Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-       133                              22.04.2009г.                        гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                ШЕСТИ СЪСТАВ

На тридесети март                                                две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:    

        

                              СЪДИЯ: Д.Д.

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №81  по описа на АС Стара Загора за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. с  чл. 128 и сл. от АПК, образувано по оспорване от “ВВК” ООД гр. Стара Загора, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Хрищенско Шосе, представлявано от прокуриста В В К на заповед № РД 25-243/26.01.2009г. на Кмета на община Стара Загора.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразно като издадена на несъответно правно основание – по отношение сградата на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл.195 ал.5 от ЗУТ, липсват фактически мотиви, които да се подведат под хипотезата на тази правна норма, а изложените такива представляват цитирани на §17 от ПЗР на ЗУТ са неотносими към действителното фактическо положение.

По същество се поддържа, че сградата е елемент на кадастралната карта и на подробния устройствен план, собственост е на дружеството, съгласно представения нотариален акт, тя е законен строеж, изграден въз основа на учредено право на строеж и следва да бъде обект на отчуждително производство във връзка с инвестиционната инициатива на ответния административен орган – да се осъществи предвиденото в подробния устройствен план изграждане на улица. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдението за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. 

Ответника Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и твърди, че не е отстъпено право на строеж, а строителното разрешение е изтекло, което е основание да бъде разпоредено премахването на сградата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Оспорването е заявено в срок и от лице с право на жалба, поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно.

 Със заповед № РД-25-243/26.01.2009г. на Кмета на община Стара Загора е разпоредено на “ВВК” ООД гр. Стара Загора да премахне за своя сметка “Временен павилион” с пл. №4374, построен върху терен публична общинска собственост – улична регулация с осови точки 896,896а и 869а в кръстовището на ул. “Георги Байданов” и ул. “Димчо Стаев”, на основание чл.195 ал.5 от ЗУТ и протокол на комисията по чл.196 ал.1 от ЗУТ. Заповедта е мотивирана със започнало строителство на булевард “Славянски”, във връзка с което е констатирано, че в терен публична общинска собственост е изграден временен павилион, собственост на жалбоподателя, който неподходящ по местонахождение, разположение, вид и материали.Това е така, защото попада в уличната регулация между посочените осови точки, изграден е въз основа на строително разрешение №113/09.04.1970г., чийто срок от три години е изтекъл през април 1973г. Оттогава собственика го ползва незаконосъобразно – без сключен договор с общината и без да е въведен в експлоатация. Павилионът е с метална конструкция и приблизителни размери 55м., дължина, 12м. ширина и 2.80 височина.  Павилионът няма траен статут съгласно действащия подробен устройствен план, утвърден със заповед №2551/09.08.1988г., даден му по реда на §17 от ЗУТ и не би могъл да има по подробно изложени съображения.

Изложените фактически мотиви в заповедта се свеждат до следното: временен павилион с пл.№4374 е разположен в терен отреден за улица, съгласно действащия подробен устройствен план от 1988г., изграден е на основание строително разрешение със срок от три години, изтекли през април 1973г., не е въведен в експлоатация, няма договор със собственика на терена, не е придобил траен градоустройствен статут, започнало е изграждането на улицата, което налага да бъде премахнат съгласно както чл.195 ал.5 от ЗУТ, така и §17 от ПЗР на същия закон и становището на комисията по чл.196 от ЗУТ. Същите се съдържат и в протокола на комисията, назначена от Кмета на община Стара Загора, съглано процесуалните правила на чл. 196 ал. 1 и ал.2 от ЗУТ, които изискват изслушване на заинтересованите лица. В случая правилото е спазено като е изпратено до ВВК ООД копие на протокола и е дадена възможност за възражения, които са и постъпили.  

Тези фактически мотиви обаче са изцяло неотносими към  хипотезата на чл.195 ал.5 от ЗУТ, като за нейните предпоставки такива изобщо липсват. Това и предвид позоваването на § 17 от ПЗР на ЗУТ, налага извод, че административния орган разпорежда премахване на основание тази правна норма. Оттук и твърдението, че липсва договор с Община Стара Загора за ползване на терена, съда намира за правно ирелевантно. Незаконосъобразното ползване на общински имот е основание на  друго производство – това по чл.65 от ЗОС.  Не относимо е и позоваването на липса на разрешение за въвеждане в експлоатация. Изградените въз основа на строително разрешение, дадено по реда на §178 от ППЗПИНМ/отменен/, обекти не се въвеждат в експлоатация. Те се разрешават въз основа на одобрен проект, изготвен при спазване на действащите тогава строителни правила и норми и санитарно-хигиенни изисквания. Разрешението за строеж е и основание за ползване.  

Поради това, че законосъобразността на административните актове се проверява въз основа на фактите и закона, действал към момента на постановяването им, правно релеванти за предмета на спора са само онези обстотялства, на които органа се позовава, за да разпореди премахване на основание §17 от ПЗР на ЗУТ. 

Страните не спорят, а се установява и от представеното строително разрешение, че се касае до строеж – метален павилион, изграден от Централно ремонта база, чийто правоприемник, чрез приватизационна сделка е жалбоподателя, изпълнен въз основа на строително разрешение по §178г от ППЗПИНМ. Същото е издадено въз основа на решение на съвета по планово изграждане на населените места към ГОНС Стара Загора, взето по протокол №23 от 10.10.1969г., с което се разрешава монтирането на временен павилион по бул. “Вапцаров”, западно от улица Димчо Стаев на свободната площ, предвидена за улица. От представените от община Стара Загора копия на подробните устроствени планове от 1960г,.1980г., 1988г. и 1956г., както и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се установява че местонахождението на строежа, посочено в заповедта е върху терен предвиден за улица “Вапцаров”. Съгласно нотариален акт №130/23.05.2002г.  сградата, собственост на жалбоподателя е построена върху общински поземлен имот №4374, кв.316 по плана на града. На скицата от кадастралната карта е посочено, че сградата поподата в поземлен имотт с 68850.509.7034, а тя има номер 68850.509.7034.1 и е собственост ан ВВК ООД.  Представената скица №833/05.03.2009г. от последния утвърден регулационен план на ПИ 4374 съдържа данни от регистъра на собствеността, като е посочено, че имота е собственост на общината, а посочената с черно сграда е собственост на жалбоподателя. Изчертаването й в този ПУП обаче, не означава, че тя е предвидена като строителство в този имот. От заключението на вещото лице, което трябваше да даде отговор именно на този въпрос, а и от представените скици – извадки от посочените по – горе подробни устройствени планове, се установява, че този терен от 1956г. до сега е отреден за улица. Процесуалния представител на жалбоподателя изрично заяви в предпоследното съдебо заседание, че процедура по придобиване на траен градоустройствен статут не е започвала. Сградата е отразена в последния ПУП като елемент от кадастъра, поради това е и забележката на скицата, че тя важи само със скица от кадастралната карта, която вече е изготвена и влязла в сила. На съда е служебно известно, че ПУП от 1988г. на град Стара Загора е КЗРП, поради което изчертаването на съществуващите обекти, представляващи елемент от кадастъра не обосновава извод за предвиждането им за застрояване. С черно са дадени кадастралните, а с червено регулационните линини и предвиденото строително отреждане. В поименния стопански регистър към плана от 1988г. е посочено, че общината е собственик на ПИ 4374 с отстъпено право на строеж на праводателя на жалбоподателя. Това записване е зачертано, но до зачертаването му са издавани скици с отразяване на това обстоятелство, което е дало основание на ВВК ООД на поддържа, че следва да бъде извършено отчуждаване на сградата. Учредяването на правото на строеж не се доказва с вписването в поименния стопански регистър към плановете. Съгласно представеното протоколно решение на ГОНС Стара Загора и разрешението за строеж, е разрешено монтирането на павилион при условията на §178г от ППЗПИНМ отменен. Тази норма предвижда, че в  незастроени урегулирани имоти в благоустроени градски части, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин на застрояване, се допуска по изключение да се направи постройка, като допълнително условие е да не се предвижда осъществяване на мероприятието през следващата календарна година. Ако се извърши до пет години от разрешаване на строителството, не се дължи обезщетение при отчуждаване. Позовавайки се на тази разпоредба, жалбоподателя твърди, че следва да му бъде заплатено обезщетение. Но нормата е отменена още през 1973г., с приемането на ЗТСУ, поради което аргумента за противното не може да бъде споделен. Правилата за действие във времето на нормативните актове не позволяват приложението им към правоотношения, възникнали след тяхната отмяна, освен това на отчуждаване подлежат поземлените имоти, а процесния такъв е общинска собственост – аргумент от чл. 21 ЗОС и чл.205 от ЗУТ. Тези норми визират недвижими имоти, засегнати от предвижданията на ПУП, а последните имат за обекти само поземлените такива. Изграденото върху тях е подобрение, което се заплаща.

Изложеното за неоснователността на възраженията на жалбоподателя относно приложимия ред за уреждане на правоотношенията му с Община Стара Загора касае пълнотата на изложението и е в изпълнение на задължението на съда да отговори на всички доводи на страните. Предмет на делото обаче е отговора на въпроса дали разпореденото въз основа на фактите, е предписано от закона. Именно поради това и грешката в правната квалификация не би могла да доведе до незаконосъобраност, ако законът, макар и не точно посочен, предписва волеизявлението или действието, направено от административния орган на основание посочените в акта факти т.е. контрола за законосъобразност се прави, чрез проверка на фактическите, а не на правните основания.

В случая фактическите основания не сочат на правомощия на кмета да разпореди премахване на сградата. Правоотношението между страните е възникнало по повод ползването на общински имот от жалбоподателя и то не се урежда от нормите на ЗУТ, а на ЗОС за защита на общинската собственост.

Нормата на §17 от ПЗР на ЗУТ разпорежда да бъдат премахнати обекти с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената ал.4 на чл.120 от ППЗТСУ, върху земя държавна или общинска собственост, освен ако: се запазят до възникване на инвестиционната инициатива за реализиране предвижданията на ПУП, с решение на областния управител или общинския съвет, в зависимост от собствеността на земята; или придобият траен градоустройствен статут по реда на ал.2 от §17 ЗУТ, чрез изменение на ПУП с цел предвиждане на изпълненото строителство, което пък е основание за учредяване право на строеж.

Следователно при липса на твърдение, че  е взето решение за запазване на павилиона до възникване на инвестиционна инициатива, е без значение дали е започнало реализиране на предвиденото по ПУП мероприятие, поради което съдът  не обсъжда доказателствата в тази насока. Правно ирелевантна е и липсата на траен градоустройствен статут, защото фактите са неотносими към правото да се премахне строежа, уредено от §17 на ПЗР ЗУТ. Отменената ал.4 на чл.120 от ППЗТСУ касае временни постройки, а §178г от ППЗПИНМ - не. Поради това не може да се приеме, че §17 от ПЗР на ЗУТ урежда и случаите на изградени обекти с разрешение за строеж по §178г от ППЗПИНМ. Двете норми не уреждат едни и същи обществени отношения. §178 и сл. от ППЗПИНМ касае разрешаване на пристройки, лека ограда, гараж, преустройство в застроени имоти, а в незастроени постройка до 30 кв.м., с малък зимник, без стоманобетонни плочи, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, отредени за улично регулационни мероприятия, от строителна забрана. Условието е, тези обекти, които не са временни, да не се заплащат при отчуждаване на имота, ако реализирането на предвиждането започне до пет години от разрешаване на строителството. Следователно касае се до различна хипотеза от тази на чл.120 ал.4 от ППЗТСУ / отменен/, при която по изключение, във връзка с временни нужди главният архитект (инженер) на общината може да разрешава в незастроени терени да се изграждат необходими временни постройки. Такива постройки могат да се изграждат и в държавни, в общински и в чужди имоти със съгласие на съответния собственик, изразено в писмено заявление до службата при общината. В разрешението за строеж на временни постройки специално се отбелязва срокът на ползването им. След изтичането на този срок или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство временните постройки се събарят от ползвателя им, без да се заплащат. Нормата на §17 от ПЗР на ЗУТ урежда именно тези случаи, които са свързани със задоволяване на временни нужди, поради което се презумира, че необходимостта от постройките или е отпаднала или е призната за трайна по реда на ал.2 от закона. За разлика от нея, разпоредбите на §178 до §178г от ППЗПИНМ говорят за задоволяване на трайни нужди – преустройство на таван в жилище, изграждане на постройка до 30 кв.м., на гараж на лека ограда в имоти предвидени за отчуждаване. Поради това и правомощията на Кмета не са разписани от нормата на §17 от ПЗР на ЗУТ, нито от тази на чл.195 ал.5 от същия закон. Законно изградения върху общински имот обект не подлежи на премахване по този ред – Кмета не може да се позове на тези факти, поради което е допуснато не съответствие с материалния закон при издаване на оспорената заповед. Установената фактология сочи на правоотношения, които се уреждат от закона за общинската собственост и закона за собствеността.

Основателността на оспорването е предпоставка за основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя и Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати възнаграждението за един адвокат, държавната такса, и възнаграждението за вещо лице.

Поради изложеното и на основание чл. 173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД 25-243/26.01.2009г. на Кмета на Община Стара Загора по оспорване от “ВВК” ООД, със седалище гр. Стара Загора, ул. Хрищенско Шосе, представлявано от прокуриста В В К.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал.1 от АПК Община Стара Загора да заплати на “ВВК” ООД, със седалище гр. Стара Загора, ул. Хрищенско Шосе, представлявано от прокуриста В В К сумата от 500/ петстотин/лв., представляващи държавна такса -50лв., възнаграждение за един адвокат – 150лв. и разноски по делото – 300лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.  

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ