Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    167

 

    гр.Стара Загора

    04.06.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в открито заседание                                       на  единадесети май през две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

                                                                   

при секретаря А.А.,                                                      

като разгледа докладваното от  съдия Р.Р.   АД   52 по описа  за 2009 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 233 от Закона за министерството на мътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от И.И.В. против Заповед  рег. № 16/16.01.2009 г. на Началник група „Териториална 2” при РУ на МВР гр.Ст.Загора, за налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от 6 месеца, на осн.чл.224, ал.2, т.1, чл.226, ал.1, т.2 и чл.228, т.4 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.3 и т.5 от ППЗМВР. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна-постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон и с предвидената от закона цел. Изложени са съображения, че оспорената заповед е немотивирана – от изложеното в нея не може да се направи извод, че оспорващия е извършил описаното в нея нарушение на дисциплината, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Не били описани „пропуските и слабостите”, които се твърди, че са допуснати и защо адм.орган приема, че са извършени действия, които да могат да се квалифицират като нарушение на дисциплината. Липсвала и конкретизация – по коя точно хипотеза на чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР е извършеното деяние. Не били изложени и мотиви защо се налага точно такова, по вид и в максимален размер, наказание. Липсата на мотиви не позволявала на оспорващия да разбере каква точно е волята на наказващия орган и да се провери закотосъобразността на заповедта му. Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващия, чрез процесуалния си представител адв.Ч., поддържа оспорването.

Ответникът по жалбата, оспорва същата като неоснователна.

Съдът, като провери обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед рег. №16/16.01.2009г. на Началник група „Териториална 2”  към сектор “КП” при РУ на МВР гр.Ст.Загора, на И.И.В., инспектор III, разузнавач VI, служител категория “Г” в група „ППЛС - Териториална 02” към сектор „КП” при РУ на МВР гр.Ст.Загора, е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от 6 месеца, на осн.чл.224, ал.2, т.1, чл.226, ал.1, т.2 и чл.228, т.4 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.3 и т.5 от ППЗМВР. В мотивите към оспорената заповед се сочи, че наказанието е наложено на жалбоподателя за това, че като бил длъжен да познава и прилага в служебната си дейност разпоредбите на ЗМВР, ППЗМВР, заповедите и инструкциите на МВР, не се съобразил с това изискване. Твърди се, че това е установено при извършена на 19.11.2008г. проверка от дисциплинарно-наказващия орган на водената от В. служебна документация, в резултат на която са установени „слабости и пропуски при прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност - Инструкция I-14/2004г. за оперативния отчет в МВР, по точно на чл.29, ал.1, т.7 и т.8. Не са изготвени конкретни документи, представляващи класифицирана информация по ЗЗКИ. Изготвените такива не са в указаните срокове и в изискуемата форма и съдаржание. Проявен е формализъм при оформянето им и осъществяването на личната оперативно-издирвателна дейност.” По делото е представена справка  относно извършени три проверки на В. – съответно на 19.08.2008г., на 01.09.2008г. и на 19.11.2009г. Тази справка е с дата 15.01.2009г. и е изготвена от органа издал процесната заповед. В нея липсва отбелязване, че е заведена в явен или секретен регистър на РУ на МВР Ст.Загора със съответния регистрационен номер и достоверна дата. Процесната заповед е обжалвана от В., пред по-горестоящия адм.орган – Началник сектор „КП” при РУ на МВР Ст.Загора, с жалба рег. №1626 на 22.01.2009г. Тази жалба е оставена без уважение от този орган със Заповед рег.№37/04.02.2009г., като е прието, че е неоснователна. По делото е представен протокол рег. №1276 от 16.01.2009г., относно изслушване на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина. Изрично е посочено в протокола, че служителят е изслушан от дисциплинарно-наказващия орган, но в протокола не се съдържат никакви данни относно обясненията, който същият е дал по вменените му служебни нарушения, освен това че не се намира в законоустановен отпуск. Протоколът изцяло отразява и преповтаря фактическата обстановка, приета за установена от наказващия орган преди изслушването на жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването на процесната заповед, която по силата на специалната норма на чл.233 от ЗМВР, подлежи на съдебна проверка за законосъобразност от съответния административен съд.

Жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Наложено е, за нарушение по чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.3 и т.5 от ППЗМВР, наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 , което, на основание чл. 228, т. 4 , може да се налага от служител на длъжност "началник група", на каквато в случая е органа издал оспорената заповед. Същата обаче е издадена в нарушение на административно-производствените правила. Съобразно чл. 231 от ЗМВР, редът за налагане на дисциплинарните наказания се урежда в Правилника за прилагане на закона. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения (чл. 229, ал. 1 ЗМВР). На основание чл. 237, ал. 3 ППЗМВР , изслушването по чл. 229, ал. 1 ЗМВР се отразява в протокол, като неговото съставяне не е самоцел, а има за предназначение да удостовери по несъмнен начин, че на наказваното лице е дадена възможност да изложи обяснението си по случая, да направи възражения, да посочи доказателства и т. н., които дисциплинарно наказващият орган е длъжен да събере и оцени (чл. 229, ал. 4 от ЗМВР). В случая, изслушването е проведено и оформено само формално, като в протокола изобщо не е отразено дадени ли са обяснения от служителя, направени ли са възражения, респ. дали е отказал изобщо да даде такива. В преписката не се съдържа писмена докладна от  жалбоподателя или негови обяснения, дадени във връзка с извършената проверка на дейността му, пред дисциплинарно наказващият орган или пред по-горестоящ орган, преди образуване на дисциплинарното производство. Липсват изискани и депозирани писмени обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, които да са дадени от жалбоподателя, пред дисциплинарно наказващия орган, във връзка с вече образуваното от него дисциплинарно производство.

Предвид гореизложеното, и в изпълнение на задълженията си по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че е допуснато съществено нарушаване на процедурата при провеждане на дисциплинарното производство - не е проведено изслушване по смисъла на чл. 229, ал. 1, във вр. с чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, не са дадени и приети от дисциплинарно наказващия орган писмени обяснения на служителя, поради което само на това основание обжалваната заповед следва да бъде отменена.

Наред с това от приетите по делото доказателства, се установи фактическа обстановка, от която не може да се изведе извод, че оспорващия В. е извършил визираните в процесната заповед нарушения. Представената по делото справка от дисциплинарно-наказващия орган с дата от 15.01.2009г. не е изведена по надлежния ред в явен или секретен регистър на РУ на МВР Ст.Загора със съответния регистрационен номер и достоверна дата. В нея не е отразено да е извършвана проверка на В. на 19.11.2008г., а са отразени три проверки извършвани на други дати. Последната от посочените проверки е с дата 19.11.2009г., което е практически невъзможно да се е осъществило, тъй като тази дата още не е настъпила. Дори да се приеме, че се касае за техническа грешка в изписването на годината и се е имало предвид дата 19.11.2008г., то това не променя извода за ненадлежното оформяне на резултата от тази проверка. Остава недоказан от дисциплинарно наказващия орган факта, с какъв акт и от кой е възложена проверката на 19.11.2008г., както и в какъв писмен документ е отразен резултата от нея. Остава неизяснен и въпроса, защо справката от 15.01.2009г. не е депозирана в съда като част от изпратената на 04.02.2009г. административна преписка, а допълнително на 19.02.2009г.  Това обстоятелство, както и най-вече констатирана липса на надлежна регистрация на справката в съответния регистър на РУ на МВР Ст.Загора, дават основание на съда да приеме, че справката е съставена след постановяване на процесната заповед и за нуждите на ответника в съдебното производство. С оглед на този извод тя не бе ценена, от този съдебен състав, като годно доказателство, относно установяване на твърдените в нея обстоятелства. В материалите приложени към административната преписка липсват други годни доказателства, от които да се установява, че оспорващия е извършил вменените му с процесната заповед нарушения по чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.3 и т.5 от ППЗМВР.

С оглед на това, съдът счита, че процесната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на процеса, юридическото лице, в състава на което действа административния орган постановил процесната заповед, следва да се осъди да заплати на оспорващия, направените от него деловодни разноски в размер на 160 лева.

Водим от горното, и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                Р         Е         Ш         И:

 

ОТМЕНЯ Заповед рег. №16/16.01.2009г. на Началник група „Териториална 02”  към сектор “КП” при РУ на МВР гр.Ст.Загора, с която на И.И.В., инспектор III, разузнавач VI, служител категория “Г” в група „ППЛС - Териториална 02” към сектор „КП” при РУ на МВР гр.Ст.Загора, е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от 6 месеца, на осн. чл.224, ал.2, т.1, чл.226, ал.1, т.2 и чл.228, т.4 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.3 и т.5 от ППЗМВР.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СТАРА ЗАГОРА да заплати на И.И.В., ЕГН-**********,***, направените деловодни разноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: