Р Е Ш Е Н И Е

 VІ-71                                     26.02.2009 година                град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски Административен съд                                     шести състав

На двадесет и трети февруари                           две хиляди и девета година 

В публично заседание,

в състав:                                                                                                                                                                            Съдия Д.Д.

Секретар И.К.

Като разгледа докладваното съдия Д.

Административно дело №36 по описа за 2009 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.405 от КТ във вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по оспорване от  “КЕЙТ ВИТ” ООД със седалище и адрес на управление гр. София, гара Яна, промишлена зона “Балканстрой”, представлявано от управителя Д.Н. Даков против ПАМ, наложена от контролните органи на Дирекция “Инспекция по труда” Стара Загора по точка четвърта от протокол за извършена проверка на 20 и 28. 11.2008г. и на 19.12.2008г. – при извършване на СМР, посредством подвижни работни площадки с пулт за уплавение в коша, работодателят да допуска само монтажници, които са обучени и притежават документ за придобита и призната правоспособност, изискваща се на основание чл.3 от Наредба №1 за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на  професии по управление на товароподебни кранове и подвижни работни площадки, съгласно изискванията на чл.281, ал.3 от КТ, във връзка с чл.24 т.2 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.

С жалбата се излагат доводи против материалната законосъобразност на наложената ПАМ, а именно посочените в задължителното предписание длъжности “Монтажник” не попадат в обхвата на лицата задължени  да притежават посочената в чл.281 ал.3 от КТ правоспособност, защото длъжността не включва дейности по обслужване на машини и съоръжения, поради което предписанието противоречи на посочената норма. Неправилно административния орган приравнява дейността по изпълнение на строително монтажни работи посредством подвижни работни площадки с дейността по тяхното управление, която се възлага на работници, назначени на други длъжности.

В съдебно заседание, процесуалния представител адвокат Пеева, редовно упълномощена, поддържа същото становище, че не е допуснато нарушение на чл.281 ал.3 от КТ. От съда се иска да отмени дадените по точка четвърта задължителни предписания с протокол за извършена проверка от 19.12.2008г.

Ответния административен орган, чрез процесуалния си представител юрисконстулт Гонева поддържа становище за неоснователност на жалбата и за доказаност на нарушението по чл.281 ал.3 от КТ, съгласно представените длъжностна характеристика и оценка на риска на работа на монтажниците, както и посоченото изискване да притежават правоспособност за работа със специализирана техника. От съда се иска да отхвърли жалбата.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и закона, намира следното:

 Оспорването е заявно в 14-дневен срок, от лице с право на жалба и против акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         Оспорената принудителна административна мярка е наложена за отстраняване нарушение на трудовото законодателство – чл.281 ал.3 от КТ, който гласи: “машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници и служители. Тяхната правоспособност се урежда със специални наредби. Списъкът на съоръженията и дейностите с повишена опасност се утвърждава от съответните ведомства.” Задължителното предписание е следното: При извършване на СМР, посредством подвижна работна площадка с пулт за управление в коша, работодателят да допуска само монтажници, които са обучени и притежават документ за придобита и призната правоспособност, изискваща се на основание чл.3 от Наредба №1 за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, съгласно изискванията на чл.281 ал.3 от КТ във връзка с чл.24 т.2 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия наздор на повдигателни съоръжения. В мотивите нарушението е описано по начин, който съответства на изискването на чл.281 ал.3 от КТ, а именно -  работодателя Кейт Вит ООД - ползвател на подвижна работна площадка, е допуснал монтажниците Никола Петров Стоянов и Александър Николов Александров в коша с пулт за уплавление, без нито един от двамата да приетжава документ за придобита и призната правоспособност по чл.3 от Наредба №1/ДВ.бр.39 от 2006г./, което изискване е заложено и в длъжностната характеристика, с което е нарушил чл.281 ал.3 от КТ. Фактите, така както са описани от административния орган не са оспорени с жалбата, с която се въвежда само спор по правото – изисква ли се на основание  чл.281 ал.3 от КТ, работници, назначени на длъжността “монтажник” да притежават документ за правоспособност, придобит по реда на  Нардеба №1 за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки. Отговор на въпроса дава граматичното и логично тълкуване на чл.281 ал.3 от КТ, което може да се даде в сравнение с ал.2 на същата разпоредба. Едната третира работата свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и технически съоръжения, както и дейностите, които създават опасност за живота и здравето, а другата – обслужването на машините,съоръженията и технологичните процеси с повишена опасност. Извода, който се налага е, че законодателя изисква в хипотезата на ал.2 инструктаж, обучение и изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а в случаите на ал.3 придобита правоспособност. За да се прецени, коя от двете норми е приложима следва да се има предвид дали съоръжението, машината или дейността е посочена в нарочния списък, както е в настоящия казус, и дали монтажниците извършват реално дейност по обслужването й, а не дали назначението им е на длъжност, която включва изпълнение на такова задължение. Това е така, защото нормата на чл.281 ал.3 от КТ поставя изискване при пряко изпълнение на работа, а не при назначение. Законът цели предотвратяване на трудовите злополуки, която в случая е налице и не се оспорва от страните, и всяко стеснително тълкуване е недопустимо, още повече, че е недвусмислено посочено – машини и съоръжения, които са източник на повишена опасност се обслужват само от правоспособни лица. В картата за оценка на риска на работа на монтажниците е посочено, че при работа с автовишка следва да се спазва стриктно забраната за управление без наличен докумен за завършен курс, който съгласно Наредбата за безопасна експлоатация на повдигателни съоръжения следва винаги да се носи. След като от карта за оценка на риска и правила за робота с автовишка, отнасящи се до длъжността “монтажник” се установява, че задълженията им включват обслужване на съоръжение с повишена опасност, то възражението, че длъжността им не изисква управление на автовишка е неоснователно. Не е посочено изрично в длъжностната им характеристика, че обслужват автовишка, но в процеса на работата по монтиране на метални конструкции на височина те използват съоръжението, като в конкретния случай са били в коша с пулт за управление – т.е. издигали са се сами. Не основателно е и възражението на процесуалния представител, че работодателя не ги е допускал. Допускането не означава да разпореди управление на автовишка, а да се предприемат съответните мерки, които да предотвратят възможността да се обслужва съоръжението от монтажници.

Фактите, установени от съда, посредством доказателствата са следните:

Посочените в протокола за налагане на ПАМ, монтажници Стоянов и Александров са работили на подвижна работна площадка – AKLIFT31500, а оспорващия е и техен работодател. За факта, че монтажниците са обслужвали подвижна работна площадка са приети и писмени доказателства по делото – договор за възлагане на работа между ЮНГ ПРОЕКТ ООД гр. София и Кейт Вит ООД гр. София, с предмет монтаж на метални конструкции на строителен обект –Завод за гипсови строителни плоскости Кнауф Марица, гр. Гълъбово, протокол за преговори, декларация за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на територията на строителен обект, споразумение за координиране на съвместното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на сторител и наети подизпълнители на обекта /Завод за гипсови строителни плоскости/, договор за ползване на автовишка между ЮНГ ПРОЕКТ ООД и ЩАЙГЕР БГ ЕООД. Поради това, че автовишката е наета, а нейния собственик има назначен правоспособен машинист, се твърди, че Кейт Вит ООД не е допуснал неговите работници да я управляват. С жалбата обаче е оспорено единствено дали се отнася нормата на чл.281 ал.3 от КТ до лица, чиято длъжност не включва обслужване на съоръжение с повишена опасност. По-горе се изложиха доводи, че това възражение не се установява от оценката на риска на работата им и от изричните правила за работа с автовиша, както и от забраната същата да се управлява без документ за правоспособност. Оценката на риска и въвеждане на забрана не е достатъчно да се приеме, че работодателя не е допуснал нарушение на чл.281 ал.3 от КТ, защото не е проявил дължимата грижа при възлагане на работата да се увери, че лицата, които ще имат достъп до управлението на вишката, тъй като се издигат посредством коша, където същото се намира, притежават съответната правоспособност.Поради това са дадени законосъобразно предписанията на административния орган – да не допуска монтажници в кош с пулт за управление, а не да назначава на длъжност само монтажници, които са придобили съответната правоспособност по Наредба №1 за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, както е изложено в жалбата.

Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактическите основания за издаването му и правилното приложение на действащия към този момент закон. Фактите, така както са описани от административния орган и не оспорени от жалбоподателя, който въвежда спор по правото, сочат нарушение на чл.281 ал.3 от КТ.

Предписанието е дадено на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ, а съгласно тази норма се дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица само за отстраняване на осъществено нарушение на трудовото законодателство, чието описание трябва да съответства на посочената норма от КТ, което е установено в настоящия случай.  Освен това предписанието не противоречи на изискването на чл.281 ал.3 от КТ за обслужване на съоръжения с повишена опасност от правоспособни монтажници.

Ръководен от гореизложеното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

                                         Р        Е        Ш        И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО ОСПОРВАНЕТО на “КЕЙТ ВИТ” ООД със седалище и адрес на управление гр. София, гара Яна, промишлена зона “Балканстрой”, представлявано от управителя Д.Н. Даков против ПАМ по Протокол за извършена проверка на 20.28.11.2008 г. и 19.12.2008 г. от комисия инспектори при Дирекция „Инспекция по труда”  гр. Стара Загора.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщавнането му на страните.

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: