Начало на формуляра

Р Е Ш Е Н И Е  171

 

      гр.Стара Загора 04.06.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         дванадесети май

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:            

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело     119 по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане/ЗСП/ и чл.42, ал.2 , т.4 от Закона за интегразция на хората с увреждания /ЗИХУ/.

Образувано е  по жалба на В.Х.В. *** против заповед № С 486/ 01.12.2008г на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” –Стара Загора, потвърдена с решение № 9105/0012/18.02.2009г на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” Стара Загора, с които на жалбоподателя е отказано отпускане на добавка за социална интеграция по чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ поради ползване на преференция на друго законово основание. Изложени са оплаквания, че решението и заповедта, която то потвърждава, са незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Направено е искане да бъдат отменени.

Ответникът – Директор на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора, редовно призован, не изразява становище по жалбата.

Като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея основания за оспорване и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът приема за установено следното:

 Жалбата е подадена от надлежна страна в установения срок и  е процесуално допустима.

Административното производство е започнало по подадена молба-декларация вх.№ 468С/ 19.11.2008г. от жалбоподателя В.. С оглед водещото му заболяване “Анкилозиращ спондилит” му е определена 99% неработоспособност без право на чужда помощ, видно от ЕР на ТЕЛК за общи заболявания гр.Стара Загора № 2053/ 11.09.08г. С оглед на така установеното здравословно състояние е проведено рехабилитационно медицинско лечение в „ ПРО”ЕАД  клон Павел баня по медицинско предписание № 3549/ 15.10.08г. Направените разходи по лечението за храна, застраховка, туристическа такса и обработка на документи в размер на 260.40 лева са удостоверени с фактура № 175460/ 11.11.2008г. и приложен касов бон, издадени от лечебното заведение - изпълнител на лечението.  

Въз основа на молба-декларацията е проведена социална оценка на 22.10.2008г, която е установила, че доходите на жалбоподателя са само от пенсия и е завършила с предложение до Директора на Дирекция “Социално подпомагане” за отпускане на добавка за социална интеграция по чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ.

С оспорената заповед № С 486/ 01.12.2008г на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора, потвърдена с решение № 9105/0012/18.02.2009г на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” Стара Загора, на жалбоподателя е отказано отпускане на добавката за социална интеграция на основание чл.28, ал.3 от ППЗИХУ поради ползване на преференция на друго законово основание. Административният орган  счита, че жалбоподателят е правоимащо лице по смисъла на чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ, но получаването на помощта „медицинска рехабилитация” е заплатена изцяло от НЗОК на изпълнителя на рехабилитационните услуги и това има характер на правоизключващо обстоятелство по смисъла на чл.28 ал.3 ППЗИХУ.

При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира жалбата за основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му.

Спорният въпрос в административното производство, пренесен и в съдебното, е свързан само липсата на правоизключващите предпоставки за получаване на интеграционната добавка. Правопораждащите такива –  жалбоподателят е лице с трайно увреждане, провел е рехабилитационно лечение в определеното му с медицинското предписание лечебно заведение и представил фактура за него в законоустановения едномесечен срок, са категорично установени по делото.

Целите на ЗИХУ, прогласени в чл. 2, се свързват с осигуряване на равни условия на хората с увреждания; подкрепа на инвалидите и техните семейства; грижи за тяхната социална адаптация и равни възможности за упражняване на правата им. Нормата на чл. 15, ал.1 от ЗИХУ изрично регламентира правото на лицата с увреждания на медицинска и социална рехабилитация, като в ал.2 е дадена легална дефиниция на понятието "медицинска рехабилитация" - лечебна дейност, осъществявана от мулти дисциплинарни екипи при условията и по реда на ЗЛЗ и ЗЗО.

По делото не се спори, че  жалбоподателят е задължително осигурено лице и съобразно чл. 35, т. 1 от ЗЗО има право да получи медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, сред които в чл.45, ал.1, т.4 от ЗЗО е включена медицинската рехабилитация. Ответникът не представи доказателства по делото, че НЗОК е заплатила стойността на оказаната на жалбоподателя В. медицинска услуга, въпреки дадените указания от съда. Независимо от това, дори да се приеме, че такова заплащане е извършено, то не включва допълнителните разходи за престой на лицето и по тази причина не може да бъде квалифицирано по смисъла на чл.28, ал.3 от Правилника за приложение на ЗИХУ /ППЗИХУ/ като пречка за ползване на добавката, защото е получена на друго правно основание. Това е така, защото медицинската помощ за рехабилитация е част от гарантирания пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК, а интеграционната добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги  представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за медицинска рехабилитация. Именно поради така описаното различие интеграционната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ не изключва едновременното ползване на медицинска помощ от същия вид /рехабилитационни услуги по смисъла на чл. 15, ал. II ЗИХУ/, а напротив - предполага получаването на такава, която има предназначение да допълни собствените доходи на лицето с трайни увреждания и да покрие допълнителните му разходи.

В случая не е налице и правоизключващото обстоятелство по чл.42, ал.11 ЗИХУ, което окончателно обуславя извод за отмяна на оспорения административен акт поради материалната му незаконосъобразност и противоречие с целта на закона.

В съответствие с чл.173, ал.2 от АПК и чл.174 от АПК преписката следва да бъде върната на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора за произнасяне по молба-декларация вх.№ 468С/ 19.11.2008г. като административният орган съобрази, че не е налице пречка по чл.28, ал.3 от ППЗИХУ и издаде административен акт при спазване границите на размера на интеграционната добавка, определени с чл.28, ал.2 от ППЗИХУ в 7-дневен срок от влизане на решението в сила.

Водим от тези мотиви, съдът  

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА ПО ЖАЛБА на В.Х.В. *** 486/ 01.12.2008г на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора, потвърдена с решение № 9105/0012/18.02.2009г на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” Стара Загора, с която е отказано отпускане на добавка за социална интеграция по чл.42, ал.2, т.4 от ЗИХУ.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора за произнасяне по молба-декларация вх.№ 468С/ 19.11.2008г. при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: