Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                 

                     

                       № 200     07.07.2009г.      град Стара Загора

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и девета година, в състав:

                                                                 

СЪДИЯ: И.Я.

       

при секретар   М.П.                                                                        и с участието

  на прокурора                                                                                           като разгледа

  докладваното от съдия И. Я. административно дело № 123 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл.177, ал.2 от АПК. 

            Образувано е по жалба на М.Д.П. ***, против Разпореждане изх. № 4185-2/ 24.02.2009г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Стара Загора за отказ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 225 от ДПК. В жалбата са релевирани доводи за нищожност на оспореното разпореждане като постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение. На основание чл. 177, ал.2 от АПК е направено искане за отмяна на обжалвания акт като нищожен и връщане на преписката за ново произнасяне.

            Ответникът по жалбата -  Публичен изпълнител при ТД на НАП – Стара Загора, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че отмяната на акта за регистрация не било основание за прекратяване на производството по събиране на дължимия данък добавена стойност/ДДС/ по справка декларация/СД/ по Закана за данък добавена стойност / ЗДДС/ от 14.05.2008 година, тъй като регистрацията била юридически факт, който бил пораждал материално правни последици за периода от датата на регистрация по ЗДДС до датата на отмяната на  регистрацията по ЗДДС. Регистрираното лице било длъжно да внася данъка по реда на чл. 89 от ЗДДС. Релевира доводи, че отмяната на акта за регистрация с влязло в сила съдебно решение действа занапред, като породените от акта прави последици не отпадат с обратна сила. Отказът му не бил и нищожен на основание чл. 177,ал.2 от АПК.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Видно от акта за регистрация № 24042080006266/ 14.03.2008 година органът по приходите при ТД на НАП гр. Стара Загора на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС е разпоредил М.Д.П. да се регистрира по ЗДДС, тъй като е приел, че са настъпили условията за задължителна регистрация  по чл. 96,ал.1 от ЗДДС. Административният акт е връчен на  жалбоподателката на 20.08.2008 година , поради което и на основание чл. 103,ал.1 от ЗДДС тя е станала  регистрирано лице по ЗДДС след посочената по горе дата.Във връзка със задължението си по чл. 125,ал.1 от ЗДДС нотариус П. е подала и справка декларация по  ДДС вх. № 2400-099 3921/ 14.05.2008 година за данъчен период 01.04.2008 г. – 30.04.2008 година, в която е декларирала че следва да внесе данък в размер на 2699,18 лева. Регистрираното лице  е  отразило, че е извършило облагаеми доставки на стойност 13 495 лева. Не се оспорва от страните, че П. лице не е внесла дължимия данък в сроковете , определени в чл. 89,ал.1 от ЗДДС в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП гр. Стара Загора. Поради което и на основание чл. 182,ал.1 от ДОПК публичният изпълнител е поканил жалбоподателката да внесе ДДС по декларацията по ДДС от 14.05.2008 година в размер от 2699,18 лв – главница и лихва за забава в размер от 7,84 лева / така покана за доброволно изпълнение изх.№ 4126-4/ 21.05.2008г./ Тя е получена от регистрираното лице на 21.05.2008 година.   Установените публични задължения не са били изплатени от жалбодопателката в сроковете по чл. 182,ал. 1  от ДОПК. Поради което и на основание чл. 221,ал.1 от ДОПК е образувано и изпълнително производство по изпълнително дело № 968/2008 година от компетентния публичен изпълнител за събиране на публичните задължения по декларация по ЗДДС от 14.05.2008 година с изпращане на съобщението за доброволно изпълнение. Междувременно нотариус П. е оспорила пред пловдивския административен съд акта за регистрация по ЗДДС №  24042080006266 от 14.03.2008 година, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП Стара Загора, потвърден с решение № 371/ 14.05.2008 година на директора на Дирекция “ Обжалване и управлението на изпълнението  “ гр. Пловдив, като по оспорването е образувано и съдебно производство по административно дело №1063/2008 година по описа на съда. С решение № 846/25.06.2008 година състав на ПАС е отменил посочения по – горе акт за регистрация, като незаконосъобразен , като е приел, че актът за регистрация не е нищожен, за което е изложил и подробни мотиви.Недоволна от решението на първоинстанционния съд е останала жалбоподателката , поради което  го е  оспорила пред ВАС гр. София С решение № 1106 от 27.01.2009 година е потвърдено обжалваното решение по адм. дело № 11331/2008 година. Съдът е приел, че актът за регистрация не е нищожен, защото е издаден от компетентен орган и в предвидена форма. Порокът материална незаконосъобразност прави административния акт унищожаем, а не нищожен.С молба вх. № 4189/ 17.02.2009 длъжникът  М.П. е направила искане пред публичния изпълнител за прекратяване  на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 968/ 2008г. на основание чл.225, ал.1, т 2  от ДОПК. В нея се е позовала  на разпоредбата на чл. 297,от ГПК, приложима с оглед на препращата норма на чл. 144 от АПК, която задължава всички лица и учреждения да зачетат силата на пресъдено нещо на влязлото в законна сила решение на ВАС от 27.01.2009 година. С оспореното в настоящото производство Разпореждане изх. № 4185 # 2/ 24.02.2009 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Стара Загора, на основание чл.225 е постановен отказ за прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на публично вземане по СД по ДДС № 2400 – 0999400/ 13.06.2008г. От фактическа страна отказът е обоснован с факта, че нотариусът П. се явява регистрирано лице от момента на регистрацията й до дегегистрацията й по ЗДДС, от което следва и извода, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 225,ал.1, т.2 от ДОПК.Още повече, че принудителното производство по изп.дело № 968/2008 г.  е образувано въз основа на подадената справка  декларация по ЗДДС, а не въз основа на акта за регистрация.

           

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.177, ал.2 от АПК проверка за съответствието на оспореното разпореждане с влязло в сила съдебно Решение №846 от 25.07.2008 г. постановено по адм. дело № 1063/ 2008г. по описа на Административен съд – Стара Загора,  намира за установено следното:

 

            Жалбата е допустима

            Съгласно дадените указания с Определение №6246/ 14.05.2009г., постановено по адм. дело № 4159/ 2009г. по описа на ВАС, които указания са задължителни за настоящата съдебна инстанция, нормата на чл.177, ал.2 от АПК, при условията и на основание на която е направено искането за прогласяване нищожността на Разпореждане изх. № 4185 # 2/ 24.02.2009 г  на Публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Стара Загора, е специална и намира приложение по отношение на производствата по ДОПК по силата на § 2 от ДР на същият кодекс. С отменителното определение и връщането на делото за разглеждане и произнасяне по направеното с жалбата искане по чл.177, ал.2 от АПК ВАС е приел, че в случая е неприложим задължителния административен контрол по чл.266 от ДОПК, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването по съдебен ред на актовете и действията на публичния изпълнител, доколкото обявяването на нищожността на акт постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение е от изключителната компетентност на съответния административен съд – т.е отмяна по административен ред на оспорен като нищожен на основание чл.177, ал.2 от АПК акт не може да бъде постановена от административен орган. По см. на § 2 от ДР на ДОПК субсидиарното приложение на АПК е ограничено до неуредените въпроси. А в глава ХХVІІ от ДОПК се съдържа изрична правна регламентация относно производството по оспорване по административен ред на действията на публичния изпълнител, разглеждането и правомощията на Директора на ТД на НАП при произнасянето по подадените жалби срещу незаконосъобразни действия, бездействия на публичния изпълнител при ТД на НАП Стара Загора.

            По основателността на жалбата:

            С влязло в сила Решение № 846 от 25.07.2008г. по адм. дело № 1063/ 2008г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменен, като незаконосъобразен акта за регистрация по ЗДДС №  24042080006266 от 14.03.2008 година, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП Стара Загора

   За да е приложима разпоредбата на чл. 177,ал.2 от АПК  следва да са налице следните кумулативни предпоставки 1. наличие на влязло в сила съдебно решение,  с което са разпоредени определи права и задължения на длъжностно лице2. извършени актове, постановени действия ,  да  му протичат.. Процесното решение де факто  разпорежда отмяна на акта на регистрация, а публичният изпълнител не е органа, който следва да дерегистрира нотариус П.. Вярно, че  съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК приложима с оглед на препращата норма на чл. 144 от АПК съдебните решения са задължителни за всички съдилища и учреждения. Така съгласно чл. 177,ал.1 ,изречение второ от АПК, ако административният акт бъде отменен, той има действие по отношение на всички. От горните разпоредби следва да се направи извода, че всички лица в това число и публичния изпълнител следва да зачетат силата на пресъдено нещо на съдебното решение. В правната теория се приема, че това  представлява една от функциите на съдебното решение така нареченото регулиращото действие на сила на пресъдено нещо /СПН/ на СР. Това зачитане на СПН  се състои в задължение на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно удостоверяване и да изхожда от него в своята служебна  дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса ./ така Граждански процесуален кодекс на Живко Сталев, страница 378, осмо допълнено и преработено издание, 2004 година/. Преценката на публичния изпълнител е преценката дали е вече възникнала СПН, валидно ли е възникнала  или вече е отменена.Но от друга стана следва да се има впредвид, че СПН важи в определени обективни предели, като неговото зачитане предполага пълна  идентичност между предмета на СПН на съдебното решение и постановения отказ за прекратяване на принудителното изпълнение по изп. дело № 968/2008 г. .Под предмет на СПН се разбира материалното правоотношение, по което съдът се е произнесъл с решение, като го е потвърдил или отменил.Това  е именно  предметът на делото. В настоящия случай предмет на делото, образувано пред пловдивския административен съд е законосъобразността на акта на регистрация. За да бъде нищожен отказа на публичния изпълнител за прекратяване на производството по изпълнителното дело следва да са налице следните предпоставки 1. постановен отказ 2. оспорване му и отмяната му с влязло в сила съдебно решение 3. повторен отказ да се прекрати изпълнителното производство, въпреки дадените задължителни указания на съда. Поради което съдът намира, че отказът на публичния изпълнител, обективиран в разпореждане изх. № 4185 # 2/ 24.02.2009 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Стара Загора  за прекратяване на производството по изпълнително дело № 968/2008 година  не противоречи на влязлото в сила съдебно решение  № 846 от 25.07.2008г. по адм. дело № 1063/ 2008г. по описа на Административен съд – Пловдив   и не е нищожен на основание `чл.177, ал.2 от АПК.

.Съдът намира, че не следва да обсъжда дали този отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в посоченото по горе разпореждане  на публичния изпълнител е материално законосъобразен с оглед предмета на делото, очертан с жалбата С оглед установеното диспозитивно начало, уредено в чл. 128 от АПК съдебните производство започват по искане на заинтересованите страни, какъвто в случая се явява жалбоподателя. По силата на чл. 145,ал. 3 от АПК административните актове могат да се оспорят изцяло или отделни техни части. В настоящия случай предмет на съдебен контрол е единствено нищожен ли е отказа на публичния изпълнител, постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Съдът е обвързан от този предмет. Неговите правомощия произтичат от сезирането и са ограничени в неговите рамки, което е в съответствие с основополагащи принципи на  административния процес диспозитивно начало и равенство на страните пред съда. Още повече, че специалният закон ДОПК е предвидил специален процесуален ред за обжалването  на материалната законосъобразност на действията на публичния изпълнител.

Водим от горните мотиви и на основание чл.177, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд  

                  

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.Д.П. *** за обявяване на нищожен на  отказа, обективиран  в разпореждане изх. № 4185 # 2/ 24.02.2009 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Стара Загора  за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 968/2008 година поради противоречие с решение № 846 от 25.07.2008г, постановено  по адм. дело № 1063/ 2008г. по описа на Административен съд – Пловдив, като неоснователна.

 

             Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: