Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е     № 95

 

23.03.2009г.     

град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

      Старозагорският административен съд, втори състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                                                     СЪДИЯ: Р.Р.

       

при секретар  З.Д.,                                                                                           като разгледа докладваното от съдия Р. Р. административно дело №65 по описа за  2009г., за да се произнесе съобрази следното:  

 

 Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на адв.Св. М., като пълномощник на Н.С.С., ЕГН-**********,***, срещу Заповед за задържане на лице рег. 23 от 28.01.2009г., издадена от полицейски орган – оперативен работник /ОР/ Ив. Н.Ив., при РУ на МВР гр.Ст.Загора, с която, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ във вр. с чл.129, ал.1 от Наказателния кодекс/НК/, е разпоредено задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и противоречаща на целите на закона. Възразява се, че С. се е явил доброволно на повикване в РУ на МВР Ст.Загора, където е задържан с процесната заповед. Твърди се, че при задържането не му е посочено, кое е лицето срещу чиято личност е извършено престъплението послужило за повод при задържането, нито медицински документи за вида на телесната повреда. В заповедта не се съдържали данни за престъплението, и доказателства за съпричастност на задържания към него. Възразява се, че тази принудителна административна мярка /ПАМ/ се взема с цел да се предотврати възможност за извършване на престъпление при наличие на данни за това ли да се укрие заподозрения и да предотврати реализирането на наказателната отговорност, а в случая задържания се е явил сам пред органите на реда и оказал съдействие за изясняване на случая. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява от процесуалния си представител.

Ответника-РУ на МВР гр.Ст.Загора не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка.

Оспорващия Н.С.С., ЕГН-**********,***, е задържан на 28.01.2009г. в 18,50 часа със Заповед за задържане 23 от 28.01.2009г., издадена от полицейски орган –ОР И. Н. Ив., при РУ на МВР гр.Ст.Загора. Като основание за издаване на заповедта е посочен чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като основание за задържането чл.129, ал.1 от НК. Срока на задържането е определен на 24 часа. Поводът за задържането се е съдържал в писмени обяснения от Др. Т. Др., от гр.Ст.Загора, в които е посочил Н.С. като лицето, което с нож му е нанесло прободна рана в областта на таза на 28.01.2009г. Др. е настанен за лечение в “неврохирургично отделение. С. е освободен от РУ на МВР Ст.Загора  на 29.01.2009г. в 17,50часа.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът стигна до следните правни изводи:

На основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът провери служебно законосъобразността на обжалваната заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания, включително и извън изрично упоменатите такива в жалбата.

Оспорването е направено от страна с правен интерес и в срок, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Атакуваната заповеди е годен за контрол акт по смисъла на чл. 147, ал. 2, т. 1 от АПК. Същата са издадена, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и по съществото си съставлява принудителна административна мярка. Хипотезата на нормата визира наличие на данни относно осъществяване на престъпление. Полицейският орган е изпълнил при постановяването и изискуемото от закона съдържание - не да посочва общо престъпна дейност, а конкретно е характеризирал данните като състав на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

За да се постанови задържане от полицейските органи, не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се налага принудителната административна мярка, е извършило престъпление. Наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено престъпление, са достатъчно основание и това е критерият по смисъла на закона за задържане за срок от 24 часа. Именно с цел проверката на вероятността да е осъществено деянието по чл. 129, ал.1 от НК се налага и взетата ПАМ и тази хипотетичност е достатъчно условие за наложената административна принуда. Задържането като ПАМ се предприема с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. В настоящия случай са налице данни, че след това задържане е образувано досъдебно наказателно производство, с което е осъществена целта на закона и при което е взета на С. и постоянна мярка за процесуална принуда “Задържане под стража”. Наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от разследващия полицейски орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Чрез мерките по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления.

Пред разследващия полицейски орган е имало достатъчно доказателства – свидетелски обяснения от пострадалото лице, които несъмнено свързват задържания С. с посоченото деяние по чл. 129, ал.1 от НК, както и наличие на телесна повреда, която е наложила болнично лечение. В тази насока е приложената по делото справка от ОР И. Н., която не е оспорена от страна на жалбоподателя. Може да се направи извод, че действително към момента на издаването на процесната заповед са били налице данни по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е било необходимо, с цел да се докаже съпричастност на лицето към извършено престъпно посегателство върху обществения ред. Доказването или не на престъплението в по-късен етап няма отношение към факта на задържането. Затова, след като деянието е криминализирано, като такова по чл. 129, ал.1 от НК, и при наличните към момента данни, сочещи задържания за негов извършител, издадената заповед не е в нарушение на закона от материална и процесуална страна. Същата е законосъобразна, тъй отговаря на изискванията и целта на закона и при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

                                     Р       Е       Ш       И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО оспорването на Н.С.С., ЕГН-**********,***, срещу Заповед за задържане на лице рег. 23 от 28.01.2009г., издадена от полицейски орган – оперативен работник Ив. Н. Ив., при РУ на МВР гр.Ст.Загора, с която, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи във вр. с чл.129, ал.1 от Наказателния кодекс, е разпоредено задържане му за срок от 24 часа.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд  Стара Загора, пред Върховен административен съд на РБългария.

                                                   

 

АДМ.  СЪДИЯ: