Р Е Ш Е Н И Е  160

 

      гр.Стара Загора 13.05.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание           на         двадесет и осми април

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:   

        

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                                           ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   41   по описа  за 2009 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.41, ал.3 от Закона за административното производство /отм/ чл.145 и сл. от АПК във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от С.В.С. *** Загора против заповед № 974/15.06.2005г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на К.И.С. да придобие собственост върху имот № 195, находящ се в местността "Айвалъка" землище с.Хрищени и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Жалбоподателката моли заповедта да бъде да бъде отменена като незаконосъобразна като излага съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

         В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът Кмет на Община Ст.Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и счита оспорената заповед за законосъобразна.

Ответникът К.И.С. оспорва жалбата.

Ответникът И.Б.И. чрез процесуалния си представител изразява становище, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована.Моли да бъде отменена и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Ответниците Н.М.Н. и Н.Б.И. не могат да изразят становище по жалбата. Ответникът С.В.М., редовно призован, не се явява и не изразява становище.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено  следното:

На К.И.С. с удостоверение № 46 от 10.01.1984г., на основание Постановление № 76 на МС от 05.12.1977г и решение № 67/ 30.05.1987г., е предоставена за ползване нива в размер на 0.5 дка в местност “Айвалъка”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора при граници В. Г. В. и път, която да използва за трайни насаждения. С. *** от 02.07.1992г. за преобразуване правото му на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ по отношение на лозе, овощна градина от 05дка в м.”Айвалъка” с.Хрищени при граници север – Ж. М. М., запад и юг - път.

С протокол № 16 от 09.04.1998г. комисия, назначена със Заповед №70/15.01.1998г. видоизменена със Заповед №165/04.02.1998г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Канала”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора, разгледала редовно подадените заявления и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползувателите кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице- тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под № 80, е К.И.С..

Междувременно е одобрен плана на новообразуваните имоти за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Айвалъка”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора. В този план е отреден имот, записан на К.И.С. с № 207.195, с площ 0.413 дка.

Планът е изготвен въз основа на помощен кадастрален план на земите на бившите собственици. В регистъра към този план е отразен имот № 202.148, м.”Баирчето” с площ 1 дка на Н.И. Ж. /наследодател на ответниците Н.М.Н., И.Б.И. и Н.Б.И./.  На него е възстановен имот с площ 1дка в землището на с.Хрищени общ. Ст.Загора, местност “Баирчето” с решение № 48199/ 20.07.1993г на Поземлена комисия - гр.Ст.Загора по преписка № 48262 от 06.01.1992г. В регистъра е отразен имот № 202.149 м.”Баирчето” с площ 1 дка на В. С. М. /наследодател на жалбоподателката С.В.С. и ответника С.В.М./. На него е възстановен в съществуващи стари реални граници имот с площ 1дка в землището на с.Хрищени общ. Ст.Загора, местност “Баирчето” с решение № 48315/ 08.01.1997г на Поземлена комисия - гр.Ст.Загора по преписка № 48420 от 21.01.1992г.

Признатите с горецитираните решения имоти попадат върху имот № 195 от плана на новообразуваните имоти по следния начин: 162 кв.м. от стар имот № 149 и 251 к.м. от стар имот № 148. В приложената по административната преписка таблица за изчисление на дължимото обезщетение имотите са разпределени като 271 кв.м. от стар имот № 148 и 142 кв.м. от стар имот № 149.

Към настоящия момент имотът е ограден с телена мрежа, не е застроен и в него се намират 7-8 овощни дървета. Не се сочат доказателства за наличието им в предходен момент. За установяването на тези обстоятелства съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като компетентно, задълбочено и безпристрастно изготвено.

С оспорената заповед № 974 от 15.06.2005г. на Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 16/09.04.1998г. на комисията, назначена със заповед №70/15.01.1998г., е признато правото на К.И.С. да придобие собственост върху имот № 195, находящ се в местност “Айвалъка”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежен субект,    поради  което е процесуално  допустима.  Собствениците    на възстановени земеделски земи по чл.27 от ППЗСПЗЗ, какъвто се явява жалбоподателката,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да оспорват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му, но при  пълно незачитане на законовата последователност на издаваните за всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с   § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ. Тъй като е длъжен да се произнесе по заявлението на К.И.С. от 1992г и няма законоустановен преклузивен срок за това, издавайки оспорената заповед, Кметът не е постановил нищожен административен акт.

Процесната заповед обаче е незаконосъобразна като постановена при нарушения на законоустановените изисквания за форма и съдържание. Действалият към момента на издаване на оспорената заповед Закон за административното производство/отм/ предвижда в чл.15, ал.2 изчерпателно изброени реквизити за съдържанието на административния акт. В нарушение на чл.15, ал.2, т.4 от ЗАП в заповедта не са изложени мотиви относно фактическите основания за издаването й - по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на  К.И.С. да придобие собственост върху имот в местност “Айвалъка”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора, както и непълно и неточно е посочено правното основание.

Такива не се съдържат и в протокола на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.  Той не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Канала”, землището на с.Хрищени общ.Стара Загора. По делото не е установено има ли и каква е връзката между м.”Канала” и “Айвалъка” в землището на с.Хрищени.

Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ,  е възникнало правото  на ползвателя, както го задължава ЗАП/отм/, Кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о., Решение № 287 от 10.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2007 г., IV отд, Решение № 4318 от 11.04.2008т по адм.д.№ 13004/2007г, ІV отд/.

Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е индивидуализиран имот с площ, граници и идентификационен номер, което също я прави незаконосъобразна. Едва в мотивите се споменава върху какъв имот е предоставено право на ползване на ответника К.И.С., но не и каква е точната му площ. Правото да се преобразува прекратеното право на ползване в право на собственост се признава по реда на §62 ал.3 от ПЗР на ПМС №456/97г. за ИД на ППЗСПЗЗ върху предоставения за ползване имот, идентифициран с граници, съседи и площ. Тази площ се оценява по реда на чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ и тя може да не съвпада с площта на новообразувания имот, предвид разпоредбата на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разликата, придадена към имота на ползувателя на това основание се оценява по други цени – пазарни, по друг ред и урежда отношения, които възникват на основание предвижданията на ПНИ. Затова липсата на произнасяне относно площта представлява съществено процесуално нарушение.

Процесната заповед е издадена и в противоречие с материалния закон, доколкото едно от основанията за трансформация на правото на ползване в право на собственост, които следва да се установят, е имотът да е предоставен за ползване по силата на някой от изчерпателно изброените актове в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за ИД на ППЗСПЗЗ. В случая посоченото в заповедта ПМС № 76/ 05.12.1977г е сред изброените актове, но по делото не се представи решение № 67/ 30.05.1987г на ИК на ГОНС Стара Загора, което с оглед разликите в границите на имота според удостоверение № 46/ 10.01.1984г и заявлението от 1992г е от съществено значение за идентификацията на имота. В този смисъл позитивното произнасянето на Кмета по отношение на заявения имот се явява постановено при липса на една от материалноправните предпоставки за това.

По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло. Тъй като преценката относно наличие на основания за трансформиране на правото на ползване на К.И.С. в право на собственост върху конкретно определен имот е възложена на Кмета на Община Стара Загора, преписката следва да му се върне за решаване на въпроса по същество. На административния орган следва да се дадат указания за издаване на мотивирана заповед след преценка дали за С. е налице някое от основанията, предвидени в § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на описания имот в заявление № 0601162 от 02.07.1992г.

Претенцията на ответника И.Б.И. за присъждане на разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Той е от лицата, за които оспореният акт е неблагоприятен, но не го е обжалвал, а служебно е конституиран като страна по делото. Правното му положение е подобно на това на привлечено трето лице-помагач на ищеца в гражданския процес и тъй като не той е предизвикал правния спор при липсата на изрична уредба в АПК на основание чл.144 от АПК е приложим чл.78, ал.10 от ГПК – нито дължи, нито му се присъждат разноски.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 974/15.06.2005г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на К.И.С. да придобие собственост върху имот № 195, находящ се в местност “Айвалъка”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора, по оспорването от С.В.С. ЕГН ********** с адрес за кореспонденция гр.София, ул.”И. Сусанин” № 26, бл.2, ап.2 чрез пълномощник Ж.С.С..

ВРЪЩА ДЕЛОТО КАТО ПРЕПИСКА на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по заявление № 0601162 от 02.07.1992г. на К.И.С. *** при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията на И.Б.И. *** за заплащане на направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: