Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  148    08.05.2009г.   град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.   

и с участието на прокурора                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 103 по описа за 2009г.                                                       

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/. 

Образувано е  по жалба на С.С.П. ***, против Заповед № 42 от 12.11.2008год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора, с която е прекратена отпуснатата месечна помощ по чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ за детето й Д.Ж.Д.с ЕГН **********, считано от 01.10.2008год. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт като се твърди, че същият е постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска се да бъде отменена заповед № 42/ 12.11.2008г. на директора на Дирекция”Социално подпомагане” гр.Стара Загора. 

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата. 

        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 21.01.2008г. жалбоподателката е подала молба–декларация до Директора на Дирекция”СП”-Стара Загора за получаване на месечна помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД  за сина си Д.Ж.Д. С молбата е представено удостоверение № 48/17.01.2008год. от учебното заведение,   че детето е записано като ученик в трети клас за учебната 2007/2008г. и редовно посещава занятията през последните 6 месеца.   

Със Заповед № 1142 от 25.01.2008г. Директорът на Дирекция „Соцално подпомагане” гр.Стара Загора, на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД е отпуснал на С.С.П. месечна помощ за едно дете в размер на 25,00 лв. за срок от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 42/ 12.11.2008г. Директорът на дирекция “СП”-Стара Загора на основание чл.6, ал.1 от ППЗСПД е прекратил отпуснатата месечна помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД, считано от 01.10.2008г., поради непредставяне на удостоверение от учебното заведение, че детето е записано като ученик през новата 2008/2009 учебна година,  съгласно изискването на чл.17, ал.3, т.4 от ППЗСПД. Заповедта е връчена на 11.02.2009год. 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира, че  оспорената Заповед № 42/ 12.11.2008г. на директора на дирекция “СП”-Стара Загора е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, повлияли и  върху материалната й законосъобразност.    

С издаването на Заповед № 1142/25.01.2008г. административният орган е приел, че е осъществен фактическия състав на чл.7, ал.1 от ЗСПД във вр.с чл.17, ал.,1 и ал.3, т.4 от ППЗСПД и е отпуснал месечна помощ на жалбоподателката за детето й Д. Д..

Съгласно чл.5а от ППЗСПД  Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” може да постанови спиране, възобновяване, изменяне или прекратяване на отпуснатите месечни помощи по чл. 7 ЗСПД само при промяна на обстоятелствата, при които е отпусната месечната помощ. В приетата като доказателство по делото административна преписка няма данни за  декларирана от   жалбоподателката  промяна в обстоятелствата, както и служебно да е било установено изменение на фактическата обстановка след издаването на Заповед № 1142/25.01.2008г. Изискването, въведено с изменението на чл.17, ал.3, т.4  ППЗСПД /обн.ДВ, бр.71 от 2006г./ съгласно което за новата учебна година удостоверението от учебното заведение се представя в срок до 31 октомври, намира систематичното си място в разпоредбата за отпускане на помощи, поради което непредставянето на това удостоверение   би могло да бъде основание единствено за отказ да се разреши месечна помощ за дете /арг. чл.5 от ППЗСПД/, но не и основание за прекратяването на вече отпусната помощ. Още повече, че в цитираната норма не е регламентиран реда и условията, по който лицата, на които вече е отпусната помощ, да представят удостоверение, че детето им е записано като ученик и за новата учебна година. При тази неяснота и непълнота на подзаконовата разпоредба, текстът на т.4 от чл.17, ал.3 ППЗСПЗЗ не следва да се тълкува по начин, злепоставящ правата на лицата, получаващи семейни помощи въз основа на влязъл в сила административен акт.  В конкретния случай при липса на каквито и да било данни за отпадане на някое от основанията за получаване на помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД, административния орган  в противоречие с материалния  закон е издал Заповед № 42/12.11.2008г. за е прекратяване на отпуснатата на С.П. семейна помощ.

При постановявянето на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган е провел административното производство, приключило със заповед за прекратяване на отпуснатата семейна помощ, без да уведоми засегнатото лице съгласно изискването на чл.26 от АПК и без да е дадена възможност на на жалбоподателката за участие в него. Това неизпълнение на задължението за уведомяване на заинтерисованото лице за започналото административно производство от една страна е лишило С.П. да упражни правото си на защита като даде обясненния, възражения и представи писмените си доказателства, а от друга страна е довело до неустановяване на действителните факти от значение за  случая. Поради което съдът намира, че допуснатите нарушения на административно-производствените правила се явяват съществени такива и са самостоятелно основание съгласно чл.146, т.3 от АПК за отмяна на  обжалваната заповед.   

По изложените съображения оспореният административен акт следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.С.П. ***, Заповед № 42/ 12.11.2008год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Стара Загора, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.   

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  СЪДИЯ: