.

Предмет на проверката в това съдебно производство е Решение № СЗ – 5 – ПР/ 2008г. от 07.01.2008г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение “Ползване на повърхностен воден обект за регулиране на оттока, защита от вредното въздействие на водите и изземване на наносни отложения от р. Тъжа, ляв приток на р. Тунджа”, в имот № 000142 в землището на с. Търничени, с площ от 91.341дка и с начин на трайно ползване – водно течение; в имот № 000147 в землището на с. Търничени, с площ от 49.701дка и с начин на трайно ползване – водно течение и в имот № 000858 в землището на с. Тъжа, с площ от 6.063дка и с начин на трайно ползване – водно течение, с възложител фирма “КАЛМАР” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.”Драва” 16. Образувано е по оспорване на община Павел Баня, представлявана от Кмета на общината. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено при неспазване на нормативно установените изискванията за форма и съдържание на административния акт и в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗООС, Закона за водите /ЗВ/ и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Изложени са съображения, че при постановяване на обжалвания акт не са изпълнени указанията, дадени с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 151/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Направено е искане за отмяна на оспореното решение.   

Ответникът по жалбата -  Директорът на РИОСВ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че административният акт е правилен и законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и със съдържание, съответстващо на материалноправните изисквания и целта на закона, за което излага подробни съображения в съдебно заседание.

          Ответникът по жалбата – „КАЛМАР” ЕООД – гр. Казанлък, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Подробно обосновава, че при издаването на оспореното решение административният орган е спазил всички законови изисквания за форма и съдържание на акта и на регламентираните административно-производствени правила, както и че постановеното решение е в съответствие с разпоредбите и целта на закона и при провеждането на административната процедура и постановяването на акта са изпълнени всички указания, дадени с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 151/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

В съответствие със задължителните указания дадени с решение № 355/09.01.2009г., постановено по АД№ 8859/2008 г. на ВАС събирайки допустимите и относими за настоящето производство писмени доказателства и извършвайки указаните процесуални действия настоящата съдебна инстанция, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е открито с уведомление вх. № 1206/ 08.03.2007г., подадено от „КАЛМАР” ЕООД – гр. Казанлък до Директора на РИОСВ – Стара Загора на основание чл.95, ал.1 от ЗООС във връзка с преценка на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционно намерение - ползване на повърхностен воден обект за регулиране на оттока, защита от вредното въздействие на водите и изземване на наносни отложения от р. Тъжа, ляв приток на р. Тунджа по реда на Закона за водите. Към искането е приложена информация по Приложение № 2 на НУРИОВВОС. На основание чл.6, ал.2 от Наредбата  с вх. № 1419/ 21.03.2007г. възложителят е представил допълнителна информация във връзка с определяне обема на наносните отложения в коритото на р. Тъжа, ляв приток на р. Тунджа, както и картен материал на местоположението за ползване на повърхностен воден обект за регулиране на оттока, защита от вредното въздействие на водите и изземване на наносни отложения от р. Тъжа. Представени са доказателства за изпълнение от страна на възложителя на задължението по чл.4, ал.2 от НУРИОВВОС, а именно за уведомяване на засегнатото население чрез средствата за масово осведомяване за инвестиционното намерение чрез публикуване на обява във вестник „Новинар” /бр.24 от 13.03.2007г./, както и за направено  писмено уведомяване на Кмета на кметство с. Търничени, общ. Павел Баня /вх. № 18/ 12.03.2007г./ за инвестиционното намерение с характеристика /резюме/ на предложението. С Решение № СЗ-54-ПР/ 2007г. Директорът на РИОСВ Стара Загора се произнесъл по направеното искане като е приел да не се извършва ОВОС  на  инвестиционното предложение. Впоследствие с Решение № СЗ-54-ПР- 2/2007г. административният орган оттегля първоначалното решение поради констатиран пропуск в процедурата, изразяващ се в неуведомяване на Кмета на Община Павел баня за инвестиционното предложение.

Такова уведомление е изпратено до жалбоподателя – вх. № 2025/18.04.2007г. на община Павел Баня. С Решение № 575 по Протокол № 45 от проведено заседание на 27.04.2007г. Общинския съвет – Павел баня е прието да не се допуска реализиране на инвестиционното намерение поради засягане екологичните  интереси на населението и икономическите интереси на местни търговци. Жителите на с.Търничени община Павел баня чрез подписка изразяват несъгласие с инвестиционното намерение. Същото становище изразява и Кметът на селото във възражение изх.№ 36/07.05.2007г до РИОСВ Стара Загора, в което е посочено, че към уведомлението не е приложен картен материал.

      С Решение № СЗ – 70 – ПР/ 2007г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора е прието че за описаното по-горе инвестиционно предложение с Възложител “КАЛМАР” ЕООД – гр. Казанлък, не се налага извършването на оценка на въздействието върху околната среда. Това решение е оспорено от община Павел Баня пред Административен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 82 от 28.09.2007г., постановено по адм. дело № 151/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено обжалваното Решение № СЗ – 70 – ПР/ 2007г., като административната преписка е върната на Директора на РИОСВ - Стара Загора за произнасяне с ново решение, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение.

С вх. № 6071/ 20.11.2007 год. в РИОСВ гр.Стара Загора е постъпило уведомление от “КАЛМАР” - ЕООД гр.Казанлък във връзка с настъпила промяна в нормативната уредба и влизане в сила на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони приета на основание чл.31а от Закона за биологичното разнообразие и приложима в случая с оглед разпоредбата на §4 ал.1 от Наредбата. Към уведомлението са приложени Информация за инвестиционното предложение; Проект за изземване на наносни отложения от коритото на р.Тъжа, в землището на с.Търничени и с.Тъжа, общ. Павел баня – част “Геодезия” с обяснителна записка към него, Проект на трансформиране на координатите на точките от координатна система 1970 год. –  К-9 в координатна система 1970 год. – К-5, Карта на ВС, Скици на имоти с №№ 000142 и 000147 в землището на с.Търничени и имот №000858 в землището на с.Тъжа с приложени към тях извлечения от регистрите на земеделски земи, гори и земи в горския фонд. С оглед констатираното от административния орган неуведомяване за инвестиционното предложение на Кмета на с.Тъжа и дадените в тази връзка указания, с вх.№74/ 14.12.2007 год. “КАЛМАР” ЕООД - гр.Казанлък писмено уведомява кмета на с.Тъжа за своето инвестиционно намерение с приложена подробна информация и картен материал. На 03.12.2007 год. експерт от РИОСВ гр.Стара Загора е извършил проверка на място, тъй като било установено, че инвестиционното предложение попада в защитената зона “Река Тунджа – 1” с код BG 0000192. Въз основа на извършения оглед и обход на предвидения участък е установено неговото фактическо положение, като констатациите са удостоверени в съставения констативен протокол №0001240 от 03.12.2007 год. Изготвено е и становище относно характеристиките, интензитета и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на защитената зона, обосноваващо, че реализацията на намерението няма да засегне ключови елементи – предмет на опазване и мнение, че не е необходимо да се извърши ОВОС. В настоящото производство, при събиране на доказателства, в изпълнение указанията на ВАС, се установи, че инвестиционното предложение не попада върху обявена за защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, а попада в защитена зона “Река Тунджа – 1” с код BG 0000192 – по смисъла на чл.3 от Закона за биологичното разнообразие.

С оспореното Решение № СЗ – 5 - ПР/2008 год.от 07.01.2008 год. на основание чл. 81, ал.1, т.2, чл.93, ал.1, т.1, ал. 3 и ал. 5 от ЗООС; чл. 31 ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие; чл. 2 ал. 1 т. 3 "а", чл.4, чл.8, т.2, чл.40, ал.4 , §4, ал.1 от ПЗР от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, представена писмена документация по чл.10 от посочената наредба, писмена документация  по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и въз основа на Решение №82/28.09.2007г, постановено по адм. дело № 151/2007г. по описа на Административен съд Стара Загора, е решено да не се извършва Оценка на въздействието на околната среда за инвестиционно предложение “Ползване на повърхностен воден обект за регулиране на оттока, защита от вредното въздействие на водите и изземване на наносни отложения от р.Тъжа, ляв приток на р.Тунджа”. Въз основа на характеристиката и параметрите на инвестиционното предложение, административния орган е обосновал заключение, че с оглед местоположението на инвестиционното намерение, характеристиките на потенциалните въздействия, обществения интерес към предложението и извършената преценка за потенциалното въздействие върху защитената зона, реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на защитената зона “Река Тунджа – 1” с код BG 0000192, по Директивата за местообитанията и е обоснован извод за липсата на необходимост  от извършването на ОВОС. Изложени са мотиви, че реализацията на дейността по инвестиционното намерение ще доведе не само до почистване на коритото на реката и регулиране на оттока, но и ще спомогне и за предотвратяване на ерозията на речните брегове.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Инвестиционното предложение, по което е издадено обжалваното решение относно необходимостта от извършване на оценка на въздействието му върху околната среда,  касае регулиране на оттока, защита от вредното въздействие на водите чрез изземване на наносни отложения от р. Тъжа, ляв приток на р. Тунджа в имоти, находящи се в землищата на с. Търничени и с. Тъжа, община Павел Баня.  Община Павел Баня е участвала в образуваното пред РИОСВ – Стара Загора административно производство, уведомена е и за взетото решение, съгласно изискването на чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВВОС/, което обуславя правния интерес и респективно активната процесуална легитимация на жалбоподателя – община Павел Баня. В представената административна преписка по издаване на обжалвания акт липсват данни за датата и начина на неговото връчване на община Павел Баня, поради което съдът приема, че оспорването е направено в предвидения от закона срок, от легитимирано лице и като такова е процесуално допустимо.

След като е сезиран с оспорването, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на незаявени от него основания за отмяна.

Оспорването е неоснователно. 

Компетентен да се произнесе по необходимостта от извършване на ОВОС е Директора на РИОСВ – Стара Загора, тъй като инвестиционното предложение не засяга защитена територия, а защитена зона, намираща се изцяло в район контролиран само от РИОСВ – Стара. Оспореното Решение № СЗ – 5 – ПР/ 2008г. от 07.01.2008г. е подписано от лице, упълномощено по надлежния ред със Заповед № 2/ 04.01.2008г. от компетентния по см. на чл.93, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от ЗООС орган – Директора на РИОСВ – Стара Загора, с права да издава решения  при отсъствие на Директора на РИОСВ – Стара Загора по обективни причини, каквото отсъствие в случая е доказано с оглед представената заповед за командировка за период, включващ и датата на постановяване на обжалвания акт. 

Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционни предложения е регламентирана в чл.93 от ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /в сила от 11.09.2007г./. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.3 от ЗООС във връзка с чл.7, ал.1 от НУРИОВВОС, материално компетентният орган за всеки конкретен случай, при съобразяване на критериите по чл.93, ал.4, въз основа на представената от възложителя информация, като определи степента на значимост на въздействието върху околната среда, с мотивирано решение се произнася относно необходимостта от извършване на ОВОС. Критериите, на базата на които се преценява необходимостта от извършване на ОВОС са изрично и лимитивно посочени в чл.93, ал.4 ЗООС. Съдържанието на решението по чл.93, ал.3 от ЗООС е установено от своя страна в чл.8 от НУРИОВВОС и задължително включва наименованието на органа, който го издава, наименованието  на възложителя и седалището му, кратко описание на инвестиционното предложение, правните и фактически основания за постановяването му, както и подробни мотиви, основани на извършената преценка по чл.7 от НУРИОВВОС, разпоредителна част, дата на издаване и подпис.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспореното решение не съдържа всички нормативно изискуеми реквизити. На първо място необосновано е твърдението, че в обжалваното решение не е посочена изрично конкретна материалноправна разпоредба, обосноваваща квалификацията на инвестиционното предложение и основанието за издаването на решението. Като правно основание за постановяване на решението на Директора на РИОСВ – гр. Стара Загора са посочени както процесуалните разпоредби на чл.93, ал.3 и ал.5 от ЗООСВ /регламентиращи правомощието на Директора на съответната РИОСВ в условията на оперативна самостоятелност да извърши преценка относно необходимостта от извършване на ОВОС и обосноваващи правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност/, така и конкретната хипотеза по ал.1 на чл.93 от същия нормативен акт - чл.93, ал.1, т.1. Визираната норма регламентира материалноправната предпоставка за постановяване на решението -  инвестиционно предложение за ново строителство, дейности и технологии съгласно Приложение № 2 – в конкретния случай – дейност по т.2, б.”в” от Приложение №2 на ЗООС „изземване на инертни материали от реки или водоеми”, което изрично е посочено в съдържанието на акта.

Неоснователно е и възражението на община Павел Баня за липса на подробни мотиви, основани на извършена от административния орган преценка.

Разпоредбата на чл. 7 от НУРИОВВОС изисква осъществяване на преценка на представеното инвестиционно предложение, въз основа на депозираната информация от инвеститора и критериите по чл.93, ал.4 от ЗООС. В случая съдът намира, че в обжалваното решение се съдържат изискуемите от закона подробни мотиви относно извършена преценка по чл.7 от Наредбата – посочените  фактически основания за заключението на административния орган относно степента на значимост на въздействието върху околната среда, са необходимите и достатъчни мотиви, обективиращи реално извършена преценка за необходимостта от ОВОС по критериите по чл.93, ал.4 от ЗООС, обосноваващи защо административният орган е приел, че не следва да се извършва ОВОС на направеното инвестиционно предложение. За разлика от отмененото Решение на Директора на РИОСВ – Стара Загора /с влязло в сила Решение № 82/ 2007г. по адм. дело № 151/ 2007г. по описа на Старозагорския Административен съд/, оспореното в настоящото съдебно производство решение /в мотивната си част/ не представлява резюме /или препис/  на заявеното в инвестиционното предложение, както твърди жалбоподателят. Инвокираното от оспорващия като основание за незаконосъобразност на обжалвания акт на РИОСВ е обосновано с възпроизвеждане на част от мотивите на съдебното решение по адм. дело № 151/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора. При съобразяване и в изпълнение обаче именно на дадените от съда указания, при разглеждане на поставения пред него въпрос, административният орган на база на представената от възложителя информация за инвестиционното намерение, е извършил подробен и обстоен анализ на изходните данни и е направил пълна преценка на инвестиционното предложение от гл. т. на местоположение в т.ч с посочване на координатни точки на терена, статута и фактическото състояние на терена, вида, характера, съдържанието и обема на предвидените дейности, начина и средствата за тяхното извършване и т.н. Фактическо установеното по депозираното пред РИОСВ инвестиционно предложение е съпоставено с критериите на закона. Извършена е преценка за вероятната степен на отрицателното въздействие върху частта от защитената зона по Натура 2000 “Река Тунджа 1” с код BG 0000192, по Директивата за местообитанията /0.180% от площта й/, попадаща в обхвата на инвестиционното намерение, която преценка е обективирана в оспореното решение и е взета предвид при преценяване необходимостта от ОВОС. Въз основа на обсъждане и преценка както на предоставената от инвеститора информация, така и на приложението на критериите по чл.93, ал.4 ЗООС спрямо тази информация, са определени характеристиките на потенциалните въздействия и решаващият орган е направил обосновано заключение за степента на значимост на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда и мотивиран извод, че не е необходимо извършването на ОВОС. Ето защо несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за липса на подробно обсъждане по някои от критериите. Част от твърденията са абсолютно необосновани, доколкото видно от съдържанието на решението, сочените като „необсъдени” критерии /обем на инвестиционното намерение, ползване на природни ресурси, генериране на отпадъци, замърсяване на околната среда, качество и регенеративна способност на природните ресурси в района, обществения интерес към предложението, попадането на част от него в защитена зона по Натура 2000 и др./ са преценени  от административния орган, за което са изложени подробни мотиви. Други от критериите, за които се твърди, че не са взети под внимание при извършване на преценката за необходимостта от ОВОС или са ирелевантни за тази преценка /напр. „характеристики на предлаганото строителство”, доколкото такова не е предвидено в инвестиционното намерение/, или обективно е невъзможно да бъдат обсъдени /напр. „взаимовръзка и кумулиране на инвестиционното предложение с други предложения”, доколкото няма данни за внесени други предложения за дейности със същото или близко местоположение/. Нещо повече – тези от елементите от критериите по чл. 93, ал.4 от ЗООС, които не са обсъдени от административния орган, изрично в оспореното решение е посочено със съответната обосновка защо не са разгледани и преценени.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че при постановяване на решението административният орган е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства от значение за определяне степента на значимост на въздействието върху околната среда и съответно за преценка на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда за представеното инвестиционно предложение. В оспореният акт в необходимата и достатъчна степен е обоснован избора на предвидената в закона алтернатива при упражняване на дискреционна власт и същият е издаден при спазване на специалните нормативни изисквания за неговото съдържание по чл. 8, ал.1, т.5 във вр. с чл.7, ал.1 от НУРИОВВОС във вр. с чл.93, ал.4 от ЗООС и в съответствие с изискването на общата норма на чл.59, ал.2, т.4 от АПК .

При постановяване на решение по чл.93 от ЗООС административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност – т.е при предоставена възможност за всеки конкретен случай да прецени  дали да бъде извършена ОВОС,  като целесъобразността на взетото решение /правилността на преценката/ не подлежи на контрол от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Следователно съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 и обхваща проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт и спазването на изискванията по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК. В случая обжалваното решение е постановено в рамките на предоставената на административния орган възможност да прецени въз основа на фактическо установеното необходимостта от извършването на ОВОС, като е спазена нормативната регулация. Въз основа на проверка на представената от възложителя информация и прилагането на критериите по чл.93, ал.4 от ЗООС, обосноваващи заключението, че от реализирането на инвестиционното намерение няма да има значително въздействие върху околната среда, законосъобразно е преценено и е направен извод, че не следва да се извършва ОВОС.  

 Оспореното решение е постановено при спазване на регламентираните в НУРИОВВОС административно-производствени правила. Посочените бланкетно в  жалбата нарушения на чл.2, чл.4, чл.5, чл.6 и чл.7 от НУРИОВВОС не са допуснати при провеждането на процедурата. От представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка безспорно се установява, че възложителят е извършил изискуемото по чл.2 и чл.4 от Наредбата уведомяване на компетентния орган, кмета на засегнатата община – Павел Баня, кметовете на кметства с. Тъжа и с. Търничени и засегнатото население за инвестиционното си намерение.  В тази връзка позоваването на жалбоподателя на приетото за установено с влязлото в сила Решение по адм. дело № 151/ 2007г. по описа на Административен съд – Стара Загора е некоректно, доколкото извода на съда е не за липса на уведомяване, а за формално изпълнение на задължението с оглед неосигуряване на реален достъп и възможност за участие на обществеността в процеса на вземане на решения от компетентните органи. В съдебното решение не се съдържат задължително указания за извършване на повторно уведомяване по чл.4 от НУРИОВВОС. От представените доказателства /подписки на населението от с. Тъжа и с. Търничени, писма на Кмета на община Павел Баня възражения от кметовете на кметства и др./ е видно, че на  заинтересованите лица е била осигурена възможност и същите са упражнили правото си да изразят становище по отношение на инвестиционното намерение и неговата реализация, с каквато цел именно е регламентирано задължение за уведомяване по чл.4 от Наредбата. Възраженията са обсъдени и преценени в оспореното решение на РИОСВ. В административното производство е представена е информация по Приложение № 2 на ЗООС вкл. и допълнителна такава за уточняване и конкретизиране на характеристиките и параметрите на инвестиционното намерение. С оглед влизане в сила на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приложима съгласно разпоредбата на §4 ал.1 от преходните и заключителните й разпоредби, е проведена и процедура по глава ІІІ, раздел ІІІ от Наредбата. Подадено е уведомление към което са приложени изискуемите информация и документи Съобразно изискванията на чл.40 е установена допустимостта на предложението и е извършена преценка за вероятната степен на отрицателното въздействие върху частта от защитената зона, попадаща в обхвата на инвестиционното намерение. Установено е, че с оглед характера и предмета на инвестиционното предложение, реализацията на предвидената дейност не рефлектира върху предмета и целта на защитената зона, включена в списъка по чл.10, ал.4 от ЗБР. Тази преценка е взета предвид при издаването на решението за преценяване необходимостта от ОВОС. Възприемането на довода на жалбоподателя, че “с оглед разпоредбата на чл.31, ал.4 от ЗБР  при всички случаи на конкретно инвестиционно предложение е добре да бъде извършено ОВОС под страх да не бъде извършено вредно въздействие върху защитените зони” на практика би обезсмислило регламентацията на процедурата по чл.93 от ЗООС за преценка на необходимостта от ОВОС  във вр. с чл.31, ал.6 от ЗБР. Не е допуснато и твърдяното нарушение на чл.7, ал.2 от НУРИОВВОС, доколкото нормата не вменява като задължение, а дава възможност на компетентния орган по негова преценка при необходимост да извърши проверка на място и консултации със специализирани органи. В случая такава проверка е извършена от експерт от РИОСВ – Стара Загора, а характерът на инвестиционното предложение не сочи на необходимост от провеждането на консултации.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение поради обстоятелството, че инвестиционното предложение не съответства на изискванията на Закона за водите. Въпросите, свързани със спазване на нормативните изисквания в процеса на реализация на инвестиционното намерение не подлежат на разглеждане в производството по чл.93 от ЗООС и всички възражения на община Павел Баня в тази връзка са неотносими към настоящата фаза на реализация на направеното инвестиционно предложение, тъй като процедурата по ЗООС предхожда последващите действия по разрешаване дейността на инвеститора.

Досежно наведените в жалбата твърдения, че осъществяването на предвидените дейности биха създали опасност за водопровода за чиста вода и биха засегнали водоснабдяването на населените места от общината, както и че ще се възпрепятстват сондажите за минерална вода в гр. Павел Баня, не бяха ангажирани доказателства по делото, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от административния орган и съответно водещо до друг правен извод относно необходимостта от извършване на ОВОС.  

      Предвид изложените съображения съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно - издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразен с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на ответника по жалбата – „КАЛМАР” ЕООД – гр. Казанлък искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.3 от АПК жалбоподателят - община Павел Баня бъде осъден да заплати сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 056253/ 07.04.2008г.   

Водим от горните мотиви и на основание чл.226 във вр. с чл.172, ал.2 от АПК,  Старозагорският административен съд,

 

                            Р       Е       Ш       И   :

 

    

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на община Павел Баня, представлявана от Кмета на общината, против Решение № СЗ – 5 – ПР/ 2008г. от 07.01.2008г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение “Ползване на повърхностен воден обект за регулиране на оттока, защита от вредното въздействие на водите и изземване на наносни отложения от р. Тъжа, ляв приток на р. Тунджа”, в имот № 000142 в землището на с. Търничени, с площ от 91.341дка и с начин на трайно ползване – водно течение; в имот № 000147 в землището на с. Търничени, с площ от 49.701дка и с начин на трайно ползване – водно течение и в имот № 000858 в землището на с. Тъжа, с площ от 6.063дка и с начин на трайно ползване – водно течение, с възложител фирма “КАЛМАР” ЕООД – гр. Казанлък.

ОСЪЖДА  ОБЩИНА ПАВЕЛ БАНЯ  да заплати на „КАЛМАР” ЕООД със седалище гр. Казанлък и адрес на управление ул. „Драва” № 16, ЕИК 123741486, представлявано от управителя С. Ш., сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направените от ответника по жалбата разноски по делото. 

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: