Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

131   01.04.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                 СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар  А.А.                                                                         

и с участието на прокурора                                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 86 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

Образувано е по жалба на Р.Г.П., П. Тонева В. и Р.Т.Х.,*** Загора, против Заповед № 1118/ 23.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на наследниците на Иван Косев Стоилов правото да придобие собственост върху имот пл.№ 142, находящ се в местността “Бахчалъка”, землището на с.Хрищени. В жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби, на които се основава. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.   

 

Ответникът по жалбата -  Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

 

Ответниците по жалбата – Т.М.С. и Е.С.М. /конституирани като страни по делото като наследници на Иван Косев Стоилов/, в съдебно заседание заявяват, че не обработват земята, която е била предоставена за ползване на техния наследодател и не желаят да я закупят, поради което изразяват становище, че жалбата следва да бъде уважена. 

 

Ответниците по жалбата – Й.И.Д., Н.И.П., С.Д.Д. и В.Д.П., редовно и своевременно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от активно легитимирани по см. на на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ лица, поради което е процесуално допустима.  Разгледана по същество е основателна.

       

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 6602028/ 03.07.1992г., подадено от ответника по жалбата Т.М.С., с което е направено искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ” правото на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот с площ от 1 дка., находящ се в местността “Бахчалъка”, с.Хрищени. Видно от приетото като доказателство Удостоверение № 92/ 25.06.1992г.на общински съвет гр.Стара Загора, в изпълнение на Постановление № 76 на Министерския съвет и решение № 1 от 19.01.1978г. на Иван Косев Стоилов е предоставено право на ползване върху земя с площ от 1, 00 дка, находяща се в местността “Бахчалъка”, землището на с.Хрищени, общ.Стара Загора. Подаденото от Т.С. заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г.  От представения по делото Протокол № 16/ 09.04.1998г., е видно, че комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола, под № 59 са и наследницете на Иван Косев Стоилов. Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите.

С обжалваната заповед № 1118/ 23.06.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №16/ 09.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г., е признато на наследниците на Иван Косев Стоилов правото да придобият собственост върху имот пл.№ 142, находящ се в местността “Бахчалъка”, землището на с.Хрищени. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

От приложените към делото помощен кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на  бившите собственици за земи, попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видно, че под кадастрален № 98 с площ от 2500кв.м., е отразен имот на Иван Вълев Колев. На наследниците на последния – Р.Г.П., П.Т.В. и Р.Т.Х. /жалбоподатели в настоящото съдебно производство/,  с Решение № 48011/ 30.03.2007г., издадено на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗГ – Стара Загора е възстановила правото на собственост върху нива от 2.500дка./т.2 от решението/, находяща се в местността „Бахчалъка”, в землището на с.Хрищени. От представените по делото план на новообразуваните имоти за местността “Бахчалъка” и регистъра към този план, съдът приема за установено, че имот пл.№ 142 по плана на новообразуваните имот попада в имоти № № 98, 100 и 101 по помощния кадастрален план. Видно от приетата като доказателство по делото Таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците, процесния имот с пл.№ 142 по плана на новообразуваните имоти включва 347 кв.м. от имот № 98 по помощния план,  бивша собственост на Иван Вълев Колев. 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен.

Заповед № 1118/ 23.06.2005г. е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора, но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта.

Когато административният акт се издава в писмена форма той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК.  Съгласно действащата към датата на издаване на оспорената заповед разпоредба на АПК, в административния акт трябва да е посочен адресата /чл.59, ал.2, т.3/. За да възникнат създадените с административния акт права или задължения, същите трябва да бъдат индивидуализирани не само с юридическия факт от който възникват и съдържанието си, а и с правния субект, който е техен носител.  В процесната заповед адресатите са определени общо от административния орган като “наследници на Иван Косев Стоилов”. По аргумент от разпоредбата на чл.1, ал.3 от ЗГР, физическите лица като правни субекти се различават поне чрез името си. Никакви други техни белези, извън посочените в разпоредбата, включително използваният в заповедта, не могат да заместят законоустановените такива при индивидуализацията им. Следователно, след като носителят на признатото със заповедта право не е бил надлежно конкретизиран, не е надлежно определено и самото то. Не е достатъчно адресатът на акта да е определим. Липсата на конкретизация и индивидуализация на субектите, за които възникват разпоредените със административния акт облагоприятстващи правни последици съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта поради неспазване на установената форма.    

Обжалваният акт е издаден и в нарушение на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, съгласно която административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени мотиви относно фактическите основания за нейното издаване и по-точно относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в Протокол № 16/ 09.04.1998г. на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, посочен като основание за издаване на заповедта. Самият протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от посоченият нормативен акт – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Бахчалъка”, землището на с.Хрищени – т.е липсва становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия по §4а или §4б. Това  води до извод, че при издаване на обжалвания административен акт не са спазени изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В обжалваната заповед № 1118/ 23.06.2005г. са изложени мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на трансформиране правото на ползване в право на собственост, а именно – предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на  правното основание, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не е достатъчно – същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползувателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за издаването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая, от изложените материалноправни основания за издаване на обжалвания акт: „на наследниците на Иван Косев Стоилов е предоставено право на ползване с удостоверение № 92 от 25.06.1992г. на имот пл.№ 142 находящ се в местността “Бахчалъка” по решение на ИК на ОбНС гр.Стара Загора”, не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непосочването на фактическите и правните основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, въз основа на който е издаден/ и доколко същите се субсумират в посоченото като правно основание за издаване на заповедта.     

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е налице и нарушение на чл. 59, ал.2, т.5 от АПК. Оспорената заповед в диспозитива си /разпоредителната част/ е непълна – липсва конкретизация на имота, по отношение е признато правото на наследниците на Иван Косев Стоилов да придобият собственост – същият е индивидуализиран само с местността и землището, в което се намира, без да е посочена квадратура на имота и идентификационен номер.

         Предвид изложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК, се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

 

   С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателите искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК община Стара Загора бъде осъдена да заплати на Р.Г.П., П. Тонева В. и Р.Т.Х. сумата от 210лева, от които 10лв. платена държавна такса, 200лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 012390. 

           

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Р.Г.П., П. Тонева В. и Р.Т.Х.  Заповед № 1118/ 23.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 16/ 09.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато правото на наследниците на Иван Косев Стоилов да придобият собственост върху имот пл.№ 142, находящ се в местността “Бахчалъка”, землището на с.Хрищени, като незаконосъобразна.

        

         ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА  да заплати на Р.Г.П., П. Тонева В. и Р.Т.Х., сумата от 210 /двеста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателите по делото разноски

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: