Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

179   29.05.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година, в състав:

                                           

                                                                                              СЪДИЯ: Г.Д.

 

при секретар   М.П.                                                                     

и с участието на прокурора                                                                                                    

            като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 69 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

   Образувано е по жалба на М.П.М. *** Загора против Решение № 12/ 08.12.2008г., точка 38, на Комисията по чл.17 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, в частта относно размера на определената такса по чл.30 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделска земя – имот № 105043, в землището на гр.Стара Загора. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, тъй като размерът на таксата бил определен при неправилно приложение на Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи. Направено е искане за изменение на решението в оспорената му част. 

            Ответникът по жалбата -  Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ към областна дирекция “Земеделие” гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е представена писмена защита от пълномощника му по делото, в която е изразено становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Жалбоподателят е подал предложение с вх.№3124/ 06.10.2008г. до Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към ОД”Земеделие” гр.Стара Загора, за промяна предназначението на ПИ № 105043 с площ 4.200дка, м.”Инджуллюк”, землището на гр.Стара Загора, за строителство на складове за селскостопанска продукция и техника. Към искането е приложен одобрения със Заповед № 1943/ 25.07.2008г. на Кмета на община Стара Загора проект за ПУП – ПЗ за ПИ №№ 105007, 105008, 105042, 105043 и 105044, ведно с доказателства, че заповедта е влязла в сила. С решение № 12, взето по протокол № 12 от 08.12.2008г. Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е решила да бъде променено предназначението на 4200кв.м. земеделска земя, ІІІ категория, неполивна, представляваща имот № 105043, собственост на М.П.М., за изграждане на обект: “Складове за селскостопанска продукция и техника”, като на основание чл.30 от ЗОЗЗ е определена за заплащане такса по чл.7, т.1 от Тарифата в размер на 3307лв.

            По делото е представена административната преписка, образувана по подаденото от М.М. искане за промяна предназначението на ПИ№ 105043. С протоколно определение от 15.04.2009г. съдът е задължил ответника по жалбата да представи допълнителни документи, удостоверяващи обстоятелства, относно заявено искане от жалбоподателя и решение за утвърждаване на площадка за проектиране на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника”, но в указания срок, ответникът не приложи по делото изисканите документи. Въпреки това, предвид изричните изявления и на двете страни, че с Решение № 3/ 02.04.2008г. комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ при ОД”Земеделие”гр.Стара Загора е утвърдила площадка за проектиране на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника”, както и от извършеното отбеляване в Предложение за решение № 10 по внесено предложение вх.№ 3124/ 06.10.2008г. /лист 50 от делото/, съдът приема за установен по делото факта, че на 02.04.2008г. е утвърдена площадка за проектиране на горепосочения обект.

            По искане на жалбоподателя по делото бе назначена съдебно-оценителна експертиза, която представи основно и допълнително заключение. В основното заключение вещото лице е определило размера на таксата за промяна на предназначението на 4200кв.м. земеделска земя, представляваща ПИ № 105043, землището на гр.Стара Загора, съгласно действащата към 08.12.2008г. Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи /изм. и доп. ДВ. бр.95 от 04.11.2008г./, която е 1890,00лв. С допълнително заключение, направено в съдебно заседание от 15.04.2009г. експертът даде отговор на въпроса какъв е размера на таксата при промяна на предназначението на процесния имот, изчислен по реда на Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, в редакцията й действала до изменението, прието с ПМС № 260/ 28.10.2008г./обн.ДВ, бр.95 от 2008г./. В този вариант таксата за промяна на предназначението на земеделска земя - имот № 105043 с площ 4200кв.м. за изграждане на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника” е в размер на 1890,00лв. Заключението на вещото лице е, че таксата за промяна на предназначението на процесния имот, изчислена както по старата, така и по новата редакция на Тарифата /в сила от 08.11.2008г./ е в размер на 1890,00лв. Съдът кредитира и възприема допълнителното заключение на експертизата като обективно, безпристрастно и компетентно.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В обжалваната си част Решение № 12, т.38 от 08.12.2008г., като издадено от административен орган по см. на §1, т.1, предл. второ от АПК, с което се създава задължение за жалбоподателя и се засягат негови права и законни интереси, представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. При липсата на регламентация в специалния закон пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване определената по чл.30 от ЗОЗЗ такса и доколкото не представлява акт, изключен изрично със закон от съдебен контрол за законосъобразност се налага извода, че спрямо решението в обжалваната му част намират приложение нормите на  АПК в т.ч. разпоредбите относно оспорването по съдебен ред на индивидуални административни актове /чл.145 и сл./. Към датата на подаване на жалбата и образуване на съдебното производство по делото определената с Решене № 12/ 08.12.2008г. такса не е заплатена от адресата на акта. С оглед на което съдът намира че оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения 14 дневен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване, е процесуално допустимо. Разгледано по същество е и основателно.

         Решение № 12/ 08.12.2008г. т.38, в оспорената му част, с която е определена такса по чл.30 от ЗОЗЗ в размер на 3307,50 лв. е издадено от компетентен орган, по см. на чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ; в изискуемата от закона форма; при спазване на административно – производствените правила, но е постановено при неправилно приложение на материалния закон. 

            По аргумент от разпоредбата на чл.24 от ЗОЗЗ вземането на решение за промяна предназначението на земеделската земя предпоставя наличието на решение за утвърждаване на площадка или трасе и одобрен ПУП. Безспорно са установени по делото, не се спори и от страните, че в случая са били налице условията / взето решение № 3 от 02.04.2008г. за утвърждаване на площадка и влязъл в сила ПЗ, одобрен със Заповед № от 1934/ 25.07.2008г.на Кмета на Община Стара Загора/, за извършване промяна на предназначението на земеделска земя, представляваща ПИ № 105043, землище гр. Стара Загора, собственост на жалбоподателя. Съгласно чл.24, ал.4 от ЗОЗЗ постановеното от Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ решение за промяна на предназначението влиза в сила след заплащане на държавната такса от с.з. Според чл.30, ал.1 от ЗОЗЗ при промяна на предназначението на земеделска земя се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет, а именно – Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи /одобрена с ПМС № 112 от 31.05.2002 г., обн., ДВ, бр. 56 от 7.06.2002г., изм. и доп., бр. 95 от 4.11.2008 г./. Доколкото в хода на процесното административно производство е  настъпила законодателна промяна като с ПМС № 260/ 2008г. Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи /Тарифата/ е изменена, на първо място следва да бъде разгледан въпроса относно приложимия нормативен ред за изчисляване на таксата – дали следва да намерят приложение разпоредбите на Тарифата, в редакцията й след направените изменения, обн.ДВ бр.95 от 04.11.2008г. или са приложими разпоредбите, действали преди изменението. Отговор на този въпрос дава  § 9 от ПЗР от ПМС 260/ 2008г., съгласно който: “Преписките, внесени в Министерството на земеделието и храните или в областните дирекции ”Земеделие”, по които към момента на влизане в сила на постановлението комисиите по чл.17 ЗОЗЗ са се произнесли с положително решение за утвърждаване на площадка или трасе или за промяна на предназначението, се довършват по досегашния ред.” В случая, решението на комисията по чл.17 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделския имот от 08.12.2008г., е постановено след влизане в сила на измененията в Тарифата, но също така е налице и предходно решение от 02.04.2008г. /Решение № 3/ за утвърждаване на площадка за проектирането на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника. Тъй като цитираната норма на § 9 предвижда алтернативност на двете условия за прилагането на досегашния ред, наличието на което и да е от тях / положително решение за утвърждаване на площадка/трасе или такова за промяна на предназначението на земеделски имот/, преди влизане в сила на ПМС, е основание започналите процедури по внесени преписки в ОД”Земеделие”- гр.Стара Загора, да бъдат довършени по досегашния нормативен ред. 

            Ето защо съдът приема, че в случая приложимият нормативен ред за определяне размера на таксата за промяна предназначението на земеделски имот № 105043, землището на гр. Стара Загора, е предвиденият такъв в Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, в редакцията й преди измененията и допълненията с ПМС 260/ 2008г., обн.  ДВ бр. 95 от 04.11.2008г.

Съгласно нормата на чл.7, т.1 /отм./ от Тарифата, при промяна предназначението на земеделската земя за изграждане на обекти, свързани с производството, съхраняването и преработката на селскостопанска продукция, размерът на таксата се определя по реда на чл.5. Доколкото в случая промяната на предназначението на 4 200кв.м. земеделска земя, съставляваща имот № 105043 в землището на гр. Стара Загора, е за изграждането на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника”, приложимият ред за определяне на таксата следва да бъде този, регламентиран в чл.5 във вр. с чл.7, т.1 /отм./ от Тарифата.

            Между страните по делото няма спор че за имота, находящ се в землището на гр. Стара Загора, представляващ трета категория земеделска земя, неполивна, средният бонитен бал е 75; коефициентът за категория населено място, съгласно чл.5, ал.3, колона 3 от таблицата е 3.00, а коефициентът за поливност съгласно чл.5, ал.5 от Тарифата е 1.00. Спорният въпрос е свързан с определянето на коефициента за площ.

Видно от представеното по делото предложение за решение, ответникът по жалбата е приел, че коефициентът за площ следва да бъде “3.50”.

 В разпоредбата на чл. 5, ал.2, т.1 от Тарифата е регламентирано, че коефициентът за площта на земята се определя в зависимост от размера на земята, необходима за обекта и от вида на обекта, като за обектите по чл.7 /отм./ е предвидено, че при площ до 5 дка включително коефициентът е 2.00, а при площ над 20 дка коефициентът е 3.50. В случая съдът намира, че при неправилно приложение на материалния закон Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е определила коефициента за площ, квалифицирайки го като такъв по чл.5, ал.2, т.1, б.”г”  вместо по чл.5, ал.2, т.1, б.”а” от Тарифата /в приложимата й редакция/, което е довело и до незаконосъобразно определяне размера на дължимата се такса по чл.30 от ЗОЗЗ. Последната се дължи при промяна предназначението на земеделска земя, индивидуализирана от гл. т. на площ, категория, поливност, поземлен имот и землището на населеното място, в което се намира. Следователно при определянето на таксата /респ. на коефициентите, въз основа на които по формулата по чл.5, ал.1 от Тарифата се изчислява таксата/, следва да се изхожда от показателите и характеристиките, относими единствено към земеделската земя, чието предназначение се променя. В този смисъл при определяне на коефициента за площ на земята по чл.5, ал.2 от Тарифата релевантно е не какъв е размерът на земята, необходим като цяло за изграждане на предвидения обект, а площта на земеделската земя на конкретния имот чието предназначение се променя, която площ е включена в границите на определената площадка за обекта. И това е така защото такса се дължи за промяна предназначението на конкретна земя, индивидуализирана и от гл. т. на нейната площ. А видно от диспозитива на оспореното решение се “променя предназначението на земеделска земя от 4 200кв.м., ІІІ категория, неполивна, в землището на гр. Стара Загора, имот № 105043” при посочени граници в скицата към решението и проект за ПУП, без да се променя предназначението на земеделската земя, съставляваща останалите четири имота, площта на които също е включена в утвърдената площадка за проектиране на обекта.  Следователно размерът на земята, необходима за изграждането на обекта, включена в площта на останалите имоти, не би следвало да се взема под внимание при определянето на коефициента по чл. 5, ал.2 от Тарифата  за изчисляване размера на таксата за промяна на предназначението на земеделска земя съставляваща имот № 105043. Неоснователно е и позоваването от страна на ответника по жалбата на одобрения ПУП – ПЗ, който обхващал пет земеделски имота, собственост на жалбоподателя с обща площ 23119кв.м /ПИ №№ 105007, 105008, 105042, 105043 и 105044/, включени в утвърдената площадка за проектиране на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника”. Обстоятелството, че одобреният ПЗ предвиждал свързано застрояване в имотите, предмет на плана, се сочи като аргумент за прилагането на коефициент за площ 3,50 относно имоти с обща площ 23119кв.м. Действително от представената по делото Заповед № 1934/ 25.07.2008г. на Кмета на община Стара Загора се установява, че е одобрен ПУП – ПЗ за ПИ № 105007; ПИ № 105008; ПИ № 105042, ПИ № 105043 и ПИ № 105044, с който е предвидено основно свързано застрояване между имотите. Само по себе си, обаче предвиждането на свързано в няколко съседни имота не води до обединяването им. Видно от графичната част към заповедта за всеки един от имотите, предмет на ПУП – ПЗ е предвидена конкретна сграда обособена със самостоятелни задължителни и ограничителни линии на застрояването. Спрямо всеки един от имотите самостоятелно е изчислена плътност и интензивност на застрояването, както и задължителната минимална площ за озеленяване. При това положение за жалбоподателят е налице възможност, но не и задължение, да реализира предвиденото по плана строителство за всеки един от притежаваните от него имоти, самостоятелно.

Следователно нито утвърдената обща площадка за проектиране на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника” за имоти №№ 105007; 105008; 105042; 105043 и 105044 върху земеделска земя общо от 23 119кв.м., нито одобрения ПУП /ПЗ/ и предвиденото в него основно свързано застрояване за посочените поземлени имоти, могат да обосноват извод за определяне на коефициент “3.5” за площ на земята по чл.5, ал.2, т.1, б. “г” /отм./ от Тарифата, вместо този по чл. 5, ал.2, т.1, б. “а” /отм./ от Тарифата, а именно коефициент “2”, тъй като промяната на предназначението касае единствено ПИ № 105043 - земеделска земя с площ от 4 200кв.м. и очевидно това е размерът на земята от този имот, необходим за изграждането на предвидения обект. При този коефициент и съобразно формулата по чл.5, ал.1 от Тарифата, съгласно допълнителното заключение на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза /лист 119 от делото/, размерът на таксата за промяна на предназначението на земеделска земя с площ от 4 200кв.м., имот № 105043 в землището на гр. Стара Загора, за изграждането на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника”, е 1890лв. 

 

По изложените съображения съдът намира, че Решение № 12, т.38 от 08.12.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, в оспорената му част досежно размера на определената такса за промяна предназначението на земеделската земя, е постановено при неправилно приложение и в противоречие с материалния закон и като такова е незаконосъобразно. В тази му част  решението следва да бъде изменено при решаване на спора по същество, съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 АПК, като се определи такса в размер на 1890,00лв., съобразно заключението на изпълнената съдебно-оценителна експертиза.

            С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като Областна Дирекция „Земеделие” гр. Стара Загора бъде осъдена да заплати на М.М. сумата от 271 лв., представляваща 11 лв. платена държавна такса ведно с такса за б. превод, 80 лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 180лв. възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 018615 от 24.02.2009г.   

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение трето и чл.173, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

           

                                               Р     Е     Ш     И     :

 

ИЗМЕНЯ Решение № 12, т.38 от 08.12.2008г. по Протокол № 12 от 08.12.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна Дирекция “Земеделие” – гр. Стара Загора, с което е променено предназначението на 4 200кв.м. земеделска земя, трета категория, неполивна, собственост на М.П.М., за изграждане на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника” в землището на гр. Стара Загора, имот № 105043, община и област Стара Загора, в частта на определената на основание чл.30, ал.1 от ЗОЗЗ такса по чл.7, т.1 от Тарифата, като НАМАЛЯВА размера на таксата от 3 307,50 лева /три хиляди триста и седем лева и петдесет ст/  на  1890,00 лева /хиляда осемстотин и деветдесет лева/.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция „Земеделие” – гр. Стара Загора да заплати на М.П.М. ***, сумата от 271 /двеста седемдесет и един/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

        

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                       

 

 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: