Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер VІ-235                    16.07.2009г.                                    гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               ШЕСТИ СЪСТАВ

На тринадесети юли                                            две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      СЪДИЯ Д.Д.

 

Като разгледа докладваното от  съдия Д.Д.

Административно дело номер 88 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е образувано е по оспорване от Р.Г.П.,  П. Т. В. и Р.Т.Х. на заповед №2524/26.09.2008г. на Кмета на община Стара Загора за признаване право на С. К. И.да придобие собственост върху имот №141, кад. район 212, землище на с. Хрищени, община Стара Загора на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

          С жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради това, че със заповед №1530/14.07.2006г. Кмета на община Стара Загора е възстановил правото на собственост върху 311/880 ид.ч. от новообразуван имот №141, кад. район 212 местност Бахчалъка, землище на с. Хрищени, която не е обжалвана и е влязла в сила. В оспорената заповед липсва посочена площ на имота и граници, а в съдебно заседание процесуалния представител твърди и че не са налице предпоставките на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е подадена декларация, че предоставената за ползване земеделска земя е единствена на ползвателя, което изискване е кумулативно, а не алтернативно. Довода се поддържа алтернативно, ако съдът приема, че кмета има компетентност да се произнася по правата на бившия ползувател след като вече е възстановил правото на собственост на бившите собственици.

         Ответника – Кмета на община Стара Загора оспорва жалбата, а в последно съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

        Ответниците – наследници на С. К. И. искат от съда да отхвърли жалбата или евентуално да върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания да се посочи площта на имота.

         Заинтересованите страни –С.В.К., М.В.М. и М.В.Д. не изразяват становище по основателността на жалбата.

        Заинтересованата страна М.К.Е. не се явява и не депозира становище по спора.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за установено следното:

         Със заповед № 2524/26.09.2008г. Кмета на община Стара Загора се е произнесъл по заявление 6602-095/06.07.1992г. на С. К. И. за превръщане на предоставено право на ползване в право на собственост върху имот с площ от един декар, находящ се в с. Хрищени, представляващо лозе с овощни дръвчета, като е посочила граници и съседи. Административния орган въз основа на протокол на комисията по §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която е дала становище за изпълнение на законовите условия, е признал право на С К И да придобие собственост върху имот №141 по плана на новообразуваните имоти за местността “Бахчелъка”, землище на с. Хрищени, предоставен й за ползване съгласно удостоверение № 142/1978г. в изпълнение на ПМС №76 на МС и решение №1/19.01.1978г. на  на ИК на ГОНС.

      Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, имота представлява лозе – 455 броя плододаващи лози на възраст 30 год., което сочи на извод, че към момента на подаване на заявлението са изпълнени законовите изисквания  земята, предоставена за ползване да е облагородена. Именно от този факт се е ръководил законодателя, когато с разпоредбите на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е дал предимство на ползувателите пред реституционните права на бившите собственици. Целта на процедурата по преобразуване правото на ползване в право на собственост е да се възнаградят усилията на онези ползуватели, които към момента на прекратяване на правото на ползване са облагородили земята, като са я превърнали в лозе, овощна градина или ако тя е единствена за семейството на ползувателя, респ. е застроена. Текста на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ е граматически ясен – хипотезите са алтернативни, поради което оплакването на жалбоподателите, че липсва декларация за единствена земеделска земя е неоснователно.

        Законовия принцип е следния – земеделските стопани възстановяват собствеността си, само ако бившите ползуватели нямат право да я придобият. Процедурата има няколко етапа – установяване правото да се придобие собственост, оценка на площта на имота, която може да се придобие, съобразно ограниченията на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, заплащането й, отреждане на имот за ползувателя или собственика с ПНИ, след което постановяване на конститутивен административен акт по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който се придобива или възстановява право на собственост. В този ред следва да се развива административно производство по придобиване / възстановяване право на собственост върху земите, предоставени за ползване на гражданите. Поради тази причина и в решение №48011/30.03.2007г. на Общинска служба Земеделие гр. Стара Загора за признаване право да се възстанови собственост върху нива от 2.5 дка в местност Бахчалъка в полза на наследниците на И. В. К., се посочва изрично, че възстановяването се извършва при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ- с план на новообразуваните имоти, последван от заповед на Кмета.

    При тази законова уредба не може да се приеме за основателно становището, че след издаване на заповед с правно основание §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която на наследниците на И. В. К. / настоящи жалбоподатели/ е възстановено право на собственост върху 311/880 ид.ч. от новообразуван имот №141.212 м. Бахчалъка, Кметът няма компетентност да се произнесе по заявлението на С. К. И. за придобиване право на собственост. Административния орган е длъжен да се произнесе изрично по това заявление, което е и сторил след 16 год., като междувременно производството, образувано по това заявление се е развило незаконосъобразно.

         Заповед №1530/14.07.2006г., с която се възстановява право на собственост на наследниците на И. В. К. не е съобщена на С. К. И., която е починала на 07.05.2008г. и към онзи момент е страна в административното производство. Вместо това, тя е съобщена на З. П. П., съгласно разписка от 01.03.2007г., който не е неин родственик. Освен това в разписката е прието задължение да бъде предадена на наследниците, което води до извод, че се касае до съобщаване на акта на лицата, за които той е благоприятен / възстановява се собственост на наследници/. Поради не съобщаването на заповед №1530/14.07.2006г. на заинтересованата страна по предвидения от §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ ред по ГПК, не е започнал и към настоящия момент да тече срок за нейното оспорване, поради което същата не е влязла в сила. Оттук и неоснователен довода на жалбоподателите, че  кмета не е компетентен да признава права на бившия ползувател след като е възстановил правото на собтственост върху същия имот. Друго би било правното разрешение ако С. К. И. бе уведомена по законовия ред и не бе оспорила заповед №1530/14.07.2006г. на Кмета на община Стара Загора. В този случай, макар и незаконосъобразна, тя би породила правното си действие, чрез претендираните от процесуалния представител на жалбоподателките, правни последици за настоящия казус.

      Материално правната си легитимация в настоящото производство жалбоподателите черпят от решение №48011/30.03.2007г. на Общинска служба Земеделие гр. Стара Загора, издадено след като със заповед №161/20.03.2006г. е одобрен ПНИ и след постаонвяване на заповед №1530/14.07.2006г. на Кмета на община Стара Загора. Посоченото в жалбата решение със същия номер от 18.05.1998г., послужило като осонвание за вписването им в регистъра към ПНИ възстановява право на собственост на Й. М. К., но в друга местност. На тази дата е постановено решение №48019, с което им е възстановено правото на собственост, но също в друга местност.

         Записването в регистъра на собствениците към ПНИ обаче не е правопораждащ правото на собственост факт, а има само и единствено удостоверително значение. Както се посочи по-горе, производството по преобразуване/придобиване право на собственост се осъществява в друг порядък, по причина на който, както одобряването на този план, така и не влязлата в сила заповед за възстановяване право на собственост, са без правно значение за законосъобразността на оспорената. Записването в таблицата за обезщетение на бившите собственици и регистъра на бившите собственици са ползвани от административния орган при издаване на административния акт и е следвало да бъдат конституирани в административното производство и вписаните наследници на К. Т. Т. и В. Д. М.. Това записване им осигурява процесулно правно легитимация, дори в хода на производството да се установи, че не притежават материлано правно – т.е. не им се следва плащане, защото ползувателския имот фактически не попада върху техни земи.

          Те са вписани на основание решения на ПК 48522/18.05.1998г. и №48225/18.05.1998г, но решение 48225/18.05.1998г. касае  друга местност, а наследниците на К. Т.Т.са с признати реституционни права по друго решение - 48522/27.12.1996г., също за друга местност. Тези лица не са записани в регистъра на бившите собственици на земи към помощния план, което е още една индиция за грешка в изготвянето и одобряването на ПНИ за имот №141. В този регистър  И. В. К. е вписан като собственик на 2.500 дка в местност Бахчалъка. Процесния имот 141 на ползувателя попада именно върху бившата нива с №98, кад. р.205, площ от 2.5 дка., съгласно извадката от помощния план. С това се установява идентичност между земята на  жалбоподателите и процесния имот, но не и между земеделска земя на другите заинтересовани, с което се констатира грешка при отреждането на ползвателски имот 141 и за наследниците на В. Д. М. и К. Т. Т.. Тя не може да бъде поправена в рамките на  административното, нито на съдебното производство. Законодателят е предвидил отделна възможност плана  да бъде променян при условията на §4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се установят грешки, съществени закононарушения и т.н. при изготвянето му. Отреждането на имота с ПНИ,  правилно или в резултат на грешка, не се отразява по никакъв начин на законосъобразността на оспорената заповед. Зависимостта е точно обратна – отреждат се имоти на лица, които са с приключила процедура по признаване право да придобият собственост и които се легитимират като собственици с посочените в чл.28 от ППЗСПЗЗ документи.    

      Като е признал правото на бившия ползувател да придобие право на собственост, административния орган е постановил законосъобразен административен акт, макар да не е посочена площта на имота от 880 кв.м. Вътрешно служебното разпореждане към техническата служба е за оценка на целия имот, който съгласно документите в административната преписка е 880кв.м., а в оспорения акт е индивидуализиран, чрез местонахождение и номер по ПНИ. Това го идентифицира достатъчно конкретно и у страните не е останала неяснота за предмета на заповедта.

          Освен това, съгласно чл.146 АПК административния акт се отменя, когато липсва компетентност, не е спазена установената форма, съществено са нарушени правилата по издаването му, противоречи на закона, несъответства на целта му. Кметът е компетентен орган, формата е писмена с посочване на фактическо и правно основание, спазена е процедурата по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, не е нарушен §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото правилно са установени фактите и към тях е приложена разпоредбата за признаване при наличието им на право на бившия ползувател да придобие собственост. Съответства и на целта на закона – да даде предимство на ползувателите пред бившите собственици. Не посочването на площта на имота, при ясно разпореждане за неговата оценка, не може да обоснове извод за порок във формата, който е основание за отмяна. Освен това при отмяна, съдът следва да разреши спора по същество, щом въпросът не е постановен на преценката на органа, респ. естеството му не позволява. Правно нелогично е да се установи, че ползувателя има право да придобие собсвеност върху този имот, дори и да би бил с площ от  1000кв.м., защото толкова са предоставени за ползване и съгласно правилото на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, и въпреки това да се отмени заповедта. Съдът ще трябва да постанови същия диспозитив като добави, а не като измени определената площ на имота. В случая непосочването й не е довела и не е могла да доведе до не спазване правилото на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, а освен това, ако то е нарушено, заповедта следва да се отмени в частта, с която на ползувателя са признати повече или по-малко за придобиване кв.м. земя. Освен това при връщане на преписката за прецизиране  диспозитива на акта би се стигнало до повторно разглеждане на въпроса по същество от административния орган и от съд, което е недопустимо при указания за постановяване на акт със същото волеизявление.   

       Съдът не констатира порок, който да обуславя отмяната и връщането на делото като преписка на административния орган поради което       претенцията за присъждане на разноски на жалбоподателките е неоснователна.

         Предвид изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

 

 

 

 

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.П., П.Т.В. и Р.Т.Х. против заповед №2524/26.09.2008г. на Кмета на Община Стара Загора.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

          Препис от решението да се изпрати на всички страни по делото.

 

               

                                                                                     СЪДИЯ: