РЕШЕНИЕ

 

№VІ-151                                  07.05.2009г.                    гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                 ШЕСТИ СЪСТАВ

На двадесет и трети април                                    две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:     

           

                                   СЪДИЯ : Д.Д.

 

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №72  по описа на АС Стара Загора за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.24а от ЗОЗЗ, образувано по оспорване от М П М на размера на таксата, определена с  решение №12/08.12.2008г. - т.38, за промяна предназначението на земеделска земя ІІІ категория, с площ от 5905 кв.м., имот №105007, собственост на оспорващия.

С жалбата се твърди, че размера на таксата е незаконосъобразно определен, той е значително по-нисък, за установяване на което от съда се иска допускане на съдебно – техническа експертиза.

В съдебно заседание процесуалния представител поддържа, че приложими са нормите на ПМС №260/27.10.2008г. в сила от 04.11.2008г. съгласно правилото на §9 от ПЗР на същото постановление за изменение на Тарифата. Поддържа се, че нормата регламентира случаите, в които таксата вече е определена, но не е внесена.

От съда се иска да бъде определена такса в размер на 2657, 75лв., съгласно заключението на вещото лице.

         Ответния административен орган – Комисията към Областна дирекция “Земеделие” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна, като се има предвид площта на утвърдената площадка за проектиране на обект “Складове за селскостопанска продукция” в размер на 23 119 кв.м., към които следва да се приложи коефициент за площ в размер 3.50, съгласно Тарифата, действаща до 04.11.2008г. 

         Съдът, след като обсъди доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Оспорването е допустимо, като заявено в срок и от лице с право на жалба, а разгледано по същество е неоснователно, поради следното:

         Оспорено е решение №12/08.12.2008г. т.39 на Комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ при ОД “Земеделие” гр. Стара Загора, за промяна предназначението на 5905 кв.м. земеделска земя, трета категория, неполивна, собственост ан М П М за изграждане на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника” в землището на гр. Стара Загора, имот №1050007, в частта му относно определената такса в размер на 4 650.19 лв.

         Жалбоподателя твърди, че размера следва да бъде по-нисък и определен съобразно правилата на Тарифата в ред. на ДВ бр.95, в сила от  04.11.2008г. , както е посочило вещото лице.

В писмената си защита процесуалния представител на административния  орган твърди, че таксата е определена правилно, съобразно площта на земята, необходима за изграждане на обекта, която е в размер на 23 119 кв.м.

В заключението на вещото лице по допуснатата съдебно техническа експертиза за изчисляване на таксата по правилата на Тарифата в сила до 04.11.2008г., е приложило коефициент за площ от пет до десет декара, съобразно площта на ПИ 105007, а при изчисляване размера на таксата по правилата в сила след 04.11.2008г., е определило коефициент за площ съобразно размера на заявената за промяна на предназначението си земя. В съдебно заседание при изслушване на заключението, вещото лице обяснява метода си на изчисление с новото правило на чл.5 ал.2 т.3 от Тарифата, което изисква да се сумира площта на всички имоти, независимо от броя на изработените за тях ПУП, което означавало, че до 04.11.2008г. таксата се определя според площта на конкретния поземлен имот, а след него според общия сбор на всички имоти, заявени за промяна в едно землище от едно и също лице. Този извод е правен и не може да се възприеме от съда, а освен това е и погрешен.  Правилото на чл.5 ал.2 т.3 от Тарифата в сила от 04.11.2008г., касае единствено обектите по чл. 6 – ред. ДВ бр. 95/04.11.2008г., сред които обектите по отменения чл.7т.1 не попадат. Те са включени в чл.8 т.9 /ДВ.бр.59/04.11.2008г./- “обекти, свързани с производството, съхранението и преработката на селскостопанска продукция, както и обекти на хранително-вкусовата промишленост; стокови тържища за непреработена растителна и животинска продукция; обекти за съхраняване, поддържане и ремонт на селскостопанска техника;”. По отношение на тези обекти е променен коефициента за площ, но не и правилото за определяне на нейния размер. Всъщност това е и спорния по делото въпрос –  размера на земеделския имот, на който се променя предназначението или площта, определена от площадката за проектиране, е определяща за коефициента за площ. Този въпрос е правен и вещото лице не може да му даде отговор. То е взело предвид при изготвяне на заключението си по т.2 размера на ПИ 105007, което е неправилно и мотивира съдът да не вземе предвид становището на вещото лице.

Отговор на спорния по делото въпрос е даден в правилото на чл. 4 т.2 и чл.5 ал.2 от Тарифата, което е едно и също и в редакцията до 04.11.2008г., и след това. Тук е мястото да се даде отговор и на възражението за неправилно определяне на таксата по правилата на Тарифата, действащи до 04.11.2008г. Същото е неоснователно - правилото на параграф девети от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна предназначението на земята, изключва приложението на новите разпоредби по отношение на молбите за промяна, по които има положително решение за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране, или решение за промяна предназначението на земята. Тези производства се довършват по досегашния ред. Последния се определя от нормите на чл.4, чл. 5 и чл.7 от Тарифата за таксите при промяна предназначението на земята, които гласят – размера на таксата се определя от бонитетната категория на земята, съгласно акта за категоризация, размера на земята, включена в границите на определената площадка или трасе, местонахождението, съборазно категорията на населеното място, вида на обекта, който определя само коефициента за категория на населеното място, и възможността за напояване.

Правилата на чл.4 т.2 и чл. 5 ал. 2 от Тарифата определят съответния коефициент за площ -  размера на земята, включена в границите на определената площадка определя размера на земята необходима за обекта. Граматичното тълкуване, налага извод, че размера на земята необходима за обекта, определен от границите на утвърдената площадка за пректиране, е    правнорелевантен за коефициента за площ. Размера на отделния  земеделския имот, включен в границите на площадката, както е в случая, не е от правно значение. Това правило на чл.4 т.2 и чл.5 ал.2 от Тарифата е в съответствие с целта на ЗОЗЗ - да се променя предназначението само на земята, която ще се ползва за не земеделски нужди – чл.24 ал.2 “промяна предназначението на необходимата земеделска земя”. Поради това може да се промени предназначението не на целия земеделски имот, а само на площта, включена в границите на площадката или трасето, която ще е необходима за изграждането на обекта. Следвало е административния орган да постанови едно решение за промяна предназначението на земеделска земя в размер на 23 119 дка, така както е посочено в предложението на М П М и в решение № 3/02.04.2008г. за утвърждаване на площадка за проектиране в поземлени имоти 105042, 105043, 105044, 105007 и 105008. Постановяването на отделни решения за промяна на всеки земеделски имот, не може да обоснове приложение на коефициент за площ, според техния размер. Отделните решения за промяна имат за последица техническо разделяне на дължимата такса за  23 119 дка земя и не могат до доведат до неправилно определяне на размера, защото той  се изчислява за един декар площ по формулата на чл.5 от Тарифата. Това е още един аргумент в подкрепа на правилото, че не площта на земеделския имот, а на площадката, е правнорелевантна за размера на таксата. Административния орган правилно е определил коефициента за площ на земята, според размера, необходима за обекта, а не според размера на ПИ 105007. Следователно и предвид казаното по-горе за не точното определяне на коефициента за площ от вещото лице, се налага извод за неоснователност на жалбата. Поради това и претенцията за разноски не може да бъде уважена.

         Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

         ОТХВЪРЛЯ оспорването на М П М против решение №12/08.12.2008г. в частта му за определяне на таксата за промяна предназначението на ПИ №105007, местност “Инджурлюк”, землище на гр. Стара Загора.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

 

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: