Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

                  № 80     04.03.2009г.      град Стара Загора

 

                         

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети и четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: И.Я.

       

при секретар   М.П.                                                                                     и с участието

            на прокурора                                                                                                като разгледа  докладваното от съдия И. Я. административно дело № 43 по описа за 2009г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

                       

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/

 

Образувано е по оспорване, обективирано в жалба подадена от Г.Н.Г. ***  против Заповед № 1193/ 02.12.2008г. на Кмета на община Казанлък, с която е прекратено наемното правоотношение между община Казанлък и Г.Н.Г.. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество изложените съображения са за постановяването й от некомпетентен орган, в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗОС и Наредба № 12 на Общински съвет - Казанлък и при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на административния акт. Жалбоподателят твърди, че в заповедта не са конкретизирани фактическите основания за нейното издаване, както и че посоченото правно основание е несъответно.. Направено е искане за отмяна на заповедта на зам.кмета на община Казанлък  .

             

       Ответникът по жалбата -  Кмет на община Казанлък,не се явява, не се представлява , но в писменото си становище твръди, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, тъй като от представените писмени доказателства по безспорен начин се установявало, че наемателят не е заплащал консумираната от него вода за наетото от него жилище  .

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Със Заповед № 30/ 29.05.1996г. на Кмета на община Казанлък, на основание чл.7 и чл. 13  от Закона за наемните отношения , чл. 3 и чл. 17,ал.3 от Правилника за приложенията му Г.Н.Г. и семейството му  са настанени  по наем в общинско жилище, находящо се на адрес гр. Казанлък, ул. “ Спортна” № 12. Въз основа  на настанителната заповед, между община Казанлък и Г.Н. е сключен договор за наем на общински жилищен имот № 577/ 01.08.2007г. С уведомително писмо от 17.04.2008 година, с приложен към него лихвен лист от 02.04.2008 година зам.кмета на община Казанлък е поканил наемателя в 14-дневен срок от получаване на писмото да отстрани допуснатите нарушения по договора за наем, като изплати консумативните разноски за вода в размер на 834,21 лева , в противен случай на основание раздел ІV., т. 2.5 от договора  ще бъде прекратена договорната връзка между страните. По делото липсват данни дали тази покана е получена от наемателя. Видно от споразумителен протокол от 30.04.2008 година Г. Г. *** Загора са сключили договор по силата на който потребителят се е задължил да изплати на дружеството задължението си за консумирана  и отведена канална вода  в размер на 543,79 лв на десет равни месечни вноски от 55 лв до 25 число всеки месец, считано от 01.05.2008 година.Видно от лихвен лист към 30.04.2008 година абонатът не е заплащал консумативните разноски за вода спрямо “ В И К “ ЕООД, считано  от 05.01.2004 година.Въз основа на така постигнатото съгласие наемателят е започнал да погасява дълга си / така фискален бон от 30.04.2008 година/. Видно от лихвен лист от 01.12.2008 година наемателя не е  изплатил задълженията към “ В и К “ ЕООД в общ размер от 282,66 лева, представляваща консумирана от него вода съгласно фактури от 01.03.2006 г. №№ 2002970852, 2002970853, 2002970854, № 2003139443 от 01.08.2006 г, № 2003623514 от 01.10.2007 година, № 2003890073 от 01.05.2008 година. Видно от писмо от 01.12.2008 година на “ В и К “ ЕООД наемателят няма задължения към дружеството към 01.12.2008 година. От фискален бон от 05.12.2008 година се установи, че жалбоподателят е изплатил изцяло дълга си по изброените по- горе фактури за  консумирана . вода в размер на 543,79 лв . С оспорената заповед № 1193/ 02.12.2008 година на основание  чл.44, ал.2 във вр. с чл. 46, ал.2 от ЗОС и чл.22, ал.1, т.2 от Наредба 12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища на техните наематели и на други лица, приета с Решение № 196 от 24.02.2005г. на Общински съвет  -  Казанлък, е прекратено наемното правоотношение между община Казанлък и Г.Н.Г.. От фактическа страна обжалваният акт се основава на допуснато от наемателя нарушение по чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС – неплащане на консумативните разноски за повече от три месеца.

.

Към материалите по делото е приложена Наредба 12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища на техните наематели и на други лица, приета с Решение № 196 от 24.02.2005г., изм. и доп. с Решение № 475/ 29.06.2006г.  на Общински съвет – Казанлък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.  Разгледана по същество жалбата е основателна.

            В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като провери както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК. На първо място следва да бъде извършена проверка дали административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 изр. първо от ЗОС, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Видно от представената и приета като доказателство по делото Заповед № 30/ 29.05.1996г. за настаняване на Г.Г. в общинско жилище, находящо се в гр. Казанлък, ул. „Спортна” № 12, същата е издадена и подписана от Кмета на община Казанлък. Следователно в случая органът, в чиято материална и териториална компетентност е постановяването на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, е Кметът на община Казанлък. В  оспорения в настоящото съдебно производство административен акт макар да е посочено, че е издаден от Кмета на община Казанлък, е подписан от друго лице /при поставена запетайка пред подписа/ - т.е подписалият заповедта не е титулярът на длъжността кмет на община Казанлък  и посоченият като издател на акта Ст. Д. Липсва отбелязване на името и длъжността на подписалото заповедта лице както и на основанието, от което черпи правомощията си и въз основа което е упражнило компетентността на административния орган. Всъщност обстоятелството, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не е подписана от Кмета на община Казанлък, не се оспорва. Видно от  Заповед № 1148/ 21.11.2008г. на Кмета на община Казанлък е упълномощил Е. К. – Заместник кмет по финанси, бюджет и международни инвестиции, да подписва посочените в заповедта актове. От съдържанието на упълномощителната  заповед може да се направи извод, че същата е такава за делегиране на правомощия, включени в нормативно установената материална компетентност на кмета на общината, а именно на правомощията по издаване на заповеди за прекратяване на наемните правоотношения по чл.22, ал.5 от Наредба № 12 на ОбС – Казанлък и на заповеди за принудително изземване на общински жилища. По своята правна същност и съгласно разрешението, дадено в ТР № 4/ 22.04.2004г. на ВАС, делегирането представлява предвидена в закона възможност за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценка, горестоящият административен орган да предостави част от правомощията си на някои от подчинените му органи. Една от основните характеристики на „делегираната компетентност” е делегираните административни правомощия да не представляват изрична компетентност на съответния орган – т.е делегираното е допустимо единствено при условие, че законът предвижда  възможност материално компетентният орган да предостави упражняването на едно или повече от своите правомощия на подчинени нему органи или длъжностни лица. Действително в разпоредбата на чл. 39, ал.3 от ЗМСМА е регламентирано, че кметът на общината може да оправомощава заместник-кметове да изпълняват негови правомощия, но само в случаите, когато това е предвидено в закон. Следователно ЗМСМА установява принципно възможността кметът да делегира правомощия при наличието на нормативно овластяване за това в специалния закон, регламентиращ материалната компетентност за административния орган. В случая приложимият материален закон – ЗОС, не предвижда възможност кметът на общината да възлага правомощията си за издаване на заповеди за прекратяване на наемните правоотношения на други лица. Такава възможност не е предвидена и в Наредба № 12 на ОбС – Казанлък. Посочената в упълномощителната заповед като основание за делегирането на правомощия разпоредба на чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА не води до друг извод. Обстоятелството, че кметът на общината „ръководи цялата изпълнителна дейност на общината” не е достатъчно за да се счита, че административният орган е законово овластен да преценява кои от правомощията си да възложи на определен от него заместник кмет.. Ето защо не може да се приеме, че Заповед № 1193/ 02.12.2008г. на Кмета на община Казанлък е валидно и надлежно овластително основание за упражняване на правомощието по чл. 46, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗОС от заместник кмета. Следователно  дори и да се приеме, че оспореният административен акт е подписан именно от упълномощения заместник кмет, доколкото оправомощаването е направено при липса на нормативно установена възможност за делегиране на правомощия, заповедта се явява издадена от лице, упражнило изрична материална компетентност на органа по настаняването /в случая кмета на община Казанлък/ и следователно е нищожна. 

 

Обжалваната заповед е постановена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби, на които се основава.

 

Като фактическо основание за издаване на оспорения административен акт е посочено извършено нарушение по чл.46, ал.1 т.1 от ЗОС - неплащане на консумативните разноски за ползваното под наем общинско жилище за повече от три месеца. На първо място не става ясно в какво точно се изразява нарушението, посочено като мотив за прекратяване на наемното правоотношение. Доколкото твърдяното нарушение е под формата на бездействие /”неплащане на консумативни разноски”/ - т.е неизпълнение на договорно и нормативно установено задължение за определено действие, за неговата индивидуализация и обосноваване на деянието като противоправно поведение, релевантно за наличието на основание за прекратяване на наемното правоотношение, административният орган е следвало да конкретизира кои точно консумативни разходи не са заплащани, за какъв период от време и считано от коя дата е възникнало задължението. Но дори и да се приеме, че в административната преписка се съдържат данни относно консумативните разходи, неплащането на които е прието от административния орган като основание за издаване на обжалваната заповед, съдът намира, че прекратяване на наемното правоотношение е постановено при липса на регламентираната в ЗОС, в Наредба № 12 на ОбС – Казанлък и в сключения договор за наем материалноправна предпоставка, по следните съображения:

В Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.,  изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 13.05.2005/, е регламентиран реда за измерване количеството на изразходваната вода от водоснабдителната система на оператора, нейното отчитане и заплащане. По аргумент от разпоредбите на чл. 32, ал.1 във вр. с ал.4 от Наредба № 14, услугите на В и К се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода, отчетено чрез монтирани водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета заедно с датата на отчитане на индивидуалния водомер и общия водомер /за сгради етажна собственост/ и с подпис на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Следователно за да възникне задължението за заплащане на ползваните услуги за вода е необходимо не само наличието на изразходвана вода от водоснабдителната система, но количеството на същата да е отчетено по предвидения в Наредбата ред. Без такова отчитане не може да се определи нито основанието, нито размера на задължението. В случая от лихвените листи се установява, че за периода от м. август 2006г. до м.октомври  2007 и от месец октомври 2007 година до месец май 2008 година. не е извършвано отчитане на изразходваната вода. Доколкото задължението за заплащане възниква за отчетеното количество вода, не може да се приеме, че към датата на издаване на обжалваната заповед е налице неправомерно поведение от страна на наемателя , изразяващо се в незаплащане на консумативни разноски.

 

Съдът намира, че заповедта е издадена и на несъответно правно основание. Посочената разпоредба на чл.22, ал.1, т.2 от Наредба 12 на ОбС – Казанлък регламентира като основание за прекратяване на наемното правоотношение когато наемателят не отговаря на условията по чл.5 от Наредбата. Тази хипотеза е приложима в случаите, при които към момента на издаването на настанителната заповед и сключения въз основа на нея договор за наем, по отношение на наемателя и членовете на неговото семейство не са съществували кумулативно всички предпоставки – елементи на правопораждащия юридически състав за настаняване в общинско жилище по чл.5, ал.1, т.1-7 от Наредба №12. В случая нито се твърди, нито се съдържат каквито и да е било данни в административната преписка, че по отношение на наемателя  не са налице условията за настаняване в общинския жилищен имот.

 

При осъществявания контрол за материална законосъобразност на оспорен административен акт, съдът извършва преценка дали са налице установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и релевантността им за наличието на материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му компетентност.  В случая съдът намира, че необосновано административният орган е приел за установено, че наемателят  е допуснал нарушение, изразяващо се в „неплащане на консумативните разноски за повече от три месеца” и съответно незаконосъобразно на основание чл.22, ал.1, т.2 от Наредба №12 на ОбС – Казанлък е прекратил наемното правоотношение.

           

            При постановяването на Заповед № 1193/ 02.12.2008г. са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. Видно от представената по делото преписка по издаване на обжалвания акт, административният орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК /приложим в случая доколкото в специалния закон – ЗОС, не са регламентирани особени правила, които да дерогират приложението на общите такива/. Жалбоподателят като заинтересовано лице по см. на чл.15, ал.1 от АПК не е бил уведомен за образуваното административно производство и е бил лишен да участва като страна в това производство - не му е била осигурена възможност да се запознае със служебно събраните доказателства и евентуално да даде обяснения /да направи възражения/; да представи доказателства или да иска събирането на такива и т.н. Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК и в нарушение на основни принципи на административния процес, регламентирани в чл. 7, ал.1 и ал.2 и чл.9, ал.2 от АПК, е постановил заповедта без да обсъди и подложи на преценка всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Събраните по делото писмени  доказателства са индиция за непълнота на установената фактическа обстановка, което създава вероятност за неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение.. Допуснатите нарушения на административно производствените правила са съществени такива, тъй като са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед.

 

            Предвид гореизложеното съдът намира, че доколкото по отношение на обжалваната заповед е установено наличието на най-тежкия порок поради издаването й от некомпетентен орган, следва да бъде обявена за нищожна. Тъй като административното производство по чл.45 и сл. от ЗОС във вр. с чл. 22  от Наредба № 12 на ОбС – Казанлък е започнало служебно, изпращането на преписката на компетентният административен орган не се следва.

           

             

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

                       

                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 1193/ 02.12.2008г. на община Казанлък, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл. 46, ал.2 от ЗОС и чл.22, ал.1, т.2 от Наредба 12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища на техните наематели и на други лица, приета с Решение № 196 от 24.02.2005г. на Общински съвет – Казанлък, е прекратено наемното правоотношение между община Казанлък и Г.Н.Г. ***. 

           

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: /п/