Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 142      16.04.2009г.      град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година, в състав:

                                           

                                                                                СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                    и с участието

на прокурора                                                                                                      като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 71 по описа за  2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.  

Образувано е по жалба на М.П.М. ***, офис 1, против Решение № 12, т.40 от 08.12.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна Дирекция „Земеделие” – гр. Стара Загора, в частта му относно определената на основание чл.30 от ЗОЗЗ такса за промяна предназначението на земеделска земя. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, като по същество изложените съображения са, че размерът на таксата е определен при неправилно приложение на Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи. Направено е искане за изменение на решението в обжалваната му част.

 

         Ответникът по жалбата -  Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, представлявана от Председателя й и Директор на Областна Дирекция  “Земеделие” – гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна. 

        

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт в оспорената му част на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспореното решение обективира както волеизявление за промяна предназначението на земеделска земя /и в тази си част благоприятен за жалбоподателя административен акт/, така и волеизявление за определяне на дължимата се такса за промяна на предназначението на имота, с разпореждане за нейното внасяне. Следователно в обжалваната си част Решение № 12, т.40 от 08.12.2008г., като издадено от административен орган по см. на §1, т.1, предл. второ от АПК, с което се създава задължение за жалбоподателя и се засягат негови права и законни интереси, представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. При липсата на регламентация в специалния закон пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване определената по чл.30 от ЗОЗЗ такса и доколкото не представлява акт, изключен изрично със закон от съдебен контрол за законосъобразност се налага извода, че спрямо решението в обжалваната му част намират приложение нормите на  АПК в т.ч. разпоредбите относно оспорването по съдебен ред на индивидуални административни актове /чл.145 и сл./. Към датата на подаване на жалбата и образуване на съдебното производство по делото определената с Решене № 12/ 08.12.2008г. такса не е заплатена от адресата на акта. С оглед на което съдът намира че оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения 14 дневен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване, е процесуално допустимо.

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            С вх. № 952/ 26.03.2008г. жалбоподателят в настоящото производство – М.М., като собственик на ПИ №№ 105042, 105043, 105044, 105007 и 105008, находящи с в м. „Инджурлюк”, землището на гр. Стара Загора, е направил предложение до ОД „Земеделие” – гр. Стара Загора за утвърждаване на площадка за проектиране в посочените поземлени имоти за изграждане на складове за селскостопанска продукция и техника съгласно изработен проект за Подробен устройствен план /ПУП/ - План за застрояване /ПЗ/. След проверка на представените документи и преценка за спазването на изискванията по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, с Решение № 3 от 02.04.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие” – гр. Стара Загора, на основание чл.22, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.32, ал.1 от ППЗОЗЗ, е утвърдена площадка за проектиране на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника”, с която се засягат общо 23 119кв.м. земеделска земя, трета категория, неполивна, собственост на М.М., представляваща имоти №№ 105042, 105043, 105044, 105007 и 105008,  землището на гр. Стара Загора.  С вх. № 3126 от 06.10.2008г. М. М., е направил предложение до ОД „Земеделие” – гр. Стара Загора за промяна предназначението на ПИ № 105008, м. „Инджурлюк”, землището на гр. Стара Загора, с площ от 4.715дка, за строителство на складове за селскостопанска продукция и техника. Към искането е приложен одобрения със Заповед № 1934/ 25.07.2008г. на Кмета на община Стара Загора проект за ПУП – ПЗ за ПИ № 105007; ПИ № 105008; ПИ № 105042; ПИ № 105043 и ПИ № 105044 ведно с доказателства, че заповедта е влязла в сила. С оспореното в настоящото производство Решение № 12, т.40 по Протокол № 12 от проведено на 08.12.2008г. заседание на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, на основание чл. 24, ал.2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал.1 от ППЗОЗ, е променено предназначението на 4 715кв.м. земеделска земя, собственост на М. М., за изграждане на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника” в землището на гр. Стара Загора, имот № 105008, при граници, посочени в приложената скица и влязъл в сила ПУП, като на основание чл.30 от ЗОЗЗ е определена за заплащане такса по чл.7, т.1 от Тарифата в размер на 3 713.06лв.

         По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по приемане на оспореното решение. Назначена и изслушана е съдебно-оценителна експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице е определило размера на таксата за промяна предназначението на имот № 105008 с площ от 4 715кв.м. земеделска земя, за изграждане на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника” в два варианта - по реда на чл.5 във вр. с чл.7, т.1 от Тарифата в действащата й редакция до изменението – ДВ бр. 95 от 04.11.2008г. и по реда на чл.5, ал.1 във вр. с чл.8, т.9 от Тарифата /изм. ДВ бр.95 от 2008г./. Заключението на вещото лице е, че и в двата случая таксата е в размер на 2121.75лв. 

        

         При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна.  

         Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на регламентираните административно-производствени правила.  В обжалваната му част, с която е определена като дължима за внасяне такса в размер на 3 713.06лв. по чл.30 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделска земя, е постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

            Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗОЗЗ при промяна на предназначението на земеделска земя се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет, а именно – Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи. В чл.4 от Тарифата са посочени критериите /показателите/, въз основа на които се определя размера на таксата за промяна предназначението на земеделска земя, а именно: 1. Бонитетната категория на земеделската земя, посочена в акта за категоризация; 2. Размерът на земята, включена в границите на определената площадка или трасе на обекта; 3. Местонахождението на земята; 4. Вида на обекта и 5. Възможността за напояване. В чл.5, ал.2 – ал.5 от Тарифата са регламентирани начина на определяне и размера на коефициентите за всеки един от показателите при изчисляване на таксата по установената в чл.5, ал.1 формула. 

            Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя че в случая за определяне размера на дължимата се такса следва да намерят приложение разпоредбите на Тарифата, в редакцията й след направените изменения и допълнения с ПМС № 260 от 27.10.2008г. /обн. ДВ бр. 95 от 04.11.2008г./. В § 9 от ПЗР към ПМС № 260/ 27.10.2008г. за изм. и доп. на Тарифата изрично е предвидено, че преписките, внесени в областните дирекции "Земеделие", по които към момента на влизане в сила на постановлението комисиите по чл. 17 ЗОЗЗ са се произнесли с положително решение за утвърждаване на площадка или трасе или за промяна на предназначението, се довършват по досегашния ред. В случая безспорно решението на Комисията по чл.17 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделския имот от 08.12.2008г. /което се оспорва в настоящото производство в частта му досежно определения размер на дължимата се такса/, е прието след влизане в сила на измененията на Тарифата. Но видно от представеното и прието като доказателство по делото Решение № 3 от 02.04.2008г., на посочената дата Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е утвърдила площадка за проектиране на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника”, в т.ч. и за имот № 105008 - т.е налице е положително произнасяне с решение за утвърждаване на площадка по см. на § 9 от ПЗР на ПМС № 260 от 27.10.2008г. Съгласно нормата на § 9 от ПЗР от ПМС 260/ 2008г. двете условия за довършване на процедурите за промяна предназначението на земеделски земи по досегашния ред са дадени като алтернативни такива. Следователно наличието на което и да е от тях /положително решение за утвърждаване на площадка за проектиране или такова за промяна предназначението на земеделски имот/, преди влизане в сила на ПМС, е основание за прилагането на досегашния нормативен ред за довършване на започнали процедури по внесени преписки в ОД “Земеделие” – гр. Стара Загора.

            Ето защо съдът приема, че в случая приложимият нормативен ред за определяне размера на таксата за промяна предназначението на земеделски имот № 105008, землището на гр. Стара Загора, е предвиденият такъв в Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, в редакцията й преди измененията и допълненията с ПМС 260/ 2008г., обн.  ДВ бр. 95 от 04.11.2008г.

Съгласно нормата на чл.7, т.1 /отм./ от Тарифата, при промяна предназначението на земеделската земя за изграждане на обекти, свързани с производството, съхраняването и преработката на селскостопанска продукция, размерът на таксата се определя по реда на чл.5. Доколкото в случая промяната на предназначението на 4 715кв.м. земеделска земя, съставляваща имот № 105008 в землището на гр. Стара Загора, е за изграждането на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника”, приложимият ред за определяне на таксата следва да бъде този, регламентиран в чл.5 във вр. с чл.7, т.1 /отм./ от Тарифата.

            Между страните по делото няма спор че за имота, находящ се в землището на гр. Стара Загора, представляващ трета категория земеделска земя, неполивна, средният бонитен бал е 75; коефициентът за категория населено място, съгласно чл.5, ал.3, колона 3 от таблицата е 3.00, а коефициентът за поливност съгласно чл.5, ал.5 от Тарифата е 1.00. Спорният въпрос е свързан с определянето на коефициента за площ.

Видно от представеното по делото предложение за решение, ответникът по жалбата е приел, че коефициентът за площ следва да бъде “3.50”.

            В разпоредбата на чл. 5, ал.2, т.1 /изм./ от Тарифата е регламентирано, че коефициентът за площта на земята се определя в зависимост от размера на земята, необходима за обекта и от вида на обекта, като за обектите по чл.7 /отм./ е предвидено, че при площ до 5 дка включително коефициентът е 2.00, а при площ над 20 дка коефициентът е 3.50. В случая съдът намира, че при неправилно приложение на материалния закон Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е определила коефициента за площ, квалифицирайки го като такъв по чл.5, ал.2, т.1, б.”г”  вместо по чл.5, ал.2, т.1, б.”а” от Тарифата /в приложимата й редакция/, което е довело и до незаконосъобразно определяне размера на дължимата се такса по чл.30 от ЗОЗЗ. Последната се дължи при промяна предназначението на земеделска земя, индивидуализирана от гл. т. на площ, категория, поливност, поземлен имот и землището на населеното място, в което се намира. Следователно при определянето на таксата /респ. на коефициентите, въз основа на които по формулата по чл.5, ал.1 от Тарифата се изчислява таксата/, следва да се изхожда от показателите и характеристиките, относими единствено към земеделската земя, чието предназначение се променя. В този смисъл при определяне на коефициента за площ на земята по чл.5, ал.2 от Тарифата релевантно е не какъв е размерът на земята, необходим като цяло за изграждане на предвидения обект, а площта на земеделската земя на конкретния имот чието предназначение се променя, която площ е включена в границите на определената площадка за обекта. И това е така защото такса се дължи за промяна предназначението на конкретна земя, индивидуализирана и от гл. т. на нейната площ. А видно от диспозитива на оспореното решение се “променя предназначението на земеделска земя от 4 715кв.м., ІІІ категория, неполивна, в землището на гр. Стара Загора, имот № 105008” при посочени граници в скицата към решението, без да се променя предназначението на земеделската земя, съставляваща останалите четири имота, площта на които също е включена в утвърдената площадка за проектиране на обекта.  Следователно размерът на земята, необходима за изграждането на обекта, включена в площта на останалите имоти, не би следвало да се взема под внимание при определянето на коефициента по чл. 5, ал.2 от Тарифата  за изчисляване размера на таксата за промяна на предназначението на земеделска земя съставляваща имот № 105008.

В разпоредба на чл.5, ал.2, т.3 /нов/ от Тарифата /обн. ДВ бр. 95 от 04.11.2008г./ изрично е въведено изискването за имоти, разположени в едно и също землище и за които предложения за промяна на предназначението са внесени от един и същ собственик, коефициентът за площ да се определя въз основа на сумата от площите на всички имоти независимо от броя на изработените за тях подробни устройствени планове. Както вече беше посочено тази разпоредба е неприложима в случая по аргумент от нормата на § 9 от ПЗР към ПМС № 260/ 27.10.2008г. за изменение и допълнение на Тарифата и по изложените по-горе съображения. А въз основа на приложимата нормативна уредба не може да се обоснове извод, че при промяна предназначението на един конкретен имот при определянето на коефициента за площ следва да се изхожда от общата площ на всичките имоти, собственост на едно и също лице, по отношение на които имоти е инициирана процедура за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и за площта на които е утвърдена обща площадка за проектиране на обекта. 

Действително с одобрения със Заповед № 1934/ 25.07.2008г. на Кмета на община Стара Загора ПУП – ПЗ за ПИ № 105007; ПИ № 105008; ПИ № 105042, ПИ № 105043 и ПИ № 105044 е предвидено основно свързано застрояване между имотите, но това не може да обоснове извод за определяне на коефициент “3.5” по чл.5, ал.2, т.1, б.”г” /изм./ от Тарифата, с оглед общата площ на имотите от 23 199кв.м. На първо място по см. на §5, т.22 от ДР на ЗУТ  "Свързано" е това застрояване, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии) т.е дали застрояването е свободно или свързано е въпрос, който е относим към начина на разположение на постройките на основното и допълващото застрояване в съседните имоти – дали сградите са разположени допрени една до друга на имотните граници /регулационните линии/ или на разстояние от тях. Само по себе си предвиждането на свързано застрояване не води до “обединяване” на имотите – всеки един от тях запазва своята самостоятелност от гл. т. на идентификационен кадастрален номер, площ, вещни права и т.н. В случая видно от графичната част към Заповед № 1934/ 25.07.2008г. на Кмета на община Стара Загора за одобряване на ПУП – ПЗ,  са предвидени задължителни линии на основното застрояване за всеки един от посочените имоти, които линии на застрояване са разположени по вътрешните кадастрални граници между имотите. Следователно нито утвърдената обща площадка за проектиране на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника” за имоти №№ 105007; 105008; 105042; 105043 и 105044 върху земеделска земя общо от 23 199кв.м., нито одобрения ПУП /ПЗ/ и предвиденото в него основно свързано застрояване за посочените поземлени имоти, могат да обосноват извод за определяне на коефициент “3.5” за площ на земята по чл.5, ал.2, т.1, б. “г” /изм./ от Тарифата, вместо този по чл. 5, ал.2, т.1, б. “а” /изм./ от Тарифата, а именно коефициент “2”, тъй като промяната на предназначението касае единствено ПИ № 105008 - земеделска земя с площ от 4 715кв.м. и очевидно това е размерът на земята от този имот, необходим за изграждането на предвидения обект. При този коефициент и съобразно формулата по чл.5, ал.1 от Тарифата, съгласно заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, размерът на таксата за промяна на предназначението на земеделска земя с площ от 4 715кв.м., имот № 105008 в землището на гр. Стара Загора, за изграждането на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника”, е 2121.75лв. 

 

По изложените съображения съдът намира, че Решение № 12, т.40 от 08.12.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, в оспорената му част досежно размера на определената такса за промяна предназначението на земеделската земя, е постановено при неправилно приложение и в противоречие с материалния закон и като такова е незаконосъобразно. В тази му част  решението следва да бъде изменено при решаване на спора по същество, съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 АПК, като се определи такса в размер на 2 121.75лв., съобразно заключението на изпълнената съдебно-оценителна експертиза.

            С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като Областна Дирекция „Земеделие” гр. Стара Загора бъде осъдена да заплати на М.М. сумата от 271 лв., представляваща 11 лв. платена държавна такса ведно с такса за б. превод, 80 лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 180лв. възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 018625 от 06.03.2009г.   

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение трето и чл.173, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд,  

 

           

                                               Р     Е     Ш     И     :

 

ИЗМЕНЯ Решение № 12, т.40 от 08.12.2008г. по Протокол № 12 от 08.12.2008г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна Дирекция “Земеделие” – гр. Стара Загора, с което е променено предназначението на 4 715кв.м. земеделска земя, трета категория, неполивна, собственост на М.П.М., за изграждане на обект „Складове за селскостопанска продукция и техника” в землището на гр. Стара Загора, имот № 105008, община и област Стара Загора, в частта на определената на основание чл.30, ал.1 от ЗОЗЗ такса по чл.7, т.1 от Тарифата, като НАМАЛЯВА размера на таксата от 3 713.06 лева /три хиляди седемстотин и тринадесет лв. и 06ст/  на  2121.75 лева /две хиляди сто двадесет и един лева и седемдесет и пет ст./.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция „Земеделие” – гр. Стара Загора да заплати на М.П.М. ***, сумата от 271 /двеста седемдесет и един/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

        

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                       

 

СЪДИЯ: