Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                            № 286     06.11.2009г.      град Стара Загора

 

 

     В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на  шести октомври  две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   М.П.                                                                                    и с участието

                        на прокурора                                                                                                          като разгледа

                        докладваното от съдия И. ЯНКОВА административно дело № 134 по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Е.Г.С.  с ЕГН ********** и К.Г. с ЕГН **********,*** 2, ул. “ Генерал Драгомиров” № 12 против Заповед № ДК10-3/ 16.02.2009 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /PДHCК/ - Стара Загора. С оспорената заповед на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу разрешение за строеж № РС - И 1073/ 19.12.2008 година, издадено от началника отдел “ Архитектура и градоустройство” на община Стара Загора, за строеж : “пристройка към жилищна сграда - тераса, строеж пета категория категория, находящ се в УПИ ХХІІ-466, кв. 424 по плана на гр. Стара Загора и е оставено в сила разрешението за строеж. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се оспорва направения от Началника на РДНСК – Стара Загора извод за съответствие на строежа на предвижданията на ПУП и за спазване на изискването на чл. 183,ал.2 от ЗУТ. Процесната декларация по чл. 183,ал.2 от ЗУТ следвало да бъде конкретна и да съдържа  точните параметри на строежа.Разрешението на строителство било дадено в нарушение на разпоредбата на чл. 148,ал.7 от ЗУТ поради наличие на незаконен строеж на масивни постройки в УПИ-то , собственост на общината.Навежда доводи, че по своята всъщност одобрения проект и разрешение за строеж за обект тераса не се включва в легалната дефиниция на §5,т 59 от ДР на ЗУТ, а представлява пристройка, поради наличието на предвиден покрив. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед на Началника на РДНСК – Стара и на издаденото разрешение за строеж № 1073/ 19.12.2008 г., като незаконосъобразно.

 

            Ответникът по жалбата – РДНСК – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения.

 

   Ответникът по жалбата – община Стара Загора чрез процесуалния си представител по делото моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдена Заповед № ДК10-3/16.02.2009 г. на Началника на РДНСК – Стара Загора, като правилна и законосъобразна.

 

            Ответниците по жалбата Т.И.Т. и П.И.Т., чрез пълномощника си по делото, вземат становище за неоснователност на подадената жалба и молят същата да бъде отхвърлена.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Главният архитект на община гр. Стара Загора е издал виза за проектиране на обект: пристройка към жилищна сграда в УПИ ХІІ 466, кв. 424 по плана на гр. Стара Загора на 22.04.2008 година.П.Т. е възложила изработването на технически проект за строежа “ пристройка към жилищна сграда в част “ архитектурна”, част “ конструктивна,  част “ вертикална планировка”, част “ безопасни и здравословни условия на труд при извършване на строително монтажни работи”,  част “ геоложко проучване на обекта”, като същите са изработени от лицензирани специалисти. Със заявление вх. № 349/14.08.2008 година П. Т. е направила искане за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния й проект във фаза технически проект в Общински експертен съвет по устройство на териториите/ ОЕСУТ/  при Община Стара Загора/. Видно от оценка за съответствие ОЕСУТ Стара Загора на основание чл. 142,ал.4, ал. 5 и ал.6т.1 от ЗУТ е приела, че изготвеният технически проект във всички части съответства на съществените изисквания към строежите. Въз основа на дадената положителна оценка на ОЕСУТ Стара Загора със заявление до главния архитект на община Стара Загора Т. е направила искане с вх. № ОП-553/ 26.09.2008 година за съгласуване и одобряване на инвестиционния й проект за обект “ пристройка към жилищна сграда тераса” Главният архитект на община Стара Загора въз основна на заключение на ОЕСУТ Стара Загора е съгласувал и одобрил внесения от Т. проект във всичките й части.Със заявление РС-730/ 26.11.2008 г. и РС-730/10.12.2008 година първоначално Т., впоследствие и вторият съсобственик Т.Т. са направили искане до главния архитект на община Стара Загора да им бъде издадено разрешение за строеж на пристройката-  тераса, находяща се в УПИ ХХІІ-466, кв. 424 по плана на гр. Стара Загора на основание чл. 148,ал.2 от ЗУТ. Нина Желева,  упълномощена на основание чл §1,ал. 4 от ДР на ЗУТ  и по силата  на заповед № 1433 от 03.06.2008 година на главния архитект на община Стара Загора е издала разрешение за строеж РС –И 1073 от 19.12.2008 година. На заявителите е разрешено да извършат строителство на “пристройка към жилищна сграда – тераса  със застроена площ от 17,80 кв.м. в УПИ ХХІІ 466 от кв. 424 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. “ Генерал Драгомиров “ № 12   въз основа на заявление от 10.12.2008 година, виза за проектиране но 22.04.22008 г. и съгласувани и одобрени технически проект по части : “ Архитектурна”, “ Строителни конструкции”, “ Вертикална планировка” , “ ПБЗ”, и извършена ОСИП на ОЕСУТ Стара Загора  - решение по протокол № 30,т.4.2 от 28.08.2008 година.  Видно от съобщения, изготвени на основание чл. 149, ал.1 от ЗУТ, Разрешение за строеж  № РС - И 1073 от 19.12.2008 г. на началник отдел “ Архитектура и благоустройство”  на Община Стара Загора на 16.01.2009г. е съобщено на Е.С. и К.С., в качеството им на заинтересовани лица, притежаващи ограничено вещни права в процесното УПИ. Посочените съобщения съдържат и уведомление, че на основание чл. 149, ал.3 от ЗУТ разрешението за строеж може да бъде обжалвано от заинтересованите лица пред началника на РДНСК гр. Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването. С жалба /л. 13 от делото/, подадена чрез община Стара Загора /вх. № ТБ – 193/ 29.01.2009г./, жалбоподателите в настоящото производство са оспорили законосъобразността на издаденото разрешение за строеж пред Началника на РДНСК – Стара Загора. Със заповед № ДК10-3/ 16.02.2009г. на Началника на РДНСК - Стара Загора, на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, е отхвърлена подадената жалба срещу Разрешение за строеж № РС - И 1073/ 19.12.2008г., издадено от началник  отдел “ Архитектура и градоустройство” на община Стара Загора за строеж: “пристройка към жилищна сграда – тераса , строеж пета категория, находящ се в УПИ ХХІІ 466 кв. 424 по плана на гр. Стара Загора с административен адрес ул. “Генерал Драгомиров” №12, собственост на  П. и Т. Тахови. От фактическа страна заповедта е основана на обстоятелството, че жалбата срещу оспореното разрешение за строеж е подадена от заинтересовани по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ лица, срещу административен акт по чл. 216, ал.1, т.2 от ЗУТ, но разрешеното строителство отговаря на изискванията на ЗУТ и Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, то е издадено и от компетентен орган по смисъла на §1,ал.4 от ЗУТ по силата на законова делегация. Разрешеното строителство е в обема на учреденото право на строеж. Според административния орган е спазена и разпоредбата на чл. 183,ал.2 от ЗУТ налице е съгласие на етажните собственици за извършеното пристрояване, което се установява от договора за разпределение на ползване на общите части. Терасата е разположена в югозападната час на сградата на разстояние от 3 метра на западната регулационна линия на основание чл. 31,ал.1т.1 от ЗУТ. С оглед на което административният орган е обосновал извод за неоснователност на жалбата.

 

По делото е представена образувана административна преписка по издаване на  оспорената заповед, съдържаща подадената жалба до РДНСК Стара Загора и преписката по издаденото от началник отдел “ Архитектура и благоустройство” на община Стара Загора разрешение за строеж  РС - И 1073/ 19.12.2008г., в т.ч. договор № 2317 от 17.11.2008 година за учредяване право на строеж на тераса от 17,08 кв.м., сключен между община Стара Загора и Тахови, технически инвестиционен проект в съответните части и др. От представените и приети като доказателство по делото одобрена съдебна спогодба от 1985 година, саморъчно завещание р. № 1768, акт № 63, том ІІ от 30.03.2005 година, удостоверение за наследници № 3583 от 08.10.2008 година , издадено от община Стара Загора. се установява, че лицата, в полза на които е издадено разрешението за строеж – са съсобственици на втория етаж от жилищна сграда, находяща се на адрес гр. Стара Загора ул. “Генерал Драгомиров “ №12. 

От представените и приети като доказателства по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот `№182, том ІV, рег.№ 3035, дело № 310 по описа за 2004 г. на нотариус Динко Господинов,  вписан в Нотариалната камара  под № 402 и район на действие Районен съд гр.Стара Загора е видно, че жалбоподателите в настоящото производство са собственици на първия етаж от жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в общинско дворно място, представляващо УПИ ХХІІ  466,  квартал 424 по плана на гр. Стара Загора.

По делото са назначени и изслушани две експертизи  - единична съдебно – техническа и комплексна тройна съдебно-техническа експертиза, заключенията по които съдът кредитира и възприема като компетентни, обективни и безпристрастни. В процесното УПИ по данни на община Стара Загора няма изграден от Тахови  незаконен строеж  Пристройката – тераса съответства на плана за застрояване и дава право на всички носители на вещни права да реализират инвестиционните си намерения. Процесната тераса представлява основно застрояване, като същата е предвидена въз основа на виза за проектиране по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ.Тя представлява именно  строеж – тераса по смисъла н § 5, т. 59  от ДР на ЗУТ – открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Плътността на застрояване в УПИ е 34 процента, а интензивността  на застрояване е 1,2 . Дълбочината на застрояване е 17,08 м. Терасата на първия етаж не е посочена в проекта. Одобреният технически проект не предвижда достъп до жилището на първия етаж.Проектът е съобразен с хигиенните норми за ослънчаване  за  дневна при минимум 2,60 кв.м., големината на прозорците е 3,30 кв.м. Терасата на първия етаж е с размери 4,80 км.м./ 3.90 м, размерите на терасата на втория етаж е 4,93/3.90 м. и към южната фасада и е с трапецовидна конфигурация. Според заключението на тройната експертиза Разрешението за строеж № И 1073/ 19.12.2008 г. позволява строителството на постройка западно от терасата.Проектът по част “ ВП” е изпълнен съгласно издадената скица за проектиране.В момента има констатирано незаконно строителство, извършено от жалбоподателите Стоянови Проектирането и изграждането на терасата няма да ограничи достъпа на жалбоподателите до жилището. Проектът не предвижда промяна на покрива на сградата, тъй като покривът на терасата се долепя до вече съществуващия покрив на жилищната сграда .

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от активно легитимирани лица – адресати на заповедта и страни в проведеното пред РДНСК – Стара Загора административно производство по реда на чл.216 от ЗУТ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна. 

           

            Оспореният административният акт е издадена от компетентен орган началника на РДНСК гр. Стара Загора. Чрез разпоредбата на чл. 216,ал.2  от ЗУТ във връзка с чл. 216,ал.1 т.2 от ЗУТ  се въвежда задължителен специализиран административен  контрол върху разрешенията за строеж, издадени от главния архитект  на общината или оправомощени от него длъжностни лица от общинската администрация пред началниците на районите дирекции по строителен контрол.Обжалваният акт е постановен в писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.Спазени за административно процесуалните правила  при издаването му.

            Въз основа на установените и преценени релевантни факти и обстоятелства в производството по чл.216 от ЗУТ, административният орган е обосновал правилен и законосъобразен извод за неоснователност  на жалбата против издаденото от  началник отдел “ Архитектура и благоустройство” на община Стара Загора Разрешение за строеж № РС – И 1073/ 19.12.2008г.,

Съгласно разпоредбата на чл. 134,ал. 6 от ЗУТ когато при прилагане на подробните устройствени планове се променя само конфигурацията и разположението на предвидените сгради в това число при пристрояване и надстрояване на същите без да се променят начина и характера на застрояване  и правилата  нормативите за съответната устройствена зона не е необходимо да се изменят ПУП, а конкретното застрояване може да се извърши въз основа на виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ. От назначените експертизи се установи, че  съгласно инвестиционния проект за строителство на пристройката – тераса не се променят строителните параметри по чл. 19,ал.1 от Наредба № 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,. Не е променен нито характера, нито  начина на застрояване , поради което съдът приема, че строителството на терасата може да се извърши без промяна на плана за застрояване , въз основа на виза за проектиране/ която в настоящия случай е издадена от главния архитект на Община Стара Загора при спазване на разпоредбите на ЗУТ/.

Разрешеният строеж не противоречи на предвижданията на плана за застрояване на имота, одобрен със заповед №  1376/13.04.1988 година на кмета на община Стара Загора, с които се установява жилищна устройствена зона за ниско свободно застрояване / стр. 218 от делото и  заключението на вещото лице. И разпоредбата на 19,ал.1 от Наредба № 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/.

 

 

        Предмет на разрешеното строителство е пристройка  към жилищна сграда  на тераса в сграда  в режим на етажна  собственост. Съгласно чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 183,ал. 3 от ЗУТ, надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост.Ако правото на собственост върху УПИ е на общината, респективно държавата – договора се сключва в писмена форма чл. 183, ал.3 от ЗУТ. За да се осъществи законосъобразно пристрояване в сграда в режим на етажна собственост следва да  са налице задължително два документа. По делото е представен първият от изискуемите от закона документи - договор за учредяване на право на пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот - община Стара Загора . Спорен е въпросът налице е втория изискуем от закона документ – декларация – съгласие в нотариална заверка на подписите на етажните собственици. От приетия  като доказателство договор за разпределение за ползване е видно,  че собствениците на дял втори / жалбоподателите Стоянови/ са разрешили на собствениците на дял първи да построят тераса в югозападната част на къщата над терасата на собствениците на дял втори.Налице  изразено в изискуемата от закона форма с нотариална заверка на подписите/ съгласие на Стоянови за строителство на тераса/ . Обстоятелството, че съгласието на Стоянови е обективирано не в декларация, в договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите не може да доведе до друг правен извод относно наличие на съгласие , изразено с нотариална заверка на подписите.С оглед предмета и съдържанието на договора следва да се счита, че направеното от Стоянови волеизявление безспорно съдържа съгласие за строителство на тераса с определеями параметри. За да е спазено изискването на ЗУТ за форма на изразяване на съгласието е необходимо и достатъчно подписът на лицето, чието волеизявление е обективирано да е нотариално заверен, като без значение е вида на документа/ декларация,  заявление, договор и т.н./ Площта  на проектираната тераса е почти равна на тази, собственост на жалбоподателите. Съдът не споделя становището на жалбоподателите, че тяхното съгласие следва да се изиска едва след като собственикът на УПИ учреди в полза на ответниците Тахови право на строеж върху пристройката – тераса. При тълкуване на цитираната разпоредба на чл. 183,ал.2 от ЗУТ се установява, че необходимо и достатъчно условие да се разреши строителството на пристройка към сграда в режим на етажна собственост е към момента на издаване на разрешението на строеж да са налице два документа: договор за учредено право на пристрояване и декларация – съгласие на етажните собственици.Законодателят не е определил  поредността във времето, при която следва да съставят двата документа, нито  е обвързал, че съгласието на етажните собственици следва да се даде след изработване на инвестиционния проект. Смисълът на даване на съгласие от етажните собственици при пристрояване е , че пристройката се прикрепва към части от сградата, които по силата на чл. 38 ,ал. 1 от ЗС са общи за всички етажни собственици. Именно тази принудителна и неделима съсобственост, въведена със Закона за собствеността е основание за представяне на такова съгласие,  с цел да не се увредят общите части , респективно затрудни ползването на общите части на сградата в режим на етажна собственост. Конкретните параметри, при които ще се реализира строежа в настоящия случай -тераса , площта й  следва да се договорят със собственика на УПИ – суперцифиар, който ако прецени за необходимо може или не да учреди право на пристрояване, като по този начин  ограничи и абсолютното си право на собственост върху терена, като позволи  на лице, различно от собственика  да ползва строеж в собствения му имот.Поради което съдът намира, че е спазено законовото изискване на чл. 183,ал.2 от ЗУТ – налице е договор в писмена форма с община Стара Загора и декларация -съгласие с нотариална заверка на подписитена етажните собственици за строителството на пристройка – тераса Правно ирелевантно за законността на разрешението за строеж е по –късното оттеглянето на съгласието на Стоянови с декларация с нотариална заверка на подписите от 16.03.2009 година.Тя би имала характер за предизвестие за разваляне на договор, но дали Стоянови са изправна страна по договора и имат ли те  право да го развалят следва да се установи по общия исков ред., предвид разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД. Съгласно цитираната правна норма договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и могат да бъдат изменяни, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основанията, предвидени в закона. Налице ли е неизпълнение на договора от 09.05.2007 година следва да се установи от гражданския съд в хода на образувано състезателно производство и не може да бъде предмет на настоящото административно производство. Поради което съдът намира че е налице валидно дадено съгласие от Стоянови в предвидената от закона форма за строителство на пристройка към жилищна сграда - тераса.

 

Съдът намира, че не  е налице твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.48,ал. 7 от ЗУТ.Съгласно цитираната правна норма разрешение за строеж в нов имот, в който съществува незаконен строеж не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. От събраните по делото доказателства се установи наличието на незаконен строеж, но същият е извършен от жалбоподателите, а не от ответниците по жалбата. В глава двадесет и първа от ЗУТ са определени органите и процедурите, чрез които може  да се установи дали е налице незаконно строителство. Фактът  за незаконност на извършеното строителство се установява  от органите по чл. 224,ал.1  от ЗУТ и чл. 224,ал. 7 от ЗУТ. Поради което съдът приема, че в УПИ ХХІІ-466 , кв. 424 по плана на гр. Стара Загора не е извършено незаконно строителство от Тахови, представляващо пречка да се извърши строеж – пристройка към жилищна сграда.

 Съдът намира за неотносимо към настоящия административен спор  обстоятелството дали при строителство на терасата същата следва да се огради с мрежа, с което ще се ограничи достъпа до имота на жалбоподателите с цел обезопасяване на строителната площадка. Това е привременна мярка, която ще продължи до изграждане на строежа и не представлява пречка за издаване на разрешение на строеж в полза на Тахови.

Съдът не споделя становището на жалбоподателите, че с извършване на строителството на терасата ще бъдат нарушени клаузите на постигнатата между праводателите на двете страни и  одобрената  от съда съдебна спогодба.Безспорно е, че собственик на дворното място - УПИ ХХІІ-466,   кв. 424 по плана на гр. Стара Загора е община Стара Загора.Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята само дотолкова това е необходимо за използването на постройката.Договорът за разпределение ползването на общите части на УПИ ХХІІ 466 има сила само между страните по споразумението и не може да се противопостави на собственика на терена – община Стара Загора, която единствена има право да разреши строителство  в дворното място или предостави ползването му на определено лице..Страните не могат чрез договор да ограничат абсолютното й вещно право да владее, ползва и се разпорежда със собствената й вещ.Теренът, върху който е разположена двуетажната къща не се намира в режим на етажна собственост, тъй като етажните собственици не са негово собственици.Поради което съдът намира за правно ирелевантно дали с разрешаване на строежа на пристройка- тераса някои от страните нямат да могат да реализират инвестиционните си намерения при липса на съгласие от собственика на УПИ-то – община Стара Загора.

 

Разрешеният от началник отдел “ Архитектура и благоустройство” на община Загора представлява тераса по смисъла на §5, т. 59 от ДР на ЗУТ тоест открита използваема площ, разположена върху помещения, колони или терена/ в настоящия случай върху колони/. Според заключението на съдебно-техническите експертизи предвиденият дървен покрив не променя характера й и не я превръща в жилищно помещение.От друга страна по силата на разпоредбата на чл. 185,ал.1, т.3  от ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се изменят съществено общите части на сградата. Доказателствата по делото, включително и техническите експертизи установяват, че  не е налице съществено изменение на покрива на жилищната сграда в режим на етажна собственост чрез допирането на покрива на терасата до този на къщата. Поради което и в съответствие с материалния закон не е искано и съгласието на жалбоподателите Стоянови.

Строителството на процесната тераса е съобразена с разпоредбата на чл. 31,ал.1 т. 1 от ЗУТ по силата на която при ниско жилищно застрояване нормативите за отстоянията на сградите за основно застрояване до страничната граница е три метра./ така заключението на СТЕ/. Разрешеното строителство на пристройка – тераса с разрешение за строеж №РС И 1073 от 19.12.2008 година е съобразен с разпоредбата на чл. 113, ал.1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.От назначените експертизи, че установи, че с изграждане на терасата не са нарушени нормите на достъп на светлина до жилищните помещения. Спазени са и нормите на чл. 31,ал. 5 от ЗУТ  за дълбочина а застрояване.

Ответникът Т. се явява съсобственик на втория етаж  от жилищната сграда по силата на чл. 5,ал.1 от във връзка с чл. 9,ал.1 от Закона на наследството в качеството му наследник на Марийка Желева Т. и притежава 1/6 идеална част от втория етаж на жилищната сграда. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателите че е налице съществено процесуално нарушение на административно производствените правила поради неучастието на Т. във всички фази на инвестиционното проектиране и аргументи са  това са следните. Съгласно разпоредбата чл. 30,ал.1 от ЗС правото на собственост може да принадлежи общо на две или повече лица.По силата на чл. чл. 32,ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Т. притежава 5/6 идеални части от втория етаж на сградата и като такава може да инициира започване на производството за строителство на терасата. В случая правата на другия съссобстеник са защитени от разпоредбата на чл. 149,ал.2 т.1 от ЗУТ ,по силата на която той може да изрази несъгласието срещу разрешението на строежа. Какъвто не е настоящия случай. С подписването на заявление вх. № РС-730/10.12.2008 година съдът намира, че Т. се е съгласил с начина на управление на съсобствената вещ чрез изграждане на тераса.Поради което липсата на подпис под някои от заявленията не представлява съществено нарушение на административно производствените правила.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,ал.3 от АПК  на ответниците Тахови следва да им се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 / петстотин /лева и заплатят от жалбоподателите.

 

         Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,  Старозагорският административен съд 

 

                                                   Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Г.С. с ЕГНН ********** и К.Г.С. с ЕГН **********,*** 2, ул.”Генерал Драгомиров.” 12 против Заповед № ДК10-3/ 16.02. 09 на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /PДHCК/ - Стара Загора. , с която е отхвърлената жалбата им срещу разрешение за строеж № РС - И 1073/ 19.12.2008 година, издадено от началника отдел “ Архитектура и градоустройство” на община Стара Загора, за строеж : “пристройка към жилищна сграда - тераса, строеж пета категория категория, находящ се в УПИ ХХІІ-466, кв. 424 по плана на гр. Стара Загора и е оставено в сила разрешението за строеж; като неоснователна.

        

            ОСЪЖДА Е.Г.С. с ЕГНН ********** и К.Г.С. с ЕГН **********,***, ул.”Генерал Драгомиров.” 12 да заплатят Т.И.Т. и П.И.Т. направените по делото разноски в размер на 500/ петстотин / лева.

 

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    

                   

                                                  СЪДИЯ: