Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

       102   01.04.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на първи април  две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.                                                                     

и с участието на прокурора   

като разгледа докладваното от съдия Г. Д. административно дело № 58 по описа за 2009г.                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Д.С.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки N 20001/ 15.01.2009г. на Началника на РПУ – Казанлък, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на МПС”.  В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество твърденията са за постановяването му в противоречие на материалния закон. Оплакванията на жалбоподателя са, че посоченото като фактическо основание за издаването на заповедта НП № 150/ 09г. към момента на постановяване на оспорения акт все още не му е било връчено, поради което не е знаел, че е останал без контролни точки за да изпълни доброволно задължението си да предаде свидетелството за управление на МПС. Твърди, че след връчването на посоченото НП /23.01.2009г./ незабавно и доброволно е предал свидетелството си за управление, в резултат на което обосновава, че не са били налице условията, посочени в чл.171, т.4 от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка.  В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си по делото поддържа жалбата като се иска Заповед № 20001/ 15.01.2009г. да бъде отменена.   

 

         Ответникът по жалбата -  Началника на РУ на МВР – Казанлък, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

           

            С оспорената Заповед № 20001/ 2009 от 15.01.2009г. Началникът на РПУ – Казанлък /сега РУ на МВР – Казанлък/ е наложил на жалбоподателя Д.С.Т. принудителна административна мярка /ПАМ/ - изземване на свидетелството за управление на МПС.  Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на обстоятелството, че водачът на МПС не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне притежаваното свидетелство за управление на МПС № 258007460 поради отнети контролни точки, видно от приложената справка и НП № 150/ 09г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 23.01.2009г.. 

            Посочените релевантни за спора факти се установяват от документите, приложени към административната преписка по издаването на оспорения административен акт -  Справка за актове, съставени срещу Д.С.Т. за периода 2003 до 2009г., Справка за наложени наказания на Д.С.Т., издадена от Началник група “ПП-КАТ” при ОД на МВР – Казанлък и Наказателно постановление № 150/09 от 13.01.2009г. , връчено на санкционираното лице на 23.01.2009г.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Заповед № 20001/ 2009 от 15.01.2009г. е издадена от компетентния по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП орган – Началника на ОД на МВР – Казанлък, действал по делегация на основание Заповед № Із-1393 от 09.08.2007г. на Министъра на вътрешните работи.

Оспорената заповед е постановена в изискуемата писмена форма с посочени фактически и правни основания, съобразно изискването на чл.59, ал.2 от АПК и при спазване на административно-производствените правила.

Обжалваният административен акт е съобразен и с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка “изземване на свидетелството за управление” се прилага по отношение на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, която гласи: “Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи”.  Следователно, за да бъде наложена ПАМ на посоченото правно основание е необходимо кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки: 1. Да са отнети всички контролни точки и 2. Водачът на МПС да не е изпълнил доброволно законоустановеното си задължение да върне свидетелството за управление.   С разпоредбата на чл.2, ал.1 от НАРЕДБА № -1959 от 27.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи, е определен първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения по ЗДвП – 39 к.т.. Съгласно чл.4 от същата Наредба, контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В конкретния случай, от представената по делото Справка, изготвена от началник група “ПП-КАТ”, съдържаща се в административната преписка и посочена в мотивите на акта като фактическо основание за издаването му, се установява, че на жалбоподателя  са отнети 55 контролни точки за периода от 12.05.2005г. до 02.09.2008г., както следва: с НП № 2019/ 12.05.2005г. – 4 к.т., НП №1694/ 16.04.2007г.- 4 к.т., НП №1694/ 16.04.2007г. – 3 к.т., НП № 625/ 24.04.2007г. – 6 к.т., НП № 2845/ 15.06.2007г. – 4 к.т., НП № 2845/ 15.06.2007г. – 10 к.т., НП № 2674/ 16.05.2008г. – 8 к.т., НП № 2674/ 16.05.2008г. – 8 к.т. и НП № 5114/ 02.09.2008г. – 8 к.т.  Също от справката е видно, че на 18.10.2008г. на водача са били възстановени 14 контролни точки. При това положение броят на отнетите  точки към 18.10.2008г. възлиза на 41 к.т., което е над нормативно признатия лимит от 39 к.т.  Посочената справка не е оспорена от жалбоподателя и е приета като доказателство по делото. Съгласно чл.154, ал.1 ГПк вр. с чл.144 от АПК в тежест на жалбоподателя е да установи и докаже твърдяната от него липса на материалноправните предпоставки за издаване на атакувания административен акт. Въпреки дадените от съда указания с разпореждане от 06.02.2009г. , такова насрещно пълно доказване с допустими от закона доказателствени средства, по делото не бе проведено от жалбоподателя, поради което съдът приема, че отразените в справката НП са влезли в сила и са произвели действие по отнемане на точките. При тези данни релевантният юридически факт – отнемане на всички контролни точки на водача, съдът приема че е настъпил на 18.10.2008г., към която дата сумата на отнетите точки /41бр./ надвишава максимално допустимия брой от 39 точки. Поради това още към тази дата е била налице хипотезата на чл.157, ал.4 от ЗДвП и водачът е бил длъжен да върне свидетелството си в съответната служба на МВР, което в конкретния случай не е сторено.

 В контекста на изложеното не могат да бъдат споделени поддържаните от жалбоподателя доводи относно връчването на НП № 150/ 09г. след издаване  на заповедта за налагане на ПАМ, което го поставило в невъзможност да узнае за отнетите му контролни точки и своевременно да изпълни задължението си по предаване на свидетелството за управление. 

Независимо че сред посочените в Заповед № 20001/ 15.01.2009г. фактически основания за издаването й, фигурира и НП № 150/ 09г. което безспорно към датата на издаването на заповедта все още не е било връчено на санкционираното лице, съдът намира, че обстоятелствата относно издаването и връчването на това НП са ирелевантни към законосъобразността на обжалваната заповед. Още преди издаване на последното по време НП № 150/ 09 от 13.01.2009г. вече са били налице фактическите основания за налагане на ПАМ, което обстоятелство задължава органа да издаде процесната заповед. Следователно юридическите факти, с които разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва налагането на принудителната административна мярка, са били налице към момента на издаване на оспорения административен акт и административния орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е постановил  Заповед № 20001/ 13.01.2009г. в съответствие с материалноправните изисквания на закона. 

Заповедта е съобразена и с целта на закона за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по ЗДвП.

Предвид изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Д.С.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки N 20001/ 15.01.2009г. на Началника на РПУ – Казанлък, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление”,  като неоснователна. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: