Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                        

                   143    13.05.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                                                                                СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                                       и с участието

на прокурора                                                                                                            като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 84 по описа за  2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

         Образувано е по оспорване, обективирано в жалба подадена от Р.Г.П. *** и Р.Т.Х. ***4, в качеството им на наследници на Иван Вълев Колев, против Заповед № 1105/ 23.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на Д.С.И. правото да придобие собственост върху имот № 139, находящ се в местност “Бахчалъка”, землището на с. Хрищени. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт с доводи за непълнота на съдържанието му, доколкото липсва отразяване в кой кадастрален район се намира имотът, с каква площ е и кои са неговите граници. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.

 

            Ответникът по жалбата -  Кмет на община Стара Загора , чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен.

        

         Ответникът по жалбата – Д.С.И. чрез пълномощника си по делото моли жалбата да бъде отхвърлена, а заповедта на Кмета на община Стара Загора – потвърдена.

        

         П. Тонева В. /конституирана като заинтересована страна в качеството й на заинтересовано лице по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, след като с протоколно определение от 06.03.2009г. подадената от нея жалба е оставена без разглеждане, като просрочена/ – редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не се явява.

 

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:                

Производството по издаване на оспорената заповед е образувано въз основа на заявление вх. № 6602069/ 06.07.1992г., подадено от ответника по жалбата – Д.С.И., с което е направено искане правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот, представляващ лозе 500кв.м. и овощна градина 500кв.м. с построена в него барака с площ от 27кв.м., находящ се в местността „Бахчалъка”, землището на с. Хрищени. Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение № 150/ 1979г., на Д.И. с Решение № 1/ 19.01.1978г. по Постановление на МС № 76 е предоставено право на ползване върху земя в размер на 1дка. Подаденото от Д. И. заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., видоизменена със Заповед № 165/ 04.02.1998г. на Кмета на община Стара Загора. Съгласно представения по делото Протокол № 16/ 09.04.1998г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС № 465/ 11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Сред ползвателите изброени в протокола, под №22 е Д.С.И.. Въз основа на посоченото като установено, комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. Съгласно представените по делото: заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Бахчалъка”, землището на с. Хрищени, община Ст. Загора, одобрен със Заповед № 161 от 20.03.2006г. на Областния управител на Старозагорска област, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, на Д.С.И. е отреден и записан имот, представляващ имот № 212.139, находящ се в местността „Бахчалъка” в землището на с. Хрищени, с площ от 600 кв.м. От приетите като доказателства препис - извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи, попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е видно, че под кадастрален № 98 с площ от 2 500 кв.м. по преписка № 48022, е отразен имот - нива на Иван Вълев Колев. На наследниците на последния, сред които са и жалбоподателите в настоящото производство, по подадено заявление вх. № 48022/ 03.01.1992г. с Решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ въз основа на Протокол № 48011/ 13.12.1996г., Поземлена комисия – Стара Загора е признала правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя – нива, ІV категория, с площ от 2.500дка, находяща се в местността „Бахчалъка”, в землището на с. Хрищени.

С обжалваната заповед № 1105 от 23.06.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 16 / 09.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на Д.С.И. да придобие собственост върху имот, находящ се в местност “Бахчалъка”, землището на с. Хрищени. От фактическа страна оспореният административен акт е обоснован с наличието на предоставено право на ползване върху имота по ПМС № 76 от 05.12.1977г. и становище на комисията за изпълнение на условията на §4а/§4б от ЗСПЗЗ, обективирано в Протокол №16 от 09.04.1998г.

По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно същото имот № 98 в м. “Бахчалъка” в землището на с. Хрищени с площ от 2500кв.м. по плана на бившите собственици, записан на Иван Вълев Колев, попада южната част на имот № 139 по плана на новообразуваните имоти, записан на Д.С.И.. В южната част на имота, по отношение на който с оспорената заповед се признава правото на ползвателя Д. И. да придобие в собственост, има изградена сграда /сезонна постройка/ със ЗП 33.60кв.м., с метална конструкция, състояща се от две стаи, преддверие и малко складче разположено в покритата тераса пред входа, както и пристройка - склад за селскостопански инструменти със ЗП 11.90кв.м. и сондажен кладенец – собствен водоизточник изграден от ползвателя. При огледа на място вещите лица са установили, че сградата е в добро състояние и се ползва целогодишно.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира да установено следното:

 

Оспорването, като направено от заинтересовани лица по см. на  §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /като наследници на бивш собственик с признато право на възстановяване на земеделска земя при условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с Решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ по Протокол № 48011/ 13.12.1996г./, в предвидения от закона срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

 

          Оспорения административен акт - Заповед № 1105/ 23.06.2005г. е издаден от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора.

От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх. № 6602069 от 06.07.1992г. Д.И. е направил искане за придобиване собствеността върху предоставения му за ползване имот, представляващ лозе от 500кв.м. и овощна градина от 500кв.м. или общо земя в размер на 1дка, с построена в имота сграда с посочена ЗП 27кв.м. Съгласно действалата редакция на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на ползвателя е следвало да бъде изготвен оценителен протокол. По делото липсват каквито и да е данни да е съставен такъв протокол, обективиращ преценката на административния орган за наличието на материалноправните предпоставки за възникване правото на ползувателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот - т.е налице е неприключило административно производство по подаденото от Д. И. заявление от 1992г. С оглед разпоредбата на §36 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98/1997г./, съгласно която ползвателите подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995г. по §4а и §4б от ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон, следва да се приеме, че въпреки продължителното бездействие на административния орган ответникът по делото – Д.И., като ползвател, подал молба в законово установения срок, е запазил правото си да получи оценка. Доколкото разглеждането и произнасянето по искането е станало през 1998 /видно от протокол № 16 от 09.04.1998г. на комисията по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/, съдът намира че административното производство е проведено по приложимия ред – този по §62 и сл. от ПМС № 456/ 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.122 от 12.12.1997г./.   

         Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ. В случаите на предоставено право на ползване на лица, които са различни от бившите собственици на земеделските имоти, е налице конкуренция на права. С разпоредбите на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е постановил при кои изрично регламентирани случаи и при какви предпоставки ползвателите имат приоритет пред бившите собственици и могат да придобият собственост върху имотите. Съгласно приложимата за случая хипотеза на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото на ползване в право на собственост, е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. В имота да има изградена постройка, която не попада в изключенията по §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и 3. Сградата да е построена преди 01.03.1991г. От приетото като доказателство по делото Удостоверение № 150/ 1979г. безспорно се установява, че ползвателят е получил процесния имот на основание акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС № 76/ 05.12.1977г. От заключението на експертизата е видно, че в предоставения за ползване имот – предмет на оспорената заповед, има изградена сезонна сграда със ЗП от 33.60кв.м. с метална конструкция, фундирана на обща бетонова основа, състояща се от две стаи, преддверие и малко складче разположено в покритата тераса пред входа. Съгласно експертна преценка на включеното в състава на комплексната съдебно - техническа експертиза вещо лице – специалист ПГС, сградата е на възраст около 25 години т.е постройката в имот № 139 в местността “Бахчалъка”, землището на с. Хрищени, е била изградена преди 01.03.1991г. Постройката не попада в изключващите хипотези по §1в, ал.3, т.1 – т.4 от ДР на ППЗСПЗЗ. С оглед на така установените факти по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва признаване правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот. Административният орган обосновано е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

За разлика от други хипотези на земеделска реституция /напр. по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ/, в §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не е въведено нормативно изискване сградата да е изградена въз основа на надлежно издадени строителни книжа – т.е законността на строежа е обстоятелство, което е ирелевантно за възникване и признаване правото на ползувателя да придобие в собственост предоставения му имот, върху който е изградил постройка. От значение е единствено дали постройката представлява сграда по см. на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което се определя по аргумент за противното от нормата на §1в, ал.3, т.1 – т.4 от ДР на ППЗСПЗЗ, без да е въведено изискване за законност на постройката.

Обстоятелството, че в административната преписка по издаването на оспорената заповед липсва приложена декларация че предоставената за ползване на Д.И. земя е единствена за него и за членовете на неговото семейство също е ирелевантно за признаване правото на ползувателя да придобие в собственост имота. Подписването и представянето на такава декларация се изисква само в случаите, когато трансформирането правото на ползване в право на собственост се извършва при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно законът не регламентира като материалноправна предпоставка за възникване и признаване права по §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, земята да е единствена на семейството на ползвателя и съответно подаване на декларация в този смисъл не е било необходимо.

Неоснователно е възражението на жалбоподателките че имотът, по отношение на който е признато правото на ползвателя Д. И. да го придобие в собственост, не е индивидуализиран в необходимата степен. Изрично в заповедта е посочен кадастралния номер на имота /№ 139/; местността и землището, в което се намира, както и удостоверението за предоставеното право на ползване /№150/ 1979г./, което съдържа както данни за размера на предоставената за ползване земя, така и за границите на имота. Следва да се отбележи, че едва след изготвянето на плана на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответните на него разпоредби на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и утвърждаването му със заповед на Областния управител /което е последващ етап от процедурата по придобиване  право на собственост върху земеделски имоти, предоставени за лично ползване/, всеки имот получава идентификатор, образуван от кодът  по ЕКАТТЕ, номерът на кадастралния район и номерът на поземления имот. Именно в плана на новообразуваните имоти, по аргумент от разпоредбата на 28, ал.4, ал.6 и ал.7 от ППЗСПЗЗ, се обозначават точните граници и номерата на новообразуваните имоти, правото на собственост върху които се придобива при условията на §4а, §4б и §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и се определя местоположението и площта на имотите за правоимащите /както е направено в случая с одобрения със Заповед № 161/ 20.03.2006г. на Областния управител на област Стара Загора ПНИ за м. Бахчалъка/.  Ето защо съдът намира че в оспорения административен акт в достатъчна степен е индивидуализиран имотът, за който е признато на Д. И. правото да го придобие в собственост. Още повече че по фактическото местоположение на ползвателския имот няма спор между страните по делото, а и същото се установява въз основа на представената и приета като доказателство извадка от помощния план, който отразява разположението на земите на бившите собственици на земи по §4 и тези, предоставени на ползвателите.

 

       При извършената проверка на основание чл.168, ал.1 от АПК съдът не установи нарушения на административно-производствените правила при провеждане на процедурата по § 62 от ППЗСПЗЗ. Заявлението, с която е инициирано производството съдържа задължителните реквизити и е подадено още в първоначално регламентирания законов срок. Към него е приложен документ, удостоверяващ предоставено право на ползване върху имота по ПМС № 76/ 05.12.1977г. Заявлението е разгледано от нарочна комисия, действаща със законово определен състав, назначена със Заповед на Кмета на община Стара Загора. Въз основа на положително становище на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган в условията на обвързана от становището на комисията компетентност и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е признал правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му имот.    

         Предвид гореизложеното съдът приема, че Заповед № 1105/ 23.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

             

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 Р     Е     Ш     И     :

 

           

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Р.Г.П. *** и Р.Т.Х. ***4, против Заповед № 1105/ 23.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на Д.С.И. правото да придобие собственост върху имот № 139, находящ се в местност “Бахчалъка”, землището на с. Хрищени,  като неоснователна. 

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    

        

 

                                                                   

СЪДИЯ: