Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                            132     30.03.2009г.      град Стара Загора

                         

                          

                      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и  шести март две хиляди и девета година, в състав:

          

                                                                                                                                      

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Б.Т.

 

                                                                                                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    Г.Д.

                                                                                                           И.Я.

       

 

  при секретар   Д.Д.                                                                   и с участието

  на прокурора  В.М.                                                                   като разгледа

  докладваното от  съдия    И. Я. административно дело   № 104  по  описа

  за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                  

                                              

                                                                      

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.27а, ал.1 от Правилника за приложение на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

 

            Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на общинска служба “ Земеделие” Казанлък против Решение № 585 от 22.12.2008г., постановено по гр. дело № 950/ 2008г. по описа на Районен съд – Казанлък. 

            В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението - касационно основание по см. на чл.209, т.3 от АПК, като по същество изложените доводи са че съдебният акт е необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният орган твърди, че районният съд неправилно е обявил за нищожни предходни решения № 02/07.07.1998 г., №02-Р8/05.02.1999г., № 02-О/ 26.02.2007 година на ОСЗГ гр. Казанлък., като постановени в противоречие на влязло в сила решение, с което на жалбоподателите им е признато правото на възстановяване  на собствеността върху земеделски земи с план за земеразделяне. С първото решение от 1992 година ПК Казанлък била установила качеството на правоимащи лица  за внесени в ТКЗК земеделски земи на оспорващите. След изработване на плана за земеразделяне било установено мероприятие по смисъла на чл.10в,ал.1 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 24,ал. 4 , предложение последно от ЗСПЗЗ, което не позволявало реалното възстановяване на собствеността върху имота, находящ се в местността “ Шишманец” .Поради което и било проведена обезщетителната процедура по чл. 19а от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 19 от ППЗСПЗЗ.  Още повече горните решения било съобщавани на собствениците, те не са ги обжалвали по предвидения от закона ред и се ползвали със стабилитет, който е следвало да се зачете Съдът  е следвало да ограничи обхвата на съдебен контрол единствено до обезщетителното решение, постановено на основание чл. 27а,ал.1 от ППЗСПЗЗ. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и  отхвърляне на жалбата, като неоснователна.                  

            Ответниците по касационната жалба  -  М.Н.П. и И.Г. Попова, вземат становище за неоснователност на жалбата и молят съда да остави в сила обжалваното решение.

           

            Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че обжалваното решение е незаконосъобразно, а жалбата се явява основателна  .

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

 

            Касационната жалба, като подадена в законово установения срок, от лица с правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 и ал.2 от АПК, е допустима. Разгледана по същество е основателна.

 

            Производството пред Районен съд – Казанлък, с правно основание чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е образувано по жалба на М.Н.П. и И.Г.Ш., в качеството им на наследници Л. Н. П. против Решение № 10Б / 30.11.2007г. на Общинска служба „Земеделие и гори” – гр. Казанлък  /сега ОбС „Земеделие” гр. Казанлък/. Основният въведен от жалбоподателите довод, с който обосновава незаконосъобразността на оспорения административен акт е, че никога не са искали обезщетяване, а винаги реално възстановяване на собствеността върху нивата, находяща се в местността “ Ш.” землище гр. Ш..Те били възразили срещу решението от 1998 година, с която ОСЗГ гр. Казанлък им е отказала възстановяване върху част от нивата в размер на 1,557 дка, представляваща сервитут на могила.

         С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е обявил за нищожни решение № 02/07.07.1998 г., решение № 02Р/ 15.02.2001 г., решение № 02-О826.02.2001 г. и решение № 10Б от 30.11.2007 година на ОСЗГ Казанлък и е върнал преписката на административния орган за продължаване на процедурата по възстановяване на  земеделски земи с плана за земеразделяне, по преписка № 147 за землището на гр. Шипка. От събраните по делото доказателства и установена фактическа обстановка съдът е приел, че с Решение  № 10Б от 30.11.2007 година. ОбС „Земеделие” гр. Казанлък, макар и обезщетително по своя характер е постановено в противоречие на решение по протокол 02/06.10.1992 година. Този последен административен акт макар, че нямал конститутивното действие на нотариален акт, като постановен на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ бил стабилен административен акт и не можел да се изменя от административния орган , освен при условията на чл. 14,ал. 7 от ЗСПЗЗ , а по преписката липсват доказателства за възобновяване на административното производство по инициатива на заинтересованите страни или от министъра на земеделието и продоволствията/ сега Министъра на земеделието и храните/ . Поради което оспореното решение е нищожно както и решение № 02/07.071998 година на ПК Казанлък, решение № 02Р / 15.02.1999 година на ПК Казанлък, решение № 02-О/ 26.02.2001 година на ПК Казанлък.

            Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че решението в частта с което за обявени за нищожни решение № 02/07.07.1998 г., решение № 02Р/ 15.02.1999 г., решение № 02-О/26.02.2001 година е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а в частта, с която е обявено за нищожно решение № 10Б/30.11.2007 година на ОСЗГ Казанлък е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

            Не е спорно между страните по делото, че с решение взето по протокол № 2 от 06.10.1992 година ПК Казанлък е признала и определила за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне върху нива от 1,600 дка, находяща се в местността “ Шишманец”, землището на гр. Шипка. С последващо решение № 02 от 07.07.1998 година ПК Казанлък е признала правото на собственост на наследниците на Лала Попова в съществуващи стари реални граници върху същата нива, като със същото решение е отказала възстановяването й за площ от 1,557 дка. Като мотив административния орган е изтъкнал, че част от имота с площ от  1,557 дка попада в сервитута на могила., а останалата част от нивата с площ от 0,43 дка е възстановен на молителите с решение № 02Р от 05.02.1999 година. Видно от решението на ПК Казанлък молителят е подал иск за обезщетение вх. № 540 от 02.06.1998 година. Недоволен от това произнасяне на административния орган е останал наследника на Лала Попова М.П. и е подал възражение.против административния акт  Началникът на ПК Казанлък е приел, че П. няма правен интерес до оспори постановеното решение , тъй като няма отказани имоти по чл.18ж,ал.1 и ал. 2 и е приложил молбата към преписката. С решение № 02-О от 26.01.2001 г. ПК Казанлък е определила на наследниците на Л. Попова на основание чл.10б, чл.10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху процесната нива със земя ІХ категория на стойност 157 лева.С решение № 02з от 14.07.2006 година на основание чл. 19,ал. 17 от ППЗСПЗЗ е определила на молителите обезщетение със земя на стойност 102 лв, а за разликата до пълния размер от дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове на стойност 55 лв. С производство по чл. 27а,ал.1 от ППЗСППП е постановено окончателно решение за обезщетение на молителите с описаната в решението земеделска земя

            Съдебното решение в частта с която са обявени за нищожни решение № 02/07.071998 година на ПК Казанлък, решение № 02Р / 15.02.1999 година на ПК Казанлък, решение № 02-О/ 26.02.2001 година на ПК Казанлък е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Първоинстанционният съд е бил сезиран със законосъобразността и искане за отмяна на конкретно решене но ОСЗГ Казанлък с изложени мотиви на неговата неправилност. Вместо да ограничи съдебния контрол само до законосъобразността на административния акт , той плюс петитум е обявил за нищожни решение на ОСЗГ, които не са били оспорени от жалбопадателите, някои от които са и благоприятни  за тях.След като съдът е бил сезиран с конкретен спор , е следвало да се ограничи в рамките на жалбата и постанови съдебния си акт по конкретна заявена административна претенция. На практика съдът е упражнил косвен съдебен контрол върху административни актове, чиято законосъобразност не е била предмет на спора . Този косвен съдебен контрол  за валидността на решение № 02/07.071998 година на ПК Казанлък, решение № 02Р / 15.02.1999 година на ПК Казанлък, решение № 02-О/ 26.02.2001 година на ПК Казанлък е недопустим, предвид  възможността ,предвидена чл. 149,ал. 5 от АПК, респективно чл. 37,ал.2 от ЗАП/ отм./ нищожните административни актове да се оспорват без ограничение във вре мето, от която заинтересованите страни не са се възползвали. До постановяване на влязъл в сила съдебев акт по чл. 149,ал. 5 от АПК процесните решения представляват стабилни административни актове и пораждат целените с тях правни последици. Поради което решението в тази част следва да се обезсили като недопустимо.

         Недопустимото произнасяне по отношение валидността на решения решение № 02/07.071998 година на ПК Казанлък, решение № 02Р / 15.02.1999 година на ПК Казанлък, решение № 02-О/ 26.02.2001 година на ПК Казанлък е довела до неправилността на решението в частта, в която районният съд се е произнесъл по законосъобразността на решение № 10Б/ 30.11.2007 г. на ОСЗГ Казанлък. С това решение административния орган в производство по чл. 27а от ППЗСПЗЗ е изложил мотиви защо следва  наследниците на Лала Попова да се обезщетят със земеделска земя във основа на влязъл в сила план за обезщетяване . Съдът е отменил процесното решение на формално основание, като е приел, че недопустимото основаване на административния акт на други нищожни такива има за своя правна последица обявяването на нищожно и на оспореното решение.Липсата на мотиви в обжалваното съдебно  решение относно съответствие на административния акт на  чл 146 от АПК препятстват възможността за проверка на решението в тази му част Поради което последното следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане.

      Правното основание за издаване на оспореното решение ОСЗГ гр. Казанлък е чл. 27а ,ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба въз основа на влезлия план по чл.`19,ал.18 ОС по земеделие и гори постановява решението за обезщетяване. Това решение може да се оспори от заинтересованите страни по реда на ГПК единствено при несъответствие по стойност между признатото и получено обезщетение. Неправилно районният съд е посочил , че производството е по чл. 14,ал.3 от ЗСПЗЗ.Производството по чл. 27а,ал.1 от ППЗСПЗЗ предполага завършило такова по чл. 14,ал.3 от ЗСПДЗ, респективно  по чл. 19,ал. 8 и чл. 19,ал.17 от ППЗСПЗЗ.По делото липсват данни са наличие на влязло в сила решение по чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ. Недоволен от решение от 1998 е оставал П., като е подал възражение срещу него, което по своята правна същност представлява жалба. Вместо да окомплектова административната преписката и изпрати на основание чл. 39,ал. 1от ЗАП / отм./на съда административният орган не е дал ход но жалбата.

         От друга страна в нарушение на чл. 152,ал. 2 от АПК първоинстанционният съд не е изискал административния орган да изпрати заверено копие от цялата преписка . Не е представени доказателства за подадена молба  за обезщетение , за наличието на влязъл в сила план за обезщетение, влезли ли са в сила решенията на ПК Казанлък  с правно основание чл. 19,ал.8, респективно чл.19,ал.17 от ППЗСППП. Всичко изложено                                налага постановеното от Казанлъшки районен съд решение да бъде отменено  и тъй като се налага събиране на допълнителни доказателства по действителното правно основание , което не може да стане в касационното производство, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно с изложените мотиви

             В нарушение на разпоредбата на чл. 154,ал.1 от АПК първоинстанционният съд не е конституирал служебно всички заинтересовани страни а именно Лиляна Г. Попова в качеството й на наследник на Лала Иванова Попова, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила

      За пълнота следва да се отбележи , че съгласно § 32 от ЗИД на ЗСПЗЗ/ ДВ 99,22.10.2002 година /  ПК се преобразуват в  ОСЗГ. Незнайно как решение  № 02/ 07.07.1998 година, решение № 02Р от  15.02.2001 г. са постановени от орган, който към момента на издаването им  не  е съществувал., а е създаден много по късно през 2002 година.

            Съдът намира, че не следва да обсъжда наведените от процесуалния представител възражение за незаконосъобразността на решенията, постановени от ПК Казанлък, респективно ОСЗГ Казанлък и необходимостта от реалното възстановяване на правото на собственост на нивата, находяща се в местността “ Ш. “ , землище гр. Ш. като неотносими към предмета на спора по чл. 27а,ал.1 от ППЗСПП. Те касаят производството по чл. 14,ал.3 от ЗСПЗЗ по евентуалното оспорване на решение  № 02/07.071998 година на ПК Казанлък

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АП във връзка с чл. 222,ал.2 от АПК Старозагорският административен съд

 

 

 

                            Р     Е     Ш     И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 585/ 22.12.2008г., постановено по гр. дело № 950/ 2008 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с която са обявени за нищожни решение № 02/07.071998 година на ПК Казанлък, решение № 02Р / 15.02.1999 година на ПК Казанлък, решение № 02-О/ 26.02.2001 година на ПК Казанлък, постановени по преписка № 147Б от  19.12.1991 Г. , като недопустимо

 

ОТМЕНЯ № 585/ 22.12.2008г., постановено по гр. дело № 950/ 2008 г. по описа на Районен съд – Казанлък , в частта в която е обявено за нищожно решение № 10Б от 30.11.2007 година на ОСЗГ Казанлък, като незаконосъобразно.

ВРЪЩА  делото  за ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр. Казанлък , съобразно дадените от съда указания по прилагането на закона.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                          

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                              

 

     2.