Р Е Ш Е Н И Е  161

 

гр.Стара Загора, 20.05.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и осми април

през      две хиляди и девета година в състав:

 

             Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:           

 

при секретаря   С.Х.

и в присъствието на  прокурора             ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   75  по описа  за 2009 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.118 във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.”в” от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

                   Образувано е по жалба от Т.Д.К. в качеството му на управител на “….” ООД гр.Стара Загора против Решение № 64/ 02.12.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 1070/ 17.10.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ Стара Загора за внасяне на сумата 5791.20лв по акт за начет № 19/ 25.09.2008г от неправилно изплатени парични обезщетения. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на КСО. Жалбоподателят твърди, че неправилно решаващият орган е приел за установено, че неправомерно са изплащани обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на лицето П. Г. М.. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на разноските по делото.

               Ответникът по жалбата -  Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, тъй като относно лицето П. М. не е възникнало осигурително правоотношение и то няма качество на осигурено лице за всички осигурени социални случаи по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, поради което процесните парични обезщетения са изплатени неоснователно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено  следното:

               На 31.05.2004г. е сключен трудов договор за неопределено време между  жалбоподателя – “” ООД гр.Стара Загора и П. Г. М.. Договорът е първи по ред за работничката. В него е отбелязано, че лицето е постъпило на работа на 31.05.2004г. М. е получила обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периоди и в размери, посочени в справки № 1 и № 2 към ревизионния акт за начет. Видно от ведомостта за заплати за м. май 2004г. и формата за присъствие / Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа/ за м.май 2004г, на П. М. е начислена заплата за един отработен ден през месеца в размер на 8.95лв, удържани са суми за социално и здравно осигуряване за сметка на работника като получаването на възнаграждението е удостоверено с подпис върху ведомостта. Дължимите осигурителни вноски са внесени от работодателя в полза на НОИ РУСО Стара Загора на 20.07.2004г.

               При направена констатация в съдебно заседание се установи, че в трудовата книжка на П. М. жалбоподателят е извършил корекция на датата на постъпване на работничката като от 01.06.2004г е поправена на 31.05.2004г. Не е отбелязана дата на извършване на поправката.

               На 02.06.2004г на М. е издаден болничен лист № 88 за временна нетрудоспособност поради бременност с начална дата 01.06.2004г.

               Тези обстоятелства се доказват от представените от жалбоподателя и неоспорени от ответника документи, както и от приетото от съда като компетентно и безпристрастно изготвено заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице е посочило, че М. няма осигурителен стаж. Това обстоятелство не се оспорва от страните.

По делото са представени от ответника справка от персоналния регистър за трудови договори, от която за М. се установява сключен трудов договор от 01.06.2008г и справка “Данни от персонален регистър за осигурителен стаж и доход” за П. М. за периода м. януари – м. декември 2004г., в която липсват данни за м.май 2004г.

На 17.04.2008г в ТД на НАП Стара Загора е подадена коригираща декларация образец 1 от жалбоподателя за м.май 2004г относно П. М.. Корекцията е отразена с дата 18.04.2008г. Не е подавана коригираща декларация образец 6 за м.май 2004г за увеличаване размера на декларираното задължение, касаещо един работен ден през м.май 2004г за П. М..

               Със заповед № 989/ 15.09.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е разпоредено извършването на частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на осигурителя – “” ООД гр.Стара Загора, която е приключила с ревизионен акт за начет вх.№ 19/ 25.09.2008г, издаден на основание чл.110, ал.1 от КСО. В акта е отразен общ размер на начета 5 791.20лв лева, от които главница – 2912.41лв. и 1939.13лв.лихви, произтичащ от неправилно изплатени парични обезщетения, съгласно справки № 1 и № 2. Видно от посочените справки, явяващи се неразделна част от акта за начет, за периода от 01.06.2004г. до 08.10.2004г. на лицето П. Г. М. неправилно е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане от осигурителя “….” ООД гр.Стара Загора в размер на 492.20лв, а  за периода от 09.10.2004г. до 12.07.2006г. на същото лице неправилно е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете от осигурителя “” ООД гр.Стара Загора в размер на 2912.41лв. За  събиране на сумите по ревизионния акт за начет, на основание чл.110, ал.3 от КСО е издадено разпореждане № 1070/ 17.10.2008г. на Началник отдел „КПК” при  ТП на НОИ – Стара Загора. Същото е обжалвано по административен ред в производство по реда на чл.117 от КСО, приключило с Решение № 64/ 02.12.2008г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора – предмет на разглеждане в настоящото производство, с което жалбата на “….” ООД гр.Стара Загора е отхвърлена и е потвърдено разпореждането на началник отдел ”КПК”. 

               От фактическа страна оспореното Решение № 64/ 02.12.2008г.  се основава на обстоятелството, че неправомерно са изплатени обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на П. М., която не е в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по см. на чл.4, ал.1 от КСО, доколкото не е започнала да упражнява трудова дейност по сключен трудов договор от 01.06.2004г. с “АРМКОМ” ООД гр.Стара Загора.

        При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

        Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява  частично основателна.

Оспореното Решение № 64/ 02.12.2008г. на Директора на ТД на НОИ – Стара е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, на които се основава, в частта за преценените като неоснователно направени разходи от ДОО за обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете в периода 01.01.2005г-12.07.2006г. 

Спорът по делото се свежда до това дали П. М. е в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по смисъла на чл.4 от КСО, с право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и съответно правомерно ли са били изплащани тези обезщетения от осигурителя ”….” ООД гр.Стара Загора.

Майчинството като един от осигурените социални рискове /арг.чл.1, т.1 от КСО/ се състои от два елемента: 1.бременност и раждане и 2. отглеждане на малко дете. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1, б.”г” и ”д” от КСО предпоставка за възникване правото на парично обезщетение от фондовете на ДОО за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, е придобиване качеството на “осигурено лице” за всички осигурени социални рискове.  Нормата на чл.10 от КСО постановява, че осигуряването възниква от деня, в който лицето е започнало да осъществява трудова дейност по чл.4 от КСО и продължава до нейното прекратяване.  

За доказване на факта, че П. Г. реално е започнала упражняване на трудова дейност по сключения трудов договор, жалбоподателят е представил още на административния орган надлежно заверени копия на таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м.май 2004г и  на ведомост за изплащане на възнаграждения за месец май 2004г. Посочените документи, неоспорени от ответника по жалбата и приети като доказателство по делото, се ползват с официална доказателствена сила относно обстоятелството, че през месец май 2004год. на П. Г. е начислено и изплатено трудово възнаграждение за един работен ден. Нещо повече – от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че осигурителна вноска по това възнаграждение е внесена от работодателя в полза на НОИ РУСО Стара Загора на 20.07.2004г.

Обстоятелството, че жалбоподателят в качеството си на осигурител, е представил в НОИ данни за наетите по трудов договор лица, в които е отразил че за м.май 2004г. П. Г. няма нито един отработен ден, както и фактът, че внесените осигурителни вноски са върху осигурителен доход, който не включва осигурителния доход на посоченото лице, формиран от начисленото им и получено трудово възнаграждение през м.май 2004г., не водят до друг правен извод. Неизпълнението на задължението на осигурителя към осигурителния орган по чл.5, ал.4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряване и размера на осигурителния доход, не може да отрече правото на осигуреното лице, регламентирано с нормите на чл.48 и чл.48а от КСО. То може да бъде само предпоставка за ангажиране на административно-наказателната му отговорност за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с Инструкция № 1/ 11.-2.2000г на НОИ .

Дори да не беше установен фактът на положен труд обаче, това не може да доведе до невъзможност да се упражнят правата на работничката-майка по КТ и по КСО. От момента на валидно възникнало трудовоправно отношение /със сключването на действителен трудов договор/ тя може да упражни даденото й от закона субективно право да ползва платен отпуск за бременност и раждане, респ. за отглеждане на малко дете. И двата отпуска, този по чл.163  от КТ и по чл.164, ал.1 КТ, са целеви и не предполагат /не зависят/ от продължителността на трудовия стаж на майката. Следователно, за тяхното ползване не са въведени от законодателя никакви ограничения. Законът не поставя и условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовия договор, дори то е да продължило само един ден, за да възникне правото на отпуск за бременност и раждане или на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа в срока по чл.63, ал.3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановения отпуск по чл.163 КТ или по чл.164 КТ. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на ползване на отпуск за бременност и раждане, а впоследствие и за гледане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовоправно отношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. По силата на чл.9, ал.2, т.1 и 2 от КСО времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете и за бременност и раждане се зачита за осигурителен стаж, без да се правят вноски. При действащата нормативна уредба дори не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. В този смисъл е трайната, по-нова практика на ВАС /Вж. решения по адм.дела №8760/08г.; №11304/08г.; №13897/08г. и №61/09г

От изложеното следва, че работничката-майка П. Г. е осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 изр.2 от ДР на КСО по време на ползване на платения отпуск – за бременност и раждане. В хипотезата на чл.50, ал.1 от КСО и на чл.53, ал.1 от КСО при ползван отпуск за бременност и раждане, а след него и на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, за майката възниква право на месечно парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване при условие, че са спазени изискванията на чл.48а и чл.52а от КСО за наличие на осигурителен стаж. Доколкото разпоредбата на чл.48а от КСО /нов, ДВ бр.112 от 23.12.2003г/ влиза в сила на 01.07.2004г, а болничният лист на П. Г. за нетрудоспособност поради бременност е издаден на 01.06.2004г, то за възникване на правото й на обезщетение за бременност и раждане действащото към този момент законодателство не изисква наличие на осигурителен стаж. В тази връзка изплатеното от жалбоподателя обезщетение за периода 01.06.2004г – 08.10.2004г се явява основателно направено и не подлежи на възстановяване в бюджета на ДОО.

Не може да се направи такъв извод относно целия период, през който е изплащано обезщетението за отглеждане на малко дете, започнало на 09.10.2004г. Към момента на възникване на правото да получава такова обезщетение – 09.10.2004г,  вече е в сила от 01.07.2004г разпоредбата на чл.52а от КСО /нов, ДВ, бр.112 от 23.12.2003г/, изискваща поне 6-месечен осигурителен стаж, независимо кога и при едни работодател ли е натрупан, за да възникне правото на обезщетение. От данните по делото е безспорно, че към 09.10.2004г П. М. няма такъв стаж, следователно няма право на обезщетение от ДОО. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че и това нейно право е придобито преди действието на чл.52а от КСО на 01.06.2004г или едновременно с правото на обезщетение за бременност и раждане, тъй като се касае за различни по вид отпуски и обезщетения, които не са взаимно свързани и обусловени.

 Времето, през което М. е в отпуск за отглеждане на малко дете, следва да се зачита за осигурителен стаж, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО с оглед придобиване право на парично обезщетение, без да се внасят осигурителни вноски. Тъй като по време на ползването на този отпуск тя придобива 6-месечен осигурителен стаж от 01.12.2004г, за остатъка от периода на отпуска има право на парично обезщетение по чл. 52а от КСО, т.е. от 01.12.2004г. За времето от 09.10.2004г до 30.11.2004г изплатеното обезщетение в размер на 211.45лв е неправилно и следва да бъде възстановено ведно с дължимата лихва.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Предвид гореизложеното съдът намира, че Решение № 64/ 02.12.2008г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 1070/ 17.10.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора за внасяне сума по акт за начет общо в размер на 5 791.20лв., е материално незаконосъобразно за сумата над 399.03лв / 211.45лв главница и 187.58лв лихви/ и като такова следва да бъде отменено. В останалата част оспорването подлежи на отхвърляне.

             С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски, които съобразно уважената част от оспорването възлизат на 605 лева. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение върху отхвърления размер от жалбата в размер на 34лв, определено съобразно чл.8 във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по компенсация в размер на 571лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на “…..  ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Заря” № 4 РЕШЕНИЕ № 64/ 02.12.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 1070/ 17.10.2008г. на Началник отдел „КПК” на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е разпоредено внасяне на сума по ревизионен акт за начет вх.№ 19/ 25.09.2008г. в размер на 5 791.20лв в ЧАСТТА НАД 399.03/триста деветдесет и девет лв и три ст/, от които 211.45лв главница и 187.58лв лихва върху нея, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО оспорването в останалата му част.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора да заплати на “….  ООД гр.Стара Загора СУМАТА 571 /петстотин седемдесет и един/ лв, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: