Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-108                            27.03.2009г.                    гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                ШЕСТИ СЪСТАВ

На шестнадесети март                                         две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:    

        

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

 

секретар И.К.

ПРОКУРОР: Д.А.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №63 по описа на АС Стара Загора за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК, образувано по оспорване на заповед №08009606/19.12.2008г. на Директора на Областна Дирекция на МВР Стара Загора за  налагане принудителна административна мярка на основание чл. 76 т.2 от ЗБДС, заявено от Ш И К  гр. К,..

         С жалбата се твърди, че наложената ПАМ е изключително тежка поради това, че наказателния процес по НОХД №704 по описа за 2008г. на Казанлъшки районен съд е проведен при условията на чл.371 т.2 от НПК, поради което и на основание чл.55 от НК, съдът приел, че са налице многоброни и зключителни смекчаващи вината обстоятелства и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и е отложил изтърпяването за срок от три години. Всички смекчаващи вината обстоятелства са отчетени от районния съд, а оспорената заповед е проява на строгост, която ограничава основните права на труд и придвижване, което е допълнително и по-строго наказание.

         В съдебно заседание процесуалния представител адвокат Славова излага пред съда, че са изтекли пет месеца от влизане на присъдата в сила, поради което да се приеме, че е изтърпяно наказанието и да се постанови решение с оглед на това обстоятелство, което сочи че със заповедта не се преследват целите на закона.

         Ответния административен орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М оспорва жалбата с доводи, че административния орган при упражняване правомощията си по чл.76 т.2 от ЗБДС действа в условията на оперативна самостоятелност.

         Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. 

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Оспорването е допустимо като подадено от лице с право на жалба и в срок, а разгледано по същество е неоснователно.

         Със заповед №08009606/19.12.2008г. на Директора на Областна Дирекция на МВР Стара Загора е наложил на Ш И К принудителна административна мярка на основание чл. 76 т.2 от ЗБДС, за това, че е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Административния акт е издаден, съгласно правомощията на Директора на ОД “Полиция” делегирани със заповед №Із-1003/19.08.2008г. на Министъра на вътрешните работи, при спазване на правилата за административно производство и изискването за форма. В административната преписка са налице всички документи, удостоверяващи установените от административния орган факти, които дават основание за упражняване на правомощията по чл.76 т.2 от ЗБДС в условията на дискреционна власт. По тези факти страните не спорят, включително и по не настъпила реабилитация, като заповедта се атакува на основание несъответствие с целта на закона, предвид проведеното съкратено съдебно следствие и наложеното наказание при смегчаващи вината обстоятелства. Тези факти са правно ирелевантни в случая, а изложеното от адвокат С. за изтекъл пет месечен срок на наказанието “лишаване от свобода” не съответства на обективната истина. Доверителят й е осъден за престъпление по чл.195 ал.1, т.3,4 и 4 във вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.55 ал.1 от НК. За това дейние – квалифициран състав на умишлено престъпление от общ характер “кражба”, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до 10 години, а не до три години. Следователно предпоставките на чл.76 т.1 от ЗБДС не са налице и е без значение дали е започнало и приключило ефективното изтърпяване на наказанието, а то не е, защото с влизане на присъдата в сила тече три годишния отлагателен срок, а не срокът на наказанието. Поради това правно ирелевантни са възраженията за несъответствие с целта на закона.

Административния орган правилно е квалифицирал фактите, към които е приложил и относимата правна норма на чл.76 т.2 от ЗБДС, компетентен е и е изпълнил процедурата по уведомяване на лицето, чрез изпрашане по пощата с обратна разписка на съобщение за образуване на административното производство.

Дали е постигната целта на наказанието лишаване от свобода, което не е изтъпряно е без значение при преценката за законосъобразност на оспорения административен акт – законът не изисква административния орган да съобразява мотивите на съда.  Директора на ОД на МВР Стара Загора не е превратно упражнил властта си, с което да е нарушил гарантирани от Конституцията права на адресата на заповедта. Това е така, първо защото чл.35 на основния закон допуска правото на свободно придвижване да бъде ограничено със закон, какъвто е чл.76 т.2 от ЗБДС и на второ място, защото предвид не настъпилата реабилитация са налице факти, които обуславят налагане на ПАМ по преценка на компетентния орган, върху която съдът няма право на контрол. т.е. недопустимо е, щом са разпоредени предвидените в закона последици, да се изследва дали е по-целесъобразно да се издаде на паспорт на български гражданин. Проверява се само дали органът е избрал някоя от законово предвидените възможности и дали са налице предпоставките за това. Що се отнася до възражението, че ПАМ е изключително строга и се явява второ наказание, същото е правно не издържано – мярката по чл.76 т.2 от ЗБДС не е повторно наказание, което да се прилага, ако предходното не е повлияло на лицето. Принудителната мярка в случая е от превантивен характер и охранява обществени интереси, които са с по-голям интензитет на защита от строго личните.  При актовете на администрацията, постановявани в условията на оперативна самостоятелност съдът не може да осъществи контрол за целесъобразност, какъвто е допустим при оспорване по административен ред. Съдът е длъжен в тази хипотеза на основание чл.169 от АПК да провери дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Това означава, че съдът следва да установи налице ли са фактите от хипотезата на правната норма и основание на органа да действа с възможност за избор на начина, по който да постигне целта на закона. Върху този избор съдебният контрол е изключен. Следователно съдът не проверява кой е най-удачния начин да се постигне целта, а дали избраният е законово предписан. Въпреки такава констатация, съдът би бил длъжен да изследва дали не се преследва различна от законовата цел, ако е налице такова обосновано от доказателствата твърдение. В случая не е наведено, като по възражението за не съответствие с общата цел на закона, което е изискване за законосъобразност, не може да се установява, че същата би се постигнала и с бездействие, въпреки предпоставките за налагане на ПАМ. Съдебният контрол за законосъобразност е в пределите, установени от чл.146 от АПК.

         Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването от Ш И К гр. Казанлък, със съдебен адрес адвокат С. гр. К, , на Заповед №08009606/19.12.2008г. на Директора на Областна Дирекция на МВР Стара Загора за налагане на  принудителна административна мярка на основание чл. 76 т.2 от ЗБДС.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

 

 

Административен съдия: