Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

92      17.03.2009г.      град Стара Загора

 

      

   В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на шести март две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                                                                       СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                          и с участието

                        на прокурора                                                                                                              като разгледа

                        докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 102 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

            Образувано е по жалба на П.Х.П. ***, община Гурково, област Стара Загора, против Заповед рег. № 101/ 05.02.2009г. на Директора на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която на на основание чл.226, ал.1, т.2 и чл.228, т.2 от ЗМВР и чл. 226, ал.1, т.5 от ППЗМВР, за извършено  дисциплинарно нарушение по см. на чл. 224, ал.2, т.1 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е допуснал нарушение на служебната дисциплина, с оглед на което обосновава липсата на материалноправно основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като незаконосъобразна.

           

            Ответникът по жалбата -  Директор на ОД на МВР – гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва подадената жалба като неоснователна. С подробно изложени съображения поддържа, че заповедта, като издадена в съответствие с материалния закон и при спазване на регламентираните в ЗМВР и ППЗМВР административно-производствени правила, е правилна и законосъобразна.

 

.  

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

С обжалваната заповед рег. № 101/ 05.02.2009г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 6 месеца на П.Х.П. – Началник отдел “ООРП” той и Началник сектор “ОП” при ОД на МВР – Стара Загора. Оспореният акт е постановен на основание чл. чл.226, ал.1, т.2 и чл.228, т.2 от ЗМВР и чл.226, ал.1, т.5 от ППЗМВР. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че  комисар П. без да има качество на страна по водени административно-наказателни дела в Районен съд – Стара Загора по жалби срещу издадени от него наказателни постановления №№ 20/2007г. и 22/ 2007г., е изготвил и подписал от свое име касационни жалби против постановените съдебни решения, депозирани пред Административен съд – Стара Загора. Прието е, че в качеството си на началник отдел жалбоподателят не е имал право да представлява ОД на МВР – гр. Стара Загора пред съдебните органи, както и да упълномощава юрисконсулта на дирекцията за това, доколкото съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1, т.10 от ЗМВР областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които представляват юридическото лице. Въз основа на горното дисциплинарно наказващият орган е направил извод, че с поведението си комисар П. е допуснал нарушение на служебната дисциплина, с което е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР, обуславящо налагане на дисциплинарно наказание по чл.226, ал.1, т.5 от ППЗМВР - „писмено предупреждение за срок от 6 месеца”.  

По делото е представена образуваната административна преписка по издаване на оспорената заповед, съдържаща: Заповед рег. № 54/ 02.02.2007г. на Директора на ОД “Полиция” гр. Стара Загора относно организацията на работа, свързана с правомощията и задълженията по ЗЧОД; Справка вх. рег. № 53011/ 24.11.2008г. от извършена проверка по получен сигнал от Б. Недев в Главна Дирекция “Охранителна полиция” при МВР; Жалба от комисар П. изх. № 43299/ 12.12.2008г. против съдържащите се в справката констатации и изводи; Докладна записка по жалбата на комисар П.; Утвърдено от Генералния секретар на МВР Становище рег. № 97/ 10.01.2009г. и пояснение от комисар П. до Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора.    

Към материалите по делото са приложени АНД № 220/ 2008г. и АНД № 221/ 2008г. и двете по описа на Старозагорския районен съд.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от активно легитимирано лице и против заповед, подлежаща на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна. 

 

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния дисциплинарно наказващ по см. на чл. 228, т. 2 във вр. с чл. 186, ал.1 от ЗМВР орган – Директор на ОД на МВР – Стара Загора, в изискуемата писмена форма и при спазване на императивните изисквания регламентирани в разпоредбата на чл.246, ал.1 от ППЗМВР досежно нейното съдържание и реквизити. Същата обаче е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие на  материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя, е квалифицирано като такова по чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарно нарушение е “неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на МВР и на преките ръководители”. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколкото същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая описаните в обстоятелствената част на заповедта действия на дисциплинарно наказаното лице, не сочат на съставомерно от обективна страна деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина, квалифицирано като такова по чл. 224, ал.2, т.1 от ЗМВР. Изложената фактическа обстановка не установява наличието на виновно неправомерно поведение, представляващо дисциплинарно нарушение, изразяващо се в “неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на МВР и на преките ръководители” - в заповедта не са посочени каквито и да е било обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и които да обосновават неспазване от страна на жалбоподателя на законови и подзаконови разпоредби и правила регламентиращи дейността на МВР и на произтичащи от тях задължения или на такива, съдържащи се общи и индивидуални административни актове на горестоящи в служебната йерархия органи и длъжностни лица. Действително в съдържанието на заповедта е визирано, че съгласно законово установената представителната власт на Директорите на областните дирекции на МВР /чл.30, ал.1, т.10 от ЗМВР/, комисар П. като началник отдел и доколкото не е изрично упълномощен от Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора да го замества, няма право да представлява областна дирекция пред съдебните органи, както и да упълномощава юрисконсулта на дирекцията за това. Но от описанието на твърдяното нарушение в обжалвания дисциплинарно-наказващ акт, както и от събраните по делото доказателства в т.ч. от приложените АНД № 220/ 2008г. и АНД № 221/ 2008г. по описа на Старозагорския районен съд е видно, че комисар П. е подписал пълномощното за процесуално представителство и касационните жалби против постановените съдебни решения № 44/ 07.05.2008г. и № 45/ 30.04.2008г. /които действия са възприети като дисциплинарно нарушение/ не от името на ОД на МВР – гр. Стара Загора, а от свое име, в качеството си на административно-наказващ орган който в условията на делегирана компетентност е издал отменените с посочените съдебни решения наказателни постановления. Неизпълнение на разпоредбата на чл.30, ал.1, т.10 от ЗМВР, релевиращо дисциплинарно нарушение по чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР би имало само ако жалбоподателят беше подписал и подал касационните жалби /респ. пълномощното за процесуално представителство/ от името на ОД на МВР – Стара Загора без да е надлежно оправомощен да представлява дирекцията, каквито действия в случая не са налице. Ето защо съдът намира, че доколкото не са установени елементите от нормативно регламентирания състав на дисциплинарно нарушение по чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР, заповедта се явява издадена при неправилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Не води до друг правен извод и обстоятелството, че дисциплинарното наказание „писмено предупреждение” е наложено на основание чл. 226, ал.1, т.5 от ППЗМВР – за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Действително с последните изменения на чл. 231 от ЗМВР /ДВ бр.69 от 2008г./ е предвидено, че дисциплинарните нарушения извън посочените в чл. 227, ал. 1 и редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания, се урежда в правилника за прилагане на закона. Регламентираните в ППЗМВР дисциплинарни нарушения обаче само детайлизират общо установените в ЗМВР състави на нарушения на служебната дисциплина, като диференцират следващите се за тях наказания в зависимост от конкретното неправомерното поведение, с което се осъществяват дисциплинарните нарушения по чл.224, ал.2, т.1 – т.4 от ЗМВР. Ето защо дори и да се приеме, че комисар П. е допуснал пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност, това не съставлява нарушение по чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР /както е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган/, а може да сочи на друго дисциплинарно нарушение. Но тъй като предмет на съдебната проверка е не дали изобщо е извършено някакво дисциплинарно нарушение, а извършено ли е нарушението, посочено в обжалваната заповед и за което е наложено дисциплинарното наказание, ирелевентно при преценката за материалната законосъобразност на оспорения акт е дали с поведението си санкционираното лице е осъществило друг състав на нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.224, ал.2 от ЗМВР. А и в случая съдът намира, че такова не нарушение не е налице. На първо място законовите разпоредби досежно активната и пасивната процесуална легитимация, представителната власт в съдебния административно-наказателен процес и т.н, не могат да бъдат определени като такива регламентиращи служебната дейност на санкционираното лице с оглед на заеманата от него длъжност – Началник отдел „Опазване на обществения ред и превенция” и Началник сектор „Охранителна полиция” при ОД на МВР- гр. Стара Загора. На следващо място „прилагането” на тези разпоредби като част от съдебната проверка и преценка за наличието на абсолютните процесуални предпоставки /съотв. за липсата на процесуални пречки/ за допустимост и надлежно упражняване правото на жалба, са от изключителната компетентност на решаващия съд, с оглед на което обосноваването на дисциплинарно нарушение на държавен служител от системата на МВР, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на тези разпоредби, е несъстоятелно.

Съдът намира, че при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, като основание см. на чл.146, т.3 от АПК за нейната отмяна като незаконосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се установява от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. В случая обаче на практика налагането на дисциплинарно наказание от Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора не е в резултат на извършена от него преценка досежно наличието на нарушение като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Изрично в обжалваната заповед е посочено, че описаната в нея “фактическа обстановка е констатирана със справка рег. № Ж – 298/ 14.11.2008г. от проверката на ГД “ОП” – МВР и потвърдена със становище рег. № 97/ 10.01.2009г. на Дирекция “Инспекторат” – МВР, утвърдено от Генералния секретар на МВР в които документи по безспорен начин е установено, че комисар П. е допуснал нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР”. Видно от представената и приета като доказателство по делото Справка рег. № Ж – 298/ 14.11.2008г., изготвена във връзка с извършена проверка по постъпил сигнал в Главна Дирекция “Охранителна полиция”, същата съдържа не само констатации относно установените факти и обстоятелства и изводи досежно основателността на подадения сигнал, но и заключение за наличието на дисциплинарно нарушение - неспазване на служебните правомощия от страна на комисар П. с предложение справката да бъде изпратена на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за вземане на дисциплинарни мерки спрямо държавния служител. По повод жалба на комисар П., с която се оспорват констатациите и направените въз основа на тях изводи и предложение, обективирани в горепосочената справка, въз основа на докладна записка рег. № Ж – 365/ 17.12.2008г., е изготвено становище от Директор Дирекция “Инспекторат” при МВР – гр. София рег. № 97/ 10.01.2009г., утвърдено от Генералния комисар на МВР. Това становище е изпратено до Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора /вх. № 2148/ 19.01.2009г./  “за отношение по компетентност съгласно утвърденото предложение в становището”. В последното е посочено, че с действията си комисар П. е извършил дисциплинарно нарушение по чл.224, ал.2, т.3 от ЗМВР, изразяващо се в “неспазване на служебните правомощия”, като е прието че комисията от ГД “ОП” извършила проверката по подадения от Б. Недев сигнал некоректно в изготвената справка е пропуснала да посочи приложимия закон; не е индивидуализирала установеното от нея дисциплинарно нарушение и не е прецизирала правната му квалификация, както и не е отразила какво по вид дисциплинарно наказание следва да бъде наложено на провинилия се държавен служител. Направено е заключение, че “комисар П.П. – началник на отдел ООРП при ОД на МВР – Стара Загора е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в “превишаване на правомощия”, за което съгласно чл.227, ал.1, т.5 от ППЗМВР във вр. с чл.226, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание – “порицание”, а постъпилите писмени материали в Дирекция “Инспекторат” – МВР следва да се изпратят за отношение на Директора на ОД на МВР – Стара Загора в качеството му на компетентен дисциплинарно-наказващ орган”. В разпоредбата на чл. 46, ал.2 от Закона за администрацията са регламентирани правомощията на инспекторатите, създавани към министерствата. Едно от тези законово установени правомощия е възможността да предлагат образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения. В случая обаче изпратеното до Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора становище вх. № 2148/ 19.01.2009г. съдържа не само предложение за образуване на дисциплинарно производство въз основа на констатирано в хода на извършената проверка нарушение на служебната дисциплина, но е посочена и правната квалификация на нарушението и следващото се по вид дисциплинарно наказание, което е недопустимо. На още по-голямо основание извън компетентността на извършилите проверката длъжностни лица от ГД “Охранителна полиция” по подадения от Б. Недев сигнал /с оглед на вменените им по ЗМВР функции и правомощия/, е да дават заключение извършено ли е дисциплинарно нарушение от комисар П., в какво се изразява същото, както и да предлагат “вземане на дисциплинарни мерки” спрямо държавния служител, в какъвто смисъл са обективираните в справка рег. № Ж – 298/ 14.11.2008г. изводи и предложение. На практика преди образуването на дисциплинарно производство е налице становище дали с действията си комисар П. и допуснал нарушение на служебната дисциплина;  какво точно дисциплинарно нарушение е извършил и какво наказание следва да му бъде наложено. Доколкото становището и направеното с него предложение е утвърдено от Генералния комисар на МВР /който се явява горестоящ в служебната йерархия орган спрямо Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора/, е налице изземване на правомощия на дисциплинарно наказващия орган за установяване наличието на нарушение, обуславящо реализиране на дисциплинарна отговорност. Допуснато е не само нарушение на чл.237, ал.1 от ППЗМВР, но и на два от основните принципи, регламентирани в чл. 10, ал.1 и ал.2 от АПК – за самостоятелност и безпристрастност на ръководещия административното производство орган /в случая дисциплинарно такова/ и забрана на по-горестоящият орган да се намесва по какъвто и да е начин при разглеждането и решаването на случая. Фактически обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, издадена от Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора е в изпълнение на “разпореденото” му от Генералния секретар на МВР – гр. София. Това разпореждане представлява недопустимо вмешателство на йерархически висшестоящ орган компрометиращо проведеното дисциплинарно производство, предопределяйки крайния му резултат, доколкото дисциплинарно наказващият орган е бил лишен от възможността да прецени дали и доколко е налице съставомерно деяние като основание за налагане на дисциплинарно наказание.

      На следващо място съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая съдът намира, че обжалваната заповед е постановена съотв. наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок от неговото откриване, доколкото като начален момент от който започва да тече регламентирания срок по чл.225, ал.1 от ЗМВР следва да се приеме датата, на която в ОД на МВР – Стара Загора е постъпила справката от извършената проверка от ГД „Охранителна полиция” при МВР по повод на подадения от Б. Недев сигнал /вх. рег. № 53011/ 24.11.2008г./. В тази връзка съдът не възприема доводите на ответника по жалбата, че като дата на откриване на нарушението следва да се счита тази на постъпването на изпратеното до Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора за вземане на отношение като компетентен дисциплинарно-наказващ орган Становище рег. № 97/ 10.01.2009г. на Дирекция „Инспекторат” на МВР /вх. № 2148/ 19.01.2009г. в ОД на МВР – Стара Загора/, доколкото с последното именно е направен краен извод за допуснато от комисар П. нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в „превишаване на правомощия”, подлежащо на санкциониране с дисциплинарно наказание „порицание” по чл.227, ал.1, т.5 от ППЗМВР.  Действително в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от ППЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното нарушение се счита за открито когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Посочената по-горе справка рег. № Ж – 298/ 14.11.2008г., постъпила в ОД на МВР – Стара Загора на 24.11.2008г. /л.27-28/ безспорно съдържа необходимите и достатъчни данни за да се счита, че е налице установяване на нарушението по см. на чл.223, ал.1 във вр. с ал.2 от ППЗМВР, за което впоследствие е санкциониран жалбоподателят. Обстоятелството, че в справката не е посочен приложимия закон от гл.т. на вида на дисциплинарното нарушение и следващото се за него дисциплинарно наказание не води до друг извод. Установяването на нарушението и самоличността на нарушителя обхваща установяването на факти и обстоятелства релевантни за преценката досежно наличието на поведение /действие или бездействие/ на конкретно лице, което от обективна и субективна страна сочи на допуснато нарушение на служебната дисциплина. Не представлява елемент от това установяване правното квалифициране на фактите. Правната квалификация на самото дисциплинарно нарушение и индивидуализацията на следващото се за него дисциплинарно наказание, доколкото представляват действия по определяне съдържанието на дисциплинарната отговорност,  следват тези по установяване наличието на извършено нарушение и представляват част от изричната нормативно регламентираната компетентност на дисциплинарно наказващия орган по налагане на дисциплинарни наказания. Ето защо съдът приема че началният момент, от който следва да се счита за открито по см. на чл. 223, ал.1 във вр. с ал.2 от ППЗМВР нарушението за което е санкциониран жалбоподателят, е датата на постъпване в ОД на МВР – гр. Стара Загора на справката от извършена проверка, съдържаща констатации и изводи за извършено нарушение на служебната дисциплина – т.е 24.11.2008г. Безспорно към датата на издаване на обжалваната заповед /05.02.2009г./, е изтекъл двумесечния срок по чл.225, ал.1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание.   

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за издаването на заповедта при допуснато съществено процесуално нарушение с оглед неспазването на императивното изискване на нормата на чл.229, ал.1 от ЗМВР. Действително съгласно посочената разпоредба дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от служителя причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая по делото не е представен съставен по чл.237, ал.3 от ППЗМВР протокол за изслушване. Но доколкото в образуваната преписка се съдържа подадено от комисар П. писмено пояснение до дисциплинарно наказващия орган – Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора /с изрично отбелязване че последният се е запознал с него/, в което обяснение жалбоподателят е изложил своите възражения досежно верността на приетите за установени факти и обстоятелства и констатациите на проверяващите органи и длъжностни лица, както и относно правилността на направените заключения и правни изводи, дори и да е налице допуснато нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, то не представлява  съществено такова на административно-производствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК като основание за отмяна на оспорената на заповед като незаконосъобразна.

На последно място обжалваният акт е постановен и в несъответствие с целта на закона. Действително твърдяното дисциплинарно нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят е от категорията на формалните такива – т.е за съставомерността на деянието законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Но от друга страна несъответно на целта закона е налагането на дисциплинарно наказание на лице за извършени от него действия /в случая подписване и подаване на касационни жалби против съдебни решения и издаване на пълномощно за процесуално представителство/, които действия впоследствие са били потвърдени по надлежния ред от компетентния орган, което потвърждаване имплицитно съдържа и съгласие на титуляра на субективното право с тяхното извършване.  

Допуснатите съществени нарушения на изискванията на чл.225, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл. 223, ал.1 и ал.2 от ППЗМВР и чл.237, ал.1 от ППЗМВР, опорочават издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. А обстоятелството, че изложените като мотиви факти, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган е приел че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието му по чл. 228, т.2 от ЗМВР, не са такива релевиращи наличие на фактическо основание за постановяване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание за твърдяното нарушение на служебната дисциплина по чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР от комисар П. П., води до извод и за материална незаконосъобразност на оспорения акт.

 

            С оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна, а оспорената Заповед рег. № 101/ 05.02.2009г. на Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.         

           

             

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,   

 

                       

                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ  Заповед рег. № 101/ 05.02.2009г. на Директора на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която на комисар П.Х.П. Началник отдел “ООРП”, той и началник сектор “ОП” при ОД на МВР - Стара Загора, на основание чл.226, ал.1, т.2 и чл.228, т.2 от ЗМВР и чл. 226, ал.1 т.5 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна. 

           

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: