Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                        

                 № 117      06.04.2009г.     град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   С.Х.                                                                           и с участието

            на прокурора                                                                                                като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 99 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

           

            Образувано е по жалба на Г.Б.С. ***„23-ти Пехотен Шипченски Полк” № 68, вх. „Б”, ет.5, ап.38, против Заповед N 5261/ 2008 от 22.08.2008г. на Началника на РПУ – гр. Казанлък за прилагане на принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради обстоятелството, че към датата на нейното връчване – 26.01.2009г., фактически е изтърпяно наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, наложено със споразумение по НОХД № 1079/ 2008г. по описа на Районен съд – Казанлък. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.   

 

            Ответникът по жалбата -  Началник на РУ на МВР – гр. Казанлък, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 5261/ 2008 от 22.08.2008г. на Началника на РПУ – гр. Казанлък /сега РУ на МВР – гр. Казанлък/, на жалбоподателя Г.С. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС” със срок на ограничението – до решаване на въпроса за отговорността. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на Г. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 5261/ 22.08.2008г. за извършени нарушения по чл. 103, предл. второ от ЗДвП /не спира на посоченото място при подаден сигнал за спиране от контролните органи/ и по чл. 5, ал.2, т.3, предл. първо от ЗДвП /управлява ППС под въздействието на алкохол/. За нарушението по чл.103, предл. второ от ЗДвП с Наказателно постановление /НП/ № 5261/08 от 18.09.2008г. на С. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Видно от приетият като доказателство протокол от съдебно заседание по НОХД № 1079/ 2008г. по описа на Казанлъшкият районен съд, с определение от 20.01.2009г. е одобрено споразумение, с което на Г.С., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 над хиляда, а именно 1.3 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство алкомер – 931, на основание чл. 343б, ал.1 и чл.54 от НК, му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с тригодишен изпитателен срок. На основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.1 във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК С. е лишен от право да управлява МПС за срок от пет месеца, като на основание чл.59, ал.3 от НК се зачита лишаването от това право по административен ред, считано от 22.08.2008г.

   По делото е представена образуваната административна преписка по издаването на обжалваната заповед, съдържаща АУАН № 5261/ 22.08.2008г.; НП № 5261/08 от 18.09.2008г.; Удостоверение за психологическа годност № 079861/ 11.02.2009г. на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора; вносна бележка за погасена глоба и справка за нарушител. 

  

   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

   Оспорването е направено от легитимирано лице – адресат на Заповед за прилагане на принудителни административни мерки N 5261/ 2008 от 22.08.2008г., в законово установения срок, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и като такова е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

   Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Като правно основание за постановяването й е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б”б” от ЗДвП, регламентираща материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Съгласно посочената норма ограничителната мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС”, се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Законово установен е и срокът за налагане на ПАМ - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. При тази нормативна регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния от компетентните длъжностни лица управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. В случая оспорената заповед е издадена въз основа на АУАН № 5261/ 22.08.2008г., установените и удостоверените в който акт обстоятелства /че на 22.08.2008г. в гр. Казанлък, по ул. „Кирил и Методий” Г. С. е управлявал МПС л.а „Опел – Астра” с рег. № СТ 95 38 СР, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 над хиляда, а именно 1.3 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство алкомер – 931/ по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В настоящото производство не само че не са оборени по надлежния ред описаните в АУАН № 5261/ 22.08.2008г. обстоятелства, релевиращи наличието на основание за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, но същите са потвърдени със сключеното и одобрено от съда споразумение по НОХД № 1079/ 2008г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което Г.С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Следователно юридическият  факт – материалноправна предпоставка, с който  нормата на 171, т.1, б”б” от ЗДвП свързва прилагането на принудителната административна мярка, е бил налице към момента на издаване на оспорения административен акт.  Обстоятелството, че в обжалваната заповед като фактическо основание за налагането на ограничението „временно отнемане на СУМПС” е посочено и извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 103, предл. второ от ЗДвП, не  представлява основание за нейната отмяна като незаконосъобразна по см. на чл.146, т.3 от АПК. Действително визираното по т.1 на заповедта поведение на водача на МПС не е такова, обосноваващо наличието на материално правно основание за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б”б” от ЗДвП. Но доколкото обжалваният административен акт съдържа действителното фактическо основание за налагането на ограничението, погрешното посочване на неотносимо такова не води до извод за неговата материална незаконосъобразност. С оглед доказаното съществуване на посочения в заповедта правно-релевантен факт, субсумиращ се в хипотезата на чл. 171, т.1, б”б” от ЗДвП, съдът намира че е налице нормативно установената предпоставка за прилагане на ПАМ, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при съобразяване и в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

Всъщност, без да оспорва наличието на фактическото основание по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП към момента на постановяване на административния акт, основният довод, с който жалбоподателят оспорва законосъобразността на Заповед N 5261/ 22.08.2008г. на Началника на РПУ – гр. Казанлък е, че към датата на нейното връчване /26.01.2009г./ въпросът относно отговорността му е бил решен с влязлото в сила Споразувение по НОХД № 1079/ 2008г. по описа на Казанлъшкия районен съд, както и че към тази дата наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 месеца, фактически е било изтърпяно при зачитане на основание чл.59, ал.3 от НК на лишаването от това право по административен ред. Следва да се отбележи, че действията по връчването на заповедта са последващи такива и не представляват елемент от фактическия състав по нейното издаване и следователно нямат отношение към законосъобразността й. Обстоятелството, че към момента на връчването на оспорения административен акт въпросът за отговорността на жалбоподателя е решен не означава нищо друго освен това, че към тази дата е изтекъл срокът на ограничението по ПАМ, наложено с обжалваната заповед.  Наличието Споразумение по НОХД № 1079/  2008г. по описа на КРС, с което Г.С. е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 над хиляда, за което са му наложени съответните наказания, е юридически факт от категорията на правопрекратяващите, относим към  действието на заповедта и на наложената ПАМ, а не правоизключващ такъв досежно основанието за възникването на публичното право на административния орган да наложи ограничението по чл.171, т.1, б”б” от ЗДвП към момента на неговото упражняване. Решаването с влязло в сила наказателно постановление, с одобрено от съда споразумение или с присъда на въпроса за отговорността на водача на МПС за неговото неправомерно поведение, не заличава с обратна сила основанието за налагането на ПАМ /освен в хипотезата на оправдателна присъда/ и съответно не води до незаконосъобразност на издадената заповед по чл.171, т.1, б”б” от ЗДвП поради липса на материалноправна предпоставка, доколкото последната представлява установено по надлежния ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Наличието на административно-наказателен или наказателен акт има за последица прекратяване действието на ограничението по приложената временна ПАМ, доколкото влиза в сила наложеното такова с наказанието за извършено административно нарушение или престъпление. В случая видно от споразумението при налагането на наказание на основание чл.343г във вр. с чл. 343б, ал.1 във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца”, на жалбоподателя е зачетено лишаването от това право по административен ред, считано от 22.08.2008г. – т.е зачетени са правните последици на приложената с обжалваната заповед № 5261/ 22.08.2008г. ПАМ  „временно отнемане на СУМПС” .

Отказът да бъде върнато СУМПС след 20.01.2008г. /т.е след изтичане на срока, за който е приложена ПАМ с влизане в сила на споразумението по НОХД № 1079/ 2008г. по описа на КРС/, може да релевира наличието на незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице, защитата срещу което жалбоподателят би могъл да  реализира в друго производство и по друг процесуален ред – този по чл.256 съотв. чл.257 от АПК. Но в случая, видно от писмо изх. рег. № 9100/ 19.03.3009г. на Началника на РУ на МВР – гр. Казанлък, след преминаване на Г. С. на изискуемото се психологическо изследване /което е задължително за всеки водач лишен от право да управлява МПС на основание чл.343г от НК, съгласно чл.152, ал.1 б.”в” от ЗДвП във вр. с Наредба № 36/2006г. на Министъра на транспорта/ и издаването на Удостоверение за психологическа годност № 079861/ 11.02.2009г. на РД „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, още на следващият ден - 12.02.2009г., на жалбоподателя е върнато СУМПС.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Г.Б.С. ***„23-ти Пехотен Шипченски Полк” № 68, вх. „Б”, ет.5, ап.38, против Заповед № 5261/ 2008 от 22.08.2008г. на Началника на РПУ – гр. Казанлък за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за управление до решаване на въпроса за отговорността”, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: